Р E
Ш Е Н И Е
№ 79
гр.Плевен, 22 Февруари
2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на девети февруари, две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
Председател: Полина Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 28 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и
чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 880 от 09.11.2015г.,
постановено по НАХД № 2137 по описа
за
Срещу решението е подадена касационна жалба от
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр. София, чрез пълномощника юрк Б. П., в която са изложени
доводи, че съдебният акт е неправилен. Сочи се, че при издаване на
наказателното постановление е допуснато неспазване на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН,
като КЗП не е изследвала спорните обстоятелства и затова не е отчетено
обстоятелството, че в отношенията между БТК и потребителя е приложена
хипотезата на чл. 114, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 113, ал. 3 от ЗЗП. Твърди
се, че тези обстоятелства е следвало да бъдат отчетени от
административно-наказващия орган, което в случая не е сторено. Твърди се още,
че в наказателното постановление не е отразено мястото на извършване на
нарушението. Сочи се, че последното не
следва да се предполага, а трябва да е ясно посочено, което в случая не е
сторено. На следващо място се твърди, че в НП не е посочена и датата на
извършване на нарушението, поради което и не може да се проследят сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. По отношение на материалния закон се твърди, че рекламациите са
обслужени в 30-дневния срок по чл.113, ал. 2 от ЗЗП, а на коя дата клиентът се е явил, за
да получи устройството, зависи единствено от волята на последния и е извън
възможностите на БТК да му върне принудително апарата. В заключение се моли
решението да бъде отменено.
В съдебно заседание касаторът „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД София, редовно призован, не изпраща
представител.
В съдебно заседание ответникът – Комисия за защита на
потребителите Регионална дирекция Русе не се представлява. По делото е
депозирано писмено становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния
съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна
следното: На 22.12.2014г. е извършена проверката в магазин „Виваком 5204"
в гр. Плевен, стопанисван от „Българска телекомуникационна компания" ЕАД. Проверката
е извършена във връзка с постъпила в КЗП в гр. Плевен жалба вх.№
Р-03-1888/17.12.2014г. от потребител относно предявена за четвърти път на
19.11.2014г. рекламация за мобилен телефонен апарат „НТС Опе". Апаратът е
приет със сервизна поръчка № 370621/19.11.14г., като на 12.12.2014г.
потребителят е посетил магазина за получаване на апарата и е установил, че е
силно увреден - на две места има вдлъбнатини от удар, отказал е да го получи,
тъй като не го е оставил в това състояние. В графа „Допълнителни изисквания или
забележки от магазина" на сервизна поръчка № 370621/19.11.2014г. е вписано
„без видими следи от удар или натиск". При проверката в обекта, за което е
съставен констативен протокол 2014 № К-0180378/22.12.2014г., е установено, че
апаратът се намира в търговския обект с гаранционна карта, в която са отразени следните
ремонтите: Сменена камера; Работи
нормално, почистен; Сменен лентов кабел;Сменени говорители, батерия, подложки.
Установено е още, че при оглед на апарата се виждат с просто око следи от удар
в горен ляв ъгъл и в долен ляв ъгъл до дисплея, които ги е нямало при приемане
на телефона. С констативният протокол е наредено на търговеца да представи на
08.01.2015 г. в КЗП в гр. Плевен акт за удовлетворяване на рекламация чрез
замяна на стоката с нова или възстановяване на заплатената сума. До 06.02.2015
г. не е представен акт за удовлетворяване на рекламация. До 19.12.2014г.
търговецът не е привел стоката мобилен телефонен апарат „НТС Опе" в
съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от датата
на предявяване на рекламацията на 19.11.2014 г. Стоката не е приведена в
съответствие с договора за продажба и до 06.02.2015г.-нарушение на чл.113, ал.2
от Закона за защита на потребителите. За констатираното е съставен АУАН, въз
основа на който е издадено и обжалваното НП.
От правна страна съдът е приел, че безспорно е
установено нарушението по чл.113 ал.2 от ЗЗП и потребителят е имал право да
получи отремонтирана или нова стока. Приел е за неоснователно възражението, че
стоката е била заменена с нова, тъй като това твърдение не отговаря на
представените по делото доказателства. Счел е, че търговецът не е предприел
никакви други действия за удовлетворяване рекламацията на потребителя след като
последният е подал жалба до КЗП. Посочил е, че щетите върху стоката, поради
които потребителят е отказал получаването й, са настъпили след момента на
предявяване на рекламацията и предаване на стоката на сервиз, за което
потребителят не може да носи отговорност, доколкото са видими и не са
необходими специални технически познания, за да се установят. Съдът е приел, че
датата на извършване на нарушението е датата, след настъпването на която
рекламацията не е била удовлетворена в едномесечен срок - 19.12.2014г., а мястото
на извършване на нарушението е описано и в АУАН, и в НП - магазин „Виваком
5204" в гр. Плевен, където потребителят е предявил рекламация и в него е
следвало да получи ремонтираната си стока. В заключение е посочил, че размера
на наложената санкция съответства на разпоредбите на чл.222а и чл.231 от ЗЗП и
на обстоятелството, че нарушението е извършено при условията на повторност. При
липса на допуснати процесуални нарушения, съдът е потвърдил обжалваното
наказателно постановление.
Касационната инстанция намира, че решението е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото, противно на твърдението в касационната жалба. Фактите са установени
правилно и в пълнота от районния съд и при тяхната съвкупна преценка е изведен
правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната
отговорност на дружеството. Фактическите констатации и правните изводи формирани
от районния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което не е
необходимо тяхното преповтаряне.
По касационните възражения, настоящият състав
съобрази следното:
Неоснователно е възражението за съществуващи пороци в
наказателното постановление. Правилно районният съд е приел, че между акта и
обжалваното наказателно постановление е налице единство, същите съдържат дата и
място на извършване на нарушението, както и обстоятелствата при които е
извършено. Конкретно са отразени датата на извършване на проверката в обекта,
датата на четвъртата рекламация, както и факта, че до 19.12.2014г. търговецът
не е привел стоката в съответствие с договора за продажба в рамките на един
месец, считано от датата на предявяване на рекламацията на 19.11.2014г.
По категоричен начин е установено по делото, че
търговецът не е изпълнил задължението си, вменено в разпоредбата на чл.113 ал.2
от ЗЗП. В тази връзка следва да се посочи, че
дали стоката ще бъде отремонтирана или
заменена с нова, е първо законова възможност за начините за удовлетворяване на
рекламацията и второ, независимо кой от начините е използвал търговецът, срокът
си е един и същ – едномесечен от предявяване на рекламацията, в конкретния
случай от 19.11.2014г. до 19.12.2014г. Също така следва да се отчетат и
обществените отношения, които се защитават с регламентираните задължения за
търговците в ЗЗП и тяхното санкциониране при неспазването им. В тази връзка
следва да се посочи, че не е налице прекомерно наложено наказание.
Нормата на чл.222а от ЗЗП регламентира, че за нарушение на чл. 113 на юридическите лица се налага
имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай, а
чл.231 определя, че при повторно нарушение юридическите лица се наказват с
имуществена санкция в двоен размер. При безспорно доказано по делото извършване
на нарушение при условията на повторност, наложената санкция с обжалваното
наказателно постановление е в съответствие както със санкционните норми, така и
с нормата на чл.27 от ЗАНН. Като е достигнал до
аналогичен правен извод, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 880 от 09.11.2015 г.,
постановено по НАХД № 2137 по описа
за
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.