Решение по Административно дело 1046/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 166

гр.Плевен, 18.04.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

при секретаря В.М. и с участието на прокурор Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията Кънева адм.дело №1046 по описа за 2015г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84 ал.6 от Семейния кодекс (СК) във връзка с чл.145 и сл. и чл.226 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Производството по делото е образувано по жалба от Ф.Ш.Б. *** срещу Заповед №ЗД-06-0069/30.10.2015г. на Директора на РДСП-Плевен за вписване на детето Ф. Ф. Б. в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден от РДСП-Плевен.

В жалбата не са изложени правни доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, а се твърди, че оспорващият не желае детето му да бъде вписано в регистъра за осиновяване, тъй като има възможност да го гледа. В допълнителна молба вх.№4515/29.12.2015г. оспорващият твърди, че желае да отглежда детето си и не е съгласен с вписването му в регистъра.

От ответника по делото Директорът на Регионална дирекция „Социално подпомагане”-Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание по съществото на спора оспорващият се явява лично, заявява, че има всички условия за отглеждане на детето и моли същото да не бъде вписано в регистъра.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. По делото е депозирано становище от процесуален представител юрисконсулт А.Д., в което се сочи, че жалбата е неоснователна, тъй като са налице материално-правните предпоставки за нейното издаване. Счита се, че вписването на малолетното дете в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване е съобразено с най-добрия интерес на детето съгласно §1 т.5 от ДР на Закона за закрила на детето.

Заинтересованата страна А.С.Р., в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, конституирана на основание чл.16 ал.1 т.3 от АПК, дава заключение, че от представените по делото доказателства се налага извод за законосъобразност на издадената заповед.

В изпълнение на разпоредбата на чл.15 ал.6 от ЗЗДет., Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен е уведомена за образуваното дело, датата и часа на съдебното заседание, с указания че при невъзможност да се яви техен представител, следва да бъде представен социален доклад за малолетното дете Ф. Ф. Б.. Във всичките проведени съдебни заседания по делото е присъствал представител на Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен, като в последното по делото съдебно заседание е изразено становище от социален работник Я. П., в което се счита, че в интерес на детето е да бъде вписано в Регистъра за осиновяване, тъй като мнението на Дирекция „Социално подпомагане”-Ловеч е незадоволително за настояща реинтеграция. Счита още, че вписването няма да осуети реинтеграцията на детето, като същото няма да бъде предлагано за осиновяване до изясняване на обстоятелствата дали ще бъде възможна реинтеграция в семейна среда.

Административен съд - Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Съгласно чл.84 ал.6 от СК, вписването, както и отказът от вписване в регистъра, се извършва със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане, която подлежи на оспорване по реда на АПК, т.е. 14-дневен срок от деня на съобщаване, което в случая е сторено на 04.12.2015г. По делото не са налице данни заповедта да е оспорвана по административен ред. Жалбата срещу Заповед №ЗД-06-0069/30.10.2015г. е подадена чрез административния орган на 08.12.2015г., поради което е допустима за разглеждане по същество, като подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че родители на малолетното дете Ф. Ф. Б., родено на ***г., са А.С.Р.-майка и Ф.Ш.Б.-баща, от тяхна извънбрачна връзка, като бащата е припознал момченцето.

По данни от делото се установява, че на 02.04.2015г. (един месец след раждането на детето) със Заповед №ЗД-ЗД-1010021 на Директора на ДСП-Плевен малолетният Ф. Ф. Б. е настанен временно за срок от една година в ДМСГД-Плевен до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето. В заповедта е посочено, че родителите заявяват, че не желаят да полагат грижи за детето, като не са установени роднини или близки, които да имат желание и възможност да полагат грижи за детето в семейна среда.

С решение от 20.05.2015г. по гр.дело №2083/2015г. по описа на Районен съд-Плевен, в производство по чл.28 ал.1 във вр. с чл.25 ал.1 т.2 от ЗЗДет., детето Ф. Ф. Б. е настанено за отглеждане и възпитание в ДМСГД-Плевен за срок от една година или до промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес, считано от датата на настаняването му по административен ред. Решението е влязло в сила на 05.06.2015г.

Изготвен е Социален доклад за детето Ф. Ф. Б. №ЗД-241/0716 от 15.10.2015г. и Доклад за оценка на потребностите на детето №ЗД-241/0717 от 15.10.2015г., в които е отразено, че детето е родено от извънбрачна връзка на родителите, отглеждано за кратък период от биологичните родители и изоставено от майката в социална институция, като липсват декларации от родителите за съгласие за осиновяване на детето. Посочено е, че малолетният Ф. няма контакти с членовете на биологичното му семейство, както и че са регистрирани две посещения на момченцето в социалната институция от бащата Ф.Б. – на 19.05.2015г. и на 10.08.2015г., че липсват срещи с майката, и че не са заявени желания или възможности на родителите да отглеждат сина си в семейна среда. Като причина за настаняване на детето в среда, различна от рождената е посочено, че майката и бащата са се разделили и майката категорично е отказала да отглежда и възпитава сина си, а бащата е декларирал, че не може да полага грижи за него сам, без присъствието на майката. Отразено е още, че момченцето се развива в норма за възрастта си и е физически и психически здраво. Като данни за майката е посочено, че същата е физически и психически здрава; за образование няма данни, но е записано, че от попълнените декларации е видно, че същата е грамотна; за социално и семейно положение е записано, че лицето няма подкрепяща семейна среда, за да отглежда сина си. За бащата като данни е отразено, че е женен, но е във фактическа раздяла със съпругата си; че има една пълнолетна дъщеря от нея; че е физически и психически здрав, но е дал данни за ЕР на ТЕЛК поради скъсани сухожилия; че по данни от попълнената декларация е видно, че е грамотен; а за семейно и социално положение е отразено, че живее с майка си, която е възрастна и не може да подпомогне отглеждането на детето в семейна среда. Направен е извод, че изцяло в интерес на малолетния Ф. Б. е да бъде вписан в Регистъра за деца подлежащи на пълно осиновяване, за да има шанс да расте и се възпитава в семейна среда на кандидат-осиновители. Приложени са и удостоверение за раждане на детето Ф. Ф. Б., план за действие от 02.07.2015г. за детето, медицинско свидетелство от 09.10.2015г. за малолетното дете.

Предвид горните факти, с писмено уведомление от 15.10.2015г. на Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен документите на детето Ф. Ф. Б. са изпратени на Директора на РД”СП”-Плевен за вписване в Регистъра на деца за пълно осиновяване. В уведомлението е отразено, че родителите на детето трайно са се дезинтересирали към сина си и без основателна причина не са поискали прекратяване на настаняването му в социалната институция, или промяна на мярката за закрила с цел отглеждане в семейна среда, като е изтекъл шестмесечният срок от настаняване на детето по административен ред в ДМСГД, визиран в СК.

Със Заповед №ЗД-06-0069/30.10.2015г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане”-Плевен, на основание чл.84 ал.6 от СК е наредено детето Ф. Ф. Б., ЕГН:**********, родено от майка А.С.Р. и баща Ф.Ш.Б., настанено в ДМСГД гр.Плевен, да бъде вписано в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден от РД”СП”-Плевен. Като мотиви в заповедта е посочено, че в предвидения в чл.93 ал.2 от СК шестмесечен срок от настаняването по административен ред родителите на детето Ф. Ф. Б.-майка А.С.Р. и баща Ф.Ш.Б. не са поискали прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейството на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето, поради което са налице предвидените в чл.84 ал.2 във вр. с чл.93 ал.2 от СК условия за вписване на детето Ф. Б. в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден от РД”СП”-Плевен

Именно тази заповед е предмет на разглеждане в настоящето съдебно производство.

От фактическа страна по делото се установява, че с Декларация вх.№ЗД-94-ФФ/0003 от 09.03.2015г. Ф.Б. е декларирал, че е баща на Ф. Б., и че не иска да си даде детето за осиновяване, но в момента не може да полага грижи за него, тъй като е много малък, като моли да бъде настанено временно в социална институция. С Декларация вх.№ЗД-94АА/0006 от 12.03.2015г. майката А.Р. декларира, че не може да се грижи за детето Ф. Б., като сочи, че то е от друг баща, а тя гледа другите си деца с баща им.

По делото е приложена и Декларация вх.№ЗД-94СС/0005 от 01.04.2015г. за даване на съгласие/несъгласие по чл.24 ал.3 от ЗЗДет., с която С. Ф. Б. декларира, че не желае да се грижи за детето Ф. Ф. Б., тъй като има здравословни проблеми.

По делото са приложени и Декларация вх.№ЗД-94ФФ/0005 от 02.04.2015г. и Декларация вх.№ЗД-94АА/0009 от 02.04.2015г., с които бащата Ф.Б. и майката А.Р. декларират, че са запознати от служител на отдел „Закрила на детето” при ДСП-Ловеч относно правните последици от прилагане на чл.84 и чл.93 от СК, изрично изписани в декларациите, както и че са им разяснени реда и условията за вписване на детето в Регистъра на деца за пълно осиновяване, както и последиците при осиновяването на детето. Отразено е изрично, че декларациите са подписани в присъствието на социален работник.

В писмо изх.№11-0003/12.01.2016г. на РДСП-Плевен, приложено на л.40 по делото, е посочено че няма постъпили молби от страна на родителите за прекратяване на настаняването на детето или промяна на мярката за закрила, предприета по реда на ЗЗДет. А от писмо изх.№ЗД-186/15.01.2016г. (л.51) се установява, че родителите на малолетното дете Ф. Б. до изтичане на срока по чл.93 ал.2 от СК не са изразили желание или възможности както устно, така и писмено, както и няма данни за депозирани молби за реинтеграция на детето от родителите. Сочи се в последното писмо още, че в съдебната зала по гр.дело №2083/2015г. по описа на РС-Плевен майката не се е явила, а бащата е взел становище да се уважи исковата молба.

По делото е приложена молба вх.№ЗД-94ФФ/0001 от 27.01.2016г. до ДСП-Ловеч (л.61), с която Ф.Б. моли детето му Ф. Б. да бъде реинтегрирано в неговото семейство, като твърди, че има желание и възможност да полага грижи за него в семейна среда.

Видно от приложените по делото доказателства е, че оспорващият Б. е освидетелстван с ЕР на ТЕЛК №2657/06.10.2014г., с което му е дадена 60% трайна неработоспособност; че получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 133,82лева; че няма собствено движимо и недвижимо имущество, а живее в имот собственост на друго лице (П. Д.) без да заплаща наем- срещу поддържане на жилището, като заплаща консумираната вода и електричество. Последното обстоятелство се установява от разпита на св.Д. в съдебно заседание на 24.02.2016г., като свидетелят заявява, че оспорващият поддържа къщата чиста.

От приложеното по делото на л.70-75 писмо от ДСП-Ловеч е видно, че по депозираната молба от Б. за реинтеграция на детето Ф. Б. в семейна среда е извършено актуално социално проучване, при което е установено, че оспорващият не се е регистрирал на адреса на който живее; че семейното му положение по справка е женен; че не живее със съпругата си; че е осъждан. Посочено е още, че Б. ползва заедно с майка си етаж от къща на ул.”Черно море” №1, състоящ се от две стаи и коридор, като към момента на проверката е разполагал с детска количка, но не е имал детско легло. Отразено е, че жилището се отоплява с печка на твърдо гориво; има помещение с една мивка, закрито със завеса, което Б. е посочил, че ползва за баня; няма ел.бойлер; разполага с перална машина Перла 05, а тоалетната е външна. Посочено е също, че лицето получава доходи от пенсия за инвалидност и от извличане на електронна скраб, като за последното не е представил документ удостоверяващ това обстоятелство. Към писмото са приложени документи, удостоверяващи изложените факти и обстоятелства.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл.84 ал.6 от СК в кръга на неговите правомощия, а именно Директора на РДСП-Плевен, в предвидената по закон писмена форма и съдържа всички реквизити, съобразно чл.59 ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания.

По отношение спазване на административно-производствените правила и съответствието с материалния закон и целта на закона, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.84 ал.2 изр.трето от СК, когато на детето е предоставена социална услуга - резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл. 93, ал. 2, Дирекция "Социално подпомагане" уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това.

С разпоредбата на чл.93 ал.2 във вр. с ал.3 от СК е предвидено, че осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в специализирана институция и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето.

Следователно, за да се постанови вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване при условията на чл.84 ал.2 от СК се изисква да са изпълнени кумулативно две предпоставки – на детето да е предоставена социална услуга-резидентен тип, или да е настанено в приемно семейство, и в 6-месечен срок родителите без основателна причина да не са поискали промяна на мярката за закрила. Уредената от закона хипотеза предполага пълна дистанцираност и незаинтересованост на родителя за детето или обективна трайна невъзможност за полагане на грижи, необходими за развитието на детето.

В действителност на 02.04.2015г. детето Ф. Ф. Б. е настанено в ДМСГД-Плевен, като тази мярка за закрила е потвърдена с решение от 20.05.2015г. на Районен съд-Плевен, и в указаният 6-месечен срок от настаняването по административен ред (от 02.04.2015г. до 02.10.2015г.) не е поискано от нито един от родителите на детето- А.Р. и Ф.Б.- реинтеграцията му в семейна среда. За това поведение съдът намира, че по делото не се доказа основателна причина. Налице са категорични данни, че на майката А.Р. и на бащата Ф.Б. са им разяснени разпоредбите на чл.84 ал.2 и чл.93 ал.2 от СК и последствията от тяхното прилагане, като в тази насока са приложени и писмени доказателства, а именно подписани декларации от дата 02.04.2015г. и от двамата родители, от които е видно, че социален работник е запознал последните с правата и задълженията им във връзка с горните норми. Съдът намира, че изискването на Семейния кодекс, родителите да бъдат информирани и да им бъде разяснено какви са последиците от това производство е изпълнено в конкретния случай. Следва да се посочи също, че искането за реинтеграция може да бъде направено и в производството за настаняване по съдебен ред, образувано съгласно ЗЗДет., каквото обаче искане не е направено от родителите на малолетното дете Ф. Ф. Б.. От страна на майката А.Р. е налице пълна незаинтересованост към детето Ф.. Вярно е, че по делото са налице данни за направени две посещения от бащата на детето в ДМСГД-Плевен (19.05.2015г. и 10.08.2015г.), но не е направено искане за прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила. Едва след издаване на оспорената заповед и образуване на настоящето съдебно производство е подадена молба с дата 27.01.2016г. от бащата до ДСП-Ловеч за реинтеграция в семейна среда на малолетния Ф. Б., по повод която е извършено социално проучване и е установено, че на този етап не са създадени подходящи условия за пълноценно отглеждане на детето и осигуряване на неговото физическо, психическо и социално развитие. В тази връзка е необходимо да се посочи, че по данни от делото и по сведение от присъстващия в съдебните заседания социален работник малолетното дете Ф. Ф. Б. е в добро физическо и психическо здраве и се развива в нормите за възрастта си.

В контекста на горното от фактическа и правна страна съдът намира, че от страна на ответника са спазени всички изисквания на процедурата по вписване на деца в регистъра за пълно осиновяване, което се отразява на законосъобразното провеждане на процедурата по издаване на оспорената заповед и нейното съответствие с материалния закон и целта на закона.

С оглед обаче, на проявената едва в хода на съдебния процес заинтересованост от страна на бащата спрямо малолетното дете Ф. Б., както и предвид изрично посоченото в последното по делото съдебно заседание от социалния работник, че вписването в регистъра няма да осуети евентуална реинтеграция на детето в семейна среда, съдът намира, че в интерес на малолетното дете е да бъде вписано в регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден от РД „СП”-Плевен, но да се извърши проучване дали е възможна и в интерес на детето по смисъла на §1 т.5 от ДР на ЗЗДет. реинтеграцията му в семейна среда.

Предвид гореизложеното, оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата на Ф. Б. като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 предл.последно от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.Ш.Б. *** срещу Заповед №ЗД-06-0069/30.10.2015г. на Директора на РДСП-Плевен за вписване на детето Ф. Ф. Б. в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден от РДСП-Плевен.

Решението може да се оспори пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: