ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 217

гр.Плевен, 25 Февруари 2016г.

Административен съд-Плевен, втори касационен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от председателя чканд № 54 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 ал.2 от ЗАНН във връзка с чл.229 и сл. от АПК.

Образувано е по частна жалба от “Тайреко” ООД, ЕИК 201110380, чрез процесуален представител адв. К. П. от САК срещу определение № 1650 от о.с.з. 07.12.2015г., постановено по НАХД № 3035/2015г. по описа на Районен съд Плевен, с което жалбата на лицето до Районния съд е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено.

В частната жалба са наведени доводи, че оспореното определението е неправилно и се моли за неговата отмяна. Изложени са съображения, че в първоначалната жалба е допусната техническа грешка по отношение оспорване наказателно постановление, като вместо коректния номер 150000133/09.10.2015г. е било изписано 15000013/09.10.2015г. Твърди се, че самия ответник признал, че по отношение на “Тайреко” ООД не било издавано наказателно постановление с № 13, а само такова с № 133, което потвърждавало тезата за допусната техническа грешка при изписването на номера. Твърди се още, че в съдебното производство било допуснато тежко нарушение на процесуалните правила, доколкото в отсъствие на жалбоподателя и без да се вземе под внимание неговото възражение, съдът се е произнесъл с прекратителното определение. Твърди се още, че “Тайреко” ООД не е било призовано за о.с.з на 07.12.2015г., което се установявало от приложеното по делото съобщение, получено на 14.12.2015г. Счита се, че съдът е следвало да изпълнени процедурата по чл. 248, ал. 1, т. 2 от НПК и да прецени дали да прекрати делото или да спре същото и да даде указания на жалбоподателя да уточни предмета на обжалване. Моли за отмяна на оспореното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната страна в производството не е депозирала становище по частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, при удостоверена представителна власт (л. 7 от нахд № 3035), поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното определение Районен съд Плевен е приел, че жалбата следва да се остави без разглеждане, а делото да се прекрати, доколкото е било оспорено наказателно постановление №15000013/09.10.2015г., което е различно от наказателно постановление №150000133/ 09.10.2015г., с което е наложена санкция на “Тайреко” ООД за нарушение на трудовото законодателство.

Административен съд - Плевен в настоящия състав намира, че Определение № 1650/07.12.2015г.,по НАХД № 3035/2015г. на РС Плевен е правилно и следва да бъде оставено в сила при съобразяване на следното:

Съдебното производството пред РС Плевен е започнало по жалба с вх. № 279781/18.11.2015г. при ДИТ-Плевен от “Тайреко” ООД, представлявано от адв. К. П. от САК. В жалбата е посочено, че се обжалва наказателно постановление №15000013/09.10.2015г. В жалбата са изложени подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушение при издаванена оспореното наказателно постановление. Конкретно такива са неправилно връчване на съставения АУАН и НП, неприлагане на чл. 28 и 29 от ЗАНН, неправилна индивидуализация на наложеното административно наказание за първо извършено нарушение, липса на мотиви в наказателното постановление и като цяло неизвършване на нарушение по чл. 128, ал. 2 от КТ. Така описаната жалба обаче е обща, изложените съображения са относими към всяко едно оспорване на наказателно постановление и не съдържа каквато и да е конкретни факти и обстоятелства, които да могат да бъдат свързани с наказателно постановление №150000133/09.10.2015г.

С наказателно постановление №150000133/09.10.2015г. е ангажирана отговорността на “Тайреко” ООД, ЕИК 201110380 за това, че при извършена проверка на 12.09.2015г. било установено, че дружеството, в качеството на работодател, не е изплатило в установените срокове в ТД№ Т3/29.08.2014г. уговореното трудово възнаграждение за извършена работа през м. май 2015г. на Д. А. Й., с което е нарушен чл. 128, ал. 2 от КТ, като е наложена санкция в размер на 2100 лева.

Както бе посочено по-горе, жалбата до РС Плевен не съдържа нито един от елементите на наказателно постановление №150000133/ 09.10.2015г., липсва дори и посочване на размера на наложената санкция, поради което не е било възможно РС Плевен да свърже жалба с вх. № 279781/18.11.2015г. при ДИТ-Плевен, именно с НП № 150000133/09.10.2015г. Правилно районният съд е приел, че се оспорва наказателно постановление №15000013/09.10.2015г., което е посочено както в титулната част на жалба с вх. № 279781/18.11.2015г., така и в петитума на същата. Следва да бъде отбелязано, че за изготвяне на коментираната жалба, завеждане на дела и процесуално представителство е била ангажирана компетентна професионална помощ (л. 7 от нахд № 3035, ред 9-12), поради което не е имало причини РС Плевен да се съмнява в конкретно заявеното оспорване. Нещо повече, единствено е приложено препис от жалбата, без каквито и да е други приложения, видно от описа към жалба с вх. № 279781/18.11.2015г.

Неоснователно е възражението, че оспорващото дружество не е било надлежно уведомено за датата на съдебно заседание. Видно от списък на призованите лица (л. 24 гръб) отбелязано е, че адв. П. е бил уведомен по телефона на 30.11.2015г. -14,10 часа. Разпоредбата на чл. 178, ал. 8 от НПК дава изрична възможност за призоваване по телефона, при спазване на предписанието на нормата – призоваването се удостоверява писмено от лицето, което го е извършило. В случая е удостоверено призоваването по телефона, което удостоверяване е одобрено от съдия-докладчикът. При тези съображения касационният състав намира възражението за съществени процесуални нарушения, в частност лишаване на страната от възможност за участие в съдебен процес за неоснователно. Още повече, че по арг. от чл. 61, ал. 2 от ЗАНН участието на оспорващия в съдебния процес не е задължително.

Неоснователно е възражението, че РС Плевен не е дал възможност на жалбоподателя да поправи допуснатата техническа грешка в жалбата си. От една страна неоснователно е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 248, ал. 2, т. 1 и 2 от НПК. С Разпореждане № 6322/30.11.2015г. по нахд № 3035/2015г. съдия –докладчикът е изпълнил задълженията си по чл. 248 от НПК. От друга страна прекратителното Определение № 1650/07.12.2015г. е постановено следствие направено възражение от процесуален представител на ответника ДИТ в съдебното заседание от 07.12.2015г.. Следва да бъде посочено, че липсва каквото и да е законово задължение за съда да посочва пропуски в изявленията на страните, още повече да ги насочва към отстраняване на грешки в жалбите. РС Плевен се е произнесъл по заявеното в жалба с вх. № 279781/18.11.2015г. при ДИТ-Плевен, а именно, че се оспорва НП № 15000013/09.10.2015г., което обаче е различно от това, с което е ангажирана отговорността на “Тайреко” ООД, ЕИК 201110380 и следователно дружеството-жалбоподател няма право на жалба срещу така индивидуализираното НП. Жалбата отговаря на изискванията за форма и съдържание според чл. 320, ал.1 от НПК. Решаващият съдът е бил сезиран с жалба с подател – „Тайкеро” ООД, подписана е от представител на подателя и изрично е посочено в какво се състои искането до съда – „да отмените изцяло като незакосъобразно наказателно постановление № 15000013/09.10.2015г. на дирекция „Инспекция по труда” – Плевен”. Следователно конкретно е посочено е наказателното постановление, което се обжалва и чиято отмяна се иска. Посочено е също така, че жалбоподателят счита същото за незаконосъобразно. Следователно, не са били налице основания за оставяне на жалбата без движение съгласно чл.323, ал.1, т.1 от НПК, тъй като тя съдържа необходимите реквизити съгласно изискванията на закона.

С оглед изложеното, Административен съд Плевен, втори касационен състав намира, че оспореното определение № 1650 от о.с.з. 07.12.2015г., постановено по НАХД № 3035/2015г. по описа на Районен съд Плевен е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.235 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1650 от о.с.з. 07.12.2015г., постановено по НАХД № 3035/2015г. по описа на Районен съд Плевен.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.