Р Е Ш Е Н И Е

№ 98

гр. Плевен, 8 Март 2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на деветнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ.

При Секретар:Г.К..

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 26/2016г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на “Паула Комерс” ЕООД гр.Плевен, чрез адв.Д. срещу Решение № 961 от 03.12.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2589/2015г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 15-0000237 от 15.09.2015г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Плевен /ДИТ/, с което на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ на “Паула Комерс” ЕООД - Плевен е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.1 ал.2 от КТ във вр. с чл.62 ал.1 от КТ, затова че при проверка на място, извършена на 10.08.2015г. в 10.45 часа в обект – склад за търговия на едро с напитки в гр.Плевен, ул.”Здравец” №1, стопанисван от дружеството и при проверка по документи на 12.08.2015г. в ДИТ- Плевен е установено, че “Паула Комерс” ЕООД - Плевен в качеството си на работодател е допуснал до работа лицето В. Й. Д., работещо като “товаро-разтоварач”, без отношенията между него и работодателя да са уредени като трудови при предоставяне на работната сила.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Твърди, че решението е незаконосъобразно, доколкото съдът не е изложил пълни и същински мотиви относно приетите фактически установявания. Не са обсъдени всички писмени доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност. Проверката е осъществена на 10.08.2015г., а не на 03.06.2015г., както се сочи в съдебното решение. Въобще не е обсъден представеният граждански договор от 03.08.2015 г. Лицето В. Д. не е извършвал трудови функции, на него му е било възложено да изпълнява определена работа без работно време, представеният граждански договор не прикрива трудов такъв с оглед липсата на елементи на трудов договор. Моли да се отмени съдебното решение и да се постанови друго, с което да се отмени НП.

Ответникът по касация – Дирекция “Инспекция по труда” гр.Плевен, чрез юрк. И. моли да се остави без уважение касационната жалба като неоснователна и недоказана. Счита решението на РС за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и събраните доказателства. Моли същото да се остави в сила.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства решението на РС е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон с оглед приетите по делото доказателства.

Въз основа на събраните и изложени доказателства съдът обосновано е приел за безспорно доказано, че дружеството в качеството си на работодател е осъществило състава на вмененото нарушение като е допуснало до работа в посочения обект – склад лицето В. Й. Д., което изпълнявало дейност като „товаро-разтоварач” в обекта, без отношенията между него и работодателя да са уредени като трудовоправни – няма сключен трудов договор, двустранно подписан в писмена форма. Описал е събраните писмени доказателства, включително и граждански договор от 03.06.2015г. и служебна бележка от същата дата, които приел, че кореспондират с показанията на разпитаните свидетели – И., Н., Т. и П.. Свидетелите извършили проверка на място и документална проверка, при която установили, че в склад за търговия на едро с напитки на територията на гр. Плевен, стопанисван от дружеството работят лица в това число и В. Д., който подреждал каси с безалкохолни бутилки върху едно пале и бил в работно облекло. Работещите били описани в констативен акт като сами посочили длъжността, на която работят, ЕГН и се подписали. В. Д. посочил, че работи като „товаро-разтоварач”. При документалната проверка не бил представен трудов договор. Впоследствие бил съставен АУАН и въз основа на него издадено НП.

Съдът е коментирал в мотивите си, че съгласно разпоредбата на чл. 62 ал.2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1 – екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62 ал.3, заверено от ТД на НАП. Посочил е също, че чл. 414 ал.3 от КТ предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1500 да 15000 лв. за работодател, който наруши цитираната разпоредба.

Приел, че при определяне на наказанието административно-наказаващият орган е съобразил обстоятелствата по чл. 27 ал.2 от ЗАНН и е наложил имуществена санкция в минимално установения от закона размер – 1500 лв.

Решението съдържа изложение на установените факти и обстоятества по делото на база събраните доказателства и подвеждането им под съответните правни норми. Затова мотивите на съда, макар лаконични и неизчерпателни позволяват да се разберат съображенията на съда за постановеното като краен акт в диспозитива решение. В този смисъл не е налице допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на пълни и същински мотиви. В диспозитива на решението е допусната явна фактическа грешка при изписване на пълното съдържание на НП относно датата и часа на извършената проверка. Но видно от мотивите и останалата част от диспозитива на решението предмет на съдебната проверка е било именно Наказателно постановление № 15-0000237 от 15.09.2015г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Плевен, а не друго. Поради това тази грешка е несъществена и не опорочава съдебното решение до степен да обоснове неговата отмяна.

Решението е правилно и по същество. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че лицето е заварено на място в обект – склад за безалкохолни и алкохолни напитки, стопанисван от работодателя, където извършвало товаро-разтоварна дейност – подреждане на каси с бутилки в палета. Бил е в работно облекло в нормално работно време – 10:45ч. в работен ден – 10.08.2015г. Дейността не е извършвана самостоятелно. На място в склада са били установени и други лица да извършват същата дейност. Съставен е констативен протокол, в който са описани всички заварени да полагат труд лица и всеки от тях сам е посочил заеманата длъжност, ЕГН и се подписал.

Впоследствие при документалната проверка в ДИТ - Плевен дружеството-работодател е представило служебна бележка № 769/03.08.2015г. за проведен начален инструктаж на В. Й. Д.. Представен е и граждански договор за извършване на услуга от 03.08.2015г. Не е представен сключен между страните трудов договор.

Съдържанието на гражданския договор, установеното при проверката и проведения начален инструктаж подкрепят изводите за наличие на трудово-правни отношения между страните. Според договора дружеството е възложило на В. Й. Д., считано от 03.08.2015г. да сортира 100 бр. бирени каси и бутилки в склада на дружеството в гр. Плевен. Именно там е бил заварен на 10.08.2015г. да извършва подреждане на каси с бутилки върху пале в работно облекло като сам е определил изпълняваната от него длъжност „товаро-разтоварач”. Работата е с определен срок от 03.08.2015г. до 20.08.2015г. срещу възнаграждение в размер на 300 лв., платимо в последния работен ден на месеца, следващ месеца на изпълнение на работата. Работата се извършва с материали и консумативи на възложителя, в негов обект – склад. Изпълнителят се задължава да пази имуществото на възложителя и да изпълни възложеното според изискванията му за качеството на работата, а възложителят извършва проверка за качеството на изпълнение на възложената работа – т.е. работи и под негов надзор. В попълнената идентификационна карта от дружеството е видно, че предмета на дейност на предприятието е дистрибуция на напитки, която се осъществява в склад в гр. Габрово и гр. Плевен, където работят 60 наети лица. Следователно извършваната от лицето работа е пряко свързана с основната дейност на предприятието.

Това съдържание на подписания между страните „граждански договор за извършване на услуга”, посочената от лицето длъжност „товаро-разтоварач” при проверката и работата, която е заварен да извършва в склад на възложителя, позволява да се направи извод за наличието на трудово-правни отношения между страните според действителното им съдържание. Затова приложеният граждански договор представлява прикрит трудов договор. Налице е място на работа, длъжност, съдържаща определените в писмения договор функции, осъществявана в обичайното работно време, контрол от работодателя върху извършваната дейност, с негови материали, при определено възнаграждение, което се изплаща месечно и в обичайния минимален размер за тази трудова функция. Аргумент в подкрепа на този извод е и представената служебна бележка от дружеството, че на лицето е проведен начален инструктаж по безопасност на труда на 03.08.2015г., какъвто е необходим при трудово-правни отношения. Всичко това сочи на постоянния характер на извършваната работа и липса на самостоятелност на изпълнителя, което е основната и съществена отличителна черта на наемното правоотношение по предоставяне на работна сила от облигационното гражданско-правно отношение за възлагане на определена работа или услуга.

Нарушена е императивната разпоредба на чл. 1 ал.2 от КТ, която определя, че отношенията по предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения и са предмет на регулиране от кодекса.

Чл. 62 ал.1 КТ съдържа друго императивно изискване за форма на трудовия договор – той се сключва в писмена форма, която е необходимата форма за валидност и доказване съществуването на трудово правоотношение. В случая, въпреки наличието на трудови правоотношения между страните, което се извежда от характера на възложената работа и елементите от съдържанието на правоотношението по чл. 66 от КТ, такъв писмен трудов договор липсва. КТ предвижда сключване на трудов договор и при случаите на възлагане на работа за определен срок или за определена работа или само за част от законоустановеното работно време.

Поради това правилно е прието, че работодателят е нарушил цитираните по-горе разпоредби, за което обосновано е наказан с предвиденото за това нарушение наказание по чл. 414 ал.3 от КТ. Наказанието е в установения от закона минимален размер, предвид, че нарушението е първо и липсват данни по делото за утежняващи вината обстоятелства. Като е потвърдил НП съдът е постановил съобразено с материалния закон решение, при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 961 от 03.12.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2589/2015г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.