Р Е Ш Е Н И Е

№ 101

гр. Плевен, 8 Март 2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на деветнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ.

При Секретар:Г.К..

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 44/2016г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ гр.Бургас, чрез юрк.И., срещу Решение №66 / 26.11.2015г. на Районен съд – Никопол, постановено по н.а.х.д. № 210/2015г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил Наказателно постановление №15-048/23.09.2015г. на Началник отдел “Рибарство и контрол – Централен Дунав” – Русе при ИАРА - Бургас, с което на основание чл.70 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на С.Р.А. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл.30 ал.3 т.1 от ЗРА във вр. със Заповед на министъра на земеделието и храните № РД 09-43 от 20.01.2012 г., затова че като притежавал удостоверение за извършване на стопански риболов в Черно море и р. Дунав с № 15207900/05.02.2015г. на 20.07.2015г. в 08.10ч. в гр. Никопол на пл. „Европа” № 13 в гаражна клетка е уловил в р.Дунав 4 броя риба от вида „чига”.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Твърди, че заповедта на министъра на земеделието и храните № РД 09-43 от 20.01.2012 г. е общ административен акт, надлежно публикуван на интернет страницата на ИАРА. Същата заповед забранява риболова на есетрова риба в р.Дунав и Черно море. РС неправилно не е съобразил въведените с тази заповед правила за поведение, поради което е постановил незаконосъобразно решение. Събраните доказателства не са били обект на обстоен правен анализ от страна на РС. Когато задължението за доказване не е осъществено в пълен обем, са ограничени процесуалните права на ИАРА. В съдебно заседание касаторът чрез началник отдел “Рибарство и контрол- Централен Дунав” гр.Русе М. заявява, че целогодишно е забранен улова на риба “чига”. В случая рибата е намерена на около 100 метра от реката, в касетки в гараж, и А. е заявил, че той я е уловил. Не е спорно, че контролните органи не са видяли А. да извършва риболов. Моли да се отмени съдебното решение и да се постанови друго, с което да се потвърди НП.

Ответникът по касация – С.Р.А. *** заявява, че рибата не е уловена от него, а е уловена от негови колеги от Белене, и той я е взел от тях. Не е продавал рибата. Моли да се потвърди съдебното решение, с което е отменено НП.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства решението на РС е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Никопол е валидно, допустимо и правилно с оглед събраните по делото доказателства и закона. При постановяването му не са допуснати сочените от касатора нарушения на съдопроизводствените правила.

Съдът е достигнал до правилен и обоснован извод, че от описанието на нарушението не става ясно за какво деяние е наложено наказанието. Както в АУАН, така и в НП липсва пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както изискват чл. 42 т.4 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

От една страна в АУАН се сочи като изпълнително деяние това, че А. е изложил 4 бр. риба от вида „чига” в гаражна клетка. Сочи се също, че А. е уловил рибата в р. Дунав и че притежава удостоверение за извършване на стопански риболов. Сочи се, че е нарушена разпоредбата на чл. 30 ал.3 т.1 от ЗРА в съответствие със заповед на министъра на земеделието и храните. Не е посочен периодът на действие на забраната.

Съдът е обсъдил съдържанието на цитираната и приложена по делото Заповед № РД № 09-43/20.01.2012г. на Министъра на земеделието и храните като е приел, че с нея е въведена забрана за срок от четири години, считано от 01.01.2012г. за улов на есетрови риби в българската акватория на р. Дунав и Черно море, между които и улов на „чига”. За срока на действие на заповедта е забранено и пренасянето, превозването и продажбата на есетрови видове риби и продукти от тях, уловени в българската акватория на р. Дунав и Черно море. В същото време е посочено, че заповедта не се отнася за риболов, пренасяне, превозване и продажба на есетрови видове риби и продукти от тях, отглеждани в специализирани обекти за аквакултури - басейни и други съоръжения, изградени за тази цел. Следователно забраната за улов на есетрови риби от вида „чига” не е абсолютна и това налага в АУАН и НП да бъде конкретизиран обхватът на забраната.

В НП се сочи, че лицето е уловило рибата в гаражна клетка, което е смислово противоречие. Съществува разминаване и между описанието на изпълнителното деяние в АУАН и НП и от него не става ясно дали лицето е наказано за улов на определен вид риба, който е забранен или за излагането й за продажба в гаражната клетка. Разпоредбата на чл. 70 ал.1 от ЗРА предвижда наказание „глоба” в размер от 1500 до 3000 лв. за физическо лице, което лови риба по време, когато уловът е забранен с министерска заповед. От друга страна в чл. 71 ал.1 от ЗРА се предвижда наказание „глоба” от 1000 до 2000 лв. за физическо лице, което пренася, превозва и продава в живо, прясно и охладено състояние риба и други водни организми, в нарушение на забраната за риболов. В случая контролните органи са категорични, че не са видели А. да извършва риболов, а са намерили 4 бр. уловени риби от вида „чига” в касетка в гаражна клетка. Твърдят, че А. сам е признал, че е уловил рибата от р. Дунав, но той оспорва това обстоятелство и твърди, че не я е излагал за продажба. От описанието на нарушението не става ясно и не е установено А. да е пренасял, превозвал или продавал рибата. Наложено е наказание на осн. чл. 70 ал.1 от ЗРА за улов на рибата в нарушение на забраната, каквото нарушение не е било установено от контролните органи.

При това противоречие и неяснота относно конкретно извършеното от А. деяние, за което е подведен под административно-наказателна отговорност, правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на НП на процесуално основание, без да се разглежда спора по същество.

Засегнато е съществено правото на защита на наказаното лице да разбере за какво нарушение е наказан и да организира защитата си, а съдът е възпрепятстван да извърши контрол за законосъобразност на НП по съществото на спора.

По тези съображения решението на Районен съд – Никопол е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №66 / 26.11.2015г. на Районен съд – Никопол, постановено по н.а.х.д. № 210/2015г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.