Р E Ш Е Н И Е

30

гр.Плевен, 27 Януари 2016 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:                                                        Председател: Юлия Данева

                                                                 Членове:  Елка Братоева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1037 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 873 от 06.11.2015 г., постановено по нахд № 2267/2015 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 4650 от 04.08.2015 г. на зам.-министъра на културата Б. Б., с  което на Д.И.С. ***, ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.98в, ал.1 от ЗАПСП, във връзка с чл.97 ал.1 изр.последно от ЗАПСП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.97 ал.1 т.9 пр.2 от ЗАПСП затова, че при извършена проверка на 23.03.2015 г. в офис-каса, находящ се в гр.Плевен, ул. „Заменхов” № 1, стопанисван от „АЙТИСЪРВИС 2009” ЕООД, с ЕИК 200568389, с управител С. А., е установено, че в офис-касата е разположена една компютърна система, лична собственост на служителя Д.И.С., присъствал по време на проверката и след проверка на дисковото пространство на същата е констатирано, че има съхранени компютърни програми, без необходимото по закон съгласие /разрешение/ на носителите на авторски права върху тези програми.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Министерство на културата – гр.София, представлявано от ст.юрисконсулт Д. И., която счита същото за незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществени процесуални нарушения. Навежда доводи, че въззивният съд е постановил своето решение, без да разпита актосъставителя, който е установил нарушението и е съставил съответния АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, а неговите показания са от съществено значение, т.к. именно чрез тях съдът може да достигне до разкриване на обективната истина по делото и да изясни фактите относно констатираното административно нарушение. Намира, че въззивният съд е постановил своето решение по жалба, която е недопустима, т.к. подадената в срок жалба не е подписана от жалбоподателя, а повторното изпращане на подписан вариант на жалбата е с пощенско клеймо след изтичане срока за обжалване. Сочи, че единствения довод, който първоинстанционния съд излага в своите мотиви за отмяна на процесното НП е, че не е доказано по несъмнен начин извършеното административно нарушение от нарушителя, т.к. не е доказана собствеността на проверявания компютър. Твърди, че от съставения по време на проверката констативен протокол се установява, че самият нарушител Д.С. е заявил, че проверяваният компютър е негова собственост и е подписал констативния протокол без възражения, като се е съгласил с изписаните в него данни. Счита, че не е от значение дали компютъра е бил включен или изключен, т.к. дори да бъде изключена една компютърна система нейните програми пак ще са налични в паметта й и няма да изчезнат. Счита за неоснователни мотивите на районен съд, че авторът на въпросните програми не е установен категорично, т.к. ноторен факт е, че всички програми Windows и Microsoft Office  са на Microsrft Corporation, която е и носител на авторските права. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – Д.И.С., е депозирал по делото отговор на касационната жалба, като счита същата за неоснователна. Не оспорва, че въззивният съд не е разпитал актосъставителя, който е установил нарушението и е съставил съответния АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, но същият е бил редовно призован, не се е явил и не е изтъкнал основателни причини за отсъствието си от съдебно заседание, а и неговите показания не са от съществено значение, т.