РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Плевен, 7 Март 2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на девети февруари две
хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар
М.К. и с участието на Йорданка Антонова – прокурор при
Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело
№ 61 по описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране
/КЕВР/, чрез юрисконсулт И. Ц., срещу решение № 920/20.11.2015 г. на Районен съд /РС/ гр. Плевен, постановено
по н.а.х.д. № 1983/2015 г. по описа на съда, с което е отменено Наказателно постановление
/НП/ № 81/22.01.2015 г. на Председателя на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране /ДКЕВР, на която сегашното наименование е КЕВР/, с което на основание чл.206 ал.1 от Закона за
енергетиката на “ЧЕЗ Разпределение България” АД, гр. София /ЧЕЗ/, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Цар Симеон” № 330, вписано в Търговския регистър на
Агенция по вписванията с ЕИК 130277958, представлявано от С. Д. А., Д. Р. и Т. П., в качеството им на членове на управителния съвет на дружеството, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000 лева за нарушение
на т.3.5.2 от Лицензия за разпределение
на електрическа енергия № Л – 135-07/13.08.2004 г. вр. чл. 41 от
Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, вр. чл.
26 ал.1 и вр. чл. 43 ал.4 от Закона за
измерванията и вр. Заповед № А-102 от 05.03.2010 г. на председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, обн.
ДВ, бр.22/2010 г. и
Заповед №А-441 от 13.10.2011 г. на председателя на ДАМТН, обн.
ДВ бр.85/2011 г.,
затова че при извършена на
19.02.2014 г.
проверка на електромерни табла в гр.Плевен, ж.к. ”Сторгозия”, бл.14 е установено, че средството за
търговско измерване /СТИ/ с
фабричен № 50269961 с
година на производство 2007 г. и последна метрологична проверка 2007 г. е с изтекъл срок на
последваща метрологична проверка и не е предприел действия за периодична подмяна.
С касационната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено като постановено
при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Касаторът счита,
че изложените в мотивите на съдебното решение доводи, с които е отменено
процесното НП са неправилни. Посочва, че в случая се касае за т. нар.
продължено нарушение, извършено чрез бездействие, при което състоянието на
нарушение продължава до момента, в който се извърши предписаното от правната
норма действие, именно поради това при този вид нарушения, за разлика от
неправилно установеното от районния съд, давностните срокове започват да текат
от момента на преустановяване на състоянието на нарушение, което е свързано с
извършване на конкретното действие. Посочва, че абонатният номер е част от
информационната система на дружеството и в него се съдържа информация за вида
на електромера (еднофазен или трифазен), както и за местоположението му, и поради
факта, че същият е посочен и в АУАН и в НП, е ненужно преповтарянето на тази
информация, като този факт е неоспорен от дружеството в
административнонаказателното производство проведено пред комисията. Сочи, че
срокът на метрологична проверка на средството за измерване е изтекъл на
31.12.2013 г. съгласно чл.39, ал.2 от ЗИ. Счита, че не е налице установеното от
съда нарушение на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, тъй като правилно, предвид
дискреционната власт на административнонаказващия орган, е посочена датата на
извършване на нарушението, тъй като същата е в период, в който дружеството е
бездействало, не е изпълнявало своето постоянно задължение по лицензията и
която дата представлява първият възможен момент на установяване неизпълнението
на задължението на лицензианта съгласно съставения АУАН. Счита, че се
установява по безспорен начин, че дружеството до момента на проверката не е
привело процесния електромер в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата
за измерване, поради което моментът на проверката съвпада с датата на
извършване на нарушението. Моли оспореното решение да бъде отменено, като се
потвърди НП.
Касаторът е бил редовно призован за
откритото съдебно заседание, представлява се от юрисконсулт И. Ц.. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа подробно изложените съображения в касационната
жалба. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено,
че е налице нарушение на чл. 26, ал. 1 от Закона за енергетиката, както и на т.
3.5.2 от Лицензията – средствата за измерване не са минали метрологична
проверка. Посочва, че е извършено продължаващо нарушение, което е извършвано
постоянно от 01.01.2014 г. до датата на проверката – 19.02.2014 г.
Ответникът – „ЧЕЗ Разпределение България” АД, гр. София, редовно призован
за откритото съдебно заседание, не изпраща представител. В писмена молба, чрез
адв.М. сочи, че решението на РС е правилно и законосъобразно и моли да се
потвърди. Правилно е прието, че при издаването на НП е нарушен чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, като не е посочена дата на извършване на нарушението. Сочи, че НП е
незаконосъобразно и по причина, че няма доказателства за компетентността на
лицето, което го е постановило, поради неустановяването дали СТИ е еднофазно
или трифазно, и поради посочването на две заповеди на председателя на ДАМТН.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението
на РС – Плевен е незаконосъобразно и неправилно и следва да бъде отменено,
както и да бъде потвърдено НП издадено от Председателя на ДКЕВР. Позовавайки се
на чл. 39, ал. 2 от Закона за измерванията и чл. 835а, ал. 1 от Наредбата за
средствата за измерване счита, че срокът, за който следва да бъде извършена
последваща проверка е 6 годишен и в случая това е на 13.12.2013 година. Счита,
че не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, предвид важните
отношения, които са регламентирани в Закона.
Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че
касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се
явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С АУАН
№ КРС-1294, съставен на
06.08.2014
г. от Н. П. на длъжност старши
експерт в главна дирекция "Контрол и решаване на спорове"
при ДКЕВР срещу "ЧЕЗ Разпределение България" АД със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Цар
Симеон” № 330, вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията с ЕИК
130277958, представлявано от С. Д. А., О. Ж. и О. Ш.,
в качеството им на членове на
управителния съвет на дружеството е констатирано,
че при извършена
на 19.02.2014 г. проверка на електромерни
табла в гр.Плевен, ж.к. ”Сторгозия”,
бл.14 е установено, че средството за търговско
измерване с фабричен № 50269961 с
година на производство 2007 г. и последна метрологична проверка 2007 г. е с изтекъл срок на
последваща метрологична проверка, като ЧЕЗ не
е предприел действия за периодична подмяна. Посочена е дата на нарушението 19.02.2014 г.
Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, с което на основание чл.206,
ал.1 от ЗЕ на дружеството е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 20000 лева.
РС е отменил НП, като е приел, че се потвърждава описаната при проверката
на 19.02.2014 г. фактическа обстановка, но от описанието
на нарушението не става ясно
кога е извършено същото. Посочил е разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1 т. 5 от ЗАНН,
които изискават посочване на датата на нарушението, и че точното и недвусмислено посочване на датата на
извършване на нарушението е абсолютно
необходим реквизит на АУАН и на НП, тъй като така
от една страна
се индивидуализира нарушението откъм обективни признаци и се очертава предмета
на доказване, а от друга страна
се следи и за сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Ето защо неизясняването
им /поради неточното им посочване/
не може да
се отстранява едва в съдебния процес при обжалването
на наказателното постановление. От друга страна това нарушение винаги се приема
в практиката, като водещо до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице да разбере
за какво конкретно нарушение се наказва по административно-правен ред.
РС е приел, че макар в НП да се сочи
период, за който се отнася
задължението на дружеството, да извърши последваша метрологична проверка, то не е посочена крайната дата, до която най–късно задължението
може да се
изпълни, а нарушението, за което се
ангажира отговорността на жалбоподателя, се счита за
довършено в деня, следващ датата, до която най–късно задължението може да се
изпълни. Твърдения обаче за тази дата липсват
в актовете на наказващия орган. Посочването на датата, на която
е установено нарушението /каквато в конкретният случай се явява датата 19.02.2014 г./, има значение за
определяне на продължителността на срока за закъснение и е
от значение при преценка индивидуализацията на санкцията, но в акта липсва
твърдение, а и основание
да се приеме, че това е датата
на извършване на нарушението. Т.е. именно липсата на ясно и конкретно визиране на дата на
извършване на нарушението /началната дата, от
която дружеството е било в нарушение/ в процесното наказателно постановление, обосновава довода, че органът допуска
съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на
наказания.
Относно
твърденията, че
не е налице неяснота относно датата на извършване
на нарушението, РС е
посочил, че
предвид правораздавателния характер на наказателните
постановления, тези реквизити не могат
да се извличат по пътя на формалната
или правна логика, още по
- малко по тълкувателен път от съдържанието на други документи
по преписката.
На това основание РС е отменил НП, като е изложил и мотиви, че непосочването
на дата води до невъзможност да се установи от кога текат сроковете по чл.34
ЗАНН.
По отношение на останалите твърдения на ЧЕЗ – относно липсата на компетентност на длъжностните лица, които са оправомощени да съставят актове
за установяване на нарушения по
ЗАНН; липса на законова норма, пораждаща задължение за лицензната; към момента на съставяне на
продесния АУАН описаното в него нарушение е било отстранено, поради което съшият
е без предмет и не може да
положи началото на едно годно
административнонаказателно производство; Нарушение на
чл.36 от ЗАНН; Липса на квалификация
и недоказаност на нарушението; Нарушение на
чл.28 от ЗАНН; Неправилно определяне
на размера на наказанието; Несъответствие с целта на закона; Последвали промени в ЗЕ,от които може
да се направи
извод, че законодателят
не е имал предвид санкциониране на такива нарушения,
каквото е процесното, РС е приел, че същите твърдения са неоснователни.
По касационните основания и твърденията на страните, съдът съобразява
следното:
Правилно РС е приел, че в АУАН и НП не са описани съставомерните признаци
на деянието и най-вече датата на извършване, позволяващи да бъде квалифицирано
като нарушение на чл. 206 ал.1 от ЗЕ. По отношение на датата и останалите
съставомерни признаци на деянието следва да се има предвид следното:
В АУАН и НП се сочи, че съгласно т.3.5.2 от лицензия № Л-135-07 от
13.08.2004 г. лицензиантът поддържа СТИ на електрическата енергия, доставяна на
потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия. И съгласно чл.41 от същите,
всички СТИ подлежат на първоначална и последващи проверки по реда на Закона за
измерванията /ЗИ/. Съгласно чл.26 ал.1 и чл.43 ал.4 от ЗИ, контролът на
средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа първоначална
проверка и последваща проверка, като периодичността на последващите
проверки се определя със заповед на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ. И
видно от заповед № А-102 от 05.03.2010 г. на председателя на ДАМТН, обн. ДВ,
бр.22/2010 г., и съгласно заповед №А-441 от 13.10.2011 г. на председателя на
ДАМТН, обн. ДВ бр.85/2011 г., последваща проверка на еднофазни електромери се
извършва на период от 6 години, а на трифазни електромери на период от 4
години. Направен е извод, че като не е поддържало СТИ с фабричен № 50269961 в
гр.Плевен, съгласно изискванията на чл.41 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, а именно да предприеме действия за
периодична подмяна на гореописаното СТИ в определения срок, на 19.02.2014 г.
дружеството е нарушило издадената лицензия – нарушение на чл.206 ал.1 от ЗЕ.
Така описано нарушението не дава достатъчна яснота относно типа средство за
измерване – електромер. Дали същият е еднофазен, в който случай последваща
проверка е следвало да се извърши на шест години или трифазен, съответно
последващата проверка е на период от четири години. Административно-наказващият
орган не е конкретизирал кой срок счита, че е изтекъл, от кога е започнал да
тече и кога е изтекъл, за да се прецени и посочи конкретния момент на
извършване на нарушението, което е било констатирано при проверката на
19.02.2014 г.
Не може този момент да се установи чрез предположения и изследване на
всички възможни хипотези. Задачата на съда е да провери законосъобразността на
административно-наказателното обвинение, така както е формулирано от наказващия
орган, а не да гадае и допълва волята му. По делото е приложено становище на
гл.експерт по повод подадено възражение срещу АУАН, в което е прието, че за
конкретния електромер е следвало да се извърши проверка на период четири
години, относима за трифазни електромери и че дружеството не е изпълнило
условията на лицензията като не е предприело действия за подмяна на СТИ за
извършване на последваща метрологична проверка на СТИ в определения срок. От
никое от приложените по преписката материали не е видно дали конкретния
електромер е еднофазен или трифазен, и никъде в АУАН и НП това съществено
обстоятелство не е посочено.
По делото е приложен констативен протокол от проверката, чиито фактически
установявания са възприети и пренесени в акта, съответно в НП. И в него не е
конкретизиран вида на електромера. Установена е единствено годината на
производство – 2007 г. и годината на последваща проверка – 2007 г. Двете години
съвпадат. След като електромера е произведен 2007 г. би следвало същата да е и годината
на първоначалната проверка. Съгласно чл. 39 ал.1 от Закона за измерванията
първоначална проверка на средства за измерване от одобрен тип и на средства за
измерване, които не подлежат на одобряване на типа, се извършва с цел пускането
им на пазара и/или в действие и се удостоверява със знаци за първоначална
проверка. Според ал.2 първоначалната проверка на средствата за измерване има
срок на валидност до края на календарната година, следваща годината на
проверката, освен ако в наредбата по чл. 28 е определен друг срок. Съгласно чл.
835а, ал.1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол срокът на валидност на първоначалната проверка по чл. 39,
ал.2 от ЗИ се отнася за средства за измерване, които не са пуснати в действие.
Според чл. 835а, ал.2 от цитираната наредба, когато средствата за измерване са
пуснати в действие до края на календарната година, следваща годината на
извършване на първоначалната проверка, срокът на валидност на първоначалната
проверка се приравнява на срока на валидност на последващата проверка. В случая
е посочена годината на производство – 2007 г. и като година на последваща
проверка – 2007 г., от където може да се заключи, че електромера е монтиран
2007 г., т.е. е пуснат в действие до края на календарната година, следваща
годината на извършване на първоначалната проверка и затова срокът на валидност
на първоначалната проверка се приравнява на срока на валидност на последващата
проверка, но липсва такава конкретна констатация. За да се прецени срока, в
който е следвало да се извърши последваща проверка следва да се съобрази
действалата към 2007 г. Заповед № А-412 от 16.08.2004 г. на Председателя на
ДАМТН, с която на осн. чл. 43 ал.4 от ЗИ е определена периодичността на
последващите проверки на средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол. Тази заповед не е посочена и не е приложена по делото.
Същата е била отменена със Заповед № А-102/05.03.2010 г. на председателя на
ДАМТН и с нея се определя срок за периодичност на последващите метрологични
проверки за еднофазни електромери – 6 години, а за трифазни в зависимост от
мощността на четири, две и една години. С последваща Заповед № А-441/13.10.2011
г. на Председателя на ДАМТН са определени същите срокове за последваща
проверка.
В случая в АУАН и НП не е посочено конкретно какъв тип е конкретния
електромер, какъв е срока на последващата периодична проверка и до кога е
следвало да се извърши, за да може да продължи да се използва монтираното
средство за измерване. Съответно кога е извършено нарушението, реализирано чрез
бездействие. Съществува неяснота и в какво конкретно се състои нарушението – че
не е извършена последваща проверка на средството за измерване или че не е
заменено с ново след изтичане на срока на валидност на последващата проверка.
Това са особено съществени обстоятелства от описанието на нарушението, които не
са отразени. Това не дава възможност съдът да направи преценка за
законосъобразност на НП по същество относно това извършено ли е и какво
конкретно нарушение и спазен ли е 5-годишния срок по чл. 34 ал.2 от ЗАНН за
образуване на административно-наказателното производство, считано от датата на
извършване на нарушението. В АУАН и НП е посочена 19.02.2014 г. като дата на
извършване на нарушението, което е момента на установяването му, но в случая се
касае за извършено нарушение чрез бездействие и затова момента на извършването
е датата след изтичането на срока на действие на последващата проверка на
електромера. Този момент категорично не е посочен, не е описано в достатъчна степен
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което създава неяснота
относно обхвата на административно-наказателното обвинение по отношение на
съществени признаци от състава на нарушението и представлява липса на основен
реквизит от съдържанието на АУАН и НП в нарушение на
изискванията на чл. 42 т.3 и чл. 57 т.5 от ЗАНН, което обосновава отмяна на НП
като незаконосъобразно на процесуално основание, както е решил и РС.
Обстоятелствата, че СТИ е монофазно, срокът за извършване на метрологичната
проверка е 6 години, и същият изтича на 31.12.2013 г. не могат да се сочат едва
в касационната жалба, и то без да се представят доказателства в тази насока.
Тези обстоятелства е следвало да се посочат още в АУАН и в НП, да се подкрепят
със съответни доказателства, така че привлеченият към отговорност да може да се
защити, а съдът да има възможност да прецени дали е налице нарушение. Твърдението,
че нарушението е продължавано, може да се обсъжда от съда само ако е точно
определен периодът, до изтичането на който дружеството е следвало да извърши
определено действие, а този период не е посочен. Само при посочването му могат
да се съобразяват давностните срокове, посочени в ЗАНН.
Следва да се посочи обаче, че не е основателно твърдението, че НП не е издадено от компетентен орган, нито че са
нарушени процесуалните правила, като са посочени две заповеди на председателя
на ДАМТН. За нарушения от този вид НП се издават от председателя на комисията
съгласно действащата към онзи момент и понастоящем разпоредба 225, ал.2 от ЗЕ,
а в АУАН и НП е следвало да се посочи и заповедта на председателя на ДАМТН,
действала и през 2007 г., а не само последващите, като е посочено по-горе.
Наказващият орган няма дискреционна власт, същият при издаване на НП следва да
действа само по законосъобразност - в този смисъл Тълкувателно решение №1 от
12.12.2007 г., ОСНК на ВКС.
При направената служебна проверка, по реда
на чл. 218,
ал. 2 от
АПК, настоящата инстанция констатира, че решението Районен съд – Плевен, е валидно, допустимо, съобразено
е с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 920/20.11.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 1983 по описа на
Районен съд гр. Плевен за
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.