Р Е Ш Е Н И Е

№ 18

гр. Плевен, 25 Януари 2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на петнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар:М.К.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 1027/2015г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Българска телекомуникационна компания ЕАД - София, чрез юрк. Р. срещу Решение №848 от 02.11.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2173/2015г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 2015 – 035260 / 30.06.2015г. на Директора на Комисията за защита на потребителите - Регионална дирекция - Русе, с което на основание чл.230 във вр. с чл.231 от Закона за защита на потребителите на БТК ЕАД – София е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение при условията на повторност, затова че до 09.01.2015 г. не е изпълнил задължително предписание на инспектор от КЗП, дадено с констативен протокол № К-0183287/11.12.2014г. и протокол за проверка на документи № К-0064979/07.01.2015г., за отстраняване на несъответствието с договора за продажба съгласно чл.112 от ЗЗП чрез ремонт или замяна на стоката с нова по предявена на 08.12.2014г. рекламация от потребителя С. Д. П. от гр.Плевен за закупения от него телефонен апарат „САТ В15”, приет със сервизна поръчка № 375079/08.12.2014г.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушения на материалния закон и явна несправедливост на накзанието – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Относно нарушението на материалния закон твърди, че в посочените в НП констативни протоколи не се съдържат задължителни предписания по смисъла на чл.193 т.3 от ЗЗП. Смята, че задължителните предписания по чл.193 т.3 от ЗЗП са индивидуални административни актове /ИАА/, докато в случая в текста на протоколите липсват реквизити на ИАА, правни основания за издаването им, нарушени са процесуалните правила по издаване на ИАА и е налице несъобразяване с материалния закон, като липсва и срок за оспорване. Същите предписания са и без разпоредителна част. Неправилно в решението на РС се сочи, че задължителното предписание не е ИАА, а волеизявление по чл.21 ал.5 АПК, като в своя подкрепа сочи съдебна практика на ВАС. При издаването на НП е нарушен чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като не става ясно в какво се състои нарушението и кога е извършено, за коя рекламация става въпрос, кога е предявена и какъв е предметът на същата. Твърди, че задължителното предписание не е било влязло в сила, поради което БТК не е било длъжно да го изпълни. Относно явната несправедливост на наказанието сочи, че наказващият орган не е изложил никакви мотиви, защо налага санкция над минимума. Твърди, че съдът не може тепърва да излага такива мотиви и липсата им в НП не може да се санира. Моли да се отмени обжалваното решение, като се отмени и НП, алтернативно – да се намали санкцията до минимума.

Ответникът по касация –КЗП – РД - Русе, чрез юрк. Л. в писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата и моли да се остави в сила решението. Счита за безспорно доказано нарушение на чл. 230 от ЗЗП, извършено в условията на повторност. Предписанията са дадени на осн. чл. 193 т.2 от ЗЗП от контролните органи, които имат такива правомощия за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. В случая потребителят е закупил точно този телефон, заради обявените характеристики „водоустойчивост и устойчивост при изпускане”, а впоследствие се оказва, че не отговаря на нито една от двете и е отказано гаранционно обслужване поради намокряне и счупен дисплей. Стоката не е съответствала на договора за продажба съгласно чл. 106 т.1 и т.4 от ЗЗП. В тези случаи съгласно чл. 105 от ЗЗП продавачът отговаря за всяка липса на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две години след доставянето й, дори и да не е знаел за несъответствието. Затова потребителят е имал право по чл. 112 от ЗЗП да иска привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба чрез извършване на ремонт или замяна на стоката с нова, което изрично е заявил пред КЗП – за извършване на безплатен ремонт. Затова е издадено задължително предписание за удовлетворяване рекламацията на потребителя, което до 09.01.2015г. не е изпълнено, а е представен категоричен отказ за извършване на безплатен ремонт. Нарушението е продължавано и се извършва чрез бездействие като е посочена датата, когато е изтекъл срокът за изпълнение на предписанието – 09.01.2015г. Нарушението е извършено при повторност и то за шести път, което обуславя максимален размер на наказанието.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните по делото доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно.

За да потвърди НП като законосъобразно, съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и достигнал до верни и обосновани изводи относно фактите по делото, откъдето стигнал до правилен извод, че е извършено соченото нарушение, за което е наложено максималното административно наказание, а в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

От подробното описание в НП и подкрепящите го доказателства, възприети от първоинстанционния съд, се установява, че на 08.12.2014г. потребителят е предявил нова рекламация за закупения от него телефонен апарат „САТ В15” и апаратът е бил приет със сервизна поръчка № 375079/08.12.2014г. В нея са вписани оплакванията на клиента – „телефона не може да се включи изобщо”, вписана е и забележка от магазина относно състоянието на предаденото за ремонт устройство: „ вдлъбнат ляв панел на няколко места; надирания по корпуса; леки надирания по дисплея;” Апаратът е върнат от сервиза с отказ от гаранционен ремонт, поради това, че след диагностика е констатирано следното: „Много мокрен. Активни индикатори за проникнала течност. Следи от силни удари по корпуса на апарата вследствие на механично въздействие. Тотално повреден. Губи гаранция. Не подлежи на ремонт.”

В указанията за употреба на мобилен телефонен апарат „САТ В15” стр. 75 търговецът е обявил: „Това устройство е сертифицирано със степен на защита ІР67. Това означава устойчивост на прах и водоустойчивост на дълбочина до 1 метър, но само за 30 минути. Тествано е за изпускане от 1,8 метра, така че ще бъде защитено при случайни изпускания при нормална употреба”. По този начин търговецът се ангажира, че продадената стока отговаря на обявените и рекламирани характеристики „водоустойчивост и удароустойчивост” при нормална употреба и затова няма основание да откаже гаранционен сервиз по причини – намокряне и удар, освен ако не установи, че повредата е причинена от въздействия извън нормалната употреба на устройството. След като е приел рекламацията без възражение, е следвало да я удовлетвори в указания едномесечен срок като приведе стоката в съответствие с договора за продажба съгласно чл. 113 ал.1 и ал.2 от ЗЗП.

Съгласно чл. 105 от ЗЗП продавачът е длъжен да предаде на потребителя стока, която съответства на договора за продажба и отговаря за всяка липса на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две години след доставянето й, дори и да не е знаел за несъответствието. Търговецът не представя сертификат за степен на защита ІР 67 за ударо- и водоустойчивост за смартфон модел „САТ В15”, за да докаже, че устройството отговаря на обявените при продажбата характеристики. Затова, след като е обявил тези характеристики, което е мотивирало потребителя при избора да закупи точно този апарат, дори и да не отговаря на тях, продавачът е длъжен да приведе стоката в съотвествие с договора за продажба в едномесечен срок от предявяване на рекламацията и няма основание да откаже гаранционен сервиз по причини намокряне и удар, след като е приел рекламацията.

С протоколите за извършени проверки № К-0183287/11.12.2014г. и № К-0064979/07.01.2015г. на търговеца двукратно е било дадено задължително предписание да приведе стоката в съответствие с договора за продажба по реда на чл. 112, чл. 113 ал.1 и чл. 105 от ЗЗП в срок до 09.01.2015г., но търговецът изрично е отказал да удовлетвори рекламацията.

За отстраняване на несъответствия и нарушения на закона длъжностните лица на контролните органи на КЗП имат право да дават задължителни предписания по чл. 193 т.2 от ЗЗП, които представляват индивидуален административен акт и подлежат на самостоятелно обжалване, а не са част от административно-наказателното производство, както неправилно е приел първоинстанционният съд. В случая жалбоподателят не е обжалвал дадените две задължителни предписания и те съответно са влезли в сила и представляват стабилен административен акт. Предписанията не са предмет на контрол за законосъобразност в настоящото производството. Че те създават задължение за търговеца, до когото са адресирани, е несъмнено и следва от императивния им характер и наименование „задължителни предписания”. Неизпълнението на задължително предписание на контролен орган за защита на потребителите за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона представлява нарушение на чл. 230 от ЗЗП.

Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП. Подробно са описани всички факти и обстоятелства, относими към състава на соченото нарушение – чл. 230 ЗЗП и изложени по-горе.

Законосъобразно и справедливо е наложено максималното предвидено наказание „имуществена санкция” от 2000 лв. вр. чл. 231 от КЗП при повторност на нарушението предвид §13 т.21 от ДР на ЗЗП, тъй като е извършено за шести пореден път в рамките на една година от влизане в сила на пет НП, с които е наложено наказание за същото по вид нарушение. Всички НП са изрично посочени, както и датата на влизането им в сила и са приложени по делото, ведно с влезлите в сила съдебни решения след обжалването им. Деянието разкрива явно незачитане на законовите разпоредби, гарантиращи правата на потребителя. В конкретния случай, дори и след намесата на контролните органи, телефонът на потребителя не е бил поправен или заменен.

Решението на Районен съд – Плевен е постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 848 от 02.11.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2173/2015г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.