к. писмено е констатирал в акта всичко, което е установил. Твърди, че жалбата пред районния съд е подадена в срок, като в подкрепа на това сочи приложените по делото доказателства. Оспорва твърдението, че той е собственик на проверявания компютър и че е съхранявал в паметта на този компютър програми, без да притежава лиценз. Заявява, че провереният компютър не е негова собственост и че не е извършил нарушението, за което му е съставен АУАН 4650/2015 и издадено НП № 4650/04.08.2015 г.; че не е инсталирал незаконен софтуер и каквито и да било компютърни програми, както и не е възлагал на други лица да правят това от негово име и в негова полза на въпросния преносим компютър. В заключение моли съда да потвърди решението на Районен съд – гр.Плевен.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.Х., който оспорва жалбата и моли съда да остави в сила оспореното решение по съображенията, изложени в приложения по делото писмен отговор.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че въз основа на Заповед № РД 09-900/17.11.2014 г. на министъра на културата във връзка с чл. 98, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, на 23.03.2015 г. била извършена проверка в офис - каса, находящ се в гр. Плевен, ул „Замехов” №1, стопанисван от „АЙТИСЪРВИС 2009" ЕООД, гр.Плевен. При извършване на проверката присъствали Д.С., служител на фирмата, както и свидетелите П. А. и Б. Д.. В хода на проверката длъжностните лица констатирали следното: В офис - касата била открита една компютърна система, която отразили като лична собственост на служителя, присъствал по време на проверката, без проверка и изискване на документи за собственост, а въз основа на изявление на жалбоподателя, че компютърната система е негова собственост. Извършен бил преглед на дисковото пространство на компютъра, като бил използван файловият браузер “Windows Eхplorer”, вграден в операционна система. По този начин било установено, че в паметта на проверения компютър са съхранени компютърни програми. Същите били обективирани от дл.лица в Опис № 4650/23.03.2015 г., представляващ неразделна част от Констативен протокол  №4650/23.03.2015 г. В Опис № 4650/23.03.2015 г. били описани наименованията на компютърните програми, съхранени в паметта на компютрите, компаниите- носители на авторски права върху тях, както и продуктовите ключове /Ргоduct Кеуs/ и серийните номера /Serial Numbers/ на тези от програмите, които имат такива. По време на проверката били изготвени и цифрови фотоснимки, илюстриращи горепосочените действия. Върху кутията на проверения компютър след извършен щателен физически оглед не бил открит залепен сертификат за автентичност на инсталираната операционна система. До приключване на проверката не били представени лицензионни договори, документи и сертификати, както и оригинални инсталационни носители, удостоверяващи съгласието на правоносителите за компютърните програми съхранени в паметта на проверената компютърна система, удостоверяващи тяхната легитимност, респективно съгласието на правоносителите за тяхното използване. Във връзка с извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 4650/23.03.2015 г., в който било дадено предписание на С. да се яви в дирекция „Авторско право и сродните му права" при Министерството на културата и да представи документи и/или оригинални инсталационни носители, удостоверяващи съгласието на носителите на авторското право, въз основа на които е придобил правото за съхранението им в паметта на проверения компютър, описани в Констативен протокол № 4650/23.03.2015 г.

От извършената проверка и изложената фактическа обстановка, установена чрез анализ и съвкупна преценка на събраните и приложени към преписката материали бил  съставен АУАН срещу С. затова, че е осъществил състава на административно нарушение по чл. 97, ал. 1, т. 9, пр. 2 от ЗАПСП - съхранение в паметта на компютъра на компютърни програми върху твърдия диск на компютърна система - негова собственост в нарушение на разпоредбите на ЗАПСП - без необходимото по закон съгласие /разрешение/ на носителите на авторски права върху тези програми, предвидено съгласно чл. 3, ал.1, т.1, предложение последно във вр. с чл. чл.18, ал.1 връзка с чл. 35, чл. 70 и чл.71 от ЗАПСП. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното наказателно постановление №4650 от 04.08.2015г. на зам.-министъра на културата, с което административнонаказващият орган е възприел гореописаните фактически констатации по съставения АУАН и с което на С. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева за нарушение чл.97, ал.(1) т. 9, пр. 2 от ЗАПСП и на основание на чл. 98в, ал. 1 от ЗАПСП, във вр. с чл. чл.97, ал.1, изр. последно от ЗАПСП.

Решаващият съд приел, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, въз основа на които направил следните  правни изводи : Отговорността на С.  е ангажирана за нарушение на чл. 97в, ал. 1 т.9, пр. 2 от ЗАПСП, която норма предвижда санкция за лице, което в нарушение на закона възпроизвежда, съхранява в паметта на компютър, разпространява или използва по друг начин компютърни програми. Наказващият орган и актосъставителят конкретно са посочили, че нарушението на закона се изразява в неспазване на разпоредбите на чл.18 /относно правата на автора/ и чл.35 /относно използването на произведението със съгласието на автора/, чл. 70 и чл. 71  /относно придобито право/. Съдът направил извод въз основа на анализираните детайлно доказателства и относимите към тях правни норми, че  констатираното нарушение не е доказано по безспорен начин. Съдът приел, че по делото не е установено по безспорен начин,  че С.  е собственик на процесния преносим компютър  «ASUS» със S/N: ВАNOАS693991433. От показанията на свидетелите Д. и А. установил, че „по негови думи” наказаното лице е собственик, както и че заявил същото в присъствие на управителя на фирмата. Съдът ценил тези показания за достоверни, но от тях установил  единствено изречени от страна на С.  твърдения, без те да са скрепени с писмени документи за собственост, още повече, че те са изречени в присъствие на лицето-управител,  което хипотетично би могло да е заинтересовано от тях. Съдът изложил мотиви, че не са били събрани и доказателства, които да потвърдят, че именно ж-лят е инсталирал незаконен софтуер или пък да е възлагал такива дейности на други лица на въпросния компютър. Съдът не намерил възраженията за заинтересованост на свидетелите за основателни – същите са депозирали показанията си под страх от наказателна отговорност от лъжесвидетелстване и не се намират в никакви отношения с ж-ля. Счел обаче, че тези свидетели не проявили необходимата задълбоченост при извършената проверка, като не са скрепили с доказателства фактическите си констатации относно авторството на констатираното от тях административно нарушение. Същите не конкретизирали, въпреки настоятелните въпроси,  и какво означава компютърът да е в работен режим, както са посочили в АУАН и в показанията си – т.е. дали е работела някоя от въпросните програми - Windows 8.1Enterprise” или „Microsoft Office Enterprise 2007, или само е бил включен самият персонален компютър. Съдът намерил  и че след като липсват категорични доказателства относно автора на констатираното нарушение, липсват такива и за извършено нарушение изобщо, тъй като едва когато авторът бъде установен в категоричност, т.е. лицето което е собственик на компютъра и инсталирал въпросните програми, едва тогава при изискване от проверяващите и непредставяне може да се посочи дали то има или няма нужните разрешения от носителя на авторско право. До такова действие обаче не се е стигнало. А в тежест на АНО е да докаже по несъмнен начин извършеното административно нарушение. Въз основа на всички тези съображения съдът направил извод, че не е доказано нарушението  да е извършено от С.  нито от обективна,  нито от субективна страна. На тези основания съдът отменил оспореното НП.

Касационната инстанция намира изводите на въззивния съд за неправилни и несъответни на приложимия закон.

На първо място неправилни са изводите на  решаващия състав, че по делото не е установено по безспорен начин,  че С.  е собственик на процесния преносим компютър  «ASUS» със S/N: ВАNOАS693991433. Действително, не се установява от събраните по делото доказателства да са представени писмени документи, удостоверяващи правата на собственост на С. върху процесния компютър, но този факт се доказва от останалите приобщени в кориците на делото доказателства. В приобщения на л.25-26 от делото на РС констативен протокол е отразено, че „по информация на присъстващия г-н С., компютърната система е негова лична собственост”. Протоколът е съставен при извършване на проверката, на която непосредствено е присъствал С., като последният е подписал протокола с отразените констатации. Същият не е направил възражение в момента на проверката, напротив от протокола се установява, че той сам е съобщил тези обстоятелства във връзка със собствеността на компютъра, не е направил възражения в тази насока и при или след съставяне на акта за нарушение. Едва при иницииране на съдебното производство с жалба против НП е поддържал оплакване на недоказаност на собствеността върху компютъра. Отразените в констативния протокол в качеството му на официален свидетелстващ документ факти относно собствеността на компютъра се ползват с материална доказателствена сила. Последните се доказват и от събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства чрез разпит на двамата свидетели по съставяне на акта, от чиито  показания се установява, че С. сам е съобщил на контролните органи, че е собственик на КС, а думите му са били потвърдени и от управителя на „Айтисървис 2009” ЕООД. Тези установени от признанията на наказаното лице факти относно собствеността на компютъра не са и оборени, например чрез представяне или изискване на писмени доказателства, сочещи на друг собственик на вещта.

Без правно значение за отговорността на наказаното лице е и другият направен от решаващия съд извод за недоказаност, че С. е инсталирал незаконен софтуер, защото той не е наказан за незаконно инсталиране на софтуер. Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 97, ал.1, т.9,пр.2 от ЗАПСП представлява съхранение на съответните програми в компютърната система, констатирано от контролните органи в деня на проверката. Компютърните програми са обект на интелектуална собственост, ако не е уговорено друго, счита се, че лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може да зарежда програмата, да я изобразява върху екран, да я изпълнява, предава на разстояние, да я съхранява в паметта на компютър, да я превежда, преработва и да внася други изменения в нея, ако тези действия са необходими за постигане на целта, заради която е придобито правото да се използва програмата, включително и за отстраняване на грешки. В хода на настоящото производство, въз основа на събраните по надлежния ред доказателства се установява, че в момента на проверката, не е имало отстъпени права върху откритите в компютърната система компютърни програми . След отправено запитване до представляващите правоносители на авторските права върху компютърните програми, инсталирани на процесната компютърна система е установено, че С. не притежава лицензии за продуктите на "Microsoft Corporation", поради което и съхранението на програмите представлява нарушение по чл. 97, ал.1, т.9,пр.2 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Самото съхранение  означава оставяне, запазване нещо да не се променя, да не изчезне, поради което е достатъчно компютърните програми да са инсталирани на процесния компютър , без да е необходимо в момента да се използват, респ. компютърът да е включен. Поради това е ирелевантно за отговорността на лицето дали компютърен е бил в работен режим или не и неизясняването на този въпрос в хода на съдебното дирене не налага извод за недоказаност на нарушението.

Ето защо  се налага извод, че С.  е осъществил състава на вмененото му нарушение – съхранява компютърни програми в притежавания от него компютър, без да е получил разрешение за това от носителя на авторските им права. Липсват каквито и да било доказателства, включително фактури, касови бележки и други подобни, от които да е видно, че тези компютърни програми са били придобити законно от лицето, което от своя страна да обоснове извод, че е действал със съгласието на носителите на авторските права и поради това не следва да носи административно наказателна отговорност. Налице е и  субективният елемент от състава на нарушението, а именно вината. В тази връзка следва да се посочи, че в административно наказателното производство отговорност се носи не само за умишлени престъпления, но и за непредпазливи такива. Единствено в изрично упоменати случаи не се носи административно наказателна отговорност за нарушения, извършени при условията на непредпазливост. Законодателят обаче не е включил нарушенията посочени в чл. 97 от ЗАПСП в тази категория.

Неправилно е определен от АНО обаче размерът на наложеното наказание. Видно е от мотивите на НП, че нарушението е извършено за първи път, а от приложения по делото на РС трудов договор  се установява, че  наказаното лице получава месечно трудово възнаграждение в размер на 307 лева. Според съда целите на наказанието, с налагане на глоба в минимален размер, биха постигнали  своя превъзпитателен ефект. Поради което наложената санкция в размер на 3000 лева следва да бъде намалена и определена към минимално предвидения в закона размер от 2000 лева.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 873 от 06.11.2015 г., постановено по нахд № 2267/2015 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 4650 от 04.08.2015 г. на зам.-министъра на културата Б. Б., с  което на Д.И.С. ***, ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.98в, ал.1 от ЗАПСП, във връзка с чл.97 ал.1 изр.последно от ЗАПСП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.97 ал.1 т.9 пр.2 от ЗАПСП, като намалява размера на глобата от 3 000 (три хиляди) лева на 2 000 (две хиляди) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.