Р E Ш Е Н И Е

№ 25

гр.Плевен, 27 Януари  2016 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:                                                        Председател: Юлия Данева

                                                                 Членове:  Елка Братоева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1036 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 778 от 12.10.2015 г., постановено по нахд № 1111/2015 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № РД-09-2 от 14.04.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ) – гр.София, с което на ЕТ „МИГ-33-Г.Г.”***, представляван от Г.С.Г., е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение по чл.42 от Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН) затова, че на 23.02.2015 г.  в Териториално звено на ИАЛВ гр.Плевен в качеството си на управител на ЕТ е подала декларация за реколтата от грозде в съответствие с чл.8 от Регламент (ЕО) № 436/2009 на Комисията от 26 май 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета по отношение на лозарския регистър, задължителните декларации и събирането на информация с цел наблюдение на пазара, придружителните документи при превоза на продукти и регистрите, които е необходимо да се водят в лозаро-винарския сектор за реколта 2014 година, заведена с вх.№ 05-05-122/23.02.2014 г., като декларацията е подадена извън установения срок – до 15 януари за текущата винарска година.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТ „МИГ-33-Г.Г.”, представляван от Г.С.Г., чрез адвокат Х.Д. от Адвокатска колегия – гр.Велико Търново, който счита същото за необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон. Навежда доводи, че необосновано и в противоречие с чл.28 от ЗАНН въззивният съд е отказал да приеме, че е налице маловажен случай, въпреки наличието на законовите предпоставки за това: фирмата е малък производител на винено грозде, който обработва едва 7 дка лозе, подлежащо на деклариране ежегодно пред ИАЛВ; сортовете грозде са от масовите сортове и затова са с най-малка степен на значимост (и защита) по ЗВСН; за текущата винена година добитото от търговеца винено грозде поради лоши климатични условия е едва около 700 кг, което количество за нуждите на обобщената статистика е с приблизително нулева статистическа стойност; при средна цена за виненото грозде за региона от 0,60 лв., реализираната от ЕТ продукция е на стойност почти три пъти по-ниска от размера на наложената имуществена санкция; пропускът за деклариране в срока не е умишлен, а се дължи на непредвидени здравословни проблеми в семейството на производителя; задължението за деклариране е изпълнено преди съставянето на АУАН, което сочи за добросъвестно поведение; извършеното нарушение е за първи път и представлява изолиран случай в практиката на производителя; тежестта на наложената санкция, макар и в минималния предвиден в закона размер, не кореспондира нито с тежестта на нарушението, нито с виновното поведение, а е несъразмерно тежка. Касаторът намира, че като не е отчел тези безспорно установени факти и обстоятелства, РС – Плевен е приложил неправилно закона. Счита, че е накърнена и целта на закона – да се стимулират производителите към своевременно деклариране на онези данни, които подлежат на деклариране, което се постига чрез своевременни разяснителни кампании или други информационни методи, а не единствено чрез санкциониране, както е сторил административния орган. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от управителя си Г.Г. и от адв.Д., който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП, като развива подробни съображения в писмено становище.

Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция по лозата и виното – гр.София в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Г., който оспорва жалбата, счита, че не е налице маловажен случай на административно нарушение и моли съда да потвърди оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че административно-наказателното производство е стартирало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение  № ТЗ-14-2 на 26.03.2015 г. от Началник отдел в ТЗ на ИЛАВ-Плевен затова, че на 23.02.2015 г. в ТЗ на ИАЛВ-гр. Плевен ЕТ „Миг-33 Г.Г.” е подала декларация за реколта от грозде в съответствие с чл. 8 на Регламент 436/2009 за реколта 2014 г., заведена с вх. № 05-050122/23.02.2014 година. Отразено е в акта, че декларацията е подадена извън установения срок, определен в чл. 8 на Регламент 436/2009 и чл. 42 от ЗВСН. Съгласно същия член ежегодно до 15 януари производителите на винено грозде подават пред териториалното звено на ИЛАВ декларация за реколтата от грозде за текущата винарска година, а ЕТ е подал декларацията извън определения от ЗВСН срок, като нарушението е извършено на 23.02.2015 година. Посочено е, че с това действие нарушителят е извършил административно нарушение по чл. 42 от ЗВСН.  Горната фактическа обстановка е възпроизведена в атакуваното наказателно постановление и според решаващия състав се подкрепя от ангажираните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя П. и свидетелите С. и К., чиито показания съдът приел с доверие като непротиворечиви и взаимно допълващи се. След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приел за установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, за което е санкциониран, тъй като не е подал годишна декларация по чл. 42 от ЗВСН за текущата винарска година в законоустановения срок до 15.01.2015 г. включително. Съдът направил изводи, че ЕТ с регистрирано лозарско стопанство 12076610002 и уникален идентификационен номер 11301423 е длъжен да подава ежегодна декларация по чл. 42 от ЗВСН и същият не е сред кръга от производители,  изброени в чл. 44, ал. 1 от ЗВСН, които законодателят е освободил от задължението по чл. 42.  Съдът счел, че при определяне на административното наказание наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл. 27 ал. І от ЗАНН. Съдът направил извод, че не са налице в настоящата хипотеза предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Констатираното нарушение не представлява маловажен случай, тъй като не е резултатно по характера си, а такова на просто извършване и с пропускане на нормативно установения срок, деянието се счита довършено. Констатирал, че НП е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност (по арг. на чл. 184, ал. ІІ от ЗВСН), в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.  На тези основания потвърдил същото.

   Касационната инстанция изцяло възприема изводите на въззивния съд за съставомерност на извършеното нарушение като правилни и обосновани на събраните по делото доказателства и постановени след задълбочен техен анализ.По преценка на касационната инстанция обаче, наложеното на жалбоподателя наказание не е съобразено с разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН. При получаване на акта за установяване на административното нарушение с цялата преписка към него, административно-наказващият орган е бил длъжен на първо място да провери дали не са налице условията за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и едва след това,  ако не са налице, да издаде съответното наказателно постановление и наложи административно наказание на нарушителя. В конкретния случай това не е сторено.

Относим към преценката за приложението на чл.28 от ЗАНН  като смекчаващо обстоятелство е  фактът, че управителят на наказания търговец, макар и след установения за това срок, сам, по собствена инициатива и без да е поканен за това от  контролните органи, е подал съответната декларация, в съвсем кратък срок след изтичане на законоустановения. Декларацията е подадена и преди да е изтекъл срокът за подаване на информация от ИАЛВ до Европейската комисия, който срок според твърденията на пълномощника на ответника е края на месец април, поради което не е препятствано задължението да бъде анализирана и обобщена съответната събрана информация и подадена пред съответния орган с данни относно лозарските стопанства и производствения им потенциал. Макар самото нарушение да е такова на просто извършване, и по определение съставът му да не предвижда настъпването на вредоносен резултат, забавеното подаване на декларация би могло да има за последица подаването на непълна и/или неточна информация от страна на ИАЛВ, каквато след обобщаване на данните от всички подадени декларации се предоставя за нуждите на статистиката до определени органи и институции. В случая обаче не се е стигнало до непълнота или невярност на информацията именно поради подаването на декларацията от касатора преди края на месец април и в този смисъл не са настъпили дори тези последици, свързани с пълнота и вярност на информацията. Налага се извод, че целта на закона е да се създаде информационна база за значимите винени сортове лозя, ползващи се със специална  защита по закона (чл.14 от ЗВСН), поради което декларираните със закъснение  данни, макар и след срока, но своевременно с оглед нуждите на статистиката, не са довели до неизпълнение на задължения. На следващо място, няма данни ЕТ  да е наказван по административен ред за други допуснати нарушения. Размерът на стопанисваните лозя от ЕТ  и количеството на добитото грозде за съответната година-700 кг е с много ниска стойност и в този смисъл предвиденият минимален размер на санкцията за този вид нарушения не кореспондира с тежестта на нарушението.  При това съотношение- наличие единствено на  смекчаващи отговорността обстоятелства и то многобройни , се налага извод, че определеният от АНО размер на наказанието не е справедлив и не е съобразен с неговите цели, което не е отчетено и от съда по същество. При тези обстоятелства административно наказващият орган е следвало да съобрази, че се касае до маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и да предупреди писмено нарушителя, че при ново нарушение ще бъде санкциониран. С оглед горното, съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 778 от 12.10.2015 г., постановено по нахд № 1111/2015 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-09-2 от 14.04.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ) – гр.София, с което на ЕТ „МИГ-33-Г.Г.”***, представляван от Г.С.Г., с което е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение по чл.42 от Закона за виното и спиртните напитки.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.