Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

96

 

гр. Плевен,   8 Март  2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на деветнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ  ДАНЕВА

Членове:        ЕЛКА БРАТОЕВА

                      КАТЯ АРАБАДЖИЕВА            

                                     

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

И. ШАРКОВ.

При Секретар:Г.К..

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 1032/2015г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на РУ на МВР-Левски, чрез ВПД Началник П. Г. П. срещу Решение №81 от 29.10.2015г. на Районен съд – Левски, постановено по н.а.х.д. № 246/2015г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил Наказателно постановление15-0293-000055 от 10.06.2015г. на ВНД Началник РУП – Левски към ОД на МВР Плевен, с което на И.Н.Г. от гр.Свищов на основание чл.183 ал.4 т.8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП и на осн. чл.177 ал.1 т.2 предл.1 глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП, а на основание Наредба №Із-2539 на МВР е постановено отнемането общо на 6 точки, затова че на 20.04.2015г. в 14.30 часа в гр.Левски, на ул. ”Христо Ботев”, като водач на лек автомобил “Опел астра” с рег.№ВТ***АР извършва спиране за престой на кръстовището на ул.”Христо Ботев” и подхода за жилищния блок, намиращ се на същата улица и към момента на гореописаното нарушение не е притежавал свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Твърди, че решението е незаконосъобразно, като е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли да се отмени обжалваното решение, като се потвърди НП.

Ответникът по касация – И.Н.Г. от гр.Свищов счита решението на районния съд за правилно и моли същото да се остави в сила.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства решението на РС е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Левски е валидно, допустимо и постановено при правилно изяснена въз основа на доказателствата по делото фактическа обстановка в съответствие с материалния закон.

Съдът обосновано е приел, че АУАН е съставен при съществено нарушение на процесуалните правила, което не позволява да бъде разкрита обективната истина по случая и съставлява основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

АУАН е бил съставен на 19.05.2015г. като в него се сочи, че нарушението е извършено на 20.04.2015г. Нито разпитаният в качеството на свидетел пред съда актосъставител, нито вписаните в акта свидетели са очевидци, възприели и установили извършените от жалбоподателя нарушения. Никой от тях не е установил, че Г. е паркирал автомобила си на посоченото кръстовище и че го е управлявал на сочената дата и час. Нещо повече - свидетелите по акта заявяват, че са го подписали, но не са виждали и не познават жалбоподателя. АУАН е съставен единствено въз основа на докладна записка УРИ:293р-2867/20.04.2015г. на Началник група Охранителна полиция при РУ МВР – Левски, който няма компетентност по ЗДвП. Компетентните органи от пътен контрол не са извършили веднага и на място проверка, за да установят нарушение по ЗДвП и неговият извършител със съставяне на АУАН още на 20.04.2015г. Съответно подалият сигнала полицейски служител не е бил посочен като очевидец на нарушението при съставяне на АУАН в присъствието на нарушителя. Нарушен е чл. 40 ал.1 от ЗАНН. Нарушението е съществено, защото в съдебната фаза на производството не може да се установи обективната истина по случая. Никой от разпитаните свидетели не установява, че жалбоподателят е управлявал автомобила на посочената дата и час и че неправилно е спрял за престой на кръстовище, след като е било отнето свидетелството за управление на МПС със Заповед за прилагане на ПАМ от същата дата – 20.04.2015г. , въз основа на съставен АУАН № Г99834/20.04.2015г. Този акт  не е приложен като доказателство по делото. Със заповедта за ПАМ СУМПС на водача е било отнето временно до заплащане на дължимата глоба. Видно от представеното от жалбоподателя платежно нареждане, той е заплатил дължимата глоба по фиш в размер на 10 лв. още същия ден.

При тези доказателства правилно съдът е приел, че и двете сочени нарушения не са доказани.

Решението на Районен съд – Левски е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №81 от 29.10.2015г. на Районен съд – Левски, постановено по н.а.х.д. № 246/2015г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.