ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 119

гр.Плевен, 03.02.2016 год.

Административен съд-гр.Плевен, VІ –ти състав, в закрито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №66 по описа на Административен съд-Плевен за 2016 год.и за да се произнесе, взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба от Я.Й.П.-*** със служебен адрес гр.Плевен, ул „Сан Стефано”№37, против Заповед №РД13-2/08.01.2016 год. на Директора на Северозападно държавно предприятие.

С оспорената заповед Директорът на СЗДП е определил внесената от инж.Я.Й.П.-директор на Държавно горско стопанство Плевен гаранция в размер на 1 064,00 лева, представляваща обезпечение за качествено изпълнение на договор за управление №18/28.06.2011 год., да остане в полза на Северозападно държавно предприятие ДП. Изложени са мотиви в заповедта, че жалбоподателят в качеството си на Директор на ДГС-Плевен е управлявал стопанството през периода от 28.06.2011 год. до 22.09.2013 год. и в резултат на неговите действия и/или бездействия са причинени вреди на ДГС Плевен в размер на 3 065,34 лева, представляващи основание за задържане на внесената от него гаранция. В заповедта подробно са изброени отделните нарушения, които са вменени на П., по повод на които е задържана внесената от него гаранция.

Настоящият състав на съда намира, че подадената жалба против Заповед №РД13-2/08.01.2016 год. на Директора на Северозападно държавно предприятие е недопустима за разглеждане от настоящия съд, по следните съображения:

В Глава девета на Закона за горите/ЗГ/ е уредена структурата на Изпълнителната агенция по горите, а в Глава десета от с.з. - на Държавните предприятия, които, съгласно чл. 163, ал.1 от ЗГ, се създават за управление на горските територии - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица. Последните, съгласно чл. 164, ал.1 от ЗГ, имат двустепенна структура - централно управление и териториални поделения - държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства. Легална дефиниция за тях се съдържа в нормата на чл. 173 от ЗГ, според ал.1 на който, "Държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства са териториални поделения на държавните предприятия по чл. 163, които осъществяват функциите на държавното предприятие в определения им район на дейност", като ал.2 на същия текст регламентира, че "Териториалните поделения на държавните предприятия се ръководят и представляват от директори.". Съгласно ал.3 на чл. 173 от ЗГ, "Директорът на държавното предприятие сключва договори за управление с директорите на териториалните поделения за срок от 5 години", като в настоящия случай, видно от приложения на л.10-13 по делото Договор №18/28.06.2011 год., същият е сключен между жалбоподателя и Северозападно държавно предприятие гр.Враца, чийто Директор е издал оспорената в настоящото производство заповед, по силата на който жалбоподателят се е задължил да ръководи и представлява ДГС-Плевен, за срок от пет години, считано от 28.06.2011 год. Оспорената заповед е издадена на основание чл.17, ал.4, т.2 от Договор за управление №18/28.06.2011 год. и извършен финансов одит на дейностите и управлението на имуществото за периода от 01.01.2013 год. до 31.12.2014 год. в Държавно горско стопанство Плевен.

Според настоящия състав на съда договорът за управление, въз основа на който е издадена оспорената заповед, е с облигационен характер, тъй като по делото е безспорно, че предприятието е държавно горско стопанство – вид териториално поделение на държавно предприятие, във връзка с чл. 163 от Закона за горите. Основната дейност на тези държавни предприятия е управление на горските територии - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица. Предприятията са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Съобразявайки този статут и възложената им дейност, Директорът на държавното предприятие сключва договори за управление с директорите на териториалните поделения, за срок 5 години. Преценявайки възложеното с договора, съдът намира, че същият има характера на договор за управление, поради следното: размерът на месечното възнаграждение на директора, който е изпълнител по договора за управление, се определя не като трудово възнаграждение, а при условията и по ред определени с наредба на министъра на земеделието и храните; предвидено е внасяне на гаранция за качествено изпълнение в размер на месечното възнаграждение /чл. 16 от Договора/; директорът изготвя годишен финансов план и длъжностно разписание /чл. 12, т.8 от Договора/. Обстоятелството, че договорът, сключен на основание чл. 173, ал.3 от ЗГ, е с облигационен характер, като същият има характеристиките на договор за поръчка по смисъла на чл.280 от ЗЗД, се поддържа и в актуалната практика на ВКС. В редица актове, безпротиворечиво се приема, че не е налице пречка, да бъде сключен договор за управление на държавно и общинско предприятие, тъй като тези предприятия имат стопански цели, макар и създадени за задоволяване на някаква обществена потребност.

Ето защо обжалваната заповед по същество съставлява извънсъдебно едностранно волеизявление на едната страна по облигационния договор, за задържане на внесена гаранция в пълен размер от насрещната страна по същия договор с оглед причинени от последната вреди с действия и/или бездействия по време на изпълнение на същия този договор. Независимо от наименованието на това едностранно изявление- заповед, последната не представлява административен акт, издаден от орган на държавна власт, поради което и самата заповед не подлежи на обжалване по административен ред. След като отношенията между страните се регламентират от съответните разпоредби за мандатния договор, то всички породени спорове от изпълнение /неизпълнение на този договор, следва да се разрешат по общият исков ред. На това основание подадената жалба се явява недопустима, а образуваното производство следва да се прекрати.

Воден от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от Я.Й.П.-*** със служебен адрес гр.Плевен, ул „Сан Стефано”№37, против Заповед №РД13-2/08.01.2016 год. на Директора на Северозападно държавно предприятие.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №66 по описа на Административен съд гр.Плевен за 2016 год.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се оспори с частна жалба, подадена в 7 (седем) дневен срок от съобщението до страните, чрез Административен съд град Плевен, пред Върховен административен съд.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

С Ъ Д И Я: