РЕШЕНИЕ

№ 141

 

град Плевен, 25.03.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – пети състав, в публично съдебно заседание на десети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 Снежина Иванова

 

 

при секретар Д.Д. изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по административно дело № 53 по описа за 2016 г. на Административен съд - Плевен.

 

 

Производството е по реда на чл.211 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) вр. чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалба от И.Х. *** срещу заповед № 316з-3698/29.12.2015 г. на началник на отдел „Разследване“/главен разследващ полицай/ при ОД на МВР-Плевен за налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 1 година .

В жалбата са наведени доводи, обосноваващи незаконосъобразност на оспорения акт, нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материално-правните разпоредби. Посочва се, че дисциплинарното наказание е наложено при нарушение на разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, тъй като в заповедта са упоменати само обстоятелства, без конкретно за всяко едно от тях да бъде отразено, по какъв начин то се приема за безспорно доказано, което е задължително за да бъде мотивирано от наказващия орган нарушението по надлежния начин.  Счита, че от страна на И.Х.Х. не е допуснато нарушение на чл. 156, ал. 1 от НПК, при извършването на 24.04.2015 г. оглед на местопроизшествието, тъй като огледът е извършен в присъствието на две поемни лица, паричната сума е заснета, преброена и описана на място в протокол, като  тази парична сума няма отношение към настъпилото ПТП и тя не е предмет на престъпление и не е необходимо разпореждане на прокурор, за да бъде върната. Навеждат се доводи, че писмените обяснения, дадени от оспорващия, единствено са упоменати в заповедта, че са приети, но същите изобщо не са обсъждани, независимо, че са подробни и обосновани и се подкрепят от другите събрани доказателства по преписката. Счита се, че непосочването на настъпилите последици от нарушението в заповедта за дисциплинарно наказание, допълнително правят същата немотивирана и несъобразена с целта на закона. Твърди се, че е налице несъответствие между цифровото описание на правната квалификация на нарушенията на служебната дисциплина-чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и първоначално посоченото основание за налагане на дисциплинарно наказание- чл. 200, ал. 1т. 11 от ЗМВР и посоченото впоследствие в заповедта цифрово описание на основанието за налагане на наказанието, а именно: чл. 194, ал. 2, т. 2 и т.4, чл. 197, т. 3 и чл.200, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗМВР, като т. 4 от чл. 194, ал. 2 и т. 12 от ал. 2 на чл. 200 от ЗМВР визират неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Излагат се доводи, че по отношение квалификацията на дисциплинарното нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, в обжалваната заповед квалификацията е обвързана единствено с посочване на правното основание за налагане на наказание/чл. 200, ал. 1т. 12 от ЗМВР/, като дори не е указано с думи, че е налице нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Твърди се, че непосочването на конкретните фактически основания, които да съответстват на определената квалификация на дисциплинарното нарушение не може да бъде заместено само от цитиране на правното основание, което не обосновава конкретно нарушаване на етичните правила. Посочва се, че в случая заповедта е незаконосъобразна и поради това, че за посоченото по-горе нарушение не е проведена проверка и не е посочено като основание за налагане на дисциплинарно наказание. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени заповед № 316з-3698/29.12.2015 г. на началник на отдел „Разследване“/главен разследващ полицай/ при ОД на МВР-Плевен като неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на административно-производствените правила и противоречие с материално-правните разпоредби.

В съдебно заседание оспорващият - И.Х. ***, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Ц.Ц., който поддържа жалбата на заявените основания. Представя писмени бележки, като моли да му бъдат присъдени направените деловодни разноски от доверителя му. В писмените бележки  поддържа посоченото вече в жалбата – липса на доказателства въз основа на които, е установено нарушението, необсъждане на писмените обяснения на Х., несъответствие между цифровото описание на правната квалификация на нарушението и посоченото цифрово описание на основание за налагане на наказанието, липса на точно посочване на конкретните етични правила, които е прието, че са нарушени.

В съдебно заседание ответникът  - началник на отдел „Разследване“/главен разследващ полицай/ при ОД на МВР-Плевен не се явява, не се представлява.

Административен съд - Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбите на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 07.10.2015 г (л. 21) В. Ц. подава молба до директора на дирекция „Инспекторат”  при МВР –София за извършване на проверка относно извършеното  от ст. разследващ полицай Х. при оглед на местопроизшествие на 24.04.2015 година около 18.00 ч. в град Плевен, на която дата баща му, Л. Ц. по време на управление на автомобил, получава инфаркт и причинява ПТП. Ц. твърди, че в баща му е била налична голяма сума пари, която не му е предадена от длъжностните лица.

