Р E Ш Е Н И Е
№ 105
гр.Плевен, 9 Март 2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и шестнадесета
година в състав: Председател: Юлия Данева
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при секретаря Г.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като
разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 56 по описа за 2016 год. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 1032 от 17.12.2015 г., постановено по нахд № 2892/2015 г.,
Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 35-0000530/13.10.2015
г. на началник ОО“Автомобилна администрация“ - Плевен, с което на Г.Г.П. ***, на основание чл. 53 и
чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАвПр е наложена глоба в размер на 1500 лв., за извършено
нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ.
Срещу постановеното
решение е подадена касационна жалба от Г.Г.П., който счита, че решението е
необосновано и неправилно, постановено в противоречие на материалния закон. Твърди,
че районен съд е преценил, че материалният закон е приложен правилно от
административно-наказващия орган, посочвайки за нарушена разпоредбата на чл. 2,
ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. Посочва, че действително законодателството на РБ изисква при
извършване на такива превози за собствена сметка, водачът на МПС да притежава
нужната квалификация и карта за квалификация, но това задължение не произтича
от посочената за нарушена разпоредба, а от разпоредбата на чл. 7б на Закона за
автомобилните превози. Излага доводи, че
в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата липсва задължение самите превози да
се осъществяват с такава карта. Сочи, че нормата описва кога на водач на МПС се
издава карта за квалификация, но задължението да се извършват превози за собствена сметка с
водачи, които отговарят на изискването за квалификация, се съдържа в чл. 7б от
ЗАП. Посочва, че целта и смисъла на закона е да се санкционира липсата на
квалификация у водачите, а не липсата на определен документ, който я
удостоверява. Твърди, че превозът, който е констатиран от проверяващите по
време на проверката, се е осъществявал
от дружеството „Първи май“ АД и е за негова сметка, като това е видно от
приложената по делото заповед № 575/17.09.2015 г. Излага доводи, че от щатното
разписание, което е приложено по делото е видно, че при отпуск на титуляра
единственият служител, който може да го замести при спешен превоз е
жалбоподателят. Посочва, че в този смисъл работата му е възложена при условията
на производствена необходимост по смисъла на чл. 120 от КТ, в който случай работодателят
може да възлага на работника без негово съгласие да извършва временно друга
работа. Счита, че дори да се приеме, че деянието представлява извършено от
жалбоподателя нарушение, то същото не е извършено виновно. Твърди, че
наказателното постановление, освен че е издадено в нарушение на материалния
закон и при условията на неправилна
правна квалификация, е издадено и в противоречие с процесуалните правила,
предвидени в ЗАНН. Моли съда да отмени като незаконосъобразно и неправилно оспореното
решение.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява. Депозирал е молба-становище, в която сочи, че поддържа заявените
в касационната жалба доводи.
Ответникът по касационната жалба – ИА АА Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Плевен, в съдебно заседание не се
представлява и не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че на
18.09.2015 г. около 08:00 часа на гл. път I-3 при км 80+362, като водач на
товарен автомобил „Мерцедес 814”, с рег. № СА1148ВА, П. извършва превоз за
собствена сметка /зърнотоварач/ по
маршрут Полски Тръмбеш-с.Комошница със
заповед № 575 от
Съдът приел, че така изложената фактическа обстановка
се подкрепя напълно от ангажираните в хода на съдебното производство гласни
доказателства: показанията на актосъставителя Д.
