Решение по Административно дело 24/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 94 / 7 Март 2016 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА

2. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

Секретар: Г.К.

Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ касационно административно дело № 24 описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 952/02.12.2015 г., постановено по НАХД № 2417 по описа за 2015 г. Плевенският районен съд /РС/ е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 938 от 07.09.2015 г. на Директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/-Ловеч, с което на К.В.К. ***, регистриран лесовъд, на осн. чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.257, ал.1, предложение второ, т.1, предложение първо от ЗГ, във вр. с чл.108, ал.3 от същия закон, във вр. с чл.61 от Наредба №8/05.08.2011 г. за сечите в горите, във вр. с чл.47, ал.1, т.6 от същата наредба.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от К.В.К., като се сочи, че същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят твърди, че при съставянето на АУАН са допуснати процесуални нарушения. Показанията на свидетелите по отказа за връчване на АУАН се отнасят до други нарушения. При съставянето на АУАН досието на имота не е било налично, за да се съобразява одобрения технологичен план, и същият не е бил съобразен. РС неправилно е осъждал таксационна характеристика на друг имот. Технологичният план следва да се изпълнява от лицензирания лесовъд, а не от лицето, което е издадено позволително за сеч. Като лице, осъществяващо контрол, К. е изпълнявал технологичния план. В имота е имало просеки за извозване на дървета, а не извозни пътища. Твърди, че от показанията на св.В. се установява, че е имало стари извозни пътища, които са били обрасли с храсти, които храсти са изгорели при пожар преди няколко месеца. На следващо място твърди, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, в нарушение на чл.40, ал.2 ЗАНН, като и съдържанието му не е било сведено до негово знание, тъй като не е бил връчен. Същото съставлява съществено процесуално нарушение, което обосновава незаконосъобразност на НП. Алтернативно твърди, че нарушението е маловажно.

Моли да се отмени съдебното решение и НП, алтернативно – след отмяна делото да се върне за разглеждане от друг състав. Моли, ако се приеме, че е имало извършено нарушение, да се определи глобата в минимален размер.

Ответникът не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура мотивира заключение за неоснователност на касационната жалба и моли решението на РС да бъде потвърдено.

Административен съд - Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е неоснователна.

Решаващият съд е приел, че жалбоподателят е лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, за което няма спор. В това му качество на същия е издадено позволително за сеч № 0235512/21.04.2015 г., в землището на с.Беглеж, общ. Плевен, отдел 212, подотдел „о”, имот с кадастрален № 187029 – частна горска територия. В позволителното за сеч е посочено, че същото се издава за сеч на дърва благун -16.0 куб.м. и цер 38 куб.м. – 20% от запаса на насажденията за всеки един вид, с посочен срок за провеждане на сечта от 24.04.2015 г. до 30.06.2015 г.

В периода 24.04.2015 до 08.05.2015 г. свидетелите Л. Й. Л., П. Л. П. и А. О. О. - служители в РДГ-Ловеч извършили проверка на извършена сеч в горски имот № 187029, отдел 212, подотдел „о” в землището на с.Беглеж. В хода на тази проверка е установено, че жалбоподателят е допуснал прокарване на пет броя превозни пътища с ширина от три до четири метра, неотразени в технологичния план.

Приемайки, че като е допуснал да се прокарат пет броя пътища с ширина от три до четири метра, неотразени в технологичния план, жалбоподателят не е осъществил контролни правомощия по извършване на добива на дървесината, в следствие на което не е спазен утвърдения технологичен план, свидетелят Л. Л. съставил Констативен протокол № 003629/08.05.2015 г. В същия протокол описал като нарушение това, че при извършената пробирка 20% на основание §78 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗГ, в имота се установява, че са прокарани пет броя извозни пътища, които не са ограничени на терена с трайна маркировка, в основата на пъновете не е поставена КГМ.

Въз основа на този констативен протокол е съставен АУАН с бланков № 000240/11.05.2015 г., актосъставителят описал като нарушение, вменено във вина на К.К., че в качеството си на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика не е упражнил контрол по извършването на добив на дървесина в посочения отдел, за който му е издадено позволително за сеч. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 2571 ал. 1, предл. 2, т.1, пр. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 108, ал.3 от ЗГ, във вр. с чл. 61 от Наредба№8/05.08.2011 г. за сечите в горите, във вр. с чл. 471 ал. 11 т. 6 от същата наредба.

По повод горното било издадено НП № 938/07.09.2015 г. от Директор РДГ – гр. Ловеч.

РС е посочил, че тази фактическа обстановка се подкрепя както от показанията на разпитаните свидетели, така и от събраните писмени доказателства. Настоящият съд споделя фактическите констатации на Районния съд.

За да потвърди НП, РС е приел, че съгласно разпоредбата на чл.108 ал.3 от ЗГ лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл.148, ал.11, до освидетелстване на сечището. Според разпоредбата на чл.108, ал.3 от ЗГ, лицето по ал.2 на което е издадено позволително за сеч, носи отговорност и упражнява контрол по извършването на добива на дървесина до освидетелстване на сечището, като според нормата на чл.61 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите, до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволително за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл.47 от същата наредба, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина.

РС основателно е приел, че в конкретния случай е установено, че във въпросния имот К. е допуснал прокарване на пет броя извозни пътища с ширина от три до четири метра, неотразени в технологичния план, като по този начин не е изпълнил контролни правомощия по извършване добива на дървесина, в следствие на което не е спазен утвърден технологичен план.

Споделят се от настоящия съд изводите за неоснователност на възраженията,направени от процесуалния представител на привлечения към отговорност. Неотносимо към предмета на делото е възражението дали жалбоподателят е представил или не кочани с превозни билети и каква е била причината за това, тъй като това обстоятелство няма отношение към констатираното нарушение. Твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни доколкото отказът на жалбоподателя да подпише АУАН е удостоверен чрез подписа на свидетел, с което е изпълнено задължението по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Касационният съд споделя извода на решаващия, че не е са налице процесуални нарушения в административнонаказателното производство, поради което основателно е приел, че при издаването на НП не са били допуснати такива, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на наказаното лице. АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат всички изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят целените правни последици. Правилна е преценката на РС, че административното наказание е наложено законосъобразно, като е приел за нарушена разпоредбата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ. Описателната част на НП е дала ясна представа на административно наказаното лице, за кое нарушение и по кой ред се налага глобата, поради което липсата на други посочени нарушени разпоредби освен посочената такава по чл.108, ал.3 от ЗГ не го е лишила от право на защита в производството. Споделят се и изводите за индивидуализация на наказанието, наложено в рамките и границите предвидени в санкционната норма в размер на 500 лв., който е близък до предвидения от закона минимум, при точно отчитане на степента на обществена опасност на нарушението и личността на нарушителя, поради което е потвърдил изцяло НП.

По наведените касационни основания, настоящият съд съобрази следното:

По отношение на твърдението, че при съставянето на АУАН са допуснати процесуални нарушения, същото е неоснователно. АУАН е съставен в присъствието на привлечения към отговорност, като същият е отказал да го подпише. Въз основа на чл.43, ал.2 от ЗАНН, този отказ е удостоверен с подписа на един свидетел. Показанията на свидетеля по отказа за връчване на АУАН не се отнасят до други нарушения, и видно от разпита на св.Х. /л.44 от делото пред РС/, на К. са били съставени 3 броя актове, като същият е отказал да ги подпише и си е тръгнал. Въпреки че е бил привлечен към отговорност и за други нарушения, е налице отказ да се подпише и конкретният акт, въз основа на който е издадено процесното НП. При съставянето на АУАН е бил наличен одобрения технологичен план, и същият е бил съобразен. Този план е приобщен към преписката, и е приложен на л.22 от делото пред РС. Видно от същия, в него не е налице проектиране на извозни пътища. РС неправилно е посочил в решението си при събраните писмени доказателства таксационна характеристика на друг имот, но това не се е отразило на неговите изводи, доколкото в конкретния случай таксационната характеристика на имота няма отношение към прокарването на извозни пътища. Технологичният план се изпълнява от лицензиран лесовъд - лице, което е издадено позволително за сеч, като същото лице упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина – в този смисъл е чл.108, ал.2 и ал.3 от ЗГ, надлежно посочени в АУАН. Като лице, осъществяващо контрол, К. не е изпълнил технологичния план, в който не е предвидена направата на нови извозни пътища, като е допуснал направата на такива. Същите представляват просеки със 100% изсичане на дърветата, като по същите обезлесени места са преминавали камиони с висока проходимост, видно от свидетелските показания. От показанията на св.В. не се установява да е имало стари извозни пътища, които да са били обрасли с храсти, които храсти са изгорели при пожар преди няколко месеца. Свидетелските показания на същия са на л.39 от делото пред РС, като касаят само издаването от св. на позволителното за сеч в качеството му на лесовъд, и представянето на досието на имота пред РДГ. Същият свидетел не е присъствал при съставянето на АУАН.

Нарушението не е маловажно, доколкото не се различава съществено от типичните нарушения на чл.257, ал.1 т.1 от ЗГ. Като не е упражнил контрол К. е допуснал нарушаване на технологичния план, което е довело до изсичане на 100% на дървета в определени места, за да бъдат направени извозни пътища. Доколкото са създадени и използвани пет броя такива пътища, настоящият състав на съда смята за правилно възприетото от РС, че няма основания и за намаляване на размера на санкцията, което също е поискано от касатора. Броят на създадените в нарушение на технологичния план извозни пътища е значителен, което показва че нарушението значително уврежда защитените от ЗГ обществени отношения, свързани с опазването на горите.

Като е потвърдил издаденото НП, решаващият съд е постановил валидно, допустимо, съобразено с изискванията на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 952/02.12.2015 г., постановено по НАХД № 2417 по описа за 2015 г. на Плевенския районен съд.

Решението не подлежи на оспорване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.