Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 372/28.07.2016 г.
гр. Плевен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на пети
юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
ДАНЕВА
Секретар: Д.Д.
Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева
административно дело № 51 по описа за 2016 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 211 от Закона за министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на М.В.М.
***, чрез адв.М. *** против ЗАПОВЕД № УРИ 316з-3645/21.12.2015 г. на Директора
на Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи-Плевен /ОД на МВР/,
с която на държавен служител младши инспектор М.В.М. – младши автоконтрольор ІІ
степен в РУ-Долни Дъбник, а в периода 03.07.-17.07.2015 г. младши
автоконтрольор ІІ степен в сектор “Пътна полиция” към отдел “Охранителна
полиция” при ОД на МВР-Плевен, е наложено дисциплинарно наказание “забрана за
повишаване в длъжност за срок от една година”, считано от датата на връчване на
заповедта, като същата е издадена на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1,
т.4, чл.201, ал.1, т.2 и чл.204, т.3 от ЗМВР.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна,
издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния
закон. Жалбоподателят навежда довод, че е наказан затова, че на 03.07 и
14.07.2015 г. е нарушил заповед на министъра на вътрешните работи, като е
поставил преграда пред камера №2 в патрулния автомобил, както и че на 17.07.2015
г. е пропуснал да докладва извършеното от мл.инспектор К. нарушение, изразяващо
се в покриване на камера в купето на патрулния автомобил с униформена шапка.
Твърди, че не е посочена датата, на която наказващият
орган е узнал за извършването на нарушенията и въз основа на какъв акт. Твърди,
че заповедта е и немотивирана, доколкото липсват подробни факти и обстоятелства
около начина на самото изпълнително деяние. По отношение на нарушенията на
03.07 и 14.07.2015 г., не е посочено дали камерите са работили и каква е
преградата, която е поставена. Относно нарушението на 17.07.2015 г., не е ясно
откъде произтича задължението да се докладва за извършено от друго лице
нарушение, не става ясно присъствал ли е при извършване на нарушението, как е
извършено нарушението и изправна ли е била камерата. Твърди също, че следва да
се докаже, че системата за видеонаблюдение е била в изправност, и че пътните
полицаи са имали технически достъп да извършват манипулации. Не са ангажирани
писмени доказателства, не са посочени последиците от нарушенията, обстоятелствата
при които са извършени, формата на вина. Нарушенията не са доказани. Моли да се
отмени заповедта и да се присъдят разноски. По същество, чрез процесуалния си
представител адв. М.М. *** поддържа жалбата
на изложените в нея основания. Навежда още довод, че по делото е
представен протокол от 16.10.2015 г. за
запознаване на полицейските служители с указанията за работа със система за
видеонаблюдение. В т. 23 от протокола, фигурира името на М.М., като срещу името му липсва както дата на запознаване,
така и негов подпис. Въз основа на този очевиден факт, няма как на
жалбоподателя да бъде вменено извършване на тежки дисциплинарни нарушения, за
да е наказан с много по-тежко наказание, в сравнение с неговите колеги. Няма
как да му се вмени вина за нещо, за което не е инструктиран как да го извърши.
Счита, че само на това основание заповедта се явява незаконосъобразна. От
констатациите в записите на файловете и действително от формална страна е видно,
че М.М. е поставил преграда върху камера № 2 на процесните дати - 03.07.2015 г.
