Р E
Ш Е Н И Е
№ 33
гр.Плевен, 27 Януари
2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател: Полина Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря В.М. и с участието на прокурора Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 1028 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и
чл.208 и сл. АПК.
С Решение №857 от 03.11.2015г., постановено по
НАХД №2151 по описа за 2015г. Районен съд-Плевен е потвърдил Наказателно
постановление №047/10.08.2015г. на Директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите-Плевен, с което на Община Луковит, представлявана от
кмета Д. Г., на
основание чл.200 ал.1 т.29 от Закона за водите, е наложена имуществена санкция
в размер на 500лв., за извършено нарушение по чл.174 ал.1 т.2 и ал.5 във вр. с
чл.200 ал.1 т.29 от Закона за водите.
Срещу решението е
подадена касационна жалба от Община Луковит, представлявана от кмета И. Г., в която са наведени
доводи за недопустимост и неправилност
на съдебния акт. На първо място се счита, че решението следва да бъде
обезсилено с оглед факта, че е постановено от некомпетентен съд. В тази връзка
се сочи, че НАХД №2151/2015г. на РС-Плевен е образувано в нарушение на
правилата за местна подсъдност, тъй като не е спазено изискването, че делото е
подсъдно на съда, в чийто район е било извършено нарушението. Сочи се още, че
констатираните от РИОСВ-Плевен действия са извършени в с.Торос, общ.Луковит,
поради което компетентен е бил Районен съд-Луковит. На следващо място се счита,
че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. В тази
връзка се сочи, че от НП не става ясно за какво точно е санкционирана Община
Луковит-дали за това, че не извършва собствен мониторинг на водите, или за
това, че не изпълнява условията на издаденото разрешително, които две хипотези
се санкционират самостоятелно. Счита се още, че в обжалваното наказателно
постановление не е посочена дата на извършване на нарушението, а само дата на
проверката на органите на РИОСВ-Плевен, както и място на извършване, което
представлява съществен порок във формата на акта и е основание за неговата
отмяна. Според касатора, в НП абстрактно е описана и фактическата обстановка на
извършеното нарушение, което заедно с неточната му индивидуализация не дават
възможност да се установи извършен ли е съставът на нарушението, както и води
до нарушаване правото на защита на нарушителя. За неправилен се счита и изводът
на районния съд относно липсата на предпоставките на чл.28 от ЗАНН. В
заключение се моли решението на Районен съд-Плевен да бъде обезсилено,
алтернативно да бъде отменено, като бъде отменено и обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание
касаторът Община Луковит не се представлява.
В съдебно заседание
ответникът – РИОСВ-Плевен не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
районният съд е приел за установено, че обжалваното наказателно постановление е
издадено въз основа на АУАН със следното съдържание: Община Луковит не е
провела собствен мониторинг на отпадъчни води за 2014г. Съгласно чл.174, ал.5,
във вр. с чл.175, ал.1 от Закона за водите, лицата притежаващи разрешителни по
чл.46, ал. 1, т. 3, буква “б” от закона, са длъжни ежегодно до 31 март да
предоставят в РИОСВ резултати от изпълнения през предходната година собствен
мониторинг в рамките на доклада за изпълнение на условията в разрешителното по
чл. 48, ал. 1, т. 12 от закона. Община Луковит има издадено Разрешително №
1370070/01.08.2013г. за заустване на отпадъчни води от канализационна система с
пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) на с. Торос, във водоприемник
Дере, ляв приток на р. Викот, издадено от БДУВДР – Плевен, съгласно което е
задължена да провежда собствен мониторинг на отпадъчни води с честота веднъж на
шест месеца. След преглед в деловодната система на РИОСВ – Плевен се установи,
че община Луковит не е представила в РИОСВ – Плевен до 31.03.2015г. доклад за
2014г., относно изпълнение на условията в Разрешителното за заустване №
13710070 от 01.08.2013г. съгласно чл. 48, ал. 1, т.12 от Закон за водите и не
са представени резултати от проведен собствен мониторинг на отпадъчни води за
2014г. към него. Проверката в деловодната система на РИОСВ – Плевен е
обективирана в Констативен протокол на РИОСВ – Плевен № 2-ЕС/01.04.2015 г. В
РИОСВ – Плевен, с вх.№ 3843/12.06.2015 г. е представен Доклад за 2014 г.
относно изпълнение на условията заложени в Разрешителното за заустване,
съгласно чл. 48, ал. 1, т.12 от Закона за водите, към който не са представени
резултати от проведен собствен мониторинг на отпадъчни води за 2014г. РИОСВ –
Плевен извършила проверка на 17.06.2015г., при която с Констативен протокол №
В-ЕС-17 се констатира, че Община Луковит не представя резултати от
горепосочения мониторинг за 2014 г. и при проверката.
