Р E Ш Е Н И Е

№ 26

гр.Плевен, 27 Януари 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1025 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 887 от 09.11.2015 г., постановено по нахд № 2325/2015 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 161814-F169468 от 01.09.2015 г. на Директор офис на НАП гр.Плевен при ТД на НАП гр.Велико Търново, с което на „КРОНОС Т., ДОНЧЕВА И С-ИЕ ЗАЛОЖНА КЪЩА СД” ЕООД, с ЕИК 114117000, представлявано от П. И. Д., ЕГН ********** и А.А.Т., ЕГН **********, на основание чл.261 ал.1 от ЗКПО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.92 ал.2 от ЗКПО затова, че като регистрирано юридическо лице не е подало годишна данъчна декларация по чл.92 ал.2 от ЗКПО за финансовата 2014 г. в законоустановения срок- до 31.03.2015 г.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от управителя на дружеството А.А.Т., който счита същото за незаконосъобразно и необосновано. Счита, че съдът не е изпълнил задължението си да обсъди всички факти и обстоятелства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и че не е обсъдено и не е взет предвид факта, че дружеството не извършва дейност, което е заявено и декларирано с данъчната декларация за 2014 г. Счита, че това обстоятелство е съществено и конкретният случай може да се тълкува като маловажен. Счита, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, защото с извършеното нарушение не са засегнати по никакъв начин финансовите интереси на държавата; нарушението, с оглед на липсата на вредни последици, не обуславя висока степен на обществена опасност и е извършено за първи път. Според касатора, тъй като наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП поради издаването му в противоречие със закона. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП.

Ответникът– ТД на НАП – Велико Търново, офис гр.Плевен в съдебно заседание не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че при извършване на централизирана проверка по ЦМУ на НАП – София, било установено, че жалбоподателят не е подал годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО за дружеството за финансовата 2014г. в законоустановения срок- до 31.03.2015 г.  АУАН бил съставен на 01.07.2015г. и бил връчен на управител на дружеството. Срещу него постъпило възражение, че дружеството е  преустановило дейността си  още през 2012г. и до 2014г. не осъществявало  никаква търговска дейност и съответно е подавало нулеви данъчни декларации.  Жалбоподателят направил писмени възражения в 3-дневния законен срок по АУАН. След като АНО обсъдил възражението, издал атакуваното НП. Административнонаказващият орган е посочил, че е извършено нарушение на чл.92 ал.2 от ЗКПО. Съдът приел, че при разпита си в съдебно заседание актосъставителят С. дава достоверни и непротиворечиви показания, подкрепени от  свидетелите Й. и Й..

Съдът приел, че описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства. Направил извод, че НП е издадено от компетентен орган- Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – Плевен, съгласно заповед № ЗЦУ–28/06.01.2010г. на Изпълнителния Директор на НАП, както и че административнонаказателното производство е проведено  правилно и законосъобразно. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.

По същество съдът приел за правилна преценката на АНО, че има извършено нарушение на разпоредбата на чл. 92 ал.2 от ЗКПО, изразяващо се в неподаване в срок до 31.03.2015 г. на данъчната декларация по чл.92 от ЗКПО . Направените в жалбата възражения , че дружеството не е извършвало стопанска дейност приел за неоснователни, предвид разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1 от ЗКПО, според който данъчно задължени лица по този закон са всички местни юридически лица, без значение дали развиват дейност или не и без значение дали дължат или не данъци при източника. Подаването на декларация е било задължително и за наказаното дружеството, и за неговия управител. Съдът изложил мотиви, че със заповед на министъра на финансите № ЗМФ-30 от 7.01.2008 г. е утвърден образец 1010а на Годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък, обн. ДВ, бр. 7 от 22.01.2008г., съгласно която декларация обр.1010а подават именно лицата, неизвършващи дейност. Съгласно чл.92 ал.3 от ЗКПО лицата, които  не са извършвали  дейност и не са отчели приходи или разходи, не подават годишен финансов отчет и приложения към него, но независимо от това, те дължат подаване на декларация по чл.92 от ЗКПО. На следващо място съдът направил извод, че случаят не е маловажен по см.чл.28 ЗАНН и не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават това нарушение от обикновените случаи от този род и квалификация по чл.28 ЗАНН необосновано би поставила въззивната страна в по-благоприятно положение от останалите правни субекти. На следващо място съдът приел, че законодателят е възвел в нарушение неподаване на декларацията в срок,  като е предвидил наказание както за управителя, така и за дружеството. Изцяло в правомощията на  АНО е да прецени дали да наложи наказанието  и на двата субекта или само на един от тях.  Направил извод, че фактът, че е наказано и юридическото лице,  не води до извод, че за едно и също нарушение е наложено два пъти наказание, т.к. става въпрос  за различни субекти. Според РС не са нарушени и сроковете по чл.34 ЗАНН. На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на наказаното дружество. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

Не се твърди и не се установява от приобщените пред ПРС писмени доказателства наказаното дружество да е заличено от търговския регистър, поради което в качеството си на данъчно задължено лице по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от ЗКПО е адресат на задължението по чл.92, 2 от ЗКПО. Безспорно е установено, че данъчната декларация не е подадена в установените в ЗКПО срокове, което не се оспорва и от касатора. В посочения случай се касае за своеобразна обективна отговорност за извършено административно нарушение, което нарушава установения ред на държавно управление, при която отговорност не носят персонално самите извършители, а юридическото лице като цяло, каквото е СД. Задължението за подаване на годишна данъчна декларация е установена и по отношение на субекти, които не са извършвали стопанска дейност през отчетната година, по аргумент от разпоредбата на чл.92, ал.4, т.1 от ЗКПО. Наложеното наказание е определено в размер на самия минимум и не може да бъде намалявано, респ. ЗАНН не допуска да се слезе под установения минимален размер.

Неоснователно е и възражението за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Преценката за маловажност на деянието, запретено като административно нарушение, включва в себе си обективните и субективни признаци, обхванати от разпоредбата на чл.93, т.9 от НК. Съгласно цитираната разпоредба, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От анализа на цитираната правна норма следва изводът, че маловажността на случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които следва да се преценяват от въззивния съд конкретно и въз основа на събраните по делото доказателства, при всеки случай на административно нарушение. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства трябва да обуслови във всеки конкретен случай по-ниска степен на обществена опасност на конкретното извършено нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. По принцип е възможно и при формалните нарушения да се говори за маловажност, но маловажните случаи на административни нарушения от вида на нарушенията на „просто извършване” следва да се отличават от обикновените , типични нарушения от същия вид. Предмет на нарушението по чл.92 от ЗКПО е неподаването на годишна данъчна декларация по реда на ЗКПО изобщо, респ. неподаването й в срок, като за съставомерността на деянието законът не поставя изискване от това бездействие да са настъпили каквито и да е вредни последици за някой субект или за фиска като цяло. По аргумент от разпоредбата на чл.92, ал.4 от ЗКПО, законодателят третира по еднакъв начин неподаването на ГДД както от субекти, които са извършвали стопанска дейност през отчетната година, така и тези, които не са извършвали дейност, респ. не са отчели приходи или разходи за годината съгласно счетоводното законодателство. Следователно, обикновения, типичен случай на административно нарушение от този вид е свързан с неподаване на декларация, респ. неподаването й в срок, липсата на каквито и да са настъпили вредни последици, независимо от наличието или липсата на извършвана стопанска дейност и отчетени приходи и/или разходи. Ето защо, в конкретния случай на административно нарушение, липсата на настъпили вредни последици е отчетена от законодателя при очертаване на конкретния състав на административно нарушение. Правната теория и съдебната практика е последователна и непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата, визирани от състава, очертават в тяхната съвкупност онова именно типично общественоопасно деяние, което нормата запретява като престъпление, респ. нарушение от даден вид. Обусловената от тях типична обществена опасност на деянието е съобразена от Закона при фиксиране на общоустановената в него санкция, ето защо, тези обстоятелства не могат след това да се явят едновременно като такива, които определят и индивидуалната тежест на конкретното престъпление, респ. нарушение от този вид, и следващото се за него индивидуализирано наказание. Всички тези положения са изрично визирани от обобщителната формулировка на чл. 56 от НК : "Не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление". Не съществува съмнение, че, постановявайки това, законодателят е изхождал от правилната теза, че не е справедливо значението на едно и също обстоятелство да се отчита веднъж като основание за съществуването на наказателна отговорност и втори път - като основание за нейна индивидуализация. Редакцията на чл. 56 НК обаче може да подведе, ако не се тълкува съчетано с чл. 93, т. 8 и 9 НК, защото според последните, отегчаващите, респ. смекчаващите, обстоятелства се вземат "предвид от закона при определяне съответното престъпление", когато сочат на "особено тежък", респ. "маловажен" случай” . Възможно е следователно да съществуват отегчаващи и смекчаващи обстоятелства от значение не за индивидуализиране на наказателната отговорност, а за нейното възникване. Наказателната отговорност за "маловажен случай" е налице, когато "извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид" (чл. 93, т. 9 НК). С други думи, според НК отегчаващите и смекчаващите обстоятелства са две категории: а) от значение за възникването и съществуването на наказателна отговорност; б) от значение за индивидуализацията на наказателната отговорност. В този смисъл и като се има предвид систематичното й място (главата за определяне на наказанието), разпоредбата на чл. 56 НК трябва да се разбира така: не се вземат предвид като отегчаващи и смекчаващи обстоятелства при индивидуализацията на наказателната отговорност, отегчаващите и смекчаващи обстоятелства, взети предвид от закона за възникване на наказателната отговорност. Ето защо в този конкретен случай ( поради факта, че нарушението е безрезултатно), липсата на настъпили вредни последици, която липса е преценена от законодателя при формулиране на състава на конкретното деяние, не може да се цени едновременно и като едно от основанията за квалификация на случая като маловажен. Ако се възприеме тази теза, би се стигнало до квалифициране на всички нарушения, съставът на които по определение не изисква настъпването на вредоносен резултат, като маловажни такива. Но не това е целта и смисъла на закона. Случаите, при които в съответния запретен състав липсват специално указани последици-на увреждане или застрашаване , имат определено обществено и правно значение. Фактът на липса на вредни последици сочи, че законодателят запретява съответно визираните прояви без оглед на наличността в конкретния случай на причинени вреди или на създадена конкретна опасност, изхождайки от практическия опит, който сочи, че това са деяния, които при обикновени условия в големия брой случаи са обективно годни да доведат до такива последици, поради което тяхното извършване трябва да бъде само по себе си категорично запретено. В указаните случаи се касае не до технически особености във формулиране на съставите, а до различия в съдържанието и в конструкцията на визираните от състава общественоопасни деяния. Изначалната невъзможност на формалните нарушения да доведат до настъпване на някакъв вреден резултат, прави безпредметно обсъждането на липсата му при индивидуализация на наказанието, и на още по-голямо основание-при преценка дали деянието е маловажно, като се има предвид, че основен критерий при преценка за маловажност е именно липсата или незначителността на настъпилите последици. Ето защо, при нарушенията на просто извършване, за да се определи конкретното деяние като маловажен случай на административно нарушение, следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, като определяща е ролята на степента на обществена опасност на конкретното деяние, кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените обществени отношения.

Ето защо, анализирайки съвкупно приложените по делото доказателства, касационната инстанция преценява , че в конкретния случай не може да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, до какъвто извод е достигнал и РС. Единственият релевантен за приложението на чл.28 от ЗАНН факт е, че санкционираното дружество е извършило нарушение от посочения вид за първи път и последното би могло да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство. Може да се разсъждава по въпроса, обаче, дали и това обстоятелство има административнонаказателноправно значение за индивидуализация на наказанието или като обстоятелство по смисъла на чл.28 от ЗАНН. От друга страна, засегнатият кръг обществени отношения , регулирани от ЗКПО, обусловени от целта на закона, свързана с определянето на годишния размер на данъка, е изведен като специален, под особена закрила, под особен режим. Един от приложимите критерии за разграничаване на отношенията, поставени под особено засилен режим на защита, е критерият за конституционната закрепеност на защитените блага и косвен признак е тежестта и обременителността на предвидената санкция. Плащането на данъци, установени със закон, е конституционно закрепено благо с разпоредбите на чл.60 от Конституцията на Република България. Фискалните правоотношения са особено значими и нарушенията, които ги засягат, са с относително по-висока степен на обществена опасност от другите административни нарушения. Самото деяние накърнява реда и правната сигурност на данъчното документиране, затруднява дейността на органите по приходите и създава усложнения в отношенията на данъчните субекти от една страна, и между тях и данъчните органи, от друга. В същото време дори минимално предвидения размер на имуществената санкция за неизпълнение на задължението за подаване на декларация (500 лева), сочи, че законодателят е предвидил по- засилен режим на санкциониране с оглед особена защита на съответния кръг отношения. При това положение, съдът приема, че жалбоподателят е нарушил обществени отношения, които се отличават с по-висока степен на обществена опасност. От друга страна, нито жалбоподателят е представил, нито съдът е събрал доказателства за имущественото състояние на наказаното дружество (ГДД, ОПР, баланс), за да може на това основание да направи обоснована преценка дали наложеното наказание е несъразмерно тежко. Не са представени доказателства, нито се твърди, неизпълнението на задължението да се дължи на обективни, извинителни причини. Няма данни дружеството по собствена инициатива, макар и със закъснение да е предприело действия по подаване на декларацията, напротив, от съдържанието на НП се установява, че ГДД е подадена, след като дружеството е поканено за това от органите по приходите. Касае се за търговско дружество, т.е. за търговец по смисъла на ТЗ, за търговските и счетоводните работи на което управителите следва да полагат по-голяма от обичайната грижа-тази на добрия търговец и винаги своевременно и съответно на нормативните изисквания да изпълняват всички задължения, произтичащи от участието в търговския оборот. Липсата на доказателства за смекчаващи отговорността на наказаното лице обстоятелства навежда на извода, че не са налице достатъчно аргументи и доказателства за квалифициране на извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, макар и тази преценка да е такава за законосъобразност съгласно задължителното за съдилищата ТР №1/2007 год. на ВКС.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 887 от 09.11.2015 г., постановено по нахд № 2325/2015 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.