Сигналът е препратен до Областна дирекция на МВР от директор на СДВР на 20.10.2015 година, като върху писмото на л.17 има поставена резолюция „Отдел разследване за изпълнение” с дата 26.10.2015 г.

В изпълнение на резолюцията върху сигнала е извършена проверка, като резултатите от същата са оформени в справка с рег. № 316р-32025/04.12.2015 г. , изготвена от ответника с приложени доказателства по опис от № 1 до № 32. В същата е посочено, че на 24.04.2015 г., около 18.00 часа на ул. „Георги Кочев“ пред бл. „Росица“ в гр. Плевен, е настъпило ПТП, при което е установена смъртта на Л. Ц. Ц. от гр. Плевен. Местопроизшествието е било посетено от ст. разследващ полицай И.Х., който при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК е извършил оглед на местопроизшествието, с който е образувал досъдебно производство № 90/2015 г. по описа на Окръжна прокуратура-Плевен. Посочва се, че при огледа на трупа са намерени банкноти и Х. не е преброил банкнотите пред поемните лица и са прибрани в книжен плик, който е взет от Х.. Установено е, че оспорващият е провел телефонен разговор с наследника на починалото лице и е изискал от същия да представи удостоверение за наследници. В справката се посочва, че с оглед копие от протокола на местопроизшествието от 24.04.2015 година, в него е описана сумата от 632 лева, като от снимките на местопроизшествието се вижда, че  е намерен лист с отбелязване на 966, но този лист не е описан в протокола за оглед, като има заснети две пачки с банкноти, като д-р Д. –съдебен лекар посочва, че той е извадил от джоба на починалото лице купче с банкноти и е видял, че има поне две банкноти от 50 лева, а в описа е описана само една банкнота от 50 лева. Проверката е установила, че посочените като поемни лица  -Ю. Р. Ш. не е присъствал на огледа , а е стоял на тротоара, а И. Т. И. е видял, че от джоба на починалото лице е извадена голяма сума пари с банкноти с различен номинал, но парите не са преброени пред него. Установено е, че поемните лица са положили подписи на протокола за оглед на местопроизшествието на място. С оглед установеното е прието, че: 1. ст. разследващ полицай И.Х. не е извършил огледа на местопроизшествието съгласно изискванията на НПК-чл. 156, ал. 1 от НПК, съгласно който текст , огледът се извършва в присъствието на поемните лица, като им се осигури възможност да наблюдават местопроизшествието и действията на разследващия орган; 2. Х. не е огледал внимателно и подробно описал, съгласно императивната разпоредба на чл. 110, ал. 1 от НПК, намерените на местопроизшествието пачки с банкноти, като  са върнати на наследника на починалото лице, като няма данни в досъдебното производство за връщането им да има разрешение на наблюдаващия прокурор съгласно изискванията на чл.11, ал. 2 от НПК; 3. Приема се, че намерените банкноти са описани от ст. разследващ полицай И.Х. допълнително, след като е приключил съответното действие и е изготвил протокола за него, в нарушение на чл. 130 от НК. 4. Приема се, че  в нарушение на принципа за служебното начало-чл. 107, ал. 1 от НПК, ст. разследващ полицай И.Х. е поискал от жалбоподателя –син на починалото лице, да му предостави удостоверение за наследници вместо той да събере доказателствата служебно. Прието е, че констатираните нарушения съставляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР-неизпълнение на служебни задължения, регламентирани в длъжностна характеристика с рег. № К-12307/10.11.2010 г. , като за извършените нарушения, се предвижда дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година.

И.Х. е запознат с резултатите от проверката –със справката, тъй като на л. 16 по делото – последна страница от справка рег. № 316р-32025/04.12.2015 г. има отбелязване от дата 10.12.2015 г „Запознах се с материалите по проверката”.

На 10.12.2015 година на Х. е връчена покана за даване на писмени обяснения за обстоятелствата на 24.04.2015 година (л. 11), като оспорващият е дал писмени обяснения на 18.12.2015 г (л.10), в които посочва, че при пристигане на местопроизшествието на 24.04.2015 година  е подсигули поемни лица и след пристигане на д-р Д. е извършил оглед на трупа в присъствие на поемните лица, като откритата сума пари при огледа от съдебния лекар е описана и преброена на място в протокола в присъствието на поемните лица, които според Х. не посочват, че са напуснали местопроизшествието преди приключване на огледа, а посочват, че не си спомнят размера на сумата. Намира, че не е доказано твърдението в справката, че протоколът от огледа не е съставен на местопроизшествието. Счита, че паричната сума не е веществено доказателства по чл.109 от НПК и не е необходимо разрешение от прокурор за връщането й на наследниците на починалото лице, като същата е върната на В. Ц. срещу разписка. посочва, че не е нареждал на Ц. да представи удостоверение за наследници, а същият е проявил активност с оглед по-бързо приключване на делото.

На л. 22 по делото  е представен протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие при условията на чл.212, ал. 2 от НПК от 24.04.2015 година. Съдът установи, че същият е съставен от Х. като в същия на стр. 7 (л. 25 по делото) в т.3 в графа на иззети веществени доказателства е описана сумата от 632 лева, намерена в починалото лице, съответно брой на намерените копюри и други лични вещи. Протоколът е подписан от поемните лица И. и Ш., от другия участник в ПТП, от техническите помощници и експерти и от Х..

На л. 26 по делото е представена разписка от 28.04.2015 година, с която се удостоверява предаване на личните вещи и сумата от 632 лева на Л. Ц. -наследника на починалото лице.

По делото е представено копие на  заповед с рег. № Із-2839/29.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи с приложена длъжностна характеристика на длъжността „младши разследващ полицай-старши разследващ полицай“ в ОДМВР, както и протокол  с рег. № 22947/06.07.2011 г. за запознаване с длъжностна характеристика, месечен график за времето на разположение с рег. № 316р-9318/31.03.2015 г. и удостоверение с рег. № 316000-2762/27.01.2016 г., от които се установява, че Х. е запознат със служебните си задължения.

Приети като доказателства са и сведения от И. И. –поемно лице (л. 52), в които посочва, че пред него не са преброени парите т.е. не е осигурена възможност от Х. на поемните лица да присъстват през цялото време на извършване на огледа. На л. 61 по делото е приложено обяснение от Ю. Ш. – второто поемно лице при огледа на 24.04.2015 година, в което се посочва, че не е присъствал през цялото време на огледа, а е стоял на тротоара и е извикан на края за подписване на протокола, като не може да каже, дали в починалото лице е намерена сума пари, тъй като не е видяло същата.

По делото на л. 57 е прието като доказателство сведение от Д. Д. - съдебен лекар, който е присъствал на местопроизшествието и при опипване на дрехите е намерил купче с банкноти, като и отдолу и отгоре има копюра от по 50 лева. В протокола от оглед е описана само една банкнота от 50 лева, като с оглед на посоченото от Д., съдът намира, че в случая не е извършен опис на всички намерени банкноти от Х..

На л. 103  е приложена длъжностна характеристика на длъжността „младши разследващ полицай-старши разследващ полицай в ОД на МВР ”, с която Х. е запознат срещу подпис на 31.03.2011 година (л. 109 по делото), като в параграф ІІІ”Основни длъжностни права и задължения” се посочва, че длъжностното лице „Взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването;събира доказателства и извършва необходимите действия, съобразно НПК за разкриване на обективната истина; При осъществяване на дейността си се ръководи от основните принципи на законност, залегнали в конституцията на РБ, разпоредбите на НК, НПК…. и други” т.е. съдът приема, че Х. е запознат със служебните задължения, които следва да изпълни при оглед на местопроизшествие съгласно НПК и другите приложими нормативни актове.

