РЕШЕНИЕ

№ 255

Плевен, 27.05.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Д.Д. и с участието на прокурор Йорданка Антонова, изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова и.адм. дело № 35 по описа за 2016 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, вр. чл.115, ал.3 и ал.4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Делото е образувано по искова молба на И.Х.И.,*** срещу ГД „Изпълнение на наказанията” -София с искане за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лева за причинени неимуществени вреди – физическо страдание, унижение на човешкото достойнство. Претенцията е мотивирана от незаконосъобразно действие на трима надзиратели от Затвора Белене, които на 11.09.2012 година са използвали неправомерно помощни средства и са нанесли побой на ищеца. Претендира се изплащане на законната лихва от 20.01.2016 година до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба се твърди, че е бит около 10-15 минути, на два етапа, като не отговарят на истината отразените в медицинския му картон три удара с палки, доколкото същите удари са повече. Твърди, че е в напреднала възраст, поради което дори да са нанесени само три удара, е нарушен чл.115, ал.4 ЗИНЗС, доколкото при лишени от свобода в напреднала възраст може да се прилага физическа сила с помощни средства само при внезапно нападение, каквото не е било налице. Нанесени му са вреди от морален характер - с ударите му е причинено физическо и психическо страдание и е унижено човешкото му достойнство. Прави доказателствени искания и за разпит на свидетели.

Ответникът – ГДИН г. София представя отговор по исковата молба, чрез юрк. Галя Георгиева, в който отговор /л.22 от делото/ се твърди, че искът е неоснователен. Употребата на физическа сила и помощни средства се основава на изискванията на чл.чл.112-117 от ЗИНЗС. Ищецът следва да докаже, че са налице елементите на фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, конкретният незаконосъобразен акт, действие или бездействие, и конкретно да установи неимуществените вреди. Моли искът да бъде отхвърлен и да се присъди в полза на ответника минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 580 лева, съобразно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание ищецът - И.Х.И.,***, се явява лично. Претендира изплащане на обезщетение за побоя, който му е нанесен незаконосъобразно. Посочва, че два пъти са влизали да го бият, в нарушение на чл.115, ал.4 и чл.113 от ЗИНЗС. Твърди, че на калориферна печка му сушат хляба. Не претендира разноски. В представено след о.с.з. “уточнение” сочи, че и двамата посочени от него свидетели са лъжесвидетелствали в о.с.з. Твърди, че в постановлението на прокуратурата е посочено, че срещу него е извършено престъпление.

В съдебното заседание ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен счита, че следва исковата молба да се остави без уважение като неоснователна и недоказана. Посочва, че по случая е образувана преписка на ОП-Плевен, като е преценено, че не е допуснато използване на помощни средства повече от необходимото и не е употребена прекомерна сила по отношение на ищеца, които да не са предвидени в ЗИНЗС. Постановлението за прекратяване на преписката е обжалвано, и е потвърдено и от ВКП. Намира, с оглед събраните писмени доказателства – медицински картон, в който е отразен преглед на ищеца, че не се доказва използване на прекомерна сила и технически средства по отношение на И. на 11.09.2012 година, за да бъде налице незаконосъобразно действие спрямо ищеца.

Административният съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът И.Х.И. е лишен от свобода, и се намира в Затвора – Белене, в зоната с повишена сигурност /ЗПС/, което не е спорно между страните. Видно от обяснение на л.с. М. И. /л.33 от делото/, на 11.09.2012 г. И. раздава храната на другите затворници. На обяд И. се заканва на И. и старшините, ругае и псува затова, че хлябът му е сух. Старшините го предупреждават да не вика и ругае, обясняват му, че хлябът на всички е един и същ, и няма кой да му суши хляба. На вечеря И. отново започва да ругае, псува, вика, че л.с. И. му суши хляба. И. признава /л.46 от прокурорската преписка/ че е загрял в кофа около 5 литра вода с негов малък бързовар. При събиране на посудата след вечеря л.с.И. влиза в коридорчето на килията на И., като вижда чинията в самото коридорче, навежда се да я вземе, като му прави впечатление, че И. е прав и се гласи за нещо. При хващане на чинията вижда с периферното си зрение, че И. се навежда и посяга към кофа с вода, и след това замахва да го залее по главата. За да се предпази, И. се обръща с гръб към него и се изправя, като сочи, че И. го залива с вряла вода по гърба, ухото и десния бакембард. В същото време И. вика “сух хляб ще ми даваш ти” и е обижда л.с. И. и старшините. Видно от докладната записка на полицай Ч. Ш. /л.30 от делото/, същият придружава л.с.И. при влизането му в килията на И., но не влиза изцяло в килията, като полицаят е залят от водата само по крака. И. хвърля предмети по тях, като държи лъжицата си в дясната ръка на обратно с цел да я използва за нападение, поради което полицаят се е наложило да употреби физическа сила и помощни средства /палки/. Зад него е бил полицай С. Т., но същият е без палка и не е употребява сила. След това излизат, за да се погрижат за пострадалия И., като забравят да вземат лъжицата. На И. била оказана помощ и е уведомен гл.надзирател. В ЗПС пристигат командирът на отделение Е. Г. и полицай В. И.. В килията отново вляза Ш., следван от полицаите Р.М. и Т.. И. е прав, отново държи в едната си ръка лъжицата като нож, а в другата – дръжка от метла, вика да дойдат, псува и обижда, като не изпълнява разпореждане на Ш. да се обърне с гръб и Ш. го ударя по ръката с лъжицата с палката, на същото място го ударя и полицай М., като И. се опира на стената и започва да рита и ръкомаха, като е ударен от М. в краката с палка неколкократно, изблъскан е в леглото, но отново рита към полицаите, като е ударен от Ш. с палка 1-2 пъти по краката. Служителите взимат предметите и излизат.

