Р Е Ш Е Н И Е

№ 122

гр.Плевен, 22 Март 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №1052 по описа за 2015 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Производството по делото е образувано по жалба от И.К.С. *** против Решение №2153-14-45/25.11.2015г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена негова жалба вх.№1012-14-48/26.10.2015г. и е потвърдено Разпореждане №МП-24868-5/30.07.2015г. на Ръководител ПО, като правилно и законосъобразно.

В жалбата се счита, че неправилно е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4 ал.1 от ПЗР на КСО, тъй като неправилно не е зачетен периода от 01.01.1999г. до 23.04.2003г. за ІІ-ра категория труд. Твърди се, че оспорващият повече от 15 години е управлявал товарен автомобил с ДКН ЕН 46-30 АВ, който е с товароподемност 20 тона, поради което и съгласно нормативната уредба трудът му при пенсиониране следва да бъде зачетен като втора категория. В заключение се моли за отмяна на решението на Директора на ТП на НОИ-Плевен и присъждане на направените разноски.

От Директора на ТП на НОИ-Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание по съществото на спора, оспорващият се явява лично и с адв.С. ***, който поддържа депозираната жалба. Представя писмени бележки, в които излага подробни съображения, че са налице трите кумулативно изискуеми условия на §4 ал.1 от ПЗР на КСО. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Р. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Твърди, че мотивирано е отказано на лицето зачитане на положения за периода от 1999г. до 2003г. труд за втора категория. Счита, че пенсионният орган правилно е отказал отпускане на пенсия за ОСВ при условията на §4 ал.1 от ПЗР на КСО и моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Решение №2153-14-45/25.11.2015г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка до оспорващия и е получено на 03.12.2015г. (л.63). Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена чрез административния орган на 16.12.2015г. и е заведена с рег.№ 1012-14-48#8 от същата дата. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.04.2015г. от С. е подадено заявление за отпускане на пенсия за ОСВ с приложени към него съответни документи.

С писмо от 30.04.2015г. от Началник отдел „Пенсии” при ТП на НОИ-Плевен до ТП на НОИ-Ловеч, отдел „ООА”, е изискано издаване на УП-15 от „Сторко” гр.Плевен за периода от 01.02.1999г. до 31.03.1999г., като е посочено, че за този период няма данни в регистъра на осигурените лица, както и е поискано уточняване на категорията труд (вид и тонаж на автомобила) за периодите 01.01.1999г.-30.09.1999г., 01.11.1999г.-28.02.2000г. и 01.01.2001г.-31.12.2002г., тъй като в регистъра е подадена втора категория труд.

Във връзка с горното от ТП на НОИ (архивохранилище към ТП на НОИ) гр.Ловеч е издадено Удостоверение изх.№2393-2889/03.06.2015г. (л.27), с което се удостоверява, че С. е работил в „Сторко” АД гр.Плевен на длъжност „шофьор на товарен автомобил” от 1999г., като изрично е посочено, че данните са взети от разплащателните документи на предприятието, както и че за искания период относно вида и тонажа на автомобила няма информация, а за периода лицето е шофьор на товарен автомобил.

С Разпореждане №МП-24868-5/30.07.2015г. на Ръководител ПО (л.48) е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е прието, че лицето отговаря на изискванията на §4 ал.1 от ПЗР на КСО за навършена възраст 57 години и 8 месеца, но не отговаря на условието да е работило най-малко 15 години при условията на втора категория труд. Посочено е, че от данни от РОЛ за част от 1999г. и 2000г. и за целия период 01.01.2001г.-31.12.2002г. лицето е осигурявано за втора категория труд в „Сторко” АД-Плевен, а от изпратения обр. УП-15 изх.№2393-2889/03.06.2015г. от ТП на НОИ гр.Ловеч, ООА-Тетевен се установява, че няма данни за вида и тонажа на автомобила, като от представените от лицето допълнително документи няма достатъчно доказателства за категоризирането на осигурителния стаж от втора категория труд по т.53а от ПКТП (отм.), поради което осигурителния стаж е зачетен от трета категория.

