Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

214 / 04 Май 2016г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На тринадесети април  2016г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1049/2015г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на В.В.Н. и И. *** срещу Заповед № ДК-10-СЗР-22/01.12.2015г. на Началника на РДНСК – СЗР, с която е отхвърлил жалбата на В.В.Н. и И.В.Н. и оставил в сила Разрешение за строеж № 387/07.11.2014г. на Главния архитект на Община Плевен за „Монтаж на тоалетна мивка в източно избено помещение” в жилищна сграда с административен адрес ул. ***, гр. Плевен с възложител П.Г.Б..

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 216 ал.6 вр.чл. 215 ал.5 от ЗУТ.

Жалбоподателите, чрез адв. Ю.С. *** оспорват заповедта като незаконосъобразна и искат отмяната й.  Считат, че неправилно ответникът е възприел за приложима разпоредбата на чл. 185 ал.1 т.4 и т.5 от ЗУТ, според която не е необходимо съгласие на етажните собственици за издаване разрешението за строеж. Твърди, че от проекта е видно, че се касае за прокарване на нова ВиК инсталация, която да се включи в съществуващата и затова на осн. чл. 186 от ЗУТ е необходимо такова съгласие, а и е налице съсобственост между етажните собственици по отношение на източните мази. Претендира разноски.

Ответникът – Началника на РДНСК – СЗР, чрез юрисконсулт Л. изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа становище, че сградата е в режим на етажна собственост. Според проекта се предвижда изграждане на отклонение от съществуващата в сградата ВиК инсталация до мазата на з.стр. Б., в която се монтира тоалетната мивка.  Това отклонение не е изцяло нова инсталация. Всичките му елементи преминават през общи части по предназначението си и не засягат обекти, ползвани от жалбоподателите. Затова в хипотезата на чл. 185 ал.1 т.5 от ЗУТ не е необходимо съгласието на останалите собственици в етажната собственост.

Заинтересованата страна – Главният архитект на Община Плевен, чрез юрисконсулт З. изразява становище за неоснователност на жалбата. Позовава се на приложението на чл. 185 ал.1 т.4 и т.5 от ЗУТ при което не се изисква съгласие на жалбоподателите като счита, че в случая е налице преустройство на собствен обект с изграждането на ВиК инсталация и свързването му към съществуващата сградна ВиК инсталация през съществуващ коридор, който по естество и предназначение служи за общо ползване и представлява обща част като не се засягат помещения на отделни собственици.

Заинтересованата страна – П.Г.Б. моли да се отхвърли жалбата. Също поддържа становище за приложението на чл. 185 ал.1 т.5 от ЗУТ, тъй като проекта за преустройство на избеното помещение с прокарване на ВиК инсталация през съществуващ общ коридор за свързване към съществуващата сградна ВиК инсталация  не засяга помещения на отделни собственици и затова тяхното съгласие не е необходимо.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Заповедта е съобщена на 04.12.2015г. Жалбата е подадена на 17.12.2015г. в законния 14-дневен срок от активнолегитимирани страни, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящото административно производство е започнало по заявление Вх. № ТСУиС 94П-2584-3/05.11.2014г. (л.63) от П.Г.Б. *** за издаване на разрешение на строеж за обект „монтаж на тоалетна мивка в маза на ул. *** гр. Плевен. Към него е приложен проект по част ВиК и документи за собественост. В писмо е посочил намерението си, че желае да ремонтира приземните помещения.

Процесното Разрешение за строеж № 387/07.11.2014г. е издадено от ВрИД Главен архитект на Община Плевен на осн. чл. 148 ал.1, ал.2 и ал.4, чл. 147 ал.1 т.2 от ЗУТ и чл. 152 ал.1 от ЗУТ (без виза за проектиране и без одобрен проект, защото такива не се изискват) и предвид влязла в сила Заповед № ДК-10-СЗР-24/23.09.2014г. на Началник РДНСК – СЗР, с която е бил отменен предходен отказ на главния архитект.

И.В.Н. и В.В.Н. са подали жалба срещу разрешението за строеж до Началника на РДНСК – СЗР. Жалбата е приета за допустима като подадена в срок , тъй като няма данни да им е съобщено за издаденото разрешение за строеж, а съгласно НА № 36, том ХVІ н.д. № 3236/1993г. (л.93) жалбоподателите са носители на вещно право на ползване в жилищната сграда и следователно имат качеството на заинтересовани страни по смисъла на чл. 149 ал.2 т.3 от ЗУТ вр. чл. 185 ал.1 от ЗУТ.

По същество правилно Началникът на РДНСК – СЗР е отхвърлил жалбата като неоснователна и оставил в сила разрешението за строеж.

Съгласно НА за покупко-продажба на недвижим имот № 13, том ХVІІІ, рег. № 7158, дело 3613/1993г. на нотариус при ПлРС (л. 19) заявителят П.Г.Б. се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от дворно място, цялото от 325 кв.м., находящо се в гр. Плевен, ул. „Пърличев” № 32, парцел ІХ с пл. № 9656 в стр. кв. 105 по плана на града, както и на втори жилищен етаж със застроена площ от 120 кв.м. и двете източни мази в сутеренния етаж от построената в дворното место двуетажната жилищна сграда, както и двете източни тавански помещения. Видно от справка от кадастралния регистър на гр. Плевен, в имота е построена триетажна жилищна сграда с три самостоятелни жилищни обекта и прилежащи помещения към тях и общи части на сградата със собственици - П.Г.Б. и В. И. Н..

Видно от приложения към заявлението проект и заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза в източната маза, собственост на заявителя Б., се предвижда монтиране на тоалетна мивка и свързването й чрез изграждане на нова водопроводна и канализационна инсталация към съществуващата в сградата ВиК инсталация. Водопроводните и канализационни тръби ще се изпълнят окачено по тавана на съществуващия коридор в сутерена. Предвижда се топлоизолация за водопроводната инсталация, а закрепването е посредством скоби през 1 м. по тавана на коридора. Захранването е от съществуващ вертикален водопроводен клон за студена вода, преминаващ през общо помещение в сутерена, а битовите отпадъчни води се включват в съществуващ ВКК.

Следователно сградата е в режим на етажна собственост по смисъла на чл. 37 от Закона за собствеността. Обособеният коридор в мазите се ползва за достъп до обектите на отделните собственици и затова по естеството и предназначението си представлява обща част съгласно чл. 38 ал.1 от Закона за собствеността, без значение дали е бил предвиден в първоначалния проект за строителство на сградата. Новата ВиК инсталация преминава през обособения коридор, който е обща част на сградата и не засяга помещения на другите собственици, защото не преминава през тях. Предназначението й е да свърже тоалетна мивка, монтирана в собствен обект на заявителя – Б. със съществуващата сградна ВиК инсталация с цел захранването на обекта с вода и отвеждане на битовите отпадни води. Ето защо приложима е хипотезата на чл. 185 ал.1 т.5 от ЗУТ, според която при преустройства на собствени обекти не се иска съгласието на останалите собственици в етажната собственост, когато се прекарва нова инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици. Неприложми в случая са хипотезите на чл. 186 ал.1 от ЗУТ, при които се изисква такова съгласие, тъй като не се предвижда изменение на съществуващата сградна инсталация или прокарване на изцяло нова инсталация в нея, в които случаи неминуемо ще се засегнат всички съществуващи обекти.

Заповедта на Началника на РДНСК – СЗР е постановена по допустима жалба. Издадена е от компетентен орган, в рамките на правомощията му по чл. 216 от ЗУТ, след изследване и събиране на всички необходими доказателства. Посочени са правните и фактически основания, които са мотивирали потвърждаването на разрешението за строеж. Правилно е приложен материалния закон, съобразена е целта му.

Ето защо заповедта на Началника на РДНСК – СЗР е законосъобразна, а жалбата на Ничеви следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2  от АПК съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на В.В.Н. и И. *** срещу Заповед № ДК-10-СЗР-22/01.12.2015г. на Началника на РДНСК – СЗР, с която е отхвърлил жалбата на В.В.Н. и И.В.Н. и оставил в сила Разрешение за строеж № 387/07.11.2014г. на Главния архитект на Община Плевен за „Монтаж на тоалетна мивка в източно избено помещение” в жилищна сграда с административен адрес ул. ***, гр. Плевен с възложител П.Г.Б..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

 

                                                        С Ъ Д И Я :