Р Е Ш Е Н И Е
№ 96
гр. Плевен, 8 Март 2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на деветнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в
публично съдебно заседание в състав:
Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА
Членове:
ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от
Окръжна прокуратура - Плевен:
И. ШАРКОВ.
При Секретар:Г.К..
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело
№ 1032/2015г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по касационна жалба на РУ на МВР-Левски,
чрез ВПД Началник П. Г. П. срещу Решение №81 от 29.10.2015г. на
Районен съд – Левски, постановено по н.а.х.д. № 246/2015г. по описа на съда.
С решението си съдът е отменил Наказателно
постановление № 15-0293-000055 от 10.06.2015г.
на ВНД Началник РУП – Левски към ОД на МВР Плевен, с което на И.Н.Г. от
гр.Свищов на основание чл.183 ал.4 т.8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на
чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП и на осн. чл.177 ал.1 т.2 предл.1 глоба в размер на 100
лева за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП, а на основание Наредба №Із-2539 на МВР
е постановено отнемането общо на 6 точки, затова че на 20.04.2015г. в 14.30
часа в гр.Левски, на ул. ”Христо Ботев”, като водач на лек автомобил “Опел
астра” с рег.№ВТ***АР извършва спиране за престой на кръстовището
на ул.”Христо Ботев” и подхода за жилищния блок, намиращ се на същата улица и
към момента на гореописаното нарушение не е притежавал свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.
Касаторът обжалва решението с доводи за неговата
неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително
основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Твърди, че решението е незаконосъобразно,
като е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли
да се отмени обжалваното решение, като се потвърди НП.
Ответникът по касация – И.Н.Г. от гр.Свищов счита
решението на районния съд за правилно и моли същото да се остави в сила.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че съобразно събраните доказателства решението на РС е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен,
като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на
страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1
АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Левски е валидно, допустимо
и постановено при правилно изяснена въз основа на доказателствата по делото
фактическа обстановка в съответствие с материалния закон.
Съдът обосновано е приел, че АУАН е съставен при съществено
нарушение на процесуалните правила, което не позволява да бъде разкрита
обективната истина по случая и съставлява основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно.
АУАН е бил съставен на 19.05.2015г. като в него се
сочи, че нарушението е извършено на 20.04.2015г. Нито разпитаният в качеството
на свидетел пред съда актосъставител, нито вписаните в акта свидетели са
очевидци, възприели и установили извършените от жалбоподателя нарушения. Никой
от тях не е установил, че Г. е паркирал автомобила си на посоченото кръстовище
и че го е управлявал на сочената дата и час. Нещо повече - свидетелите по акта
заявяват, че са го подписали, но не са виждали и не познават жалбоподателя.
АУАН е съставен единствено въз основа на докладна записка УРИ:293р-2867/20.04.2015г.
на Началник група Охранителна полиция при РУ МВР – Левски, който няма
компетентност по ЗДвП. Компетентните органи от пътен контрол не са извършили
веднага и на място проверка, за да установят нарушение по ЗДвП и неговият
извършител със съставяне на АУАН още на 20.04.2015г. Съответно подалият сигнала
полицейски служител не е бил посочен като очевидец на нарушението при съставяне
на АУАН в присъствието на нарушителя. Нарушен е чл. 40 ал.1 от ЗАНН.
Нарушението е съществено, защото в съдебната фаза на производството не може да
се установи обективната истина по случая. Никой от разпитаните свидетели не
установява, че жалбоподателят е управлявал автомобила на посочената дата и час
и че неправилно е спрял за престой на кръстовище, след като е било отнето свидетелството
за управление на МПС със Заповед за прилагане на ПАМ от същата дата –
20.04.2015г. , въз основа на съставен АУАН № Г99834/20.04.2015г. Този акт не е приложен като доказателство по делото. Със
заповедта за ПАМ СУМПС на водача е било отнето временно до заплащане на
дължимата глоба. Видно от представеното от жалбоподателя платежно нареждане,
той е заплатил дължимата глоба по фиш в размер на 10 лв. още същия ден.
При тези доказателства правилно съдът е приел, че и
двете сочени нарушения не са доказани.
Решението на Районен съд – Левски е правилно и следва
да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №81 от
29.10.2015г. на Районен съд – Левски, постановено по н.а.х.д. № 246/2015г. по описа
на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на
страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.