В тримесечния срок за оспорване на разпореждането е подадена жалба от С. (л.50-51), в която са изложени възражения, че неправилно е изчислен осигурителния стаж, тъй като през периода 1999г. до 2003г. лицето е управлявало товарен автомобил Шкода 20 с ДКН ЕН46-30 АВ с товароносимост 20 тона, който представлява ТИР и е осигуряван за полаган труд от втора категория. Счита, че неправилно спорните периоди са зачетени като трета категория труд. С жалбата са представени нови доказателства (л.53-55).

Във връзка с новопредставените доказателства, с писмо до ТП на НОИ-Ловеч, отдел „ООА” е изискано да се извърши нова проверка за периода 01.01.1999г. -23.04.2003г. за допълнителни данни за управлявания от лицето товарен автомобил-вид, товароподемност, рег. № и др.

В отговор е получено уведомително писмо (л.57), в което се сочи, че съгласно ППП 62-14/09.06.2006г. на „Сторко” АД –Плевен, в ТП на НОИ-Ловеч (Архивен център гр.Тетевен) не са представени на съхранение досиета на работещите, заповеди за назначаване и преназначаване, като приетите разплащателни документи на осигурителя са за период до 28.02.2003г., а за месец 03 и 04 липсва информация. Посочено е още, че в разплащателните ведомости (фишове) за периода м.01.1999г. до м.12.2000г. лицето фигурира като шофьор на товарен автомобил в отдел „Транспорт”, трупа „Шофьори”, а за периода м.01.2001г. до м.02.2003г. фигурира като шофьор в отдел „Вътрешен транспорт и двор”, група „Шофьори”. Посочено е изрично, че не е отразена подробна информация за вид и товароподемност на автомобила, както и регистрационен номер.

С Решение №2153-14-45/25.11.2015г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен жалбата срещу разпореждането е отхвърлена. Горестоящият административен орган, след установяване на фактите, е посочил, че не са налице трите кумулативно изискуеми условия на §4 ал.1 от ПЗР на КСО, тъй като осигурителният стаж на С. от втора категория е по-малко от изискуемия от 15 години и общият сбор от осигурителен стаж и възраст е 99-10-23, който също е по-малко от изискуемия 100. Във връзка с твърденията на лицето, че за периода 1999г.-2003г. е работил в „Сторко” АД гр.Плевен и е управлявал тежкотоварен автомобил с товароносимост 20 тона, като осигурителният му стаж е от втора категория труд, органът е посочил, че от трудовата книжка и удостоверенията, издадени от ТП на НОИ-Ловеч се извежда извод, че за времето от 01.01.1999г. до 23.04.2003г. С. е работил като „шофьор”, а от представените от лицето допълнителни документи (трудов договор от 31.05.2000г. и допълнително споразумение от 30.06.2000г.) се извеждат данни за трудово правоотношение за длъжността „шофьор на ТИР 46-30” с място на работа „Вътрешен транспорт и двор” считано от 31.05.2000г., а от 01.06.2000г. е преназначен на длъжност „шофьор”, т.е. за един ден лицето е управлявало ТИР 46-30. Посочено е още, че аналогични данни могат да се изведат и от представеното наказателно постановление от 26.06.1999г., с което на С. е наложена глоба за нарушение на ЗДвП при управление на товарен автомобил ЕН 46-30. Направен е извод, че установените два дни, през които е управляван ТИР, незначително ще увеличи осигурителния стаж от втора категория и при липса на данни за марката, вида и товароподемността на автомобила, правилно е било прието, че не са налице изискуемите условия по §4 ал.1 от ПЗР на КСО и пенсионният орган е отказал отпускане на лична пенсия за ОСВ.

За изясняване на фактите по делото са назначени съдебно-икономическа и съдебно-автотехническа експертизи, заключенията по които съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвени.

В заключението на СИЕ осигурителният стаж на С. е изчислен в два варианта, а именно 1. Съгласно приложените към делото документи за трудов стаж и осигурителен доход – трудов стаж при втора категория труд: 12 години 01 месеца 12 дни; трудов стаж при трета категория труд: 25 години 08 месеца 15 дни, или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд: 40 години 10 месеца 07 дни; и 2. Съгласно приложените по делото документи за трудов стаж и осигурителен доход и Справка от персоналния регистър – трудов стаж при втора категория труд: 15години 0 месеца 12 дни; трудов стаж при трета категория труд: 22 години 09 месеца 15 дни, или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд: 42 години 01 месеца 0 дни. Изрично е посочено, че в Персоналния регистър няма данни за длъжността на осигуреното лице, но от подадените данни се установява, че лицето И.С. за периода 01.01.1999г. до 23.04.2003г. е осигурен за втора категория и за трета категория труд. Според вещото лице само справката от Персоналния регистър не е достатъчно доказателство за приемане на труда като втора категория, а предоставеното от осигурителя лично досие на лицето не е пълно, за да се отговори дали извършваната трудова дейност при длъжността „шофьор на ТИР 46-30” в „Сторко” АД за периода 01.01.1999г. до 23.04.2003г. отговаря на труда в раздел ІІ или ІІІ от ПКТП (отм.), респ. втора или трета категория от действащата НКТП. Последното, според вещото лице, е и поради липса на данни относно техническите характеристики на влекач Шкода Лиаз с рег.№ЕН46-30АВ.

Съгласно заключението на САТЕ, ППС с рег.№ЕН46-30АВ е влекач „Шкода Лиаз” с идентификационен номер на рамата 16659691 и двигател №915210817. Според вещото лице автомобилът влекач представлява автомобил с кабина, двигател с вътрешно горене, ходова част и рама, на която има устройство за свързване с полуремарке, като автомобилът влекач не може да се използва самостоятелно за превозване на товар, а за извършване на транспортна дейност се комплектова с полуремарке. Вещото лице е посочило, че пълната маса на автовлака е 38400-40000кг. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че има изменение на представените в заключението данни, което се налага от представените от „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД точни данни за конкретния товарен автомобил (л.143), като товароносимостта им общо е 24000кг.

По искане на оспорващия по делото са разпитани свидетелите И. Б. и Т. М.. Св.Б. заявява, че работи в „Сторко” АД от 1993г.; познава И.С., като последният е работил като шофьор на „Шкода Европа”-влекач с полуремарке. Свидетелят сочи, че С. е управлявал такъв автомобил от 1993г. до 2003г., като и преди това е управлявал други модели тежкотоварни автомобили.

Св.М. заявява, че е работил в „Сторко” АД гр.Плевен от 1986г. до 2005г.; че познава С., като са управлявали еднакви товарни автомобили (уточнява, че той е управлявал ЕН 4632, а С. с номер ЕН 4630); че същите автомобили са представлявали „Шкода” с полуремарке, с товароносимост 20тона. Според свидетеля, в предприятието са били четири еднакви товарни автомобили Шкода, като автомобилът на С. е бил бракуван последен.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С Разпореждане №МП-24868-5/30.07.2015г. на Ръководител ПО на С. е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ. Оспореното Решение №2153-14-15/25.11.2015г. е издадено от Директора на ТП на НОИ-Плевен при условията на заместване, видно от приложена на л.74 от делото Заповед №490/20.05.2014г. на Управителя на НОИ. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

Оспореното Решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. При неговото издаване са спазени административно производствените правила, като същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.

Относно спазване на материалноправните разпоредби на закона, настоящият състав съобрази следното:

Със заявлението С. е поискал отпускане на лична пенсия за ОСВ при условията на §4 ал.1 от ПЗР на КСО. Съгласно последната разпоредба, до 31 декември 2015г. включително, лицата, които са работели 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете.

Според чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, и с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя.

Спорен по делото е периодът 01.01.1999г.-23.04.2003г., през който С. е работил в „Сторко” АД гр.Плевен, и за който период по справка от РОЛ лицето е осигурявано за втора и за трета категория труд. За този период, обаче, пенсионният орган е приел, че няма данни (марка, вид и товароподемност) за управлявания от лицето товарен автомобил, а по удостоверителни документи за трудов/осигурителен стаж трудът на С. е от трета категория, поради което не са налице изискуемите кумулативно условия по §4 ал.1 от ПЗР на КСО.

