Решение по Административно дело 60/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 144 / 25 Март 2016 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на единадесети март, две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: М.К.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Данева касационно административно дело № 60 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 1046/21.12.2015г. , постановено по НАХД №2889/2015г. Плевенският районен съд е отменил Наказателно постановление №867/ 02.10.2015г. на Директора на Басейнова дирекция”Дунавски район”/БДДР/, с което на осн. чл. 200,ал. 1,т. 1, б.”б” във вр. с чл. 44,ал. 1 от Закона за водите/ЗВ/, на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Враца, е наложено административно наказание: имуществена санкция в размер на 3735 лв. за нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗВ.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от Директора на БДДР с доводи за неговата неправилност. Касаторът оспорва извода на РС, че при издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, като е посочен период на извършването му: от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г. , предвид обстоятелството, че последната дата не е настъпила. Счита , че неправилно съдът е приел, че изписването на тази дата е довело до нарушение правото на защита на ВиК дружеството, а това от своя страна е опорочило изцяло НП. Навежда довод, че в АУАН е коректно посочен периодът на нарушението: от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. На следващо място, в самото НП, на втората му страница административнонаказващият орган изрично е посочил, че : „…ВиК ООД гр. Враца е осъществявало водовземане от горепосоченитге водоизточници в периода от 01.01.2014 г. до 31.12. 2014 г. без да притежава необходимото за тази дейност разрешително…” . Навежда довод, че в цялата административнонаказателна преписка се говори за период от 01.01.2014 г. до 31.12. 2014 г.. Поради това цитираната дата 31.12.2015 г. не води до незаконосъобразност на НП, тъй като не възпрепятства правото на защита на призованото към отговорност лице. Твърди, че в случая се касае до грешка при изписването на тази дата в НП. Твърди, че в същото, на втората му страница периодът е ясно индивидуализиран и той съвпада с този, отразен в АУАН. Счита, че РС на формално основание е обявил НП за незаконосъобразно и неправилно, без да съобрази пълния текст на НП, както и обстоятелството, че жалбоподателят е бил наясно защо е санкциониран и за кой период от време, го е отменил. Моли да бъде отменено решението и потвърдено наказателното постановление. По същество чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х. поддържа жалбата си на посочените в нея основания.

Ответникът, в подадено писмено възражение и по същество чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. оспорва жалбата. Счита, че същата е немотивирана и не сочи кой материален закон е нарушен. Твърди, че в НП е посочена крайна дата на нарушението 31.12.2015 г., а датата 31.12.2014 г. основателно не е била възприета като меродавна от Районния съд. Счита, че дори това да е грешка, то е напълно достатъчно за да опорочи наказателното постановление. Моли да бъде оставена без уважение касационната жалба и решението да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че с оглед доказателствата по делото, решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че в производството по налагане на административното наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Като такива е посочил описанието на периода на извършване на нарушението, направено в наказателното постановление- 01.01.2014 г. до 31.12. 2015 г. и обстоятелството, че последната дата не е била настъпила не само към момента на издаване на НП, но и към момента на постановяване на решението. Счита, че с това е нарушен чл. 57,ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Счита, че посочването на други дати впоследствие не отстраняват, а задълбочават порока- в НП са посочени различни дати за извършеното нарушение. От това прави извод, че жалбоподателят/ в производството пред РС/ не е имал възможността да упражни правото си на защита, което е нарушено, респ. това води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

Решението е неправилно.

Действително , в обстоятелствената първа част на издаденото НП като период на извършване на нарушението е посочено: „ от 01.01.2014 г. до 31.12. 2015 г.”. Така посочената крайна дата не е била настъпила към момента на издаване на НП, а освен това така индивидуализираният период не е бил установен с АУАН, който сочи период: „от 01.01.2014 г. до 31.12. 2014 г.”. Безспорно е, че с това е реализирано нарушение на процесуалните правила. За да бъде преценено като основание за отмяна на наказателното постановление обаче, посоченото процесуално нарушение трябва да е съществено, т.е. да има за последица действително нарушаване на правото на защита поради невъзможност на наказаното лице да разбере административнонаказателното обвинение- и конкретно- периодът, за който се твърди, че е извършило административно нарушение. Настоящият съд намира, че в конкретно разглеждания случай това не е така, тъй като в обобщителното заключение на обстоятелствената част на НП, административният орган е посочил периода, за който е приел за установено, че ВиК ООД Враца е осъществявало водовземане без да притежава необходимото разрешително- от 01.01.2014 г. до 31.12. 2014 г. Допуснатото нарушение в началото на НП е било успешно коригирано в заключителната част на обстоятелственото описание на нарушението, като посоченият период на извършване е идентичен с установения в АУАН. За наказаното лице е станало ясно за кой период се твърди, че е извършвало нарушението, и това се установява и от подадената пред РС жалба срещу НП. В тази жалба прави редица възражения по съществото на спора, свързани с обективна невъзможност, без съдействие на собственика да се снабди с нужното разрешително и включване в списъка на водоизточниците на такива, за които има издадени разрешителни. Направил е и възражение , касаеща местната подсъдност на спора, но не и възражения, свързани с правото му на защита. Т.е., за привлеченото към отговорност лице не е съществувала неяснота относно обстоятелствата, свързани с периода, за който в НП се твърди, че е извършило нарушението. Правото му на защита не е било нарушено, допуснатото от административнонаказващия орган нарушение при изписване на крайния срок на извършване на административното нарушение в началната част на НП не е съществено и обратният извод на решаващия съд е неправилен.

Настоящата съдебна инстанция намира, че Районният съд е постановил решението си без да обсъди и прецени доказателствата по делото- писмени и гласни, отнасящи се до спорното право, като не е посочил осъществили ли са се фактите, наведени в НП, не е изложил правните изводи, произтичащи от събраните по делото доказателства. Задължение на съда е да вземе предвид всички данни по делото и да мотивира съдебното решение. Необсъждането на допустими и относими към спора доказателства е нарушение на принципа за установяване на обективната истина, и като такова се явява съществено процесуално нарушение. Фактическата липса на мотиви по съществото на спора прави невъзможен контролът на касационната инстанция за законосъобразност и правилност на решението и не може да бъде преодоляна в касационната инстанция. Правомощието й да упражни контрол върху съдебния акт не означава да замести решаващия съд в работата по обсъждане на релевантните факти и доводи. Касационното производство не решава материалноправния спор, а спора за законосъобразност на първоинстанционното решение. Този съд не прави собствени изводи относно релевантните за спора факти, а преценява съответствието на решението с материалния закон, въз основа на фактите, установени от първата инстанция. В този смисъл касационният съд е съд по правото, а не по фактите. Дейността му при преценката нарушен ли е материалният закон се свежда единствено до проверка дали установените факти са подведени правилно под хипотезата на правната норма и дали правилно са приложени предвидените в нея правни последици. Касационната инстанция не е в правомощията си да се произнесе по съществото на спора без произнасяне по него от първоинстанционния съд, и по този начин да лиши страните от една съдебна инстанция. Ето защо решението следва да бъде отменено, а делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане Районният съд-Плевен следва да съобрази доказателствата по делото и изложи правни съображения /мотиви/ по съществото на спора по жалбата срещу НП и по направените от ответника по жалбата възражения.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1046/21.12.2015г. , постановено по НАХД №2889/2015г. на Плевенския районен съд.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на настоящето решение

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.