Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

 

№ 23 / 26 Януари 2016 г.

гр. Плевен

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

           АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД- гр. Плевен, първи   касационен  състав, в публично заседание на петнадесети януари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                               КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

        Секретар: М.К.

        Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

        Като разгледа докладваното от съдия  Юлия Данева  касационно административно дело № 1031  по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

         С решение № 61/28.09.2015 г., постановено по НАХД № 156/2015г. Никополският  районен съд е потвърдил  Наказателно постановление № 146/22.03.2012 г. на   Началник  РУП Никопол към ОДМВР-Плевен, с което на Н.Р.М. *** , на осн. чл. 53 от ЗАНН, чл.177,ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата/ ЗДвП/ е наложено административно наказание- глоба в размер на 300 лв. за нарушение  по чл. 177,ал. 1, т. 1 от ЗДвП за това, че на 16.03.2012 г.  около 15,30 ч. в с. Лозица, ул. „Б.Ганчев”  посока с. Бяла вода управлява т.а. с ДКН СА *** КН след като е лишен от това  право по административен ред.

         Така постановеното решение е обжалвано  с касационна жалба от Н.М. с доводи за   неговата незаконосъобразност. На първо място счита, че  е изтекла погасителна давност. На второ място навежда довод, че НП е издадено в нарушение на материалния закон, тъй като  е бил санкциониран след изтичане на  срока за наказанието му.   Моли да бъде отменено  решението.

        Ответникът не изразява становище по жалбата.

        Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна и моли да бъде уважена.

          Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства,  становищата на страните  и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

           Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

            Разгледана по същество   е основателна.

            За да потвърди наказателното постановление  решаващият съд  е  приел , че изложените в АУАН  фактически констатации  се подкрепят  от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е кредитирал показанията на свидетелите  Г. и К.  с оглед  тяхната последователност, непротиворечивост и  непосредственост и  съответствие с събрания по делото доказателствен материал. Приел е, че  в хода на административнонаказателното производство  не са допуснати нарушения  на процесуалните правила,  в АУАН и НП нарушението е описано в достатъчна степен, жалбоподателят е разбрал в какво точно е обвинен.

             По направеното от М. възражение за изтекла  давност, решаващият съд е изложил  доводи за неговата неоснователност, които изцяло се подкрепят от  настоящия съд.   Принципно в административно-наказателното производство, по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН е приложим институтът на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК . Чл. 81,ал. 3 следва да се разглежда във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.   Съгласно последния / в редакцията  ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г./, наказателното преследване се изключва по давност когато то не е възбудено в продължение на три години. В чл. 81,ал. 3 е въведена абсолютна погасителна давност, а именно: независимо от спиране или прекъсване на давността, наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член, т.е. за административните нарушения, извършени  при действие на новата редакция на чл. 80,ал. 1, т. 5 от НК,  срокът на абсолютната погасителна давност е четири години и половина. В разглеждания случай е  констатирано извършено на 16.03.2012 г. нарушение, от която дата е започнал да тече  срокът на абсолютната  погасителна давност,  и той би изтекъл на 16.09.2016 г. Давностният срок не е бил изтекъл към момента на приключване на устните  състезания пред Районния съд/ 27.08.2015 г./, не е изтекъл и към настоящия момент. 

          Независимо от правилния извод относно  липсата на  предпоставки за изтекла погасителна давност за административнонаказателно преследване, решението на Районният съд е неправилно  поради  нарушение  на материалния закон.

         Още с жалбата си пред Районния съд против НП  М. е  направил възражение,  че  наказанието му „ лишаване право да управлява МПС” е било изтекло няколко дена преди  да бъде спрян  за проверка,при която му е съставен АУАН. При  първоначалното разглеждане на делото от Районния съд,  е била изискана информация   от ОДМВР, от която да е видно правоспособен водач ли е Н. М. към момента на извършване   на  проверката и констатиране на нарушението. В отговор е изпратена подробна справка  за извършени нарушения и наложени наказания на  привлеченото към отговорност лице Н.М..  Тази справка, както и възражението на  касатора, че  към момента на проверката   наказанието му вече е било изтекло, не са обсъждани от  решаващия съд, който се е ограничил в обсъждане единствено на възражението за изтекла давност.

          От анализа на приложената към ахд № 34/2015г. на Никополския РС справка не може да бъде  прието за установено, че към 16.03.2012 г.  Н.  М. е бил лишен от право да управлява МПС. Според справката, от такова право е бил лишаван двукратно- на 03.05.2009 г. за срок от 20 месеца/ от 14.05.2009г. до 14.01.2011г./ и  на 04.05.2011г.- за срок от 2 месеца/ от 03.10.2011 г. до 03.12.2011г./.  В справката не са отразени други данни, от които да следва извод, че към 16.03.2012г. касаторът е изтърпявал наказание „лишаване от право да управлява МПС”. В съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП не е  описан конкретен акт, въз основа на който   водачът  е лишен от такова право.      

         От изложеното следва извод, че  не са налице доказателства към 16.03.2012г. Н.Р.М. да е бил лишен от право да управлява  моторно превозно средство, НП е издадено  в несъответствие с материалния закон, според който на наказание подлежи  лишен от такова право водач, и като го  е потвърдил  Районният съд е  постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, както и да бъде отменено наказателното постановление

           Водим от горното съдът

                                                    Р Е Ш И :

            ОТМЕНЯ решение № 61/28.09.2015 г., постановено по НАХД № 156/2015г. на Никополския  районен съд и вместо него постановява:

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 146/22.03.2012 г. на   Началник  РУП Никопол към ОДМВР-Плевен.            

            Решението не подлежи на обжалване.

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

                                            ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 2.