Ищецът се явява на преглед при лекаря на затвора д-р Ф. на 14.09.2012 г., като заявява, че е бит преди 2 дни, но не уточнява от кого и как. Извършен е цялостен преглед , като в медицинския картон /л.л.74,75/ лекарят отбелязва - неустановени по брой синьо-виолетови петна по лява предмишница; на лява плешка синьо-виолетово петно с червени точици с размер 3х3 см; същото по цвят петно на ляво бедро с размер 6х40 см; и приема, че уврежданият съответстват да са причинени в посочения срок.

В даденото до началника на Затвора Белене обяснение от И. /л.32/ се признава за заливането, като се сочи, че същото е гореща вода. За деянието И. е наказан с писмено предупреждение /заповед на л.28 от делото/.

На 21.02.2013 г. И. *** /л.л.46-53 от делото/, като в същата се твърди, че след като залял бакаря с гореща вода, е бил бит на два пъти от “Ш., С. и Р.”. Твърди, че нанесеният му побой е в нарушение на чл.115, ал.3 и 4 от ЗИНЗС, както и в нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС. По така подадената тъжба е образувана прокурорска преписка №405/2013 г. на ОП-Плевен, приложена изцяло към настоящето дело. Същата е приключила с постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 17.04.2013 г. /л.л.42-45 от делото/. След описването на фактическата обстановка е направен извод, че находката от медицинския преглед на И. сочи малък брой удари, в т.ч. и един с палка в крака. Мястото, размерът, броят им е съотносим с обясненията на Ш., М. и Т.. Не е дадена вяра на твърденията на И. за продължителен побой, като е прието, че употребата на сила се явява законосъобразна, служители не са превишавали правата си. Причинените увреждания са в рамките на допустимото при употреба на сила и помощни средства с оглед прекратяване на неправомерно поведение, нарушаващо вътрешния ред. Постановлението е обжалвано от И. пред Апелативна прокуратура – Велико Търново /АП/ и е потвърдено , като е обжалвано пред ВКП и с постановление, приложено на л.37,38 от делото, е потвърдено постановлението на АП.

По делото по искане на ищеца съдът разпита два свидетели за установяване на нанесените вреди и осъществените действия от служители в Затвора Белене. Свидетелските показания на д-р А.Ф. съдът кредитира като обективни, непротиворечиви и приема за установено, че отразеното в медицинския картон при прегледа на 14.09.2012 година отразява обективното състояние на И..

Свидетелят Р.М. посочва, че не си спомня случая, тъй като са изминали 4 години и ако е имало употреба на физическа сила, то е писал докладна. Не се спомня колко пъти е влизал в килията. Показанията съдът кредитира като недвусмислени и обективни.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Искът, предмет на производството по делото е подаден от надлежна страна - физическо лице, което има правен интерес от предявяване на иск по чл. 203, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. чл.115, ал.3 и ал.4 от ЗИНЗС.

Пасивно легитимираната страна в процеса – ГДИН е юридическо лице по смисъла на ЗИНЗС, поради което искът е допустим.

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, т.е. на дейност свързана с упражняване на властнически правомощия от страна на органите на изпълнителната власт. Дейността, свързана с изпълнение на наказание „лишаване от свобода”, наложено с влязла в сила присъда, представлява именно такава дейност с оглед характеристиките й на дейност, свързана с упражняване на държавна принуда и правомощията на Директора на ГДИН, визирани в разпоредбите на действуващия през исковия период ЗИНЗС- чл. 13, ал. 2, т.1 и 2 ЗИНЗС Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията": 1. ръководи, координира, контролира и отговаря за цялостната дейност на главната дирекция и териториалните й служби и2. планира, разпределя и контролира използването на бюджетните средства на главната дирекция и териториалните й служби, като териториални служби са и затворите /чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/. Съгласно изричната разпоредба на чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Следователно ГДИН е органът, който следи дейността по изпълнение на наложените наказания да бъде изпълнявана в съответствие с установените в нормативните актове изисквания и следва да носи отговорност за неизпълнението на задълженията, възложени на неговите служители в тази насока. В случая претенциите на ищеца И. касаят административната дейност на държавните служители от администрацията при Затвора гр. Белене, като звено в ГДИН, по повод твърдяната употреба на физическа сила и помощни средства в нарушение на ЗИНЗС.

Съгласно  чл. 112, ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на служебните си задължения служители от местата за лишаване от свобода могат да използват физическа сила, помощни средства и оръжие, ако спазването на реда и дисциплината не може да бъде постигнато по друг начин. Според чл. 114, ал.1 от с.з., употребата на помощни средства се допуска, ако резултатът не може да бъде постигнат с използване на физическа сила: 1. за освобождаване на заложници; 2. за освобождаване на завзети помещения и сгради, съоръжения и транспортни средства; 3. за пресичане на групово нападение, барикадиране или за прекратяване на буйство или друг вид агресивно поведение; 4. при конвоиране или задържане на лишен от свобода; 5. когато в резултат на психическо разстройство или депресия има опасност лишеният от свобода да посегне на живота си или на живота и здравето на друго лице. В чл. 115, ал.1 от ЗИНЗС е посочено, че използването на помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението и личността на нарушителя. Съдът намира, че употребата на помощни средства, в частност на палки, не е изчерпателно уредена в хипотезите по чл. 114, ал.1 от закона. Такава употреба е допустима и при положителна преценка от администрацията за наличие на условията по чл. 112 и чл. 115, ал.1 от закона. Конкретната преценка се извършва от служителите от надзорно-охранителния състав на местата за лишаване от свобода съгласно задълженията им по чл. 291, т.4 и 5 от ППЗИНЗС да осигуряват реда и дисциплината в местата за лишаване от свобода, защитата, безопасността и сигурността на затворниците и служителите.

В случая непосредствено след заливането на л.с. И. с вода от И., служителите са употребили сила и помощни средства с оглед прекратяване на буйството на последния, изразяващо се във викове, псувни, обиди, замеряне с предмети. Същите не са отнели лъжицата, която И. е насочвал към тях като оръжие, а само са я избили от ръката му, и са излезли, за да окажат помощ на л.с. И.. След като на същия е оказана помощ, са се върнали, за да отнемат лъжицата, като И. отново е буйствал, заплашвал е с лъжицата и дръжка на метла. Налице са били предпоставките на чл.114, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, доколкото буйството е продължавало. Не са събрани доказателства, че употребата на физическа сила е била прекомерна и непропорционална. Нито разпитаните свидетели, посочени от ищеца, нито събраните писмени доказателства сочат да е била употребена сила и помощни средства, след като буйството на И. е било прекратено.

Следва да се посочи, че в исковата молба не се твърди, че ищецът не е буйствал, а само се навеждат твърдения, че съгласно чл.115, ал.4 от ЗИНЗС към него като лице в напреднала възраст, не могат да се употребят сила и помощни средства освен при внезапно нападение, каквото не е било налице. Съгласно чл.115, ал.4 от ЗИНЗС, по отношение на лишени от свобода в напреднала възраст или с видими физически или психически недостатъци употребата на физическа сила и помощни средства се допуска само в случаите на внезапно нападение, задържане, освобождаване на заложници и завзети територии, както и при групови неподчинения, когато са изчерпани всички други средства. В случая тази разпоредба в първото и предложение – напреднала възраст, посочено от ищеца, не е приложима към последния. Видно от неговото ЕГН, към 11.09.2012 г. същият е бил на 65 години. Понятието “напреднала възраст” не е определено легално в ЗИНЗС, нито в друг закон. Според съда същото следва да се разбира в смисъл, че лице в напреднала възраст е това, което поради промените, естествено настъпващи с годините, и които промени се изразяват в намаляване на физическите сили, не е в състояние да окаже реална и значима съпротива на разпорежданията на служителите в затвора. В случая И. въпреки възрастта е бил в състояние да окаже и е оказал съпротива на служителите, като освен заплахите и ругатните е замерял същите с предмети, и не само е буйствал, но е отказал връщането на лъжицата, като фактически е завзел територията на килията си, не е допускал служителите в нея и я е отбранявал с лъжица и дръжка на метла. Напредналата възраст не се измерва с броя на годините – ако беше така, законодателят би я посочил като брой години, но с намалените и ограничени възможности поради възрастта да се нарушава значимо реда в затвора. С оглед на факта, че този ред е бил значимо нарушен, съдът приема, че в конкретния случай хипотезата не е приложима към И. при употребата на физическа сила и помощни средства срещу него на 11.09.2012 г. и поради това същата разпоредба не е нарушена.

Съдът намира, че не са налице доказателства и за нарушаването на чл.115, ал.3 от ЗИНЗС, доколкото нито от показанията на разпитаните свидетели, нито от събраните писмени доказателства, може да се потвърди наведеното в съдебно заседание твърдение, че ищецът е бит в нарушение на тази разпоредба, което в случая означава да е използвана физическа сила и помощни средства след като е овладяна обстановката. За да е налице нарушение на разпоредбата, следва след като е прекратено буйството му и са му отнети предметите, с които е заплашвал, да продължава употребата на физическа сила и помощни средства. Твърденията в тази насока са недоказани, и освен това са в противоречие с данните от медицинския преглед, които са установили наранявания само на 3 места по тялото на И., поради което не може да се приеме, че е бит в продължение на 10-15 минути от трима надзиратели, както се твърди в ИМ.

Неоснователни са и твърденията на ищеца в о.с.з., че прокурорът е установил престъпление по чл.130, ал.2 от НК. Видно от постановлението на ОП, данните за уврежданията сочат за такива, попадащи в полето на чл.130, ал.2 НК. Служителите на ГДИН обаче са действали в рамките на закона. По тази причина прокурорът е приел, че липсват данни за престъпление от общ характер, поради което е отказал образуване на досъдебно производство.

Предвид изложеното, съдът намира за недоказана първата предпоставка на иска по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на служители на ГДИН при упражняване на административна дейност.

Съдът приема, че ищецът не е доказал по категоричен начин и останалите две предпоставки на иска по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ - реално причинени неимуществени вреди по смисъла на закона, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между тях и сочените незаконосъобразни действия и бездействия.

В исковата молба ищецът твърди, че в резултат на описаните в нея действия на служителите е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физическо и психическо страдание, и е унижено човешкото му достойнство. Съдът приема за доказано, че същият е претърпял физическо страдание, но същото не може да бъде квалифицирано като неимуществена вреда по смисъла на закона, доколкото е в резултат от употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на затвора, която употреба същите е следвало да извършат в изпълнение на закон. Същата употреба се е наложила с оглед на противоправното поведение на ищеца, като приложената физическа сила е пропорционална, и е целяла и постигнала само възстановяване на реда. Поведението на ищеца е причина да се приложат срещу него физическа сила и помощни средства, поради което същият не е претърпял неимуществени вреди по смисъла на ЗОДОВ.

Недоказана остана в процеса е и третата предпоставка за реализиране на отговорност по ЗОДОВ, а именно причинна връзка между сочените действия на администрацията и претендираните неимуществени вреди.

С оглед направените констатации за липса на извършено незаконосъобразно действие от страна на длъжностни лица на ответната страна, не е установено и доказано спрямо ищеца да са извършени действия, които да представляват нечовешко и унизително отнасяне, респективно които да обосновават нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България, както и такива за нарушаване на чл. 3 ЗИНЗС.

Предвид горепосоченото съдът приема, че не са налице елементите на фактическия състав по чл. 1, ал.1 във вр.с чл. 4 от ЗОДОВ за присъждане на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ГДИН, при и по повод изпълнение на административна дейност, в размер на 5000 лева, поради което исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

С оглед този резултат, неоснователна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху сумата от 5000 лева, считано от 20.01.2016 г., до окончателното и изплащане.

При този изход на делото, с оглед искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение в размер на 580 лева с оглед материалния интерес, и на основание чл. 8, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , съдът намира, че ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 580 лева –юрисконсултско възнаграждение с оглед цената на иска.

Мотивиран от горното и на основание чл. 203, ал. 1 вр. чл. 204, ал. 4 от АПК, Административен съд - Плевен, пети състав,

РЕШИ:

Отхвърля исковата молба на И.Х.И. – ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна” в Затвора гр. Белене, срещу ГД „Изпълнение на наказанията” -София с искане за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.01.2016 г., за причинени неимуществени вреди – физическо страдание, унижение на човешкото достойнство, настъпили от незаконосъобразно действие на затворническата администрация -употреба срещу него на физическа сила и помощни средства на 11.09.2012 г,

Осъжда И.Х.И., ЕГН **********, да заплати на Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ гр.София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 разноски в размер на 580 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: