Р E Ш Е Н И Е

№ 28

гр.Плевен, 27 Януари 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1034 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 909 от 19.11.2015 г., постановено по нахд № 2385/2015 г., Районен съд – Плевен е изменил Наказателно постановление № 35-0000450 от 08.09.2015 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Плевен, с което на В.В.И. ***, ЕГН **********, на основание чл.177 ал.3 предл.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв., като е намалил размера на наложената глоба на 500 лв. Административното наказание е наложено на И. за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП, във връзка с чл.6 ал.1 т.3 б.”а” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ затова, че на 14.08.2015 г. около 12,50 часа на главен път 1-3 при км.67+022, като водач на товарен автомобил „Ман” с рег.№ СВ***АС и полуремарке с рег.№ С***ЕС извършва обществен превоз на товари /пшеница/ по маршрут с.Телиш-с.Церковски с пътен лист № 413775 и лиценз № 6293, като при допустимо максимално натоварване на моторното превозно средство с две оси и полуремарке с три оси от 40000 кг в момента на проверката, видно от товарителница № 15923 и стокова разписка № 041 от 14.08.2015 г., натоварването е 41200 кг – претоварване с 1200 кг.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от В.В.И., чрез адвокат Г.П. от Адвокатска колегия – гр.Враца, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Навежда доводи, че разпоредбата на ЗДвП не забранява движението на ППС, които имат максимално тегло, по-голямо от регламентираното в разпоредбите на чл.6 и чл.7 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, а същите могат да се движат по републиканската пътна мрежа, но с конкретно разрешение, издаването на което се регламентира от разпоредбите на чл.14 от посочената Наредба. Твърди, че наказващият орган не е изследвал въпроса дали конкретното МПС притежава разрешение за движение с извънгабаритно или тежко превозно средство, което е довело до необоснованост на НП, т.к. водачът е наказан за деяние, което не е нарушение. Твърди още, че при провеждането на административно наказателното производство е допуснато съществено нарушение, като АУАН е съставен от некомпетентен орган, т.к. според разпоредбата на чл.36 от горепосочената Наредба контролът на извънгабаритните и тежки ППС по пътищата се осъществява от Агенция „Пътна инфраструктура” със съдействието на съответната служба за контрол при МВР, а не от служителите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. В подкрепа на това посочва приложеното по делото писмено доказателство – кантарна бележка, без да е направено измерване с контролен уред. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява, взема писмено становище по съществото на спора, в което излага подробни съображения за неправилност на оспореното решение.

Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Плевен в съдебно заседание не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че акт за установяване на административно нарушение №208148 е съставен на 14.08.2015г. от инспектор при ОО “АА”-Плевен затова, че И. на 14.08.2015г. около 12:50 часа на главен път І-3 при км.67+022, като водач на товарен автомобил “МАН” с рег. № СВ *** АС и полуремарке с рег.№ С *** ЕС, извършва обществен превоз на товари /пшеница/ по маршрут с. Телиш – с. Церковски с пътен лист №413775 и лиценз №6293 със следното установено нарушение: При допустимо максимално натоварване на моторно превозно средство с две оси и полуремарке с три оси от 40 000 кг в момента на проверката, видно от товарителница №15923 и стокова разписка №041 от 14.08.2015г., натоварването е 41 200 кг /претоварване с 1200 кг/, с което е нарушил разпоредбите на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, във вр. с чл.6, ал.1, т.3, б”а” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. Жалбоподателят подписал акта без възражения. Съдът кредитирал обективни, логични,  безпристрастни  и съответни на останалия доказателствен материал показанията на актосъставителя и свидетеля на нарушението, според които последните при изпълнение на служебните си задължения  спрели управляваният от жалбоподателя товарен автомобил и при проверката на придружаващите товара  документи -  товарителница и кантарна бележка установили, че е налице претоварване на максималната маса на  допустимите норми, за което нарушение съставила на водача АУАН.

Въз основа на събраните доказателства съдът приел за безспорно установено, че на процесната дата, жалбоподателят около 12:50  мин на главен път І-3 при км.67+022,  е управлявал товарен автомобил “МАН” с рег. № СВ *** АС с две оси  и полуремарке с рег.№ С *** ЕС  с три оси. Съдът изложил доводи, че в момента на проверката е установено че, автомобила е с обща маса включително и товара 41, 2 t, надвишаваща с 1,2  t;  допустимите норми установени от МРРБ ( 40 t, ).

Съдът изложил мотиви, че общата маса на управлявания от жалбоподателя автомобил - товар и тегло на автомобила - е установена от подписаната от самия водач стокова разписка и товарителница, която е представена от него на проверяващите, именно за да се установи теглото на превозвания товар, като нито по време на проверката, нито при съставянето и подписването на акта, водачът е направил възражения относно вписаните в нея стойности. Безспорно, за да е осъществен състава на нарушението по чл. 177, ал.3 от ЗДвП, е необходимо управлението на МПС с маса над определените от МРРБ стойности да е извършено, без да е спазен установения за това ред. В случая съдът приел за безспорно, че не е спазен установения ред при управление на пътно превозно средство с маса, която надвишава нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и са налице всички елементи на състава на нарушението по чл. 139, ал.1, т.2 пр.2 от ЗДвП. По отношение размера на наложеното наказание съдът приел, че наказващият орган не е съобразил в достатъчна степен разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗДП, предвид липсата на доказателства за това, конкретното нарушение да е с по-голяма тежест от обичайната за този вид нарушения. Не са представени доказателства, което да отегчават вината и отговорността на наказаното лице. На тези основания съдът изменил оспореното пред него НП, като намалил размера на наложената санкция от 1000 на 500 лева.

Така постановеното решение е неправилно поради неправилно приложение на закона. И в съставения АУАН, и в издаденото въз основа на него НП, нарушението е описано по следния начин: при допустимо максимално натоварване на моторното превозно средство (подробно описано чрез индивидуализиращите си белези) с две оси и полуремарке с три оси от 40 000 кг. в момента на проверката, видно от товарителница №15923 и стокова разписка №041 от 14.08.2015 год. натоварването е 41 200 кг. (претоварване с 1 200 кг). При така направеното изписване на нарушението в АУАН и в НП, не е посочен основен елемент от състава на нарушението, вменено на И.. Съвкупността от признаци, посредством които нормите от специален закон очертават отделните видове нарушения, съставлява състава на нарушението. Конкретният състав на санкционната норма на чл.177, ал.3 от ЗДвП гласи : „Който управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва установения за това ред, се наказва с глоба”. Съобразно своята формулировка и функция, тази норма има т.нар. „бланкетен състав”, при който признаците, дадени в административнонаказателната норма, се допълват и специфицират чрез признаци, указани в друг нормативен акт, в случая Наредба №11/2001 год. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, в която изчерпателно и конкретно са определени допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни средства и техните ремаркета съгласно чл. 139 от Закона за движението по пътищата, които не представляват опасност за участниците в движението, и условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване. Това свързване на бланкетната административнонаказателна норма с визираните в нея разпоредби на друг нормативен акт налага извод, че спецификата на признаците на състава, обхванати в рамките на общоформулирания бланкетен състав следва да се съобразят не само с признаците на състава на посочената като нарушена, респ. санкционна норма, но и с признаците, съдържащи се във визирания от последната друг акт . В случая признаците на състава на нормата на чл.177, ал.3 от ЗДвП, се допълват с признаците на нормите на чл.6, ал.1, т.3, б.”а” и чл.8, ал.2 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. В последния случай, за да е съставомерно деянието, за което е ангажирана отговорността на касатора, е необходимо освен движещото се по път, отворен за обществено ползване МПС да е с две оси с полуремарке с три и повече оси , да е с маса 40 t, същото да е натоварено с по-голям от допустимия товар, като движението на това МПС следва да се извършва без разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (арг.: чл.8, ал.2 от Наредбата). В издаденото НП не е посочено дали движението на процесното МПС по пътя се извършва с или без надлежно разрешително. Непосочването на този елемент от обективната страна на деянието прави последното несъставомерно по посочения в НП текст и е абсолютно основание за отмяна на атакуваното НП. Защото запретено е не изобщо движението на извънгабаритни МПС от вида на описаното, а само това движение, което се извършва в нарушение на установените правила, в случая-без разрешение на стопанина на пътя. Като не е достигнал до аналогични правни изводи, РС неправилно е приложил закона.

Останалите възражения на касатора във връзка с компетентността за съставяне на актове от съставилия го контролен орган от структурата на ИА”Автомобилна администрация” са неоснователни. Съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. В чл. 166, ал.1, т.1 от ЗДвП е посочено, че Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. Това означава, че служителите на ИА"Автомобилна администрация" са овластени да издават актове за нарушения по ЗДвП от вида на санкционираните с процесното НП и доколкото АУАН е съставен от инспектор в ОО"АА", гр.Плевен, същият е издаден от компетентно длъжностно лице. Аналогичен извод следва да се направи и досежно компетентността на наказващия орган, доколкото в чл. 189, ал.12 от ЗДвП е посочено, че наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност, а в случая издател на НП е Началникът на ОО"АА", гр.Плевен, надлежно овластен от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, със заповед № РД-08-249/15.05.2015 год., приложена на л.10 от делото на РС. Следователно, предвидена е паралелно обща компетентност за изброените по-горе лица да съставят актове и да издават НП за нарушения от категорията на процесните, едновременно с предвидената по отношение на други органи и лица специална компетентност с разпоредбата на чл.37 от Наредба №11/2001 год.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 909 от 19.11.2015 г., постановено по нахд № 2385/2015 г., с което Районен съд – Плевен е изменил Наказателно постановление № 35-0000450 от 08.09.2015 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Плевен, с което на В.В.И. ***, ЕГН **********, на основание чл.177 ал.3 предл.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв., като е намалил размера на наложената глоба на 500 лв. и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000450 от 08.09.2015 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Плевен, с което на В.В.И. ***, ЕГН **********, на основание чл.177 ал.3 предл.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.