Р E
Ш Е Н И Е
№ 32
гр.Плевен, 27 Януари
2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари, две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател: Полина Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря В.М. и с участието на прокурора Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 1055 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и
чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 914 от 20.11.2015г., постановено по НАХД №
2041 по описа за 2015г., Районен съд – Плевен е отменил
Наказателно постановление № 762/30.10.2014г. на Зам. кмета на Община – Плевен, с което на Д.П.П.
***, на основание чл. 48, т. 9 от Наредба № 2 на Общински съвет – Плевен за
опазване на околната среда в Община Плевен е наложено административно наказание
глоба в размер на 500 лв., за нарушение на чл. 47, т. 9 от Наредба № 2 на ОС –
Плевен.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Община
Плевен чрез юрисконсулт П. П., в която са
наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Касаторът счита за неправилни
изводите на районния съд за наличието на процесуални нарушения, допуснати в
хода на административно наказателното производство, съставляващи връчване на НП
не по надлежния ред, както и липса на единство на нарушените норми в АУАН и НП.
Твърди се, че административнонаказващият орган е сторил каквото е следвало за
връчване на наказателното постановление, но поради обстоятелства, независещи от
него не е успял да връчи оспорваното НП, като в случая е налице първата
хипотеза на чл.58 ЗАНН и при наличието на писмени документи, удостоверяващи
причина за невръчване, неотбелязването им върху НП е несъществен пропуск в
административнонаказателното производство, което не е предпоставка за неговата
законосъобразност. Твърди се още, че невръчването на наказателното
постановление не е основание за незаконосъобразност на същото, още повече, че е
прието като влязло в сила от НАП АДВ за изпълнителен титул и съгласно
разпореждане за присъединяване от 19.06.2015г. е основание за образуване на
изпълнително дело. Касаторът сочи също, че с процесното НП е наложено наказание
за едно от посочените в акта нарушения, с което е спазен чл.18 от ЗАНН. В
заключение се счита, че не са допуснати съществени нарушения, които да водят до
отмяна на наказателното постановление. Моли се за отмяна на решението на
районния съд.
В съдебно заседание касаторът Община Плевен се
представлява от юрисконсулт П. с надлежно пълномощно, която поддържа
касационната жалба по наведените в нея съображения и моли за отмяна на
решението и потвърждаване на наказателното постановление.
В съдебно заседание ответникът – Д.П.П., редовно
призована, не се явява и не се представлява. По делото е депозирана молба от
адв.П., който моли решението на районния съд да бъде оставено в сила
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния
съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че АУАН е съставен на Д.П. за това, че на 20.08.2014 в с. Беглеж
лицето като ползвател на имот на ул.””Петко Донков” №10 е допуснала следните
нарушения: 1. Складиране на строителни материали /цигли и тухли/ дърва за огрев
/метровки/ на улица и тротоар общинска
собственост; 2. Увреждане на обект общинска собственост /улица/ чрез трайно
заграждане с телена ограда, метални колове /тръби/ и невъзможност за ползването
й. Жалбоподателката демонстрира явно неуважение на общинските служби и на
съгражданите си. Деянията са квалифицирани като нарушения на чл.47 т.9 от Наредба
№ 2 на ОбС-Плевен и на чл.8 от Наредба №1 на ОбС-Плевен. Въз основа на акта, за
нарушението по чл.47 т.9 от Наредба №2 е издадено обжалваното НП.
При така установеното от към факти, съдът е
извел правни изводи, че при издаване и връчване на НП са допуснати съществени
нарушения, които обосновават неговата отмяна. На първо място съдът е приел, че
НП е незаконосъобразно, тъй като е връчено не по надлежния ред. В тази връзка
съдът е посочил, че за да се приложи разпоредбата
на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е необходимо да се удостовери, че нарушителят не е
намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, като не е
достатъчно да се удостовери, че в определен час от деня нарушителят не се
намира на посочения от него адрес. Счел е, че идеята на законодателя е след
като се удостовери, че нарушителят е променил адреса си и новият му адрес е
неизвестен за административно-наказващия орган, едва тогава да се направи
отбелязване в НП и то да се счита връчено. Приел е, че по делото е безспорно,
че адресът на П. не е променен и няма данни същата да е уведомявана по пощата с
писмо с обратна разписка или по друг допустим от закона начин. Съдът е посочил
също, че в АУАН и НП е посочен имот, който не е на П., видно от приложеното на
л.32 удостоверение. На следващо място съдът е приел, че е налице разминаване в
посочените като нарушени норми в акта и наказателното постановление, което представлява
нарушение на чл.42 т.5 от ЗАНН. Посочил е, че поради последното П. не е имала
възможност да организира адекватно своята защита. При тези мотиви, съдът е отменил обжалваното
наказателно постановление без да се произнесе по съществото на спора.
Настоящата инстанция намира, че решението на
районния съд е правилно като краен резултат, но при други отменителни мотиви.
Съображенията за това са следните:
На първо място следва да се посочи, че
касационният състав не споделя извода, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като не е връчено по надлежния ред. Правилно съдът е
счел, че не е изпълнена процедурата по чл.58 ал.2 от ЗАНН и е разгледал жалбата
на П., но неправилно е приел, че това нарушение води до порок на наказателното
постановление обосноваващ неговата отмяна. Правилното или неправилното
приложение на чл.58 ал.2 от ЗАНН касае само допустимостта на жалбата срещу
наказателното постановление, поради което не е основание за отмяна на същото.
Неправилно районният съд е приел също, че е налице разминаване между
посочените като нарушени норми в акта и НП. АУАН е съставен за две
самостоятелни нарушения, а именно нарушение по чл.47 т.9 от Наредба №2 на
ОбС-Плевен и нарушение по чл.8 от Наредба №1 на ОбС-Плевен, а наказателното
постановление е издадено само за нарушение по чл.47 т.9 от Наредба №2 на
ОбС-Плевен, с което е изпълнено изискването на чл.18 от ЗАНН при извършени
няколко отделни нарушения, наложените наказания да се изтърпяват поотделно за
всяко от тях. По данни от делото, за нарушението по Наредба №1 на ОбС-Плевен е
било издадено друго наказателно постановление, като съдебното производството по
неговото обжалване е било прекратено и изпратено на прокуратурата за
разследване за самоправни действия.
Касационната инстанция, обаче, намира, че при
съставяне и връчване на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното
наказателно постановление, е допуснато съществено нарушение, което води до
отмяна на НП. Видно от самият акт е, че същият е съставен на 20.08.2014г. в
с.Беглеж, като няма положен подпис на нарушител. АУАН е подписан от св.Д. Б.-свидетел при
установяване на нарушението, както и от св.К. К. от с.Беглеж, посочен в графата като свидетел на
отказа на нарушителя да подпише акта, без да е отразена дата на отказа. От
свидетелските показания на св.Б. се установява, че с
лицето Д. П.
са правени многократни опити за комуникация, но не е срещано разбиране
от нейна страна, както и че последната не е желаела да получава НП. Този факт
се потвърждава и от показанията на св.Р.
- актосъставител, който заявява, че П. не е желаела да приема НП и да подписва
актове. Във връзка със съставяне и връчване на процесния АУАН, св. К. сочи „…Дойде кола от Плевен и отидохме пред Д. ***.
Седял съм в колата, видях че нямаше никой в къщата и човекът се върна. Аз стоях
в колата и ми викат подпиши, че няма никой тук.”. Свидетелят заявява още, че се
е подписал в акта, затова че П. не е намерена.
Нормата
на чл.40 от ЗАНН регламентира, че актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване
на нарушението (ал.1), а когато нарушителят е известен, но не може да се намери
или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово
отсъствие (ал.2).
Съгласно чл.43 от ЗАНН, актът се подписва от
съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да
уведоми наказващия орган, когато промени адреса си (ал.1), като когато
нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един
свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта (ал.2). Когато
актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната
служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на
нарушителя за предявяване и подписване (ал.4 на чл.43).
В контекста на горното от фактическа и правна
страна, касационната инстанция намира, че при съставяне и връчване на АУАН са
нарушени разпоредбите на чл.40 ал.2 и чл.43 ал.4 от ЗАНН. По делото не са
налице данни Д. П. да е търсена, респ. поканена за
съставяне на акта, като последният е съставен в нейно отсъствие, а св.К. в действителност не е свидетел на
отказа на нарушителя да подпише акта, а свидетел, че лицето не е намерено. По
делото не са приложени и доказателства за връчване при условията на чл.43 ал.4
от ЗАНН на П. на вече съставения акт. Изложеното, заедно с неспазване на
процедурата по връчване и на наказателното постановление, води до нарушаване
правото на защита на Д. П. и обосновава
отмяна на обжалваното наказателно постановление, до какъвто извод като краен
резултат е достигнал и Районен съд Плевен.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 914 от 20.11.2015г.,
постановено по НАХД № 2041 по описа
за 2015г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.