Р Е Ш Е Н И Е

№ 89

гр.Плевен, 7 Март 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

при секретаря В.М. и като разгледа докладваното от съдията Кънева адм.дело №34 по описа за 2016г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.72 ал.4 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Производството по делото е образувано по жалба от Л.П.П. *** срещу Заповед рег.№1772зз-397 от 29.12.2015г. за задържане за срок до 24часа, издадена от младши разузнавач в С „КП” при Първо РУ на МВР-Плевен, на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Счита се, че последната е издадена в противоречие на материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Сочи се, че за да се издаде заповед с правно основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР следва полицейският орган да разполага с данни, установяващи, че дадено лице е извършило престъпление, т.е. да може да се направи обосновано предположение, че лицето, спрямо което се издава заповед за задържане, е извършило престъпление. В тази връзка се твърди, че към момента на издаване на заповедта полицейският орган не е разполагал с данни за евентуална съпричастност на лицето в извършване на престъпление по чл.195 от НК. Счита се, че липсват данни, които могат да послужат като база, носеща информация за наличието на престъпна дейност. Счита се също, че ако полицейският орган има някаква информация, то тя вероятно може да послужи за изграждане на версии и последващи процесуални действия, но не може да се приеме, че съдържа данни, установяващи извършване на конкретно престъпление. Според оспорващия, законовите предпоставки за налагане на ПАМ по чл.72 ал.1 от ЗМВР не следва да се презюмират, а да са налице при всеки конкретен случай на задържане. Сочи се още, че освен ограничаване правото на свободно придвижване, е нарушено и правото да бъде извършен преглед от лекар, като едва вечерта на 29.12.2015г. е разрешено предоставянето на медикаментите, които е следвало да се приемат следствие на белодробно заболяване. В заключение се счита, че оспорената заповед е издадена без да са налице посочените в нея фактически основания. Моли се за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

От ответника по делото не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв.К.Д. ***, който поддържа становището за незаконосъобразност на заповедта по изложените в жалбата съображения. Счита, че не са представени доказателства, които да установяват, че е било наложително задържането за срок до 24часа. Моли за отмяна на административния акт и присъждане на разноски.

Ответникът се явява лично и счита жалбата за неоснователна. Сочи, че при издаване на заповедта на задържане са изпълнени всички изисквания на закона. Счита, че са били налице данни за съпричастност на лицето към извършването на престъпление. Относно твърдението за здравословен проблем на задържания сочи, че последният е попълнил и подписал декларация, в която това не е било отразено.

Административен съд - Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на обжалваната заповед и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване в настоящето производство е Заповед рег.№1772зз-397 от 29.12.2015г. за задържане за срок до 24часа, издадена от младши разузнавач в С „КП” при Първо РУ на МВР-Плевен, на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР във вр. с чл.195 ал.1 от НК.

От административната преписка се установява, че на 29.12.2015г. в 07:15часа лицето Л.П.П., с ЕГН:**********,*** задържан за срок от 24часа в помещение за временно задържане на Първо РУ на МВР-Плевен, за което на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е издадена процесната заповед. Като фактическо основание за задържането е посочена единствено разпоредбата на чл.195 ал.1 от НК. Посочено е още, че на задържаното лице са разяснени правата му по чл.72 ал.3, 4, 5 и 6 и чл.73 от ЗМВР, както и начина и срока за обжалване. Заповедта е подписана собственоръчно от задържаното лице, без да са направени възражения по нейното съдържание. В заповедта е посочено също и часа и датата, на които лицето е било освободено – 07:10часа на 30.12.2015г.

С административната преписка е представен протокол за личен обиск на лицето Л.П. от дата 29.12.2015г. в 07:15часа, извършен в присъствието на свидетеля Н. А., като при обиска не са намерени вещи. Протоколът е подписан от полицейския орган, обискираното лице и свидетеля. Възражения не са направени.

С административната преписка е представена и декларация от дата 29.12.2015г., съставена в 07:20часа, попълнена и подписана от задържаното лице. С декларацията е удостоверено, че при задържането си Л.П. е бил запознат с правото на адвокатска защита по негов избор и за негова сметка и с правото на адвокатска защита от служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ, по които лицето е отбелязало, че не желае такива. Лицето е декларирало, че няма здравословни проблеми, за които да се налага консултация с лекар; че не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка; че не желае медицински преглед от лекар; че не желае член от семейството му или друго заинтересовано лице да бъде уведомено за задържането му; че е уведомен за правото му на свиждане, да получава колети и храна; че няма нужда от специална хранителна диета; че веднага след задържането му, устно е запознат с правата си по чл.72, чл.73 и чл.75 от ЗМВР.

По делото се установява още, че на 21.12.2015г. е образувано досъдебно производство под ЗМ №1355/2015г. по описа на І-во РУ-Плевен срещу неизвестен извършител затова, че на 18.12.2015г. в гр.Плевен, отнел чужди движими вещи-парична сума в размер на 38 790лв. от владението на собственика „ЦКБ” АД, без съгласието на представителен орган на дружеството с намерение противозаконно да ги присвои.