и 14.07.2015 г. В тежест на ответника е
да установи и обори тази несигурност, която трябва да се счита в полза
на жалбоподателя, дали тази преграда в първия запис, лист хартия, след това
шапката, след това липсата на запис във
файла на тази поставена преграда
ли се дължи или неработеща камера № 2. Към корицата на делото има доказателства,
че на процесният ден 3 юли, камера № 1 не е работила. Няма доказателства дали трите камери, монтирани в автомобила
работят, дали работата им е свързана и ако една от тях не работи, другите
работят ли или не. Жалбоподателят и неговите колеги нямат никакъв достъп до
тази система. Няма как да им се възложи да доказват едва ли не, камера № 2 дали
е работила тогава. Те нямат достъп до сервиз, нито задача да следят дали
камерата е работила. Очевидно е от изгледаните
записи, че номерата на автомобилите, които са посочени във
видеозаписите, не съответстват на номерата на автомобилите, посочени в
дисциплинарната заповед, и в които са станали дисциплинарните нарушения. На записа от 03.07.2015 г. ясно се
установява, че автомобилът е заснет в
автомобил № XXXXX. В заповедта, обаче е посочено, че на 03.07.2015
г. трите броя нарушения са извършени в автомобил с № XXXX. Ответникът е представил някакви доказателства със
зачерквания и обяснения на някакви две лица, незнайно какви са те, в които се сочи, че камерата била
предназначена за един автомобил, а пък е монтирана на друг. Моли същите да не
бъдат кредитирани от съда. Това не е доказателство, за да се санкционира едно
лица. Според жалбоподателя автомобил с номер XXXX
въобще не фигурира в ОД на МВР-Плевен. Същото разминаване в номерата на
автомобилите има и на следващите дати 14 и 17 юли. В заповедта е посочен
автомобил XXXX, а на записът се установи, че автомобилът е с
номер XXXX. Навежда довод, че дисциплинарното
производство е строго формално, изключително тежко производство. Счита, че
дисциплинарните производства са много формални и указанията, че изключително
съответствие трябва да има между това, описано в дисциплинарната заповед и
това, което е установено като доказателства по делото. Налице е разминаване в
номерата на автомобилите,
неуведомяване и неинструктиране
на жалбоподателя с указанията за работа на полицейските служители за работа с
камерата. На него му е вменено и нарушение извършено на 03.07.2015 г. в 20.08 часа,
като извършено трето по ред
нарушение, като файл с този час не фигурира. Това счита, че е особено важно и следва да се отчете от
съда. Въз основа на тези 5 бр. нарушения жалбоподателят е санкциониран с
по-тежко наказание. Той има забрана за една година да бъде повишаван в
длъжност, тъй като нарушенията му са квалифицирани като системни. Тази
квалификация не е доказана от страна на
ответника.
Ответникът по жалбата
- Директорът на ОД на МВР-Плевен не
ангажира.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на
страните, и като извърши и служебна проверка
на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в
срок, от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Преценена по същество е
основателна.
От доказателствата по
делото съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Към 03.07, 14.07., 17.07.2015г. жалбоподателят М. е
заемал длъжността младши автоконтрольор в сектор “Пътна полиция” при ОД на
МВР-Плевен – структура по чл.37 от ЗМВР, а към 21.12.2015 г. - младши
автоконтрольор ІІ степен в РУ-Долни Дъбник, което е част от същата дирекция. Установява се от приложената административна
преписка, че с писмо, приложено на л.л.51,52 от делото, директорът на ОДМВР
Плевен е уведомен с писмо от За директор на Дирекция "Вътрешна
сигурност", че при преглед на видеофайлове, относно изпълнение на
Организационно - техническите правила за работа с АИС "Видеозаснемане на
пътен контрол" се установява закриване на камерата, както и неуплътняване
на работното време. Иска се предприемане на административни действия. Видно от
писмото, приложено на л.л.62,63 от делото, на ОД на МВР са предоставени
файловете за определени дати.
Въз основа на първото писмо Директорът на ОД на МВР
със Заповед №316з-2180/11.08.2015 г./л.50/, изменена със заповед
№316з-2784/14.10.2015 г. /л.53/ е назначил комисия за извършване на проверка по
постъпилия от Дирекция "Вътрешна сигурност" сигнал, като първоначално
е определил срок за извършването и до 04.09.2015 г., и срокът е продължен до
21.10.2015 г. с резолюция “запознат и съгласен” върху предложение на
председателя на комисията за удължаване на срока /л.54/.
За резултатите от проверката, назначена със заповед
№316з-2180/11.08.2015 г., е изготвена писмена справка /л.л.23-46/, в която са описани
и действията на М.. От същата и от приложените писмени доказателства се
установява следното:
На 03 срещу 04.07.2015 г. М. е бил на работа в периода
19-07 часа, видно от график за изменение на месечен график /л.108/. Видно от
часовия график за работа на нарядите /л.л.84,85/, е работил заедно със
служителя Д. Д., със служебно МПС - XXXX
според заповедта и според ежедневната ведомост /л.л.109,110/, по часови график
– ХХХХ. Същият автомобил е оборудван със система за видеонаблюдение, видно
от протокол, приобщен на л.л.131-133. При преглед на записаните файлове от
комисията, назначена да извърши проверката е установено, че М. в 19.22 часа
поставя върху камера №2, монтирана върху арматурното табло на служебния
автомобил, лист хартия, като по този начин я закрива. В 19.40 часа сваля листа
хартия и закрива камера №2, в това число и обектива и, с униформена шапка
/лятна/, която в 20.08 на посочената дата заменя с чохъл. Тези действия не са
били отразени в ежедневния отчет на наряда.
На 14 срещу 15.07.2015 г. М. е бил на работа в периода
19-07 часа, видно от график за изменение на месечен график /л.108/, като е
започнал същата в 19 часа на 14.07 и е работил до 07 часа на 15.07.2015 г.
Видно от часовия график за работа на нарядите /л.л.92,93/, е бил в наряд заедно
със служителя П.К., със служебно МПС № XXXX. Същият
автомобил е оборудван със система за видеонаблюдение, видно от протокол,
приобщен на л.л.137-139. При преглед на файловете за тази смяна от
дисциплинарно разследващия орган се установява, че в 19.29 часа М. слага върху
камера №2, монтирана върху арматурното табло на служебния автомобил униформена
лятна шапка или чохъл, като по този начин я закрива. В 06.24 часа на 15.07.2015
г. лятната шапка или чохъл са премахнати, но на видеозаписа не се вижда от кого.
Тези действия не са били отразени в ежедневния отчет на наряда.
На 17.07.2015 г. М. е бил на работа в периода 07-19
часа, видно от график за изменение на месечен график /л.108/. Видно от часовия
график за работа на нарядите /л.л.99,100/, е бил в наряд заедно със служителя П.К.,
както и със служителя Ив.С. – непосочен в заповедта, и със служебно МПС №
XXXX. При преглед на файловете за тази смяна се
установява, че в 07.52 часа М. поставя униформена лятна шапка върху предната
дясна седалка, като К. я взема и поставя върху камера №2, монтирана върху
арматурното табло на служебния автомобил. В 14.09 часа К. маха шапката от
камерата, като в 15.35 на 17.07.2015 г. я поставя отново, като по този начин
закрива видимостта на камерата. В 17.47 К. маха шапката от камера №2, отново я
поставя върху камерата и веднага я маха, като се възстановява видимостта на
камерата. Тези действия не са били отразени в ежедневния отчет на наряда.
При първоначалната проверка М. е дал сведение /л.17/,
като сочи, че по време на изпълняване на служебните си задължения на трите дати
не е нарушавал заповед. Същият е запознат с видеофайлове за дати 03.07, 14.07 и
17.07.2015 г. /протокол на л.75/.
За резултатите от проверката, назначена със заповед
№316з-2180/11.08.2015 г., е изготвена писмена справка, в която са описани и
действията на М.. Действията му по поставяне на преграда пред видеокамера са
квалифицирани като нарушение на разпоредбите на т.7 и т.10 от Указания за
работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в
автомобил, утвърдени със заповед №8121з-197/19.02.2015 г. на министъра на
вътрешните работи. С поставянето на преграда е извършено нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР – неизпълнение на заповед на
министъра на вътрешните работи, за което на основание чл.200, ал.1, т.11,
предл. второ от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание
“порицание” за срок от 6 месеца до 1 година. Прието е, че са извършени четири
нарушения – в 19.22 часа на 03.07.2015 г., в 19.40 часа на 03.07.2015 г., в
20.08 часа на 03.07.2015 г. и в 19.29 часа на 14.07.2015 г.
Посочено е също, че неуведомяването на служебните
ръководители за извършеното от К. поставяне на преграда пред камерата,
представляващо нарушение на същите точки на същата заповед на министъра на
вътрешните работи, е укриване на дисциплинарно нарушение, за което нарушение в
чл.200, ал.1 т.8 предл.първо от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно
наказание ”порицание” за срок от 6 месеца до една година.