На 29.12.2015 г. е издадена оспорената заповед № 316з-3698 на началник на отдел „Разследване“(главен разследващ полицай) при ОД на МВР-Плевен е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 година на инспектор И.Х.Х.-ст. разследващ полицай в отдел „Досъдебно производство“ при ОД на МВР-Плевен. В заповедта е описано, че на 24.04.2015 г., около 18.00 часа на ул. „Георги Кочев“ пред бл. „Росица“ в гр. Плевен, Х. е посетили ПТП, при което е установена смъртта на един от водачите на МПС. При извършване на разследването Х. е допуснал следните нарушения: Не е извършил огледът на местопроизшествието съгласно изискванията на НПК-чл. 156, ал. 1 от НПК - огледът се извършва в присъствието на поемните лица; Не е огледал внимателно и подробно описал, съгласно императивната разпоредба на чл. 110, ал. 1 от НПК, намерените на местопроизшествието пачки с банкноти, които са върнати на наследника на починалото лице, като няма данни в досъдебното производство за връщането им да има разрешение на наблюдаващия прокурор съгласно изискванията на чл.11, ал. 2 от НПК; Намерените банкноти са описани от ст. разследващ полицай И.Х. допълнително, след като е приключил съответното действие и е изготвил протокола за него, в нарушение на чл. 130 от НК; В нарушение на принципа за служебното начало-чл. 107, ал. 1 от НПК, ст. разследващ полицай И.Х. е поискал от жалбоподателя да му предостави удостоверение за наследници, вместо той да събере доказателствата служебно. Деянията са квалифицирани като нарушение на служебната дисциплина  - чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, изразяващи се в неизпълнение на служебни  задължения, регламентирани в дл. х-ка № К-12 307/10.11.2010 г – да вземе всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването, да събира доказателства и извършава необходимите действия съобразно НПК за разкриване на обективната истина, като наказанието за това нарушение е  по чл.200, ал. 1, т.11 от ЗМВР – порицание.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК вр. чл.211 от ЗМВР, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по см. на чл. 204, т.4 от ЗМВР, тъй като съгласно удостоверение № 316002-2762/27.01.2016 г.  длъжността „началник на отдел „Разследване“/главен разследващ полицай/ при ОД на МВР-Плевен”  е ръководна длъжност съгласно чл.143, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и може да налага наказания по чл.197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР.

Съдът намира, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и правилно е приложен материалният закон.

Спазени са сроковете по  чл. 195, ал.1 от ЗМВР за налагане на наказанието - не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган (в този смисъл и ТР№ 2/07.07.2002 г. по ТД № 3/2001 г. на ВАС). В случая справката е изготвена на 04.12.2015 година и на 29.12.2015 година е издадена оспорената заповед – при спазване на процесуалните срокове, като проверката е извършена именно от компетентния да налага дисциплинарни наказания орган.

Съдът констатира, че справката от проверката не е изрично посочена в оспорената заповед, но намира че това не е съществено нарушение на процесуалните права, тъй като в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание подробно е описано нарушението, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения при оглед на местопроизшествие, като непосочването на справката по никакъв начин не  е ограничило правото на защита на Х., тъй като същият е запознат със съдържанието й - по покана е предоставил писмени обяснения, в които подробно е изложил своите възприятия от проведения оглед на 24.04.2015 година, което доказва, че същият е напълно запознат с нарушението, по което се извършва проверка – неизпълнение на служебните задължения и по никакъв начин не е ограничено правото му на защита.

Неоснователен е доводът на оспорващия за допуснато съществено процесуално нарушение от органа, тъй като е извършена преквалификация на деянието, като проверката е извършена за нарушение на чл.200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения или на заповеди, а  в оспорената заповед е наказано лицето и за нарушение по чл. 200, ал. 1, т.12 от ЗМВР-нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР , за което нарушение не е извършвана проверка, липсва точно посочване на етичните правила, които са нарушени. Съдът счита, че от приложените доказателства  -сведения и обяснения на поемните лица И. и Ш., съдебния лекар и на мл. експерт Г. И.,безспорно се установява извършване на дисциплинарно нарушение – неизпълнение на служебните задължения по длъжностна характеристика  - да вземе всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването, да събира доказателства и извършва необходимите действия, съобразно НПК за разкриване на обективната истина, както и при осъществяване на дейността си се ръководи от основните принципи на законност, залегнали в НПК. Посочването като правно основание в заповедта на чл.200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР не представлява съществено нарушение, тъй като  за такова нарушение на етичните правила не са събирани доказателства, липсва посочване на такова нарушение в справката , а  от събраните доказателства съдът намира, че е безспорно  установено, че проверка е извършвана на Х. само за установяване извършване на нарушение на служебните задължения , като и наказаното лице е със знанието, че се проверява именно за това нарушение, тъй като е запознат със справката и дава обяснения в тази насока. Съдът намира, че дисциплинарно нарушение на етичните правила не е вменено на наказаното лице, тъй като такова нарушение не е установено от  дисциплинарно-наказващия орган,  нито е посочено като факти  в обстоятелствената част на заповедта , нито се твърди, че са извършени две нарушения, нито е обсъждано при индивидуализация на наказанието, тъй като е безспорно, че наказанието е определено за едно дисциплинарно нарушение – неизпълнение на служебните задължения.

Съдът счита за неоснователен и доводът на оспорващия, че писмените обяснения  на Х. не са обсъдени, тъй като същите са приети от дисциплинарно-наказващия орган, който обаче ги намира за неоснователни и е издал оспорената заповед, тъй като от събраните доказателства е налице извършване на  дисциплинарно нарушение от Х..

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Съдът счита, че нарушението на служебните задължения – неизпълнение на посочените в длъжностна характеристика задължения - вземе всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването, да събира доказателства и извършва необходимите действия, съобразно НПК за разкриване на обективната истина, както и при осъществяване на дейността си се ръководи от основните принципи на законност, залегнали в НПК, е налице. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила  и пред съда, то съдът приема, че от сведенията на поемните лица пред дисциплинарно-наказващия орган, че не са присъствали при огледа на трупа, тъй като единият е бил на тротоара, а другият не е видял, какво е открито у лицето, не е броена пред него сумата, описана в протокола, се установява, че макар и подписали протокола за оглед,  то на тях -поемните лица, не е осигурена възможност непосредствено да участват в огледа и по този начин Х. е извършил  процесуалното действие оглед в нарушение изискванията на чл.156, ал.1 от НПК. С оглед обясненията на д- рД., че е извадил при огледа на трупа пачка от банкноти, която пачка е била от двете страни с банкноти от по 50 лева и отразеното  в протокола за оглед, където е описана само една банкнота със стойност от 50 лева, то съдът намира, че е налице и нарушение на процесуалните задължения от страна на Х., който не е описал всички банкноти, които са намерени в трупа, а и предвид обстоятелството, че поемните лица въобще не могат да дадат сведения в тази насока –относно намерена сума пари, размер, брой и вид копюри, тъй като не са присъствали, нито при откриване на парите, нито при броенето им, то е налице и нарушение на чл.110, ал. 1 от НПК, съгласно който веществените доказателства трябва да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответен протокол.

С оглед  сведения на Г. Х. И. – младши експерт, водач на ОА в БНТЛ при ОД на МВР –Плевен (л.55), присъствал на огледа, че „И.Х. поиска да сложа вещите в хартиен плик, Аз му казах, че трябва да преброим парите и тогава да ги опаковаме с личните вещи, но той отказа и каза да сложа всичко в едни плик, а после щял да направи оглед на веществени доказателства, ….имало много хора и движението било отбито” , съдът приема, че е налице е нарушение на правилата по чл.130 от НПК, тъй като Х. не е изготвил протокола веднага. В случая с оглед и заявеното от В. Ц. –съпруга на Ц., който е пуснал сигнала за извършване на проверка, в сведение на л. 51 по делото, то Х. е поискал от наследника на починалото лице да му представи удостоверение за наследници, което разпореждане е в противоречие с принципа на служебното начало, прогласен в чл.107, ал. 1 от НПК, съгласно който органите на досъдебното производство събират доказателствата служебно. Неоснователно е  и възражението на оспорващия, че намерените  банкноти при огледа на трупа не са веществено доказателство и не е необходимо разрешение на прокурора по чл.111, ал. 2 от НПК за връщането им . Съгласно чл.109 от НПК като веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото т.е. в случая банкнотите са веществено доказателство, тъй като същите могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото, а и на този ранен етап не е възможно да се направи категоричен извод за връзката им с настъпилото произшествие и именно , за да се установи връзката им със случая, НПК въвежда императивни правила за опис, съхранение, връщане, които Х. следва да знае предвид заеманата длъжност. В случая не е налице връщане на иззетите при огледа на 24.04.2015 година предмети, описани и в протокола като веществени доказателства, по реда на чл. 111, ал. 2 от НПК т.е. оспорващият с действията си по провеждане  на огледа на 24.04.2015 година, е извършил дисциплинарно нарушение – нарушение на служебните си задължения, регламентирани в длъжностната му характеристика, свързани с непредприемане на необходимите процесуални действия при извършване на оглед на местопроизшествие съгласно императивните правила на НПК, с които служителят е запознат . 

Предвид горепосоченото съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона и жалбата на оспорващия като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Плевен, пети състав,

 

РЕШИ:

 

Отхвърля жалба на И.Х. *** срещу заповед № 316з-3698/29.12.2015 г. на началник на отдел „Разследване“ /главен разследващ полицай/при ОД на МВР-Плевен.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: