Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

99

 

гр. Плевен, 8 Март 2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на деветнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ  ДАНЕВА

Членове:        ЕЛКА БРАТОЕВА

                      КАТЯ АРАБАДЖИЕВА            

                                     

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ.

При Секретар:Г.К..

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 27/2016г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на “Напоителни системи” ЕАД клон Среден Дунав гр.Плевен, чрез юрк.Г. И. срещу Решение № 975 / 07.12.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2316/2015г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление15-1502964 / 20.08.2015г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Плевен /ДИТ/, с което на основание чл.413 ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ на “Напоителни системи” ЕАД клон Среден Дунав гр.Плевен е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.16 ал.1 т.7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр. с чл.167 ал.2 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословните и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, затова че при проверка на място на 24.07.2015г. в 10.30 часа в ОПЦ “Карабоаз” – гр.Гулянци и документална проверка на 31.07.2015г. в офиса на ДИТ – Плевен е констатирано, че в качеството си на работодател не е изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като е допуснал до работа със сериозна или специфична опасност за здравето и живота им лица – Д. И. О. – “машинист-багерист” и други, без да им е осигурил необходимото специфично обучение при извършване на предприетите действия по монтаж на помпа в суха камера в ОПЦ “Карабоаз” – гр.Гулянци.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Твърди, че решението е незаконосъобразно, доколкото в АУАН и в НП липсва конкретно описание на нарушението, а само са посочени нарушени правни норми. Не става ясно кога е извършено нарушението, като липсва и дата на извършването му. Неправилно в АУАН е посочен само един свидетел, а посочените писмени доказателства не са индивидуализирани, поради което могат да бъдат подменени. Моли да се отмени съдебното решение и да се постанови друго, с което да се отмени НП. В допълнителна писмена молба твърди, че НП е незаконосъобразно поради привличането към отговорност на клон на търговско дружество, който клон не е юридическо лице и по тази причина не може да носи административно-наказателна отговорност.

Ответникът по касация – Дирекция “Инспекция по труда” гр.Плевен, чрез юрк.Р.И. моли да се остави без уважение касационната жалба като неоснователна и недоказана. Счита решението на РС за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и събраните доказателства. В резултат на бездействието на “Напоителни системи” за осигуряване на безопасни условия на труд трима души са загубили живота си. Правилно РС е зачел този факт и моли да се остави в сила неговото решение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства решението на РС е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Съдът обосновано е приел за безспорно доказано описаното нарушение, което осъществява състава на сочените като нарушени правни норми. Всички събрани по делото доказателства налагат категоричния извод, че Д. И. О. е работил като „машинист-багерист” и при извършване на монтаж на помпа в суха камера в обект – ОПЦ „Карабоаз” – гр. Гулянци– работа със сериозна или специфична опасност за здравето и живота му, работодателят – „Напоителни системи” ЕАД – клон Среден Дунав – Плевен, БС 8311600780096, представляван от управителя И.И.Р., не е осигурил необходимото специфично обучение. Спор по фактите не съществува. При така възприетата фактическа обстановка и описание на нарушението съдът е приел за нарушена сочената разпоредба на чл. 16 ал.1 т.7 от ЗЗБТ, която гласи, че при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, работодателят е длъжен да не допуска до места, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лицата, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани. При ремонт, изменение, поддържане и обслужване на работно оборудване съответните работещи трябва да получат необходимото специфично обучение съгласно чл. 167 ал.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване – също сочена като нарушена. В случая работодателят не твърди и не представя доказателства работникът да е преминал необходимото специфично обучение за извършване на възложената работа, свързана със сериозна и специфична опасност – монтаж на помпа в суха камера в обект на дружеството. В резултат от това, при монтажа на отводнителната помпа в ревизионна камера на помпено отделение се получава обгазяване на двама работници от ОПС – Карабоаз – гр. Гулянци – обект на предприятието, при което работниците губят съзнание като се излага на риск живота и здравето им. Това се установява от издаден по този повод от ДИТ – Плевен на осн. чл. 404 ал.1 т.3 от КТ Акт за спиране на работата – монтаж на помпения агрегат до отстраняване на обгазеността, сочен като доказателство в АУАН и НП.  

„Напоителни системи” ЕАД – клон Среден Дунав – Плевен, БС 8311600780096, представлявано от управителя И.И.Р. притежава качеството „работодател” по смисъла на §1 т.1 от ДР на Кодекса на труда и затова правилно и обосновано е бил санкциониран с предвиденото за това нарушение минимално наказание „имуществена санкция” от 1500 лв. в разпоредбата на чл. 413 ал.2 от КТ.

Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието на АУАН и НП и липса на съществени реквизити относно място на извършване на нарушението, описанието на нарушението и доказателствата, които го потвърждават. Посочена е датата на извършване на нарушението – 24.07.2015г. при проверката на място в обекта и датата на установяването му – 31.07.2015г. – документалната проверка в ДИТ. Нарушението е описано достатъчно детайлно и ясно с всички негови съставомерни признаци и посочени нарушените разпоредби, позволяващи на наказаното лице да разбере за какво деяние е привлечен към административно-наказателна отговорност и да организира защитата си. Непълното посочване на описаните доказателства – Протокол от извършена проверка и Акт за спиране е несъществено, защото в АУАН и НП ясно е посочена датата на извършената проверка и кога е извършено нарушението. Към материалите по делото са приобщени тези доказателства и не е налице разминаване относно датите или фактите, описани в АУАН и НП. Те кореспондират и доказват тезата на административното обвинение. Допустимо е АУАН да бъде съставен с посочването само на един свидетел по аргумент от разпоредбата на чл. 43 ал.1 от ЗАНН, според която АУАН е редовно съставен и ако е подписан само от един от свидетелите.

Настоящият състав счита за неоснователни и доводите на касатора, че клонът на дружеството не може да носи административно-наказателна отговорност, защото не е юридическо лице. Изхождайки от разпоредбите на чл. 17, чл.19 и чл.20 от Търговския закон, клонът на дружеството не е самостоятелно юридическо лице, но е регистриран в търговския регистър със свой адрес, седалище и управител, който го представлява и задължава. Осъществява самостоятелно търговската си дейност, индивидуализиран е чрез идентификационен код и води търговски книги като самостоятелен търговец. Безспорно е също така, че клонът има качеството на работодател като самостоятелно наема лица по трудов договор. По смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ както юридическото лице, така и неговите поделения имат качеството на работодател, щом самостоятелно наемат лица по трудов договор. По смисъла на санкционната разпоредба – чл. 413 ал.2 от КТ именно работодателят носи отговорност и се наказва чрез налагане на „имуществена санкция”, която засяга неговия патримониум, в частност пряко неговата имуществена сфера. Затова клонът на търговското дружество има необходимата правосубектност и може да бъде санкциониран в качеството на работодател за неизпълнение на задълженията си по трудовото законодателство, щом това е предвидено в КТ. В този смисъл следва да се тълкува препращащата разпоредба на чл. 83 от ЗАНН. Юридическото лице „Напоителни системи” ЕАД – София не е работодател на лицето и затова не може да се ангажира неговата отговорност. Работодател е неговият клон – „Напоителни системи” ЕАД – клон Среден Дунав – Плевен, БС 8311600780096, представлявано от управителя И.И.Р., на когото е наложено наказанието.

По изложените съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 975 / 07.12.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2316/2015г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.