Прието е, че М. е допуснал четири нарушения
неизпълнение на заповед и едно нарушение укриване на дисциплинарно нарушение, и
доколкото са извършени в продължение на една година, деянието следва да се
квалифицира по смисъла на §1, т.22 от ДР на ЗМВР като “системни нарушения” на
служебната дисциплина, като за същото на основание чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР е
предвидено налагане на наказание “забрана за повишаване в длъжност за срок от
една до три години”.
До М. е била отправена покана от директора на ОД на
МВР /л.л.20,21/, връчена на 08.12.2015 г., до 14.12.2015 г. да се запознае със
справката и след това в 24 часов срок да представи писмени обяснения, като
посочи и доказателства за твърдените факти и обстоятелства. Видно от приложен
протокол /л.22/, на 08.12.2015 г. М. се е запознал със справката. Дал е писмени
обяснения /л.18/, регистрирани с рег.№316р-32656/09.12.2015 г., в които
заявява, че няма да дава писмени обяснения, тъй като е предоставил такива. След
срока, на 21.12.2015 г. М. е дал писмено обяснение /л.19/, съгласно което на
14.07 и 17.07.2015 г. е изпълнявал служебни задължения в наряд, и не смята, че
вменените му дисциплинарни нарушения са безспорно доказани, предвид което
отрича да е извършил такива.
По делото е приобщен протокол /л.140/, видно от който М.
е бил запознат на 23.02.2015 г. със заповед №8121з-197/19.02.2015 г. на
министъра на вътрешните работи и Указания за работа на полицейските служители
със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически
характеристики и правила за работа. Приобщени са както самата заповед, така и
указанията, които са неразделна част от нея /л.л.141-147/. Приобщена е и
докладна записка /л.191/, видно от която, по отношение на системата за
видеозаснемане в автомобил XXXX на дата 03.07.2015 г.
и в автомобил XXXX на дати 14.07 и 17.07.2015 г. няма постъпила
информация и заявки за проблеми за тези дати.
Приобщен е последващ протокол /л.106/, от дата
16.10.2015 г., за запознаване със заповед №8121з-197/19.02.2015 г. на министъра
на вътрешните работи, на който М. не се е подписвал, а в протокола е посочено –
преназначен.
Приобщено е писмо от Дирекция “Вътрешна сигурност”
/л.196/, съгласно което предвиденото оборудване за автомобил XXXX е инсталирано на автомобил XXXX. При визуализиране на камера 02 се показва /номера
на/ първоначално определения служебен автомобил XXXX.
По делото на два пъти е разпитан като свидетел П.И.К..
Твърди, че на 17.07.2015 г. няма спомен да е закривал видимостта на камера. Не
е инструктиран за работа със системата за видеонаблюдение, и не знае кога се
включва тази система и дали камерата работи.
По делото е извършен оглед на вещественото
доказателство, съдържащо се в изпратения
от ответника диск с файлове:
ch02_20150703191215_20150703200500
ch02_20150714192614_20150714193602
ch_20150717152940_20150717154922
Съдът констатира, че записите на
файлове ch02_20150715061737_20150715062727, сh02_20150717074438_20150717082906 и
ch02_20150717040343_20150717141444 се отнасят за дати и часове, различни от
посочените в обжалваната заповед и са неотносими към спора.
При оглед на вещественото доказателство-записа на
файл: ch02_20150703191215_20150703200500, с начален час 19.14.30 ч. от 03.07.2015 г. се установява, че в долен
десен ъгъл на изображението е изписан номер на автомобила: XXXX – 02. Към същия час в автомобила няма служебни или
други лица. В 19.19 часа, в автомобила влиза свидетелят Д.Б.Д. и се установява
на мястото на водача. Междувременно излиза от автомобила и в 19.21 часа в
автомобила влиза жалбоподателят и сяда
на мястото до шофьора. Жалбоподателят разглежда документи - листове. В 19.22.21
часа закрива камерата с лист. В 19.39 часа документът-листът продължава да е
пред камерата и закрива видимостта към купето на колата. В 19.40.40 часа
жалбоподателят маха листа от камерата и слага върху камерата шапка или друга
преграда, която не е лист, и видът на която не може да се установи. Преградата стои
пред камерата до 20.05 часа. Файлът приключва в 20.05.00 часа.
При оглед записа на файл: ch02_20150714192614_20150714193602 с начален час 19.26.50 часа от 14.07.2015 г. се
установява: В долен десен ъгъл е изписан номер на автомобила: XXXX-02. Към този час, жалбоподателят е на шофьорското
място, свидетелят П.К. е на мястото до шофьора. В 19.28.00 часа свидетелят К.
излиза от автомобила. Жалбоподателят остава на шофьорското място. В 19.29.25
часа жалбоподателят излиза от колата. Вижда се, че заобикаля автомобила откъм
задната страна. В 19.29.48 часа, без да влиза в
колата, през отворения преден десен прозорец поставя върху камерата преграда,
не може да се установи каква точно. Файлът приключва в 19.36.02 часа, като преградата е все още върху камерата и
видимост към купето на колата няма.
При оглед записа на файл: ch_20150717152940_20150717154922 от 17.07.2015 г., с начален час 15.29.40 ч. се установява: Към 15.31.40 часа,
в колата няма служители. В долен десен ъгъл на изображението е изписан номер на
автомобила: XXXX. В 15.34.52 часа в колата влизат
жалбоподателят и свидетелят П.К., като
жалбоподателят сяда на шофьорското място, а свидетелят К. до шофьора, вдясно. В
15.35.31 часа свидетелят К. слага върху
камерата шапка и закрива видимостта към купето на колата. Файлът свършва в
15.49.22 часа, като преградата е все още върху камерата и видимост към купето
на колата няма.
В о.с.з. на 05.07.2016 г. М. заявява, че няма такъв
автомобил с номер XXXX – 02, с камера.
Така установеното от
фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Съгласно
изричната разпоредба на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт, като провери дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и
материално-правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва закона.
Процесната
заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл.
204, ал.1, т.3 от ЗМВР орган. Съгласно тази разпоредба наказанията се
налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички
наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за
стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от
висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл. 197,
ал.1, т.1-3.
Съгласно
чл.
37, ал.1, т.2 от ЗМВР, Областната дирекция на МВР Плевен е основна
структура, която се ръководи от директор. Видно от оспорената заповед, неин
издател е директорът на ОД на МВР Плевен, а към момента на издаването й М.В.М.
е заемал длъжност младши инспектор. Ето защо съдът приема, че директорът на ОД
на МВР Плевен се явява компетентен орган и притежава правомощие да издава
заповед за налагане на наказанието по чл.
197, ал.1, т.4 от ЗМВР по отношение на наказания служител.
Съдът
намира, че са спазени и регламентираните в чл.
195, ал.1 от ЗМВР срокове, в които следва да бъде наложено дисциплинарното
наказание. Според посочената разпоредба наказанието следва да се наложи не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на
оспорващия е "открито" по смисъла на чл.
196, ал.1 от ЗМВР на 21.10.2015 г. при регистрирането на Справка рег. №
316р-27715/21.10.2015 г. като на дата 03.11.2015 г. на същата е поставена
резолюция от дисциплинарно наказващия орган - директора на ОД на МВР Плевен.
Именно в този документ се съдържат ясни данни относно претендираните
дисциплинарни нарушения и дееца. При това положение оспорената заповед е
издадена в установения двумесечен срок от откриване на нарушенията като
същевременно към датата на издаването й - 21.12.2015 г. не е изтекъл и
едногодишният срок от извършването им. С оглед на това са неоснователни
твърденията, че тези срокове не са спазени, или
че спазването им не може да се установи.
Съдът
констатира, че е не спазено и императивното изискване на чл. 206
от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи
дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените
му обяснения. Видно от данните по преписката, след постъпване на справката в
ОДМВР Плевен и нейното резолиране от директора на областната дирекция на 03.11.2015
г., жалбоподателят М.
е бил поканен/ л. 20/ да се запознае със съдържанието на справката,
след което да представи писмените си
обяснения, в които да сочи доказателствата за твърдяните от него факти и
обстоятелства. Съдът намира, че дадените
от Нешков писмени обяснения по повод
така отправената му покана не могат
да се преценяват като такива по чл.
206, ал.1 от ЗМВР.
Смисълът на изискването по чл.