Категорията труд до 31.12.1999г. се определя в ПКТП (отм.), съгласно т.53а от който за втора категория труд се зачита трудът на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. Трудът на лицата, положен след тази дата, т.е. след 01.01.2000г. се определя според Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). Съгласно чл.2 т.25 от НКТП от втора категория при пенсиониране е трудът на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона.

Във връзка с горното следва да се посочи, че при липса или унищожаване на част или на всичките първични документи, въз основа на които се издават документите по утвърдени образци, посочени в чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (удостоверенията образец УП-2 и УП-3) съвсем естествено е в тези случаи да възникне въпросът как следва да бъде доказана категорията на труда, положен от лицето на длъжността, вписана в трудовата книжка, особено когато този труд е бил положен в един период, сравнително отдалечен във времето. С оглед на липсата на удостоверителни документи не по вина на лицето е допустимо да се използват свидетелски показания съгласно чл.165, ал.1 ГПК – в този смисъл е Решение № 3158 от 05.03.2012 г. по адм. д. № 509/2012 на Върховния административен съд.

В контекста на горното от фактическа и правна страна, съдът намира, че по делото се събраха безспорни доказателства, че И.С. за спорния период е управлявал товарен автомобил с товароподемност над 12 тона. Свидетелските показания в тази насока са непротиворечиви и съдът ги кретидира с доверие. Последните си съответстват и със събраните по делото писмени доказателства, които дори да не са официални удостоверителни документи по смисъла на НПОС, обосновават извод, че през този период лицето е осъществявало трудова дейност като шофьор на тежкотоварен автомобил с товароподемност над 12 тона и то не само за два дни, както е прието в оспореното решение на Директора на НОИ-Плевен. В подкрепа на последното е и Справката от персоналния регистър, която сама по себе си не може да представлява доказателство за приемане на труда като втора категория, но заедно с всички събрани по делото писмени и гласни доказателства мотивира съдът да приеме, че справката е коректна и оспорващият е доказал, че трудовата дейност положена от него на длъжността „шофьор” за по-голяма част от процесния период (според вариант втори от заключението на СИЕ) отговаря на втора категория труд.

С прибавянето на стажа в периода 01.01.1999г. – 23.04.2003г. към признатия от органа стаж от втора категория в размер на 12години 01 месеца 12 дни, стажът втора категория на С. става повече от 15 години – съгласно втория вариант от заключението на ВЛ, а именно 15 години 0 месеца 12 дни, поради което лицето има право на пенсиониране по реда на §4 ал.1 от ПЗР на КСО. Няма спор, че същият има необходимата възраст за прилагане на §4 от ПЗР на КСО.

Воден от горното, съдът намира, че оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане са неправилни, като постановени в нарушение на материалния закон, и следва да бъдат отменени. Доколкото естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, същото следва да се върне като преписка на ръководителя на “ПО” в ТП на НОИ-Плевен, за ново произнасяне по заявлението на С., при съобразяване с мотивите на настоящето решение. Съгласно чл.174 от АПК, съдът е длъжен да определи срок за това произнасяне, като според съда 14-дневен срок от влизането в сила на настоящето решение е достатъчен, с оглед на факта, че са събрани необходимите и относими доказателства.

При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна пълномощника на оспорващия за присъждане на разноски, съдът намира, че ТП на НОИ-Плевен следва да бъде осъдено да заплати в полза на И.К.С. направените по делото разноски по представения списък (л.150) в размер на 480 лева, представляващи 350лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат (л.72), 5лв. държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и 125лв. внесен депозит за вещи лица.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №2153-14-45/25.11.2015г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него Разпореждане №МП-24868-5/30.07.2015г. на Ръководител ПО, с което на И.К.С. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4 ал.1 от ПЗР на КСО.

ВРЪЩА делото като преписка на Ръководител на “ПО” при ТП на НОИ-Плевен за ново произнасяне по заявлението на И.К.С. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4 ал.1 от ПЗР на КСО, при съобразяване с мотивите на настоящето решение, в 14-дневен срок от влизането му в сила.

ОСЪЖДА ТП на НОИ-Плевен да заплати на И.К.С. ***, ЕГН:**********, направените по делото разноски в размер на 480лв. (четиристотин и осемдесет лева).

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: