Р E
Ш Е Н И Е
№ 76
гр.Плевен, 22 Февруари
2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на девети февруари, две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
Председател: Полина Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 32 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и
чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 982 от 07.12.2015г., постановено по НАХД №
2139 по описа за
Срещу решението е подадена касационна жалба от
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр. София, в която са изложени
доводи, че съдебният акт е неправилен. Сочи се, че констатациите от издаденото
наказателно постановление районният съд възприема механично и буквално, същите
не са възприети правилно и не са обсъдени в мотивите на съдебното решение. Изразява
се несъгласие с извода на съда за извършено нарушение по чл.127 ал.3 от ЗЗП. Сочи
се, че последната норма не определя задължителна форма и реквизити за водене на
регистър на рекламациите. Твърди се още, че рекламацията трябва да има уникален
номер, който да може да я разграничи от други рекламации, подадени на същата
дата, на същия вид стока. Според касатора това изискване е изпълнено и не е
налице вмененото нарушение. За второто вменено нарушение-по чл.119 ал.1 т.1 от
ЗЗП касаторът също счита, че мотивите на съда са непълни и погрешни. Твърди се,
че не е ясно на какво основание съдът е приел, че документът представлява
изявление за търговска гаранция по смисъла на чл.117 от ЗЗП. Счита се, че дори
да се приеме документът за търговска гаранция, неправилно е квалифицирано
деянието. Сочи се още, че в обжалваното наказателно постановление не е посочена
дата на нарушението, както и не е посочена конкретната продажба, по която е
била предоставена търговска гаранция. В заключение се моли за отмяна на
решението и отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД София не се представлява.
В съдебно заседание ответникът – Комисия за защита на
потребителите Регионална дирекция Русе не изпраща представител. По делото е
постъпило писмено становище с доводи за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния
съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че административно-наказателното производство е започнало
със съставяне на АУАН на „БТК” АД гр.София за това, че при извършена проверка
на 11.12.2014г. в магазин „Виваком 4801" в гр.Плевен, по повод на
постъпила в КЗП в гр.Плевен жалба
от потребител относно предявена на 08.12.2014г. рекламация за мобилен
телефонен апарат „САТ В15", приет със сервизна
поръчка № 375079/08.12.14г., е установено, че сервизната поръчка съдържа датата
на рекламацията и вида на стоката, но не и номера, под който рекламацията е
вписана в съответния регистър. Установено е още, че рекламацията е описана в
регистъра на предявените рекламации под №20639/08.12.2014г., но на потребителя
не е издаден документ, съдържащ номера, под който рекламацията му е вписана в
регистъра на предявените рекламации-нарушение по чл.127 ал.3 от ЗЗП. В акта е
посочено още, че при проверката на 11.12.2014г. е установено, че в магазина се предлага за продажба мобилен телефонен
апарат „CAT
S50" на продажна цена 889,90
лв., налично количество 2 бр., с информация на български език, чрез етикет-
стикер за производител: Китай, за вносител: „БТК”АД, за който се предоставя
търговска гаранция в писмена форма, в която не се съдържа задължителната информация за правата на потребителите,
произтичащи от гаранцията по чл.112-115
от ЗЗП и не посочва ясно, че независимо
от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие
на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по
чл.112-115 от ЗЗП-нарушение по чл.119 ал.1 т.1 вр. с чл.113 ал.4 от ЗЗП. Въз
основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление.
От правна страна съдът е приел, че както акта,
така и наказателното постановление съдържат необходимите законови реквизити,
като конкретно са посочени датата на извършване на нарушенията, а именно
нарушението по чл.127 ал.3 от ЗЗП е извършено на 08.12.2014г., а нарушението по
чл.119 ал.1 т.1 вр. с чл.113 ал.4 от ЗЗП е извършено на 11.12.2014г. По
отношение нарушението на чл.127 ал.3 от ЗЗП районният съд е счел, че по
несъмнен начин е установено, че на потребителя не е издаден документ, съдържащ
номера, под който е вписана рекламацията в регистъра на предявените рекламации.
В тази връзка съдът е посочил, че именно входящият номер , под който е вписана
рекламацията е номера, който отразява комуникацията с лицето, което я е
предявило и липсата на този входящ номер в издадения документ от страна на
търговеца е нарушение по чл.127 ал.3 от ЗЗП. По отношение нарушението по чл.119
ал.1 т.1 вр. с чл.113 ал.4 от ЗЗП съдът е приел същото за безспорно доказано.
Счел е още, че правилно имуществените санкции са наложени в минимален по закон
размер, поради което е обосновал краен извод за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление.
Касационната инстанция намира, че решението на
районния съд по отношение нарушението по чл.127 ал.3 от ЗЗП е правилно,
постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото.
Съображенията за това са следните:
Според разпоредба на чл.
127, ал.1 и ал.3
от ЗЗП, търговецът или упълномощено от него лице са длъжни да приемат
рекламацията, ако тя е предявена своевременно, като при предявяване на
рекламация лицата задължително я описват в регистъра, като на потребителя се
издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в
регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията. От
представените по делото, в т.ч. от самото наказано лице доказателства се
установява по безспорен начин, че на дата 08.12.2014 г. е била направена
рекламация от потребител за мобилен телефонен апарат „САТ В15" и именно затова на същия е била предоставена сервизна поръчка,
след като апаратът е бил приет за ремонт. Видно е също от доказателствата по
делото, че рекламацията е била регистрирана под №20639/08.12.2014г. в регистъра
на предявените рекламации, но в издаденият на потребителя документ не е посочен
този номер. С това е осъществен състава
на вменената като нарушена норма на чл.
127, ал.3 от ЗЗП.Фактът, че на потребителя, направил рекламацията, е
издадена сервизна поръчка, не замества и не изключва задължението на търговеца
да вписва всяка подадена рекламация в регистъра и да издава документ със
съдържанието регламентирано в закона. Противно на твърденията на касатора,
районният съд подробно и мотивирано е отговорил на всички релевирани с жалбата
оплаквания, като въз основа на правилно установена фактическа обстановка въз
основа на подробен анализ на събраните доказателства е формирал и правилни изводи
за съставомерност на вмененото деяние по чл.127 ал.3 от ЗЗП и за липса на
допуснати процесуални нарушения в хода на проведеното
административнонаказателно производство. В тази връзка следва да се посочи
само, че както в АУАН, така и в
обжалваното НП, подробно са изложени обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, включително с посочване на дата и място на извършване. Конкретно
са отразени датите на проверката и на рекламацията, както и мястото на
извършване на нарушението. Ето защо решението в тази
му част следва да бъде оставено в сила.
По отношение нарушението по чл.119 ал.1 т.1 от
ЗЗП настоящият състав намира, че решението на районния съд е неправилно и
следва да бъде отменено, като се отмени и обжалваното наказателно постановление
в тази му част. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 119, ал.1, т.1 от ЗЗП,
"търговската гаранция задължително съдържа разпоредби относно правата на
потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112
- чл.
115 от ЗЗП. Това е правото на потребителя да предяви рекламация, като
поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба,
като му бъде посочена възможността да избира между извършване на ремонт на
стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от
него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия. Това е
правото на потребителя да развали договора и да му бъде възстановена
заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока,
когато в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя,
продавачът не е привел стоката в съответствие с договора за продажба. Това е
също и правото на потребителят, когато не е удовлетворен от решаването на
рекламацията по чл.
113 от ЗЗП, да избира между една от следните възможности: 1. разваляне на
договора и възстановяване на заплатената от него сума; 2. намаляване на
цената." В този смисъл е Решение № 8532 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д.
№ 14900/2014 г.
Търговската гаранция по ЗЗП е гаранцията, която
търговецът е длъжен да предостави на потребителя при закупуване на стоката.
Същата се предоставя на потребителя в писмена форма или на друг траен носител,
който е достъпен за него - чл. 118
от ЗЗП. В нея могат да се предвидят повече права за потребителя, отколкото
са предвидени в ЗЗП - в този смисъл е разпоредбата на чл. 117
от ЗЗП. Но в нея задължително следва да се посочват правата на
потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - 115 и е посочено ясно, че
търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите,
произтичащи от гаранцията по чл. 112 - 115, и по-точно, че независимо от
търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на
потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл. 112 -
115. С други думи, не може да се предвиди в гаранцията, че потребителят няма да
има правата, които тези разпоредби от ЗЗП му дават. Такова е изричното
изискване на чл. 119, ал.1, т.1 от закона.
В контекста на горното следва извода, че нито от обстоятелствената част на НП, нито от описанието на
нарушението в АУАН може да се направи извод на кой конкретен клиент, при коя
конкретно продажба е предоставено заявление за търговска гаранция, което да не
съдържа установения в закона минимум информация. Видно от описанието на
административното нарушение в НП, твърди се, че: "В заявлението за
предоставяне на търговска гаранция не се съдържа задължителната информация за
правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.
112- чл.
115 от ЗЗП, и не посочва ясно, че независимо от търговската гаранция
продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с
договора за продажба съгласно гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП. В този смисъл
нито в АУАН, нито в НП се твърди, че търговска гаранция без задължителната по
закон информация е била предоставена от наказаното с процесното НП дружество на
конкретен потребител.
Държането в търговския обект на заявления,
които не отговарят на изискванията на чл.
119, ал.1, т. 1 от ЗЗП, без никакви данни при проверката, както и от
доказателствата по делото търговска гаранция с това конкретно съдържание да е
била реално предоставена на потребители /каквото е изискването на санкционната
норма/, само по себе си не е неспазване на материалния закон и съответно не е
административно нарушение. Не напразно законът отправя изискване към
съдържането на търговската гаранция, но съставът на нарушението в санкционната
норма на чл.
221 от ЗЗП не е "който държи заявление за търговска гаранция, която не
отговаря на изискванията на чл.
119, ал. 1, т.1 от ЗЗП", а е "предоставяне на гаранция на
потребителски стоки...", т.е. за да е налице нарушение по чл.
119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП е необходимо търговската гаранция със съдържание в
нарушение на изискванията на закона не просто да е държана като бланково
заявление в търговския обект, а да е била предоставена от търговеца, естествено
- на потребител по конкретна продажба. Ето защо не е доказано извършването на нарушение
по чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП от страна на дружеството и решението в тази му част
следва да бъде отменено, като бъде отменено и НП в частта касаеща наложената
санкция по чл.221 от ЗЗП.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 982 от 07.12.2015 г., постановено по
НАХД № 2139 по описа за
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2015-035258 от
30.06.2015г. на Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара”
към Комисията за защита на потребителите, в частта, с което на „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София,
представлявано от А. Д., на
основание чл.221 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за
нарушение на чл. 119, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 113, ал. 4 от ЗЗП.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.