Р Е Ш Е Н И Е

№ 21 / 26 Януари 2016 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на петнадесети януари, две хиляди и шестнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: М.К.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Данева касационно административно дело № 1060 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 87/06.11.2015 г., постановено по а.н.дело № 236/2015г. Левченският районен съд е отменил Наказателно постановление № 15-0293-000053/11.05.2015 г. на Началник група към ОДМВР Плевен РУ Левски, с което на А.А.А. *** е наложено , на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 343б,ал. 1 от НК, чл. 177,ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП и чл. 179,ал. 2 пр. 1 от ЗДвП административни наказания както следва: глоба в размер на 0 лв. на осн. чл. 343б,ал. 1 от НК за нарушение по чл. 5,ал. 3, т. 1 от ЗДвП; глоба в размер на 100 лв. на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 150 от ЗДвП и глоба в размер на 100 лв. на осн. чл. 179,ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП за това, че на 29.04.2015 г. в 21,05 ч. на път ІІІ клас № 303- км. 14+950, в Община Левски в посока с. Градище, като водач на лек автомобил „Крайслер вояджер” с рег. № ОВ *** ВА управлява без да притежава свидетелство за управление на МПС- неправоспособен и на прав участък излиза от лявото пътно платно и прави п.т.п. с материални щети. При извършената проверка се констатира, че водъчът е под въздействие на алкохол от 1,8 промили, установено с техническо средство”Алкотест 7510”-дрегер. На водача е издаден талон за медицинско изследване.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от ВПД Началник РУ МВР- Левски с доводи за неговата незаконосъобразност.Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно поради противоречие със събраните по делото доказателства. Моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е основателна и моли да бъде уважена.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

За да отмени наказателното постановление Районният съд е приел, че от доказателствата по делото не е установено по несъмнен и безспорен начин извършено от А. нарушение. Приел е, че ответната страна в производството пред РС не е ангажирала доказателства в подкрепа на установените в АУАН и НП факти. Счел е, че от разпитаните свидетели е било установено, че автомобилът е бил управляван от П. К., а не от А.. Навел е довод, че двамата свидетели-служители на МВР са посетили мястото на произшествието в един по-късен момент , поради което не са очевидци. Счита, че в НП се твърди причиняване на материални щети без да е ясно какви са те и за кого са настъпили. Счита, че настъпването на щетите е елемент от фактическия състав на нарушението и без същите да бъдат конкретизирани не може да бъде направен извод, че е настъпило пътнотранспортно произшествие. Намира посочените нарушения са съществени, поради което е отменил наказателното постановление.

Решението е неправилно.

На първо място, настоящият съд не споделя извода на решаващия за липса на доказателства относно обстоятелството кой е управлявал моторното превозно средство. Не се приемат за основателни доводите му, че не следва да кредитира показанията на актосъставителя Н. и свидетеля по акта Г. - служители в РУМВР Левски, тъй като същите не са били очевидци на нарушението. Настоящият съд намира, че последователно и безпротиворечиво тези двама свидетели потвърждават възприетите от тях при извършване на проверката факти, които изцяло съответстват на констатираните с АУАН такива. И двамата свидетели установяват, че са посетили местопроизшествието след получен сигнал за излязъл от пътното платно и паднал в долчинка автомобил. При проведения разговор, нарушителят първоначално е казал, че друго лице е карало автомобила, но при проведения от Н. с двамата разговор, се установило, и А. е признал, че е управлявал той. При направената проверка се оказало, че е употребил алкохол над 1,2 промила. Свидетелските показания на разпитаните по искане на нарушителя свидетели К. и Я. не могат да бъдат противопоставени на показанията на служителите по следните причини: Очевидно е, че тези двама свидетели са най-малко близки познати на нарушителя, и изложените от тях показания целят неговото оневиняване, при липса на каквато и да е правна възможност на лицето, което твърди, че е управлявало автомобила/ К./ да бъде извършена проверка и да бъде санкционирано за извършено нарушение. При съставяне на АУАН, основното нарушение в който е констатираната употреба на алкохол от водача А., последният не е направил възражение, че не е управлявал автомобила. Възможност за излагане на възражение му е предоставена, и той се е възползвал от нея, като е вписал в акта, че се е запознал със съдържанието му, но е: „ пил само две бири и един малък коняк скоч”. Т.е., същността на неговото възражение се свежда до това, че употребеният от него алкохол е в малко количество, а не че не е бил водач на автомобила.Следва извод, че и в АУАН е налице, макар и индиректно признание от страна на А., че е бил водач на превозното средство. Не е направил и допълнителни обяснения и възражения в предоставения му за това тридневен срок, преди издаване на НП. Изложената в съдебното заседание версия за друго лице, управлявало автомобила е изцяло защитна теза, целяща оневиняването му най-вече за извършеното от него престъпление / употреба на алкохол над 1,2 промила/. Настоящият съд не възприема тази версия за обективно отразяваща фактите. Не може да бъде споделено становището, че установената при констатиране на нарушението фактическа обстановка следва да бъде игнорирана от създадената впоследствие, като се кредитират показанията на заинтересованите / по изложени вече причини/ свидетели и се игнорират тези на служителите на РУМВР. Изводът на решаващия съд за липса на доказателства за обстоятелството, че ответникът по касация е управлявал автомобила е неправилен. Не се приемат и доводите за липса на конкретизация в описание на нарушението поради това, че не са описани настъпилите вреди. Настъпването на вреди не е елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, поради което описанието на такива в НП е ирелевантно и не води до неговата незаконосъобразност. По отношение на констатираното нарушение за неправоспособност на А., за обратното не е налице възражение от нарушителя, и същото не е оборено с представяне на документ, удостоверяващ правоспособността му да управлява МПС.

Като е отменил наказателното постановление, Районният съд е постановил противоречащо на материалния закон решение, коет следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а НП-потвърдено.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 87/06.11.2015 г., постановено по а.н.дело № 236/2015г. на Левченския районен съд и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-0293-000053/11.05.2015 г. на Началник група към ОДМВР Плевен РУ Левски.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.