РЕШЕНИЕ № 58

гр. Плевен, 11 Февруари 2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд на гр. Плевенвтори касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:              

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

              ЧЛЕНОВЕ:  ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

     СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар В.М. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 1035 по описа на съда за 2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Българска телекомуникационна компания” /БТК/ ЕАД, гр. София, чрез юрисконсулт Л. Б., срещу решение № 849/02.11.2015 г. на Районен съд /РС/ на гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2175/2015 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 2015-035264/30.06.2015 г. на Директора на Регионална дирекция – Русе към КЗП, с което на БТК ЕАД, гр. София, представлявано от А. И. Д. са наложени следните имуществени санкции: 1. за нарушение по чл. 127, ал. 3 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на основание чл. 222 от ЗЗП – в размер на 500 /петстотин/ лева; 2. за нарушение по чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗП на основание чл. 197 от ЗЗП – в размер на 500 /петстотин/ лева.

С касационната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено, като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът счита, че съдебното решение не съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми от закона, а именно: не съдържа обобщение и изложение на твърденията на страните, такива каквито са възприети от съда, което е довело до неправилно осъждане, без обвинението да е било доказано по несъмнен начин; изложените факти са непълни, неизчерпателни и са изложени в синтезиран вариант, който не позволява правилното им възприемане; съдът не е  изложил нито правни изводи по спорните въпроси по делото, нито мотиви и аргументи в полза на постановеното решение. Сочи, че нито веднъж решаващият състав на РС – Плевен не е изложил направеното в жалбата на БТК възражение, че дружеството не предоставя търговска гаранция, а всички ремонти и рекламации се извършват съобразно законово разписаното в ЗЗП право на гаранционно обслужване и въпреки това както КЗП, така и първоинстанционния съд санкционират дружеството относно невярна информация „законова гаранция за съответствие на стоките с договора за продажба”. Посочва, че БТК се води от императивните правила на ЗЗП, където ясно е посочено в чл. 117, ал. 2, че „търговската гаранция обвързва този, който я предоставя” – по никакъв начин, нито устно, нито писмено БТК ЕАД е поемало подобно задължение, за неизпълнението на което е санкционирано от КЗП. Счита, че липсата на съществени данни, както и наличието на противоречия водят до несъответствие между изложената от КЗП фактическа обстановка и направените правни квалификации, което засяга и правото на защита на засегнатия от акта субект. Моли да бъде отменено изцяло оспореното решение.   

Касаторът е бил  редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.

Ответникът – Комисия за защита на потребителите РД – Русе, редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител. Подал е писмено становище по касационната жалба, с което обосновава правилност на съдебния акт и моли същият да бъде оставен в сила.  Излага подробни мотиви за неоснователността на възраженията на касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

         Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

РС Плевен е установил, че административно наказателното производство е започнало по повод постъпила в КЗП-Плевен жалба с вх. № Р-03-1774/28.11.2014 год. от потребител, относно предявена на 26.11.2014 год. за пети път рекламация на мобилен телефонен апарат „LG L7“. извършена била проверка на 02.12.2014 год. в магазин „Виваком 5231“ в гр. Плевен, ул. „Васил Левски“ № 96, стопанисван от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД – гр. София. В хода на проверката било установено, че апарат LG L7 бил приет в магазина със сервизна поръчка № 372465/26.11.2014г., съдържаща датата на рекламацията и вида на стоката. Сервизната поръчка обаче не съдържала номера, под който рекламацията е вписана в регистъра. Установено било, че рекламацията е описана в регистъра на предявените рекламации под №20151/26.11.2014г., но не бил издаден документ на потребителя, съдържащ номера, под който ракламацията му за мобилен телефонен апарат „LG L7“ е вписана в регистъра на предявените рекламации. Извършената проверка била обективирана в съставен констативен протокол 2014 № К-0183255/02.12.2014г. Установено било още, че в обекта се предлагат за продажба „Вluetooth-слушалки „Plantronics“, модел „ML10“ на продажна цена 34,90 лв., налично количество 3 бр. със срок 24 месеца от името и за сметка на „Макстел“ ООД съгласно чл. 120 от ЗЗП. В заявлението за предоставяне на търговска гаранция не се съдържала задължителната информация по чл. 119, ал. І, т. 1 от ЗЗП. В т. 5 от гаранционната карта било обявено следното: „Независимо от търговската гаранция „Макстел“ ООД отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно чл. 120 от ЗЗП“. При проверка по документи на 18.11.2014 год., за което е съставен протокол № К-0064690, управителят на „Макстел“ ООД е представил становище, че дружеството е вносител на стоките „Вluetooth-слушалки „Plantronics“, но при продажбата им на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД – гр. София не се предоставяни гаранционни карти от „Макстел“ ООД. Информацията в заявленията за предоставяне на търговска гаранция за „Вluetooth-слушалки „Plantronics“, модел „ML10“ и предоставяна от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД – гр. София е невярна по отношение търговска гаранция, предоставяна от „Макстел“ ООД и отговорността на „Макстел“ ООД за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно чл. 120 от ЗЗП (отм. ДВ, бр. 18/2011 год.), с което е нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. ІІ във вр. с чл. 4, ал. І, т. 5 от ЗЗП.

За установените нарушения бил съставен АУАН № К-035264 от 14.01.2015г., с който били повдигнати административни обвинения за нарушаване на чл. 127, ал. 3 и чл. 5, ал. 2 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗП. По съставения акт било издадено оспореното наказателно постановление

За да потвърди наказателно постановление № 2015-035264 от 30.06.2015г., РС Плевен на основание Заповед №№ 1106 ЛС/30.09.2011г. и 290/22.04.2015г. и двете на Председателя на КЗП, приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен от лице, притежаващо правомощия в тази посока по смисъла на ЗЗП. АУАН и НП притежават необходимите реквизити, сочени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Спазени са изискванията за предявяване на АУАН и връчване на същия, както и връчване на НП. Нарушителят не е бил лишен от възможността да направи възражения по акта. Описание на нарушението и обстоятелствата във връзка с извършването му били посочени в степен, гарантиращата правото на защита на жалбоподателя, в частност - да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Нарушенията били безспорно установени, а наложените санкции били съобразени с критериите по чл. 27 от ЗАНН при превес на смекчаващи вината обстоятелства. По отношение на конкретните нарушения не била приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Решението на РС Плевен е валидно, допустимо и съобразено с материалния и процесуалния закон. Изводите на районния съд се споделят изцяло. Последните са изградени след подробно изследване на доказателствата по делото и съпоставянето на фактите с приложимите законови разпоредби. Решаващият съд, противно на твърдението в касационната жалба, е обсъдил направените от оспорващия възражения, като същите са отхвърлени с изчерпателна мотивировка.

Касационните възражения са несонователни. Същите се свеждат до необсъждане на възраженията по жалбата - процесуални нарушения на съдебния акт, както и твърденията, че “БТК” ЕАД не предоставя търговска гаранция, а единствено законова, поради което дружеството нито писмено, нито устно е заявявало, че поема подобно задължение.

С наказателно постановление № 2015-035264 от 30.06.2015г. е ангажирана отговорността на търговеца за нарушение на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП, съгласно т. 1 от НП и нарушение на чл. 5, ал. 2 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗП, съгласно т. 2 от оспореното НП.

Разпоредбата на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП вменява задължение на търговеца при предявяване на рекламация, търговецът или упълномощено от него лице задължително да я описват в регистъра, като на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията. Разпоредбата е изменена ДВ, бр. 61 от 2014 г., и е в сила от 25.07.2014 г. От доказателствата по делото се установява, че рекламацията е предявена на 26.11.2014г., като при изпълнение на законовите изисквания търговецът не е съобразил законодателната промяна и процедирал по стария ред на чл. 127, ал.3 от ЗЗП (ДВ, бр. 18 от 2011г.), съгласно която имал задължение единствено да опише рекламацията в нарочен регистър. Това поведение, макар и небрежно, не е извинително за касатора, доколкото всеобщо е задължението за познаване на закона. Правилно е установено от административнонаказващия орган, както и от РС Плевен, че е извършено нарушението, което е санкционирано с минималната предвидената за същото санкция.

По отношение на вмененото нарушение на чл. 5, ал. 2 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗП, съгласно т. 2 от оспореното НП, касационният състав констатира, че отново не е съобразено изменението на закона за защита на потребителите (ДВ, бр. 18/2011г. и ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г), поради което търговецът е предоставил на потребителя невярна и непълна информация относно законовата и търговската гаранция на стоката „Вluetooth-слушалки „Plantronics“, модел „ML10“.

Изцяло са неоснователни наведените в касационната жалба възражения за липса на реквизити на съдебния акт по см. на чл. 339 от НПК, респ. липса на мотиви. Районният съд е изследвал подробно и мотивирано е обсъдил събраните по делото доказателства и е отговорил на основните въпроси в съдебно производство, проверяващо административно наказателното такова, а именно: кой е нарушителят, имали допуснати съществени процесуални нарушения, правилно ли е приложен материалния закон, правилно ли са формирани фактическите и правни изводи на АНО, доказани ли са твърденията в санкционния акт, обосновано ли е наложено административното наказание.

Налице е правилно съдебното решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 849/02.11.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 2175 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2015 г.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.