Видно е от приложените по делото доказателства, че на 28.12.2015г. оспорващият П. е разпитан в качеството на свидетел по досъдебното производство, както е разпитано и лицето К. И.- техник „СОТ” в „ТИМ” ЕАД гр.Варна, поддържащи охранителната система на банковия офис на „ЦКБ” АД в гр.Плевен и на банкоматите на банката на територията на област Плевен. От разпита на последното лице се установява механизма на действие на датчиците на сейфа на банкомата и начина на задействане на кода за сейфа, както и механизма на действие на охранителната система на магазина за детски играчки, стопанисван от оспорващия П.. Установява се още, че вратата на касата на банкомата не е взломена, а е отворена по нормален начин с отключване, както и че сигнала за взлом на магазина като време е получен след този за отваряне на банкомата, от което е направен извод, че банкомата е отворен преди да бъде взломена вратата на магазина. От разпита на оспорващия П. се установява, че при оглед на магазина, след взлома, не е констатирал липса на стока, както и че оборотните пари в касата са били налице.

По делото не се спори, че П. е наемател на магазин за детски играчки в Пазар Център Нина, в който магазин е бил монтиран банкомата на „ЦКБ” АД, от който е извършено противозаконното присвояване на паричната сума.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Оспорената заповедта е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.57 ал.1 от ЗМВР, а именно полицейски орган, на когото изрично по силата на чл.72 от ЗМВР е предоставено правото да издава заповеди за задържане на лице при наличие на материално-правните предпоставките за това в закона.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, при спазване на административно-производствените правила. В оспорения акт има правно основание-чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, според която полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В действителност фактите, описани в заповедта са оскъдни, като се изчерпват в посочване на разпоредбата от НК (чл.195 ал.1 от НК), която регламентира съответния престъпен състав. Вярно е, че органът във всички случаи следва да посочи обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде процесната заповед за задържане, но е допустимо мотивите, т.е. фактическите основания, да се съдържат в друг документ, неразделна част от административната преписка, който предхожда издаването на акта (Тълкувателно решение №16/31.03.1975г. на ОСГК). Като част от преписката по делото са представени два броя протоколи за разпит на свидетели, а именно на П. като наемател на магазина, в който е разположен банкомата и на К. И., изградил охранителната система на този магазин, както и работещ като техник „СОТ” в охранителната фирма, обслужваща банкоматите на конкретната банка. По делото е представено и становище от разследващия полицай, водещ досъдебното производство, от което се установява, че от извършените множество процесуално-следствени действия са изградени две единствено възможни следствени версии относно самоличността на извършителя, а именно касиерката обслужваща банкомата и стопанисващия търговския обект (именно Л.П.). Видно от становище, прилагането на допълнителни доказателства по административното производство ще попречи на разследването, което е в активна фаза. Двата протокола за разпит са от дата, предхождаща датата на издаване на заповедта за задържане, поради което съдът приема, че фактите, съдържащи се в тези писмени доказателства следва да се отнесат към фактическите основания за издаване на оспорената заповед.

Заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. Нормата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. Задържането е за срок не по-дълъг от 24 часа и представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, целяща да предотврати възможността на лицето да извърши престъпление или да се укрие. За да се приложи тази норма е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление, както и данни това престъпление да е извършено от задържаното лице. В тази връзка следва да се посочи, че понятието „данни” по смисъла на ЗМВР и понятието „достатъчно данни” по смисъла на НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При прилагането на ПАМ „задържане за 24часа” по чл.72 от ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но да са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице има съпричастност към извършването на съответното престъпление. Иначе казано, за прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват оспорващия със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване, тъй като дейността на полицейските органи, съгласно чл.67 от ЗМВР е да предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления. Приложението на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи, с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление.

В контекста на изложеното по-горе от фактическа и правна страна съдът намира, че в конкретния случай изнесените данни в протокола за разпит на свидетеля К. И. относно начина на функциониране на охранителните системи на банкомата и на магазина за детски играчки, последователността на получаване на сигналите за взлом на магазина, стопанисван от оспорващия П., и за отваряне на банкомата, и най-вече направения извод, че банкомата е отворен преди да бъде взломена вратата на магазина са напълно достатъчни, за да се направи извод, че оспорващият П. има евентуална съпричастност към извършване на престъплението, чийто състав е посочен в заповедта.

Неоснователно е възражението, че задържането по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е оправдано само когато лицето има опасност да извърши престъпление или когато съществува реална опасност то да се укрие и да избегне наказателното преследване. Вярно е, че това основно е мотивирало законодателя за правната регламентация на тази мярка за административна принуда, но не може да се отрече правото на самостоятелна преценка на полицейските органи да прилагат същата, разбира се при спазване на принципа за съразмерност в чл.6 от АПК. В конкретния случай съдът счита, че този принцип е спазен при наличието на материално-правните предпоставки за издаване на заповед за полицейско задържане за срок до 24часа.

Предвид събраните по делото доказателства, за пълнота следва да се посочи, че в хода на съдебното производство не се доказаха твърденията на оспорващия за нарушени права, а именно правото на лечение и правото на защита, като по отношение ограничаване правото на придвижване, последното изхожда от характера на приложената ПАМ и е съобразно чл.73 от ЗМВР.

По изложените съображения депозираната жалба от Л.П. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.П.П. *** срещу Заповед рег.№1772зз-397 от 29.12.2015г. за задържане за срок до 24часа, издадена от младши разузнавач в С „КП” при Първо РУ на МВР-Плевен, на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР.

Решението може да се оспори пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: