Р E Ш Е Н И Е
№ 36
гр.Плевен, 29 Януари 2016 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи
касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети януари, две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: Ю. Данева
Членове: Елка
Братоева
Цветелина Кънева
При секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно дело № 1057 по описа за 2015 г. на
Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.208 и сл. от
Административно – процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с §4а от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.).
С Решение №
1494 от 28.10.2015г., постановено по гр.дело № 4072/2014г., Районен съд – Плевен
е отменил Заповед №РД – 12 - 1117/19.12.2013 г. на Кмета на Община Плевен, с
която на В.Н.Б. *** е признато правото за придобиване на собственост върху
предоставения за ползване земеделски имот №542, представляващ ПИ № 732.779 по
Помощния план на местността “Мъртва долина 1”, землище гр.Плевен по реда на §4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ в размер до 600 кв.м.. Със същото решение е осъдена Община
Плевен да заплати направените по делото разноски на жалбоподателите Ю.В.Д., В.В.Д.,
В.В.Д. и Й.Х.Д..
Срещу така постановеното решение е
постъпила касационна жалба от Кмета на Община Плевен, чрез юрисконсулт В., в която са наведени доводи, че
съдебният акт е неправилен. Счита се, че неправилно районният съд е приел, че е
налице спор за материално право, а не допусната явна фактическа грешка в
заповедта. Подробно се описва как се отстранява явна фактическа грешка във
влязъл в сила план за земеразделяне и одобрена карта на съществуващите и/или
възстановими стари граници. Твърди се, че заповедта е издадена при спазване на
процесуалните правила, като с нея не се засягат права. Подробно се описва още
изискванията на §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и измененията в тези разпоредби
от приемането им до настоящия момент, като се твърди, че не е необходимо
постройката в поземления имот /ПИ/ да е построена съгласно благоустройствените
закони, за да може да се приложи §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В заключение се моли за
отмяна на решението на районния съд, като се претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание за касатора, редовно
призован, не се явява представител.
В съдебно заседание ответниците по касационната жалба
- Ю.В.Д., В.В.Д., В.В.Д., не се явяват, представляват се от адв.М.И. от
АК-В.Търново с пълномощно от първата инстанция, който моли решението на районния
съд да бъде оставено в сила. Сочи, че в производството пред районния съд
представителят на общината е заявил, че има допусната фактическа грешка на
номерата на имотите, че има грешка е заявила и заинтересованата страна, в полза
на когото е тази заповед, като е посочила, че това не е неговият имот. Твърди,
че от съдебно-техническата експертиза също се установява, че става въпрос за
друг имот. Счита, че не се прави разлика между оспорване на фактическа грешка и
фактическа грешка по плана за възстановяване на земеделските земи. Моли за
присъждане на разноски, съобразно представен договор за правна помощ и списък
по чл.80 от ГПК.
Заинтересованите страни Й.Х.Д. и В.Н.Б.,
редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не ангажират становище
по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението е
правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна и е допустима за разглеждане, а по същество е
неоснователна.
Настоящето
производство е второ по ред, като при първоначалното разглеждане на заповедта –
гр.дело №26/2014 на РС-Плевен е постановено Решение №428/18.03.2014 год., с
което обжалваната заповед е отменена. По реда на инстанционния контрол този акт
на съда е отменен с Решение
№359 от 01.07.2014 год., постановено по
к.адм.д. № 376/2014 год. по описа на АС-Плевен, и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав, като са дадени конкретни указания.
При новото разглеждане на делото районния съд е установил
следното от фактическа и правна страна:
В. Х. Д. е наследник на В. К. Д.,***, починала на
12.07.1968 год., видно от удостоверение за наследници №6137/30.12.2013г.,
издадено от Община Плевен. В. Д. е била собственик на земя в м. “Мъртва долина”
в землището на гр. Плевен, което се установява и от Решение №1 по заявление №
1069/24.09.1991г., съгласно препис-извлечение от Протокол № 18-60/26.08.1993 г.
на ОбПК-Плевен, с който е признато за възстановяване правото на
собственост. Със Заповед №РД-12-3172/06.12.2011г. на Кмета на Община-Плевен е
възстановено правото на собственост на наследници на В. Д. върху новообразуван
имот извън строителните граници, одобрен с подробен устройствен план с
идентификатор 56722.732.1109, местност Мъртва долина, в землището на гр.Плевен,
с площ 3879 кв.м. при посочени граници. От Удостоверение №67/23.01.1992 г. на
Община-Плевен се установява, че на В.Н. Б., в изпълнение на Постановление
№12/1971 на Министерски съвет и Решение №31/1974 на Общински народен съвет, е
предоставено право на ползване на 700 кв.м., находящи се в Мъртва долина 1,
парцел 542, което може да се използва за отглеждане на селскостопански култури.
Видно от Строително разрешение №534/13.08.1978 г., същото е издадено на В. Б.
за построяване на сезонна постройка по одобрен типов проект върху 20 кв.м. по
12 ПМС в парцел 542 в местността Мъртва долина. Видно от Молба вх.№
ТСУиС-94В-3360-1/10.02.2012 г., В. Б. е заявил, че е ползвател на земеделска
земя в м.Мъртва долина, парцел 542 от 1971 г., който парцел по помощния план е
779. Изложил е твърдение, че е подал молба за закупуване на земята, тъй като
върху нея е построил сграда по одобрен типов проект, но до подаване на молбата
от 10.02.2012 г. не е уведомен за резултата от подадената молба. Отправил е
искане да бъде издадена заповед за придобиване правото на ползване от молителя
на посочената в молбата земя. Установява се от протокол № 47/26.09.2013 г. на
комисия, назначена със заповеди на Кмета на Община-Плевен, че е разгледана
молбата на В. Б., за признаване на правото на собственост върху предоставената
му за ползване земя и е приета същата за основателна, като е посочено, че въз
основа на заявление №7184, вх.№ ТСУ и С-94В-3360-1/10.02.2012 г., на В.Н. Б.,
без посочен ЕГН, в местност Мъртва долина 1, поземлен имот № 542, се уважава
молбата и е посочено основание §4а. С процесната Заповед № РД- 12-
1117/19.12.2013 год. на Кмета на Община Плевен, е признато правото на В.Н.Б. за
придобиване на собственост върху предоставения за ползване земеделски имот
№542, представляващ ПИ № 732.779 по Помощния план на местността Мъртвата долина
1 по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ в размер до 600 кв.м., като е разпоредено да
се извърши оценка на имота по реда на §62, ал.4 ПЗР на Постановление № 456 на
МС от 11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Посочено е, че
собственик на имот № 428.11 са н-ци на В. К. Д..
От
заключенията по СТЕ, приети пред районния съд се установява, че в имота на
наследници на В. К. Д. към момента на одобряване на ПНИ няма ползватели с
признато право на придобиване на собственост. Имотът на наследниците на В.К.Д.
по ПНИ е с идентификатор 732.1109 със сграда 732.1109.1. ВЛ е посочило изрично,
че няма конфликт /граници, застъпване, припокриване, пречка за достъп или др.,
което да е предмет на спор между два имота/ между имота, показан му на място
/на терен/ от В.Б., съставляващ ПИ 709 от масив 207 и имот 732.1109, заедно с
построената в този имот сграда с идентификатор 56722.732.1109.1 с площ 26 кв.м.
ВЛ е посочило, че така описаните имоти стоят един от друг на разстояние 1500 м
по права линия. Изложеното е потвърдено ВЛ при изслушване на заключенията в о.с.з.,
като пълномощникът на ответника е заявил, че в случая се касае за допусната
очевидна фактическа грешка.
При така установеното от към факти,
районният съд е приел, че при
издаването на обжалваната заповед на кмета на общината е допусната фактическа
грешка, като в нея е посочен ПИ с номер 332.779 по помощния план на
м."Мъртва долина'". Посочил е, че имотът, отразен в заповедта, и
върху който се признава правото на собственост на В.Б. не е имотът, който в
действителност последният притежава. Посочил е още, че в заключението на вещото
лице е отразено, че със Заповед номер РД-18-11/20.10.2010г. Областен
управител-Плевен е одобрил плана на новообразуваните имоти и регистър към нето
на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове
по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящ се в м."Мъртва долина", като от
допълнителното заключение по СТЕ се установява, че в имота на наследниците на В.
К. Д. към момента на одобряване на плана на новообразуваните имоти няма
ползватели с признато право на придобиване на собственост. Приел е, че няма
данни за имот-парцел 542 по строителното разрешение, за да е възможна
съпоставка с имот 732.779., а представената към обжалваната заповед скица за
имот 732.779 от помощния план се разминава като квадратура с признатото за придобиване
в собственост от В.Б.. На тези основания районният съд е отменил обжалваната заповед.
Настоящата инстанция намира, че решението
на районния съд е правилно, а касационните възражения са неоснователни.
Съображенията за това са следните:
Производството по възстановяване
правото на собственост на бившите собственици на земеделски земи, притежавани
преди образуването на ТКЗС, ДЗС и др. образувани въз основа на тях организации,
отнети неправомерно или чрез нормативните актове, описани в чл.10, ал.14 от
ЗСПЗЗ, се извършва чрез регламентирани и последователно провеждани етапи, всеки
от които завършва с административен акт, подлежащ на оспорване.
