Р Е Ш Е Н И Е

№ 143 / 25 Март 2016 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на единадесети март, две хиляди и шестнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: М.К.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 57 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 1047/21.12.2015 г., постановено по НАХД №3056/2015г. Плевенският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 3К/15.04.2014 г. на Началника на 01 РУП Плевен при ОДМВР-Плевен, с което на Л.В.А. ***, за нарушение на чл. 98,ал. 1 от Закона за оръжията,боеприпасите,взривните вещества и пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/ и на осн. чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ и чл. 193,ал. 1 от ЗОБВВПИ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за това, че на 19.03.2014 г. около 11,00 ч. в гр. Плевен , като притежател на ловно оръжие, вписано в разрешително обр. №2 с № 320785, валидно до 31.03.2017 г. съхранява законно притежаваното от него ловно оръжие без да е заключено в метален шкаф със секретно заключване. Разрешителното за съхранение на оръжието е издадено с адрес с. Староселци, ул. ***.

Решението е обжалвано с касационна жалба от Л.А., подадена чрез адв. Г.А. *** , в която се излага становище за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Жалбоподателят счита, че в диспозитива на решението не е посочено за коя от трите хипотези на чл. 98,ал. 1-ІІІ от ЗОБВВПИ не е изпълнил изискванията за съхранение., макар от мотивите да е ясно, че става дума за чл. 98,ал.1 от с.з. Оспорва изводите на съда да не приеме доводите му за извършено при условията на крайна необходимост административно нарушение. Твърди, че на 4 срещу 5 март домът му в с. Староселци,където е съхранявано оръжието, е бил умишлено запален, за което е образувано досъдебно производство. Металната каса е била силно увредена и не е могла да бъде пренесена на адреса му в гр. Плевен заради предстоящите експертизи и огледи по повод пожара. По тази причина, и със съгласието на разследващите органи е пренесъл оръжието и боеприпасите в жилището си в гр. Плевен. Анализира изводите на съда за извършени от него нарушения и на други разпоредби на закона, за които съдът е приел, че са извършени в условията на крайна необходимост, за които не му е търсена административнонаказателна отговорност. Оспорва извода да решаващия съд, че нарушението, за което е санкциониран с оспореното НП не е извършено в условия на крайна необходимост. Твърди, че новата си лична карта е получил на 18.03.2014 г., а актът му е съставен на 19.03.2014 г. След 05.03.2014 г. до 18.03.2015 г. е имало четири неработни дни, и осем работни дни. През това време се е намирал в състояние на силен стрес от извършения палеж, многократно е бил призоваван от разследващите и поради това е бил в обективна и субективна невъзможност да изпълни задължението си по чл. 98,ал. 1 от ЗОБВВПИ като закупи метални каси за съхраняване на оръжието. Освен това счита, че получаването на разрешение да съхранява оръжието и боеприпасите на новия адрес е предпоставка за възникване на задължение за съхраняването им в метална каса със секретно заключване. Моли да бъде отменено решението на Районния съд и постановено друго, с което да бъде отменено наказателното постановление. По същество, чрез процесуалния си представител адв. Г.А. *** поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените от жалбоподателя основания, становищата на страните и изискванията на закона намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Плевенският районен съд обосновано е приел, че от фактическа страна изложените в АУАН и НП обстоятелства са установени по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

По фактите не съществува спор между страните, като спорът се свежда до приложението на чл. 8 от ЗАНН и твърдението на касатора, че деянието е извършено в условията на крайна необходимост , поради което не съставлява административно нарушение, респ. издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. Така наведения пред касационната инстанция довод е бил предмет на обсъждане и от първоинстанционния съд, който е мотивирал извод за липса на предпоставки за приложение на института на крайна необходимост. Обсъдил е всички факти и обстоятелства от значение за случая и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Споделят се изложените от съда аргументи, че предвид умишления палеж в жилището на жалбоподателя, извършените от него деяния, осъществяващи фактическия състав на други нарушения- такива по чл. 86,ал. 1 и 2 и по чл. 56,ал. 1 от ЗОБВВПИ са осъществени при условия на крайна необходимост, но деянието, с което е осъществен състава на чл. 98,ал. 1 от с.з. не е насочено към отклоняване на възникнала непосредствена опасност, застрашаваща интереси, за предотвратяването на които е било необходимо осъществяването на действията, съставляващи нарушение по чл. 98,ал. 1. Обжалваното съдебно решение се основава на правилна преценка на данните по делото, издадено е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето му са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Въз основа на всички доказателства, преценени в тяхната съвкупност е направен извод, че при извършената от контролните органи проверка е констатирано че на 19.03.2014 г. в гр. Плевен касаторът съхранява законно притежаваното от него ловно оръжие без да е заключено в метален шкаф със секретно заключване, като извършеното деяние е извън хипотезата на крайна необходимост, поради което правилно е наложено съответно на нарушението административно наказание.

По изложените съображения съдът намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на закона, налагащи отмяната му, същото е валидно и допустимо и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1047/21.12.2015 г., постановено по НАХД №3056/2015г. на Плевенския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.