Р E Ш Е Н И Е

№ 106

гр.Плевен, 9 Март 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Г.К. и с участието на прокурора И. Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 58 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 935 от 26.11.2015 г., постановено по нахд № 1821/2015 г., Районен съд – Плевен е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 14-0257-000484 от 16.06.2014 г. на Началника на РУП към ОДМВР Плевен, РУ Долни Дъбник, с което на И.Х.Д. с ЕГН ********** ***, на основание чл.182, ал.1,т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП затова, че на 17.05.2014 г. в 10,25 часа в гр. Долни Дъбник, ул. „Димчо Дебелянов“ на път ІІ клас № 13-№12 по посока гр. Искър, като водач на лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ВТ *** ВА управлявал моторно превозно средство със скорост 77 км/ч при максимално разрешена – 50 км/ч за населено място, като скоростта била фиксирана с техническо средство Радар ТR 4D с фабр. № 295/01 и показана на водача.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от И.Х.Д., който счита, че същото е неправилно, необосновано, противоречащо на задължителната съдебна практика и незаконосъобразно. Посочва, че са налице груби фактологични грешки, довели до неправилно и радикално опорочаване на приетата за установена фактическа обстановка. Навежда доводи, че районния съд е ползвал бланкетно решение досежно обжалване на електронен фиш, като дори не е направил елементарни корекции, в съответствие с конкретното обжалване на наказателно постановление по ЗДвП. Сочи, че неправилно решаващият съд е потвърдил наказателното постановление, тъй като не е констатирал нищожността му, като издадено от материално некомпетентно длъжностно лице – началник на РУП – Долни Дъбник, както и че не е съобразил и отчел множеството му аргументирани възражения за липса на доказаност на нарушението, нарушаване правото му на защита, чрез неточно и неясно посочване мястото на твърдяното нарушение и възражението, че скоростта, която е отчетена, се отнася за друго МПС. Твърди също, че трафик радарът е сертифициран и проверяван в нарушение на чл. 57 и чл. 58 от Закона за измерванията, както и че не са обсъждани депозираните от него възражения срещу АУАН. В заключение моли съда да отмени решението и да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно, като преди това бъде обявена неговата нищожност.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа подадената жалба на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени атакуваното решение и потвърденото с него НП.

Ответникът по касационната жалба – Районно управление „Полиция“ – Долни Дъбник в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 17.05.2014 год. в 10:25 часа в гр.Долни Дъбник, ул „Димчо Дебелянов”, на път ІІ клас № 13-№12 по посока гр. Искър, Д., като водач на лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ВТ *** ВА управлявал моторното превозно средство със скорост – 77 км/ч при максимално разрешена - 50 км/ч за населено място, като скоростта била фиксирана с техническо средство Радар TR 4D с фабр. № 295/01 и показана на водача. Възприетата от съда фактическа обстановка е отразена в АУАН серия Т №590252 от 17.05.2014 год и възпроизведена в атакуваното наказателно постановление, като според решаващия съдебен състав на РС изцяло се подкрепя от ангажираните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпит на актоссътавителя Ц. и свидетеля Г., чиито показания съдът приел с доверие като логични, убедителни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Според ПРС показанията на посочените свидетели изцяло кореспондират и с приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства. Съдът изложил мотиви, че нарушението е установено в хода на извършена проверка на 17.05.2014 година, при която актосъставителят приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. І от ЗДвП. Актът е съставен в присъствие на нарушителя и подписан от него с възражение, че измерената скорост е на друг автомобил и нарушението е несъставомерно. В срока по чл. 44, ал. І от ЗДвП жалбоподателят е депозирал и писмени възражения против АУАН пред наказващия орган. Въз основа на АУАН и след запознаване с постъпилите от жалбоподателя писмени възражения, наказващият орган е издал НП № 14-0257-000484 от 16.06.2014 год. на Началника на РУП към ОДМВР Плевен, РУ Долни Дъбник, в което е възприета фактическата обстановка от акта и на нарушителя на основание чл. 182, ал. І, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лева.

След преценка и съпоставка на събраните по делото доказателства съдът приел, че извършеното нарушение по чл. 21, ал. І от ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя се установява по безспорен начин. Скоростта на движение е фиксирана по установения ред с техническо средство радар ТR 4 D №295/01, което видно от списък на успешно преминали последваща проверка на средствата за измерване радарни скоростомери е годно техническо средство, което с достатъчна точност и селективност измерва скорстта на движещите се моторни превозни средства. При установените факти съдът направил извод, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 21, ал. І от ЗДвП. От обективна страна същият, като водач на моторно превозно средство по смисъла на & 6, т. 11 от ДР на ЗДвП не е изпълнил задължението си да избере скорост на движение на пътното превозно средство, непревишаваща установената такава в населено място. От субективна страна деянието е извършено небрежно, тъй като жалбоподателят, като правоспособен водач е бил длъжен да знае задължението си по чл. 21, ал. І от ЗДвП и да съобрази поведението си със същото. Съдът счел, че са налице предпоставките за носене на административно-наказателна отговорност.

Съдът изложил мотиви още, че при издаване на наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 52 - 58 от Закона за административните нарушения и наказания. Посочено е точното време и място на извършеното нарушение, подробно е описана фактическата обстановка. Съдът не намерил основания за отвод на акктосъставителя, счел, че и АУАН, и НП са издадени от компетентни за това органи, което обстоятелство се установява от представената по делото Заповед № Із-1745/28.08.2012 год. на МВР.

На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция преценява оспореното решение като неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Видно е от намиращата се в кориците на делото на ПРС жалба против наказателно постановление №14-0257-000484/16.06.2014год., че жалбоподателят е направил множество оплаквания за следните допуснати нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП: необсъждането от страна на наказващия орган на подадените от жалбоподателя възражения и неизвършването на разследване на спорните обстоятелства; фактът, че не е фиксирана скоростта на управлявания от Д. автомобил, а на друг автомобил, движещ се пред жалбоподателя, на който последния е посочил рег.№ в АУАН; неспазване изискванията за експлоатация на трафик радара, в т.ч. разположението на полицейския автомобил в противоположната на посоката на движение на автомобила на Д. посока, позициониране на радара в ръката на полицейския служител, а не стационарно; липса на данни в разпечатката от паметта на радара относно регистрационния номер на автомобила; липса на обозначение на мястото за контрол в съответствие с изискването на ТР №1/2014 год.; непосочване на конкретното място на извършване на нарушението и липсата на яснота дали е в населено или извън населено място с оглед направеното в НП описание; нарушение на Инструкцията за експлоатация на радара с оглед наличието на масивни отразяващи повърхности; непосочване в санкционните актове на категорията на процесното МПС и др.

В мотивите на постановеното и оспорено в настоящото производство решение, съдът е възпроизвел описаното в акта нарушение и е посочил, че кредитира показанията на разпитаните по делото актосъставител и свидетел, които установяват идентична с описаната в акта фактическа обстановка. Тези показания кредитирал с доверие като обективни , логични, безпристрастни и съответни на събраните писмени доказателства, които формално изброил, без да направи съответен анализ. На тези основания потвърдил оспореното пред него НП. Единствените две възражения, на които бланкетно и лаконично е отговорил съдът , касаят годността на техническото средство, с което е измерена скоростта и липсата на основания за отвод у актосъставителя. По отношение спазването на процедурата по съставяне на акт и издаване на НП, общо и без обсъждане на конкретните възражения в тази посока посочил, че последната е спазена.

Основателно е възражението на касатора в този смисъл, че ПРС не е обсъдил възраженията, направени в жалбата, с която е сезиран. Липсват изложени мотиви от съда досежно цитираните по-горе възражения в първоначалната жалба. Съдът не е дал отговор, нито е изложил мотиви по нито едно от възведените с жалбата оплаквания. Като краен резултат от обжалваното решение не става ясно защо съдът възприема тезата на наказващия орган, и дали възприема за основателни или не направените възражения и защо отхвърля тезата на жалбоподателя. Съдът не е направил дължимата проверка, не е събрал всички относими доказателства и не е изложил обосновани мотиви дали и защо не възприема релевираните оплаквания. Не е даден отговор на въпроса защо съдът възприема , че засечената и записана от радара скорост е на жалбоподателя и налице ли са нарушения в процедурата по установяване на нарушението. Мотивната част на решението се изчерпва с възприетите изцяло констатации на административния орган, издал оспорения акт, без да са обсъдени конкретните оплаквания, релевирани с жалбата. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания за постановяването му. Освен възпроизведеното съдържание на констатациите в АУАН и бланкетното позоваване на взаимната кореспондетност между последните и свидетелските показания, в решението на съда не са изложени други конкретни фактически или правни доводи, съображения или изводи, както и обсъждане на доказателствата и доводите на страните. Изложеното налага извода, че съдът не е изложил мотиви, в резултат на самостоятелна преценка на всички доказателствата по делото и на доводите на страните. Липсата на формирани фактически и правни изводи по наведените от страните доводи опорочава съдебното решение и обуславя извод за неговата неправилност. Действително, не съществува пречка съдът да възприеме всички фактически и правни изводи на една от страните по делото, както е направено в случая, но това може да бъде направено само след като се обсъдят доказателствата по делото и доводите на страните. Като обобщение на изложеното следва да се подчертае, че съдът дължи произнасяне по доводите на страните, независимо от това дали са основани на нови доказателства или на такива, които са вече събрани в административнонаказателното производство, както и независимо от това дали съдът приема възраженията и доводите за основателни или не.

При тези обстоятелства постановеното решение се явява неправилно, като немотивирано и постановено при нарушение на процесуалните правила по чл. 339, ал.2 във връзка с чл.84 от ЗАНН от категорията на съществените. Разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК изисква, когато въззивната инстанция потвърди присъдата, да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста, което не е сторено в мотивите на оспореното решение. Липсата на такова произнасяне от първата съдебна инстанция води до процесуална недопустимост, настоящият касационен състав да се произнесе по същите тези доводи, които се съдържат и в касационната жалба, тъй като разпоредбата на чл.339 е приложима за въззивното производство от една страна, и от друга, произнасянето едва за пръв път в касационната инстанция по тези направени възражения, би лишило страните от една съдебна инстанция. По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция приема, че обжалваното решение е постановено при допуснати съдопроизводствени нарушения - липса на решаващи мотиви по наведените оплаквания, обосноваващи неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, който да даде обоснован отговор на всички поставени с първоначалната жалба против НП оплаквания, при необходимост с оглед разкриване на обективната истина - да събере изисканите с жалбата и неприобщени по делото доказателства и да прецени същите отразяват ли се на законосъобразността на атакуваното НП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 вр.чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 935 от 26.11.2015 г., постановено по нахд № 1821/2015 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.