В процеса на земеделската
реституция обаче се стига до конкуренция на права между бившите собственици на
земеделски земи, чиито земи са раздавани на основата на подзаконови нормативни
актове за лично ползване, и ползвателите. Разпоредбите на § 4 и
следващите от ЗСПЗЗ са приети от законодателя именно с цел тяхното
преодоляване и уреждането на възникнали през годините правоотношения, като за
разлика от останалите норми на ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му
разпоредбите на § 4а
и 4б ПЗР на
ЗСПЗЗ дават приоритет на правата на ползвателите, които са изпълнили
определените от закона условия в съответните срокове.
Твърдението, че неправилно районния съд е
приел, че е налице спор за материално право, а не допусната явна фактическа
грешка в заповедта, са неоснователни. Заповедта на кмета на общината е
отменена, не защото съдът е установил спор за материално право, а защото
заповедта е издадена в противоречие с ЗСПЗЗ. При огледа на място, осъществен от
ВЛ при извършената експертиза, е установено, че между имота на ползвателя и
имота на бившия собственик В. Д. липсва каквото и да е съвпадане, и същите имоти
се намират на разстояние от 1500 м един от друг по права линия. Въпреки че СТЕ
не е успяла поради липса на запазена документация да даде отговор на всички
въпроси, които са били поставени пред нея, то пълната липса на каквото и да е
съвпадане между имотите означава, че не може да се признае право на придобиване
на собственост върху имота, предоставен на Б., за сметка на наследниците на В.
Д.. Налице е нарушение на материалния закон при издаването на заповедта, поради
което същата правилно е отменена от районния съд. Последният правилно е
посочил, че е налице фактическа грешка, но същата не е явна (очевидна) фактическа
грешка /ЯФГ/, както счита касаторът. ЯФГ е несъответствие между формираната
воля в мотивите и нейното изразяване. Видно от самата заповед, в същата е
формирана воля в мотивите, че предоставеният на Б. за ползване ПИ попада в
границите на имота на В. Д.. По същия начин тази воля е и изразена. Фактическата
грешка на органа е в установяването на фактите – същите не са правилно
установени. В случая няма доказателства по делото да е налице явна фактическа
грешка във влязъл в сила план за земеразделяне и одобрена карта на
съществуващите и/или възстановими стари граници. Дори да е налице такава грешка,
тя не може да се поправя със заповед като процесната. В случая не е налице и спор
за материално право, доколкото само по отношение на наследниците на В. Д. е
налице титул за собственост, а по отношение на Б. такъв не съществува и
неговите права не са признати с окончателен, влязъл в сила административен акт,
който установява правото му на собственост върху предоставената за ползване земеделска
земя.
Твърдението, че заповедта е издадена при
спазване на процесуалните правила, като с нея не се засягат права, също е
неоснователно. По делото е представена само молба на Б. №ТСУ и С-94В-3360-1/10.02.2012
г. (л.40 от дело 26/2014). В нея се сочи, че Б. преди това е подал молба за
закупуване на земята, но същата предходна молба не е представена нито от Б.,
нито от органа. Следва да се посочи, че съгласно §4а, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, “За придобиване право на собственост при
изпълнение на условията на § 4а,
4б, 4д и 4з ползвателите заявяват това
пред общината в срок до 31 януари 1998 г.”. Заявени след този срок молби следва
да се оставят без разглеждане като недопустими. Ако Б. е подал молба в
посочения от закона срок до 31.01.1998 г., следва да има произнасяне по същата;
ако е подал само молбата от 10.02.2012 г., по отношение на нея органът е
следвало да приеме, че е подадена извън срок и като подадена извън срок е
недопустима. По този причина настоящият състав на съда приема, че липсата на
диспозитив в решението на РС – да се върне преписката на органа за ново
произнасяне, е правилна, доколкото по делото няма доказателства, че е налице
допустима молба.
Признаването на право на придобиване собствеността
върху предоставена за ползване земеделска земя от страна на ползвателя засяга
правата на нейния бивш собственик, като възпрепятстват възстановяването на
правото на собственост върху тази земя, поради което тези заповеди подлежат на
обжалване от този собственик, респективно от неговите наследници. Това право е
налице и когато на тези наследници вече е възстановена земята с влязъл в сила
административен акт, както е в настоящия случай.
По делото няма спор относно наличието на постройки и в
двата ПИ, които имоти и постройки са различни, както е установила СТЕ, поради
което наведените в този смисъл доводи не следва да бъдат обсъждани. Решението
на районния съд не е основано на липса на законовите условия за издаване на
заповед поради липсата на постройка в имота.
По изложените съображения решението на районния съд
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на
делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски от страна на
процесуалният представител на ответника по касация В.В.Д. следва на последната
да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата
инстанция.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1494 от 28.10.2015
г., постановено по гр.дело № 4072/2014г. на Районен съд – Плевен, с което е
отменена Заповед №РД – 12 - 1117/19.12.2013 год. на Кмета на Община Плевен.
ОСЪЖДА Община Плевен, ЕИК 000413974, да
заплати на В.В. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на
300 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.