При така възприетото
като факти, районният съд е приел от правна страна, че АУАН и НП съдържат
изискуемите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Счел е, че вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Приел е още, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление,
както и не е накърнено правото на защита на жалбоподателя. Посочил е, че нарушението
е ясно описано с посочване на датата и мястото на извършване, както и са
отразени законовите разпоредби, които са нарушени. В заключение е приел, че като
водоползвател Община Луковит е следвало в срок до 31 март на 2015г. да
предостави на директора на РИОСВ Плевен доклад за 2014г. за изпълнението на
условията в издаденото разрешително, което не е сторено. Последното е посочил,
че не попада в хипотезата на чл.28 от ЗАНН въпреки, че е извършено за първи
път, поради което правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя с
налагане на санкция в минимален по закон размер. Воден от горните мотиви,
районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление.
Настоящият касационен
състав намира, че решението на Районен съд-Плевен е постановено при неправилно
прилагане на материалния закон и в противоречие с доказателствата по делото.
Съображенията за това са следните:
От описателната част на АУАН и обжалваното НП се
установява, че Община Луковит не е представила в РИОСВ – Плевен до 31.03.2015г.
доклад за 2014г., относно изпълнение на условията в Разрешителното за заустване
№ 13710070 от 01.08.2013г. съгласно чл. 48, ал. 1, т.12 от Закон за водите,
както и не са представени резултати от проведен собствен мониторинг на
отпадъчни води за 2014г. към него. Установява се още, че при проверката на
място в Община Луковит на 17.06.2015г. отново не са представени резултати от
извършен собствен мониторинг. Описаното представлява неизпълнение на
задължението по чл. 48, ал. 1, т. 12 от ЗВ – в срок до 31 март на следващата
отчетна година да предоставят на директора на съответната басейнова дирекция, а
в случаите на издадено разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3 - и на директора на
съответната регионална инспекция по околната среда и водите, доклад за
изпълнението на условията в издадените им разрешителни; в случаите на издадено
разрешително по чл. 117 от ЗООС, докладът се представя като част от доклада по
чл. 125, ал. 1, т. 5 от същия закон, което нарушение се санкционира по чл. 200,
т. 44 от ЗВ. В случая административнонаказващият орган е поставил равенство
между “непредставяне на доклад (резултати) за мониторинг” и неизвършване на
мониторинг, което вече се санкционира по чл. 200, т. 29 от ЗВ. Такова равенство,
обаче, е недопустимо и не намира основание в ЗВ – неизвършването на мониторинг
се осъществява с липсата на конкретни фактически действия – химически анализи
на водата, наблюдения, огледи и опити на мястото на заустване на водите и
други, подходящи, а непредставянето на резултатите от тези действия е съвсем
отделно ново действие. Включително е възможно реално да е извършен мониторинг, а резултатите от него да не са
представени в доклад въобще или да са представени след определения от закона
срок. Възможно е и обратното да е представен в срок доклад и някакви резултати
от мониторинг, но той да не е действително извършен или да не се отнасят за
този воден обект. Посоченото само потвърждава извода, че това са две отделни
нарушения, които следва да се установят и докажат самостоятелно от контролните
органи и да се санкционират поотделно. В случая е налице неточно описание в НП
на извършено нарушение като двете нарушения са смесени, има пълна неяснота за
какво точно се санкционира касатора, като представените доказателства и
по-голямата част от описанието в НП се отнасят до непредставянето на доклад за
резултатите от проведен мониторинг, но посочената санкционна правна норма – чл.
200, т.29 от ЗВ се отнася не до непредставянето на доклад в установения от
закона срок, а до неизвършването на мониторинг. Следователно налице е вътрешно
противоречие в описателната част на НП /нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН/
от една страна и от друга противоречие между описаното нарушение и посочената
правна квалификация между който следва да е налице единство и
непротиворечивост. Ето защо издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Като е достигнал до извод,
различен от настоящия Районен съд-Плевен е постановил неправилен съдебен акт,
който следва да бъде отменен.
За пълнота следва да се посочи, че възражението за
недопустимост на съдебното решение е неоснователно. Действително за нарушение
на чл. 200, т.29 от ЗВ компетентен да се произнесе е районния съд по
местоизвършване на нарушението. Последното в случая би било с. Торос, общ.
Луковит, където следва да се извършва мониторинга и съответно компетентен би бил Районен съд
Луковит. В случая, обаче, описанието на нарушението по-скоро сочи на нарушение
“непредставяне на доклад (резултати) за мониторинг” – това нарушение е с място
на извършване гр. Плевен – докладът следва да се депозира пред РИОСВ –Плевен, в
тази насока е и произнасянето в съдебното решение, и по това нарушение е
компетентен да се произнесе Районен съд Плевен.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №857 от 03.11.2015г., постановено по
НАХД №2151 по описа за 2015г. на Районен съд-Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №047/10.08.2015г. на
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-Плевен, с което на
Община Луковит, представлявана от кмета Д. Г., на основание чл.200 ал.1 т.29 от Закона за водите, е
наложена имуществена санкция в размер на 500лв., за извършено нарушение по
чл.174 ал.1 т.2 и ал.5 във вр. с чл.200 ал.1 т.29 от Закона за водите.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.