и свидетеля К., които съдът кредитирал като последователни,
логични и съответни на останалите събрани доказателства. На базата на всички
събрани по делото доказателства, съдът намерил за установена описаната в АУАН и наказателното
постановление фактическа обстановка. Съдът изложил мотиви, че посочената за
виновно нарушена в атакуваното наказателно постановление разпоредба на чл. 2 ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008
г., поставя изискване към водачите на моторни превозни средства, за
управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно
средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E,
когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за
собствена сметка, да притежават карта за квалификация на водача. При положение,
че вида на управляваното от жалбоподателя МПС е установен, като такъв, то за
управление на същото се изисква именно притежаваната от П. категория “С”. Съдът приел за безспорно, че с
автомобила е бил осъществяван превоз на товари за собствена сметка и че
посочената категория е придобита от жалбоподателя. Според съда съгласно пар.2
ал.2 , жалбоподателят е подлежал на периодично обучение, което е следвало да
премине и именно това периодично обучение, предвидено и в чл. 7б ал.4 от
ЗАПревози, следва да бъде удостоверено посредством издадена нарочна карта за
квалификация на жалбоподателя. Липсата на документ от посочения вид е
установена от контролните органи при проверката на представените от самия водач
документи. Съдът направил извод, че доколкото картата за квалификация на
водача, представлява документ от вида на изброените в чл. 93 ал.1 от ЗАПревози,
тъй като нейното притежание е предвидено в Наредба № 41/2008 г., издадена на
основание чл. 7б ал.5 от Закона, то и
нейната липса, представлява административно нарушение, отговорността за което
следва да бъде ангажирана по приложената от административно-наказващият орган
санкционна норма. Съдът счел, че правилно и законосъобразно е ангажирана
административно наказателната отговорност на П. на осн. чл. 93 ал.1 т.1 от
ЗАП. На тези основания потвърдил
оспореното НП.
Касационната инстанция
намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с
материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд,
като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно
ангажирана административно-наказателна отговорност на наказаното лице. Ето защо
фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се
споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното
преповтаряне.
Неоснователно е оплакването
в касационната жалба, че вмененото на П.
нарушение не следва да се квалифицира като такова на разпоредбата на чл. 2, ал.1
от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, а като нарушение на чл.7б от
Закона за автомобилните превози. В разпоредбата на чл. 7б ал.1
от ЗАвП е уредено, че лицензираните превозвачи и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с
превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E,
C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за
квалификация на водача. За съответствие с изискването за квалификация на водача
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача
със срок на валидност 5 години, като карта за квалификация на водач се издава
на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност,
удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал.3
и 4 от чл. 7б
от ЗАП. Разпоредбата на чл.7б систематично се намира в глава втора -
„Лицензиране и регистриране”, където са посочени принципните изисквания, които
следва да са налице по отношение на лицата, осъществяващи обществен превоз на
пътници и товари. Деянието, осъществено от П. обаче, осъществява признаците и представлява
нарушение именно на чл. 2, ал. 1
от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение
на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда
за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация
/изд. от министъра на транспорта; обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008 г./, съгласно
който текст водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се
изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни
средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка,
трябва да притежават карта за квалификация на водача. Изискването, задължението
по този текст е водачът да притежава такава карта, а не да я носи със себе си
при извършване на превоза и имено такова нарушение му е вменено-че не притежава
карта за квалификация на водача, а не че не носи със себе си такава при
извършване на превоза, за което му е наложена и съответна санкция по чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАП – за извършване на
превоз от водач, който не притежава съответен , предвиден в този текст
документ. Според посоченото в АУАН, водачът има придобита категория „С” (чл. 150а, ал.
2, т. 10 от ЗДвП), като деецът е придобил категория "С" на
29.09.1980 год., което освобождава П. от преминаването на обучение за
придобиване на първоначална квалификация, но е налагало той да премине
периодично обучение до 31. 12. 2011 година по силата на § 2, ал. 4,
т. 2 от ПЗР на Наредба № 41 от 04.08.2008 година, при успешното
завършване на което се издава удостоверение за професионална компетентност (чл. 19 от
Наредба № 41 от 04.08.2008 година), а това удостоверение е условие
за издаването на карта за квалификация на водача (чл. 29 от същата наредба).
Съгласно нормата на чл. 93, ал.
1, т. 1 от ЗАвтП, подлежи на санкциониране всеки водач на МПС, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Наредба № 41 от 04.08.2008 година
се явява именно подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвтП и съгласно
своя § 4 е издадена на основание чл. 7б, ал. 5
и чл. 7г, ал. 4
от Закона за автомобилните превози и въвежда изискванията на Директива
2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г.
относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни
превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент
/ЕИО/ № 3820/85 на Съвета и Директива
91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива
76/914/ЕИО на Съвета /ОВ, L
226/2003 г./. Ето защо изискването за притежаване на такава карта,
въведено с чл.2 от Наредбата е относимо към самия водач, независимо от това
дали в момента на проверката при извършване на превози носи със себе си тази карта или не. Щом лицето
има качеството водач на моторни превозни средства, за управлението на което се
изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, в случаите, когато с тези
превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена
сметка, тези водачи са длъжни ДА ПРИТЕЖАВАТ карта за квалификация на водача. По
делото П. не е доказал, че притежава такава карта, поради което правилно е
ангажирана отговорността му по чл.93, ал.1, т., от ЗАП.
Неоснователно е и не
изключва отговорността на П. позоваването на разпоредбата на чл.120 от КТ за
възникнала производствена необходимост, наложила възлагането на превоза на
наказаното лице. Действително, доказва се от приобщените по делото
доказателства, че в дружеството на щат са назначени двама шофьори, единият от
които- като шофьор на товарен автомобил.
Последният е бил в законоустановен отпуск на датата на извършване на превоза,
видно от приложената Заповед №220/12.09.2015 год. Разпоредбата на чл.120 от КТ
предвижда, че работодателят, при
производствена необходимост, както и при престой, може да възлага на работника
или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото
или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45
календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той
продължава. Промяната се извършва в съответствие с квалификацията и
здравословното състояние на работника или служителя, а по изключение работодателят
може да възложи на работника или служителя работа от друг характер, макар и да
не съответства на неговата квалификация, когато това се налага по непреодолими
причини. В случая на първо място не са доказани по делото наличието на
непреодолими причини. Такива доказателства биха могли да бъдат писмени
документи, удостоверяващи превозването на бързоразвалящи се стоки, чийто превоз
не може да „изчака” завръщането от отпуск на титуляра на длъжността поради
възможността за бързата им развала, или сключен договор с контрагент за
доставка на стоките на или до определена дата, или други причини от такъв
извънреден и/или непреодолим характер. Доказателства за такива обстоятелства не
са събрани, за да може касаторът законосъобразно да се позове на възникнала
производствена необходимост. От друга страна, производствената необходимост не
е въздигната от закона като обстоятелство,
изключващо вината и/или отговорността (каквито например са неизбежната отбрана,
крайната необходимост, оправдания стопански риск и др.), поради което при
преценка на работодателя да се възползва от разпоредбата на чл.120 от КТ,
последният носи отговорността за последиците от това свое решение, в т.ч. и за
съответствието на поведението на работника с изискванията на нормативните
актове, защото работодателят, преценявайки приоритетно, че е по-важно за него да не спира трудовия процес, макар и не с титуляра на съответната длъжност при
недостиг на работна сила за изпълнение на определени важни за него задачи,
поема и риска от лошо, забавено или несъответно на изискванията за заемане на
длъжността изпълнение, когато последното се извършва от друг негов работник.
Наложената санкция е
определена правилно както по основание, така и по размер. Административното
наказание глоба е наложено в предвидения от закона фиксиран размер и не може да бъде изменяно нито по вид, нито
по размер. Съдът намира, че не са налице основания за квалифициране на
процесното нарушение като маловажен случай по чл. 28 от
ЗАНН. Касае се за рискова дейност, при упражняване на която следва
да се осигури безопасност, сигурност и надеждност на превоза и именно с тази
цел е създадена и нормативната регламентация, предвиждаща издаването и носенето
от водача на МПС на редица документи, имащи отношение към условията за
извършване на дейността и контрола върху последната.
Воден от горното и на
основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1032 от 17.12.2015 г., постановено
по нахд № 2892/2015 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
оспорване.
Преписи от решението да се
изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.