РЕШЕНИЕ № 61

гр. Плевен, 11 Февруари 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар В.М. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 1054 по описа на съда за 2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на М.Д.А. ***, срещу решение № 877/06.11.2015 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 1804/2015 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 14-0938-000863/21.03.2014 г. на Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Плевен, с което на М.Д.А., са наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение като незаконосъобразно, неправилно и недопустимо. Касаторът сочи, че категорично е заявил пред първоинстанционния съд, че не е подписвал посочения АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното от него НП, като освен че подписът не е положен от него и ЕГН е преправяно. Счита, че му е нарушено правото на защита и оспореното решение е постановено без да се изясни фактическата обстановка и обективната истина. Счита, че АУАН не кореспондира с издаденото НП. Твърди, че съдебната експертиза по делото е била направена без да му бъде взет графологичен материал. Моли оспореното решение да бъде отменено.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично. Поддържа касационната жалба и изложените в нея мотиви. Моли да бъде отменено решението на Районен съд – гр. Плевен и наказателното постановление.

Ответникът – ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

РС Плевен е установил, че със съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 375443/11.03.2014г. на М.Д.А. било повдигнато административно обвинение за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 3 и чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. Като фактическа обстановка в АУАН е посочено, че на 11.03.2014г. около 15.50 часа, в гр.Плевен, на ул. “Иван Вазов” срещу прогимназия „Ц. Спасов“, М.А. като водач на лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № ЕН *** ВС, извършва следните нарушения: - паркира на автобусна спирка; - не представя СУМПС и контролен талон към него; - не представя свидетелство за регистрация на автомобила. По съставеният АУАН№ № 375443/11.03.2014г. А. не е написал възражения. Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление №14-0938-000863/21.03.2014г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Плевен с което на жалбоподателя били наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1, т.1,предл.3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл.1 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.150 от ЗДвП.

По направено възражение от оспорващия, че не е подписвал АУАН в хода на съдебното следствие съдът е допуснал и назначил съдебно-графическа експертиза. От заключението по изслушаната експертиза, вещото лице е установило, че подписът за „Нарушител в АУАН №863/11.03.2014г. и подписа и срещу текста „Подпис“ под разписка в същия акт са положени от М.Д.А..

Въз основа на събраните по делото доказателства Районен съд Плевен е направил извод, че при съставянето на АУАН, както и в издаденото въз основа на него НП не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според съда, по делото по безспорен начин се установило, че оспорващият е извършил вменените му нарушения, поради което е ангажирана и административно-наказателната му отговорност. При налагането на наказанията административно-наказващия орган, в съответствие с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН е съобразил тежестта на нарушението и е наложил санкция за съответното нарушение. Размера на наложените наказания е правилно определен, като в съответствие с чл. 18, ал. 2 от ЗАНН административнонаказващият орган е определил наказанията за всеки отделен вид нарушения.

При горните съображения РС Плевен е потвърдил НП № 14-0938-000863/21.03.2014г.

Решението на Районен съд Плевен е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимите за казуса разпоредби на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Мотивите на съда се споделят изцяло от касационния състав. Районният съд е формирал изводите си въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на събраните по делото доказателства.

Защитната теза на настоящия касатор пред първостепенния съд, преповторени и пред настоящата инстанция, е била съществени процесуални пропуски при издаване на процесното наказателно постановление и в частност неавтентичност на положения подпис на М.А. в АУАН№ № 375443/11.03.2014г. Същите са били подробно обсъдени от решаващия съд и мотивирано отхвърлени.

От приетата по нахд № 1804/2015г. на РС Плевен, на л. 16-21 е приобщена съдебно графическа експертиза, изготвена от специалист в областта на почерковите изследвания. Заключението на експерта е, че положения подпис за ”нарушител” и срещу текста “подпис” в АУАН № 863/11.03.2014г. (бл. №375443) е на М.Д.А.. В експертизата е посочено, че като сравнителен материал са използвани образците от подписа на М. А. *** от 15.07.2014г. и заявление за издаване на документ за самоличност с вх. № 4243894/26.11.2007г.

По повод приетата по делото експертиза в касационната жалба е изложено несъгласие със същата, като е заявено съмнение в безпристрастността на назначения съдебен експерт. Това възражение е неоснователно. Коментираната експертиза е приета на проведеното на 29.10.2015г. съдебно заседание. За същото оспорващият е бил редовно призован на 13.10.2015г., видно от приложената на л. 12 призовка. М.А. обаче, въпреки редовното си призоваване, не се е явил в съдебно заседание, както и не е ангажирал професионална помощ от адвокат. Следва да бъде отбелязано, че А., редовно призован, не се е явил и на предходното съдебно заседание по нахд № 1804/2015г., проведено на 29.10.2015г., когато именно е назначена съдебно-графическата експертиза. Налага се извода, че не е било нарушено правото на защита на А., същият е бил редовно призоваван за съдебните заседания, където е имал възможност да сочи доказателства и да иска събирането на други такива, включително да иска отводи на назначеното вещо лице. На лице е процесуалното бездействие на страната по дело, което не следва да се приема за нарушение на правото на защита, респ. съществено процесуално нарушение, каквото е именно основаното възражение в касационната жалба.

Неоснователно е и възражението, инвокирано в съдебно заседание пред касационния състав, в смисъл, че М.А. не е неправоспособен. От приетите по нахд № 1804/2015г. на РС Плевен доказателства – справка за нарушител (л. 6-14) се установява, че М.А. е притежавал СУМПС № 236954186, издадено на 29.08.2003г. и с валидност до 28.08.2010г. Последващо СУМПС не е издавано. От справката се установява още, че същото СУМПС е невалидно, доколкото на А. били отнети общо 59 контролни точки от 39 възможни. Налага се извода, че М.А. е неправоспособен водач по аргумент от чл. 157, ал. 4 от ЗДвП – „Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи”.

Следователно, правилно е ангажирана отговорността на М.А. с НП № 14-0938-000863/21.03.2014г. и са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1, т.1,предл.3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл.1 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.150 от ЗДвП. Достигайки до същия извод, РС Плевен е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 877/06.11.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 1804 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2015 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.