206, ал.1 от ЗМВР е изслушването или приемането на писмените обяснения от
служителя, спрямо който се води дисциплинарното производство да стане едва, след като по безспорен начин се
установи /т.е. са събрани всички доказателства/, че има извършено конкретно
нарушение на служебната дисциплина, кой е извършителят на това нарушение,
виновно ли е действал, като това следва да стане преди да се издаде актът за
налагане на дисциплинарното наказание. Т.е. едва след събиране на всички
доказателства в дисциплинарното производство, тези събрани от наказващия орган
и тези посочени от самия служител /ако ги посочи в определения срок/,
последният може в най-пълен обем да се защити, като даде обясненията си по така
установеното чрез тези доказателства. Ето защо поканата да се запознае
само със справката на комисията , но не и с всички събрани
доказателства , не може да се квалифицира като покана за обяснения по смисъла на чл. 206,ал. 1 от МВР , още
повече, че такива следва да бъдат дадени непосредствено преди налагане на
наказанието. Така допуснатото нарушение
е самостоятелно основание за отмяна на
наложеното наказание.
Заповедта
е писмена, като в нея са посочени подробно както фактическите, така и правните
основания за издаването и.
При
издаване на заповедта, дисциплинарно - наказващият орган обаче е допуснал
нарушение на материално правните разпоредби.
За да е налице системност трябва да са извършени три
дисциплинарни нарушения за период от една година, а не влезли в сила заповеди,
с които са наложени дисциплинарните наказания. В този смисъл е Решение № 7576
от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4192/2011 г., 5-членен с-в.
От обективираното фактическо положение, е прието, че
на 03.07.2015 г. М. три пъти, а на 14.07.2015 г. един път е поставял преграда
върху камера 02, монтирана върху арматурното табло в служебен автомобил, с
което са извършени четири нарушения по чл.
194, ал.2, т.1 от ЗМВР - неизпълнение на заповед издадена от министъра на
вътрешните работи, с която са утвърдени Указания за работа на полицейските
служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически
характеристики и правила за работа, а именно т.7 и т. 10 от същите. Съгласно
т.7 от Указанията, назначените в наряд служители задължително поддържат
предното и задното стъкла на служебния автомобил чисти, като по никакъв начин
не намаляват тяхната прозрачност и не поставят прегради пред камерата,
монтирана на таблото на автомобила, а т.10 от Указанията изисква да не се
допуска поставянето на вещи и предмети върху арматурното табло на автомобила.
Описаните в заповедта действия, вменени на жалбоподателя действително могат да
се квалифицират като неизпълнение на заповед с която са утвърдени цитираните
по-горе указания, които в т.7 и т.10 съдържат задължителни правила, които
следва да бъдат спазвани от назначените в наряд служители при работа със системата
за видеонаблюдение, монтирана в служебния автомобил. Служителят е бил запознат
с тези правила, видно от приложения протокол, както е посочено по-горе. Следва
да се посочи обаче, че е налице едно продължавано нарушение, а не четири
отделни нарушения. Налице са четири деяния, които осъществяват поотделно един състав на
едно и също нарушение, извършени са през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Налице
е единна система от действия, с която се възпрепятства възможността за
извършване на видеозаснемане по време на работните смени. Макар и извършено с
различни предмети, използвани последователно, и по време на две дежурства, е
налице само едно деяние, изразяващо се в поставяне на преграда пред камерата,
поради което е налице само едно
нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, наказуемо по чл.200, ал.1, т.11 от
ЗМВР. Следва да се посочи, че от прегледна на файловете, не се установява
третото от посочените в заповедта действия – това, извършено в 20.08 часа на
03.07.2015 г., поради което съдът приема, че същото действие не е доказано.
По отношение укриването на нарушение от същия тип,
извършено от друг служител, органът е възприел същия подход, доколкото М. не е
наказан за укриване на три отделни нарушения, извършени от К., а само на едно. В
справката е посочено, че К. на 17.07.2015 г. на три пъти закрива камерата. Това
нарушение – укриване на дисциплинарно нарушение, извършено от друг служител, е
доказано, доколкото на тази дата М. не само е следвало да не допуска
поставянето на никакви предмети на арматурното табло, но и да докладва за
поставянето на такива предмети от друг служител.
По отношение на доказването на отделните действия на М.
съдът съобразява и следното:
По отношение на действията на 03.07.2015 г., видно от
прегледания от съда видеозапис, в същия е посочен друг номер на автомобил,
различен от посочения в заповедта, а именно ЕН 2773 АК. За камерата, поставена
в посочения в заповедта автомобил XXXX
няма доказателства, нито дори твърдения, че е била предназначена за МПС XXXX. Видно от приемо - предавателния протокол за същата
/л.131/, камерата е била предназначена първоначално за автомобил С 3570 ХМ. По
тези причини не може да се счита за установено, че се потвърждава фактическата
обстановка, изложена в заповедта, относно закриването на камера в автомобил XXXX, доколкото на видеофайла е наличен друг номер на автомобил,
като дори няма твърдения, че камерата е преместена на автомобил XXXX, с който на тази дата е работил жалбоподателят. По
тази причина съдът приема, че и първите две посочени в заповедта деяния,
извършени на 03.07.2015 г. по отношение на камера в автомобил XXXX, не са
доказани, доколкото видеозаписът се отнася за друг автомобил.
По отношение на служебния автомобил, с който е
работено на 14.07 и 17.07.2015 г. – XXXX,
съдът приема, че отразеният във файловете за тези дни друг номер на автомобил –
XXXX, не е действителният, и файловете се отнасят
именно до автомобил XXXX, с който е работил жалбоподателят.
Видно от приемо - предавателен протокол за камерата /л.137/, същата е била
първоначално предвидена за автомобил XXXX,
номерът на който автомобил се появява на записа. Доколкото за камерата на този
автомобил е налице писмо на л.196, с което се обясняват причините за различните
номера, съдът приема, че видеозаписите от тези дати отразяват работата на
автомобил XXXX, с който М. е работил на същите дати.
По отношение на
другите твърдения в жалбата, съдът съобразява следното: Дали са работили или не
камерите и каква е преградата, която е поставена, няма никакво значение за дисциплинарната отговорност на М.. Съгласно заповедта
на министъра, не следва да се поставят прегледи пред камерата, като това
задължение съществува независимо дали камерата работи или не. Това задължение
не е свързано и със състоянието на системата за видеонаблюдение – дали е била
или не в изправност, нито с обстоятелството дали пътните полицаи са имали
технически достъп да извършват манипулации с нея или не. Задължението да се
докладва за извършено от друго лице нарушение следва от разпоредбата на чл.200,
ал.1, т.8 от ЗМВР, изрично посочена в заповедта. Не е необходимо в заповедта да
се посочват последиците от нарушенията. Не е необходимо в заповедта да се
посочва и формата на вина, доколкото същата не е задължителен реквизит съгласно
чл.210 от ЗМВР.
С оглед на изложеното, не е налице хипотезата на
“системност”, доколкото са извършени само две нарушения – едно изразяващо се в
поставяне на преграда пред камерата /доказано само за 14.07.2015 г./, и второ,
изразяващо се в укриване на същия тип нарушение, извършено от друг служител.
Доколкото при липса на системност не може да се наложи дисциплинарно наказание
“забрана за повишаване в длъжност за срок от една година”, и такова наказание
не е предвидено в хипотезите на чл.201 от ЗМВР за случаи като настоящия,
наказанието следва да се отмени. За случаи като настоящия е могло да се наложи
само наказание “порицание” съгласно чл.200, ал.1, т.8 и 11 от ЗМВР, в случай,
че не са били налице други
обстоятелства, изключващи отговорността. Доколкото е наложено по-тежко
наказание от предвиденото в закона, заповедта за налагането на това по-тежко
наказание следва да бъде отменена.
При този изход на делото, следва да се присъдят своевременно
поисканите от жалбоподателя разноски.
Такива са направени за уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева /л.4/ и държавна такса в размер на 10 лева /л.149/, следва да се
присъдят в този размер.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД № УРИ 316з-3645/21.12.2015 г. на
Директора на Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи-Плевен, с
която на държавен служител младши инспектор М.В.М. е наложено дисциплинарно
наказание “забрана за повишаване в длъжност за срок от една година”.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните
работи-Плевен да заплати на М.В.М., ЕГН ********** сумата 410 /четиристотин и
десет/ лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: