Р Е Ш Е Н И Е

№ 335. / 8 Юли 2016г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На осми юни 2016г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия ЕЛКА БРАТОЕВА

Съдебен секретар: М.К.

С участието на Прокурор Йорданка Антонова от Окръжна прокуратура – Плевен.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Административно дело № 1030/ 2015г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по искова молба на И.Х.И., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна” в Затвора – Белене срещу ГДИН – София с правно основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди (физическо и психическо страдание, влошаване на зрението, системно унижение на човешкото достойнство и изтезание) в размер на 5 000 лв., произтичащи от незаконно бездействие на ответника и администрацията на Затвора – Белене да осигури на ищеца осветление в килията, отговарящо на нормите за осветление на обществените сгради съгласно чл. 20 ал.2 от ППЗИНЗС за периода от 10.12.2010г. до 10.12.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.12.2015г. до окончателното изплащане. Претендира да бъде осъден ответника да предприеме действия по смисъла на чл. 20 ал.2 от ППЗИНЗС да създаде организация, която да се заеме със степента на изкуственото осветление, което да отговаря на приетите технически стандарти и норми за осветление на обществени сгради. Сочи, че е изложен на неблагоприятно за очите силно луминисцентно осветление, което е монтирано на стената и свети право в очите му, когато е легнал на леглото си. Включено е денонощно, не се гаси и той няма достъп до ключ, с който да го регулира при нужда. В резултат от силната светлина се влошило зрението му и е подложен е на системно унижение, изтезание и накърняване на човешкото му достойнство.

Производството е по чл. 203 и следващите от АПК и чл. 257 от АПК.

Ответникът – ГДИН- София, чрез юрисконсулт Г. е изразил становище за неоснователност на иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 580 лв. , съобразно защитавания материален интерес.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение за неоснователност и недоказаност на иска, предвид заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза.

Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Според чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Исковата претенция произтича от незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора – Белене за периода 10.12.2010г. - 10.12.2015г. и е насочена срещу ГДИН – София. Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ДВ – бр. 25/2009г., в сила от 01.06.2009г.) Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е юридическо лице към Министерство на правосъдието със седалище София и упражнява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите са териториални звена на ГДИН. Затова ГДИН – София е пасивно легитимирана страна и надлежен ответник по предявената искова претенция.

Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от предявяването й и на основание чл. 204 ал.4 от АПК е ДОПУСТИМА за разглеждане.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕНА И НЕДОКАЗАНА.

Видно от приложените справки от Затвора – Белене за исковия период от 10.12.2010г. до 10.12.2015г. ищецът И.Х.И. е изтърпявал наказание „доживотен затвор без право на замяна” в условията на закрит тип при специален режим в Затвора Белене. Настанен е в самостоятелно помещение в зоната за повишена сигурност. В момента е настанен в 7-мо спално помещение. През 2014г. и 2015г. е бил в 9-то спално помещение ляво и 7-мо спално помещение ляво. За предходния период администрацията на затвора не може да даде достоверна информация. Изкуственото осветление във всички спални помещения в тази зона е идентично. Спалното помещение разполага с прозорец , чрез който се осигурява пряк достъп на естествена светлина. Пред всяка стая има решетка с отвор. Между решетката и вратата има коридор, в който е поставена дълга луминисцентна лампа. Затворникът няма достъп до лампата и няма възможност сам да спира и пуска изкуственото осветление в килията си. Осветлението по спалните помещения е с централно командване и се регулира от дежурен главен надзирател. В зоната за повишена сигурност лампата се включва в тъмната част на денонощието от съображения за сигурност и осигуряване на възможност да се наблюдава затворника за предотвратяване на самоувреждания или посегателства върху служители, каквото е изискването на чл. 15 ал.3 от Правилника за вътрешния ред.

В.л. по назначената по делото съдебно-техническа експертиза е извършило замервания в килия № 7, където понастоящем е настанен ищеца и съседните килии № 8, където не е имало настанено лице и № 9, където е било настанено друго лице и за които помещения ищецът твърди, че е бил настаняван през процесния период.

От заключението на в.л. се установява, че трите килии, със съответните спални помещения в тях, в които е извършило замерване на степента на осветеност, се намират в Зоната с повишена сигурност на Затвора Белене и са идентични по начина на обзавеждане и осигурено изкуствено осветление в тях. Всяка килия представлява едно общо помещение, което е разделено в средата с преграда на две спални помещения. Пред тях има поставена черна решетка, отделяща ги от общ коридор вътре в килията. Спалните помещения са с еднотипно обзавеждане (легло, малък метален шкаф, мивка и обособен санитарен възел (тоалетна). Достъп на естествена светлина и чист въздух в тях се осигурява от странично разположен прозорец с размери 40/95 см., на височина 2 м. от пода и с разположение над леглото. Вътре в спалните помещения няма монтирани осветителни тела. Във всяка килия има луминисцентно осветително тяло, което е монтирано от вътрешната страна на килията, над вратата, на височина 2,25м. от пода. Пускането на осветлението става с ключ, намиращ се извън килията, в коридора на Зоната за повишена сигурност.

Съгласно чл. 43 ал.4 на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона. От своя страна ППЗИНЗС също не съдържа изрични норми относно затворническите килии, а в чл. 20 ал.2 посочва, че в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. А количеството дневна светлина, степента на изкуствено осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Следователно относно количеството дневна светлина и степента на изкуствено осветление ЗИНЗС и ППЗИНЗС не съдържат специални норми, а препращат към изискванията на стандартите за обществени сгради. В случая в помещенията е осигурен пряк достъп на естествена светлина съгласно изискванията на чл. 20 ал.2 от ППЗИНЗС.

В приложимата Наредба № 49 за изкуственото осветление на сградите в раздел ІV „Норми за осветление на обществени и жилищни сгради” липсват изрични изисквания за спални помещения в килия в затвор, затова този тип помещения съгласно чл. 36 от Наредбата могат да бъдат определени като помещения в обществени сгради от ІІІ група – помещения, в които се осъществява обзор на окръжаващото пространство т.е. в помещението трябва да се създаде възможност за свободно ориентиране. Съгласно чл. 38 от Наредбата най-малката осветеност на условната работна повърхност в помещения в обществени сгради от ІІІ-та група от общото осветление трябва да съответства на нормите, указани в Приложение № 12, а именно минимум 75 lx. От друга страна спалното помещение в килия в затвор би могло да се съпостави с жилищна стая в общежитие. Съгласно чл. 45 от наредбата средната осветеност в жилищни стаи на общежития при съвместно действие на всички осветители също е 75 lx. Съгласно чл. 44 и чл. 46 от наредбата за осветление както в обществени сгради, така и за осветление на стаи в общежития могат да се използват луминисцентни лампи с бяла или топло бяла светлина.

При извършените замервания в килия № 7 (спално помещение в ляво) в. л. е установило, че средната осветеност в спалното помещение е 64 lx и не отговаря на минималните изисквания за осветеност както за обществените сгради, така и жилищни сгради относно спални помещения в общежития, която минимална норма е 75 lx. В една точка – т.1.1 на измерване – малък шкаф, която е най близо до осветителното тяло в.л. е измерило по-висока стойност 97 lx, но преценката за осветеност на помещенията е комплексна на база всички контролни точки на замерване в помещението, а в точка 1.4 легло е 54 lx т.е. осветлението в тази част на помещението е дори по-слабо.

В килия № 8 (спално помещение в ляво) по време на замерването е празна, в нея няма настанени лица и вещи, което оказва влияние на осветеността в помещението. Средната осветеност на спалното помещение е 62 lx и следователно е под нормата за минимална осветеност от 75 lx. В т.2.4 – легло е измерена стойност на осветеност – 92 lx, която е по-висока от минималното изискване за осветеност от 75 lx и поради това отговаря на изискванията.

В килия № 9 (спално помещение в ляво) по време на замерването има настанено лице, което е поставило на металната решетка към общия коридор в килията парче тъмен плат, което оказва влияние на осветеността в помещението. Средната осветеност в спалното помещение е 38 lx и следователно също е по-ниска от минималните изисквания за осветеност, както за останалите килии. Измерената стойност в точка – 3.4 – легло е 43 lx – по-ниска от минималната.

Няма максимално изискване за осветеност на помещенията от ІІІ група в обществени сгради и за помещения в жилищни сгради от тип стаи в общежития, а средната осветеност в трите помещения – килия № 7, № 8 и № 9, в които ищецът твърди, че е пребивавал е дори под минималното изискване за осветеност т.е. то е по слабо. Използването на такъв тип осветление – луминисцентно е допустимо за използване в обществени сгради и за помещения в жилищни сгради от типа – стая в общежитие.

Свидетелят П. изтърпява наказанието си „доживотен затвор без право на замяна” в килия № 11 в Зоната с повишена сигурност на Затвора - Белене , където е бил настанен от постъпването си в затвора и през целия исков период, видно от показанията му и от справка от затвора (л. 62). Потвърждава, че за последните пет години, ищецът е бил настанен в килия № 7 и № 8. Разположението на осветителното тяло е извън спалното помещение пред решетката, поставено на стената в коридора на височина 2 метра. Това важи за всички помещения в Зоната за повишена сигурност. Така поставена луминисцентната лампа блести в очите на човек. Денонощно свети, тъй като дневната светлина е недостатъчна. Ключът се намира извън килията и не може да се регулира от затворника. Няма друго осветление в зоната, защото ако лампите се изгасят става абсолютно тъмно. Чувал е ищеца постоянно да се оплаква, че лампата свети в очите му и че го болят, посочва че и на него самия му действа на нервите.

Оплакването на ищеца е, че луминисцентното осветление е силно и дразни очите му, в резултат на което се влошило зрението му. По делото е представена етапна епикриза, отразяваща цялостното здравословно състояние на ищеца към 11.03.2016г. и Амбулаторен лист от 11.12.2015г., от които е видно, че И. страда от начална старческа катаракта, което е заболяване на очите, обусловено от възрастта и затова проявата му при ищеца, който е на 69 години няма пряка причинно-следствена връзка с качеството на осветеност на помещението.

И.Х. е осъден на доживотен затвор без право на замяна при специален режим. Съгласно чл. 71 ал.2 от ЗИНЗС лишените от свобода на специален режим се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Разпоредбата е относима и за осъдените на доживотен затвор без право на замяна предвид препращащата разпоредба на чл. 197 ал.2 от ЗИНЗС, според която доколкото в глава 15 не са предвидени особени разпоредби, при изпълнение на наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без замяна се прилагат общите разпоредби.

Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Административна е всяка дейност, свързана с упражняване на властнически правомощия от органите на изпълнителната власт. Дейността на затворническата администрация по изпълнение на наказанията „лишаване от свобода” и „доживотен затвор” е административна дейност, защото е свързана с упражняването на държавна принуда по отношение на осъдените лица.

В случая от изложените факти по делото не се установи твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация. Ищецът се оплаква от силна и дразнеща очите луминисцентна светлина. Но осветеността в помещенията, в които е бил настанен за исковия период е дори по-слаба от установения в нормите минимум от 75 lx и затова не отговаря на изискванията. Само в две точки в.л. е констатирало осветеност над минималната норма, в който случай при липса на максимална норма следва, че осветеността отговаря на изискванията. Видът на осветлението – луминисцентно също отговаря на нормите както за обществени, така и за жилищни сгради от този тип. Притокът на дневна светлина в помещенията в Зоната за повишена сигурност е недостатъчен, което налага включването допълнително и на изкуствено осветление в тъмната част на денонощието от дежурния надзирател от съображения за сигурност и осигуряване на възможност да се наблюдава затворника за предотвратяване на самоувреждания или посегателства върху служители. Това се налага от изискванията на режима, при който е настанен ищеца, а именно в постоянно заключено помещение при засилен надзор и охрана и затова изключва възможността осветлението да се регулира от самия затворник. Видно и от показанията на св. П. притокът на дневна светлина е недостатъчен, при мрачно време, за да се осигури видимост е необходимо да се включва изкуственото осветление, а при изключването му е абсолютно тъмно, което не позволява да бъде осъществявано наблюдение над затворниците.

Ето защо съдът счита, че не е налице твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация и липсват доказателства за претърпени от него неимуществени вреди, които да са в пряка причинна връзка и последица от него. Състоянието на зрението на ищеца е свързано с възрастовите изменения, затова не е в пряка причинна връзка със степента на осветеност в килията. Твърдяните от ищеца физически и психически страдания не надхвърлят пределите на неизбежното страдание, свързано с ограниченията, които следва да търпи при изпълнение на наказанието, на което е осъден. А именно поставянето му в постоянно заключено помещение в зоната за повишена сигурност на затвора, което изисква да се осигури осветеност, позволяваща осъществяването на засилен надзор и охрана от затворническата администрация.

При изложената фактическа обстановка съдът намира, че не са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника – незаконно бездействие на затворническата администрация, претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между тях.

Не е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, от което да са произтекли твърдяните от ищеца неимуществени вреди, които от своя страна също са недоказани по естеството и размера си.

Поради това предявеният иск с правно основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ се явява неоснователен и недоказан по основание и размер и следва да се отхвърли. Неоснователна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху сумата.

Неоснователно е и искането по чл. 257 ал.2 от АПК за осъждане на ответника да извърши действието, тъй като не се установява твърдяното незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация.

При този изход на делото на осн. чл. 10 ал.2 от ЗОДОВ вр. чл. 78 ал.8 ГПК в полза на ответника – ГДИН – София, представляван от юрисконсулт Г., следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 580 лв., съобразно защитавания материален интерес съгл. чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На осн. чл. 10 ал.2 от ЗОДОВ ищецът следва да заплати и разноските за в.л. в размер на 80 лв., платени от бюджета на съда.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на И.Х.И., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна” в Затвора – Белене срещу ГДИН – София с правно основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди (физическо и психическо страдание, влошаване на зрението, системно унижение на човешкото достойнство и изтезание) в размер на 5 000 лв., произтичащи от незаконно бездействие на ответника и администрацията на Затвора – Белене да осигури на ищеца осветление в килията, отговарящо на нормите за осветление на обществените сгради съгласно чл. 20 ал.2 от ППЗИНЗС за периода от 10.12.2010г. до 10.12.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.12.2015г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ искането на И.Х.И., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна” в Затвора – Белене на осн. чл. 257 ал.2 от АПК да бъде осъдена ГДИН - София да предприеме действия по смисъла на чл. 20 ал.2 от ППЗИНЗС да създаде организация, която да се заеме със степента на изкуственото осветление, което да отговаря на приетите технически стандарти и норми за осветление на обществени сгради.

ОСЪЖДА И.Х.И., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна” в Затвора – Белене да заплати на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 580 лв.

ОСЪЖДА И.Х.И., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна” в Затвора – Белене да заплати по бюджета на Административен съд – Плевен разноски за в.л. в размер на 80 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура - Плевен.

С Ъ Д И Я :