РЕШЕНИЕ
№ 73

град Плевен, 22 Февруари 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар М.К. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 29/2016 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Ц.Д.Т. ***, в качеството й на управител на „Наслада 12“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ж.к. „Дружба“, бл. 334, вх. Б, ап. 7 чрез пълномощник адв. Е. В. М.-А., срещу решение № 949/01.12.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 2430/2015 г. на Районен съд гр. Плевен с доводи, че решението е незаконосъобразно, издадено при нарушение на материалния закон, както и при нарушаване на процесуалните правила. Посочва, че от събраните по делото доказателства не се установява престиране на работна сила от лицето за сметка на „Наслада 124 ЕООД с цел постигане на определен трудов резултат и то за сметка и при риск за работодателя при неизпълнението му. Твърди, че видно от приложените по делото писмени доказателства-протокол за извършена проверка, АУАН, контролният орган е посочил единствено, че на обекта лицето И. М. работи като сладкар, без да е сключен трудов договор, в нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. Излага доводи, че това по същество представлява правен извод, като в мотивите на постановлението не се съдържат констатации за съществените елементи на трудовото правоотношение-предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повтаряемост за определен период от време, на определено работно място, при определено работно време, срещу уговорено възнаграждение. Посочва, че липсват данни, че И. М. работи в условията на йерархическа подчиненост, при установен трудов ред и трудова дисциплина, като такива факти и обстоятелства не се съдържат в цялата административна преписка. Отбелязва, че фактите, посочени от лицето в декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, попълнена по време на проверката, не водят до друг извод, поради някои съображения, като това, че декларацията не е изготвена на бял лист и в свободна форма, а е попълнена на предварително изготвена бланка, в която са посочени основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение. Твърди, че кредитираната от административния орган декларация по правния си характер съставлява частен свидетелстващ документ, поради което макар и да представлява допустимо в административното производство доказателство, съгласно чл. 402, ал. 1т. 3 от АПК, същата не притежава обвързваща административния орган и съда материална доказателствена сила. Сочи, че отразените в декларацията факти не могат да обосноват извод за предоставяне на работна сила, още повече по никакъв начин нито е отразено, нито по преписката се съдържат данни за трудово възнаграждение, което е един от съществените елементи на трудово правоотношение. Посочва, че ако административно наказващия орган е бил сигурен в престиране на работна сила от лицето И. М. дори и за 2 часа, то той е щял да издаде постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Твърди, че такова постановление не е издавано, както и не беше даден отговор от актосъставителя, защо след като са сигурни че е налице престиране на работна сила от лицето не са издали постановление по реда на чл. 405а от КТ. Навежда доводи, че е съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя пълната отмяна на наказателното постановление само на тази основа. Сочи, че нелогично и немотивирано, съдебния състав приема, въпреки дадената грешна правна квалификация от административно-наказващия орган, това не представлява съществено процесуално нарушение. Счита, че е абсурдно и немотивирано е твърдението на съдебния състав, че показанията на лицето-И. М. са недостоверни и житейски правдоподобни, а тези на актосъставителите се отличават с вътрешна логичност, непротиворечивост и хармоничност с останалите събрани в хода на съдебното следствие и досъдебно производство. Посочва, че като не е съобразил горното, както и че не е изследвал пълно и всестранно представените писмени доказателства, районният съд е достигнал до погрешен извод относно наличието на престиране на труд без същото да е оформено като трудово правоотношение със сключването на трудов договор в писмена форма. Моли съдът да отмени първоинстанционното решение, с което е потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно и вместо него да постанови решение, с което да отмени наказателно постановление № 15-0000103/15.01.2015 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен.

В съдебно заседание касаторът – Ц.Д.Т. ***, в качеството й на управител на „Наслада 12“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ж.к. „Дружба“, бл. 334, вх. Б, ап. 7, се представлява от адв. Е.М.. Заявява, че поддържа жалбата и моли съдът да отмени решение № 949/01.12.2015 г. на Районен съд – Плевен, постановено по нахд № 2430/2015 г.. Счита, че решението е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на закон, ката съображения в тази насока е изложила в касационната жалба и ги поддържа изцяло.

Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда“-Плевен, се представлява от юрк И., като моли съдът да остави без уважение жалбата, тъй като решението е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и е съобразено със събраните по делото доказателства. Навежда доводи, че касаторът неоснователно посочва, че декларацията, попълнена от завареното да работи лице, съдържа подвеждащи въпроси, като счита за неоснователни доводите на касатора относно издаване на задължителни предписания по чл. 405а от КТ, като намира, че правилно е санкционирано дружеството.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен намира, че с оглед събраните по делото доказателства, решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 15-0000103/15.01.2015 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен, с което на „Наслада 12“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ж.к. „Дружба“, бл. 334, вх. Б, ап. 7, за това, че при извършена проверка на 03.12.2014 г. в 14.30 часа, в обект „Сладкарски цех“, намиращ се в техникум по транспорт в ж.к. „Сторгозия“ гр. Плевен е констатирано, че работодателят „Наслада 12“ ЕООД гр. Плевен, стопанисваща описаният обект е допуснал в обекта лицето И. Н. М. да предоставя работна сила като сладкар, без отношенията между работодателя и лицето да са уредени като трудови правоотношения, липсва писмен трудов договор между страните-нарушение на чл. 1, ал. 2 във връзка с чл. 62 ал. 1 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500(хиляда и петстотин) лв.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. В случая отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ – за допускане до работа на И. М. да предоставя работна сила без същата да е подписала трудов договор и именно тези обстоятелства недвусмислено са описани, както в АУАН, така и в НП и именно за нарушение на чл.62, ал. 1 от КТ –несключване на трудов договор в писмена форма, е наложена имуществена санкция по чл. 414, ал. 3 от КТ. В тази връзка, изложеното от РС-Плевен относно непрецизност на НП, а именно неправилно посочване на чл.62, ал. 1 от КТ като нарушена вместо чл. 63, ал. 1 от КТ, не се споделя, тъй като е налице именно нарушение на чл.62, ал. 1 от КТ, тъй като с М. не е сключен писмен трудов договор, а е безспорно установено, че същата предоставя работна сила като изработва целувки и други сладкарски изделия и при изпълнение на тази трудова дейност са налице признаците на трудово правоотношение: има работно място – цехът на дружеството, работно време – 2 часа, работи с оборудване и материали на дружеството и има работно облекло.

Неоснователни са доводите на касатора, че е следвало да бъде издаден акт по чл.405а от КТ и след като липсва такова постановление за обявяване на правоотношението за трудово, то не следва да бъде ангажирана отговорността на дружеството. Касационната инстанция намира, че за налагане на санкция по см. на чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл.62, ал. 1 от КТ, издаването на постановление по чл.405а от КТ не представлява необходимо условие, нито следва да се тълкува, че липсата на такова постановление, прави нарушението несъставомерно, тъй като налагането на административно наказание по чл.414, ал. 3 от КТ не е обвързана с процедурата по чл.405а от КТ, при която дружеството има ред за защита и липсата на постановление по чл.405аот КТ не се отразява на законосъобразността на издаденото НП.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 949/01.12.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 2430/2015 г. на Районен съд гр. Плевен.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.