Решение по Административно дело 1024/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 38

гр. Плевен, 2 Февруари 2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на петнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 1024/2015г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на “ЧЕЗ Разпределение България” АД - София, представлявано от С. А. и Д. Р. – членове на управителния съвет на дружеството, чрез адв.М. *** срещу Решение № 792 от 14.10.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1984/2015г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № НП-80 от 22.01.2015г. на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, с което на основание чл.206 ал.1 от Закона за енергетиката на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000 лева за нарушение на т.3.5.2 от Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л – 135 -07/13.08.2004г. вр. чл. 41 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, вр. чл. 26 ал.1 и вр. чл. 43 ал.4 от Закона за измерванията и вр. Заповед № А-102 от 05.03.2010г. на председателя на ДАМТН, обн. ДВ, бр.22/2010г. и Заповед №А-441 от 13.10.2011г. на председателя на ДАМТН, обн. ДВ бр.85/2011г., затова че при извършена на 19.02.2014г. проверка на електромерни табла в гр.Плевен, ж.к. ”Сторгозия”, бл.14 е установено, че средството за търговско измерване /СТИ/ с фабричен № 50267992 с година на производство 2007г. и последна метрологична проверка 2007г. е с изтекъл срок на последваща метрологична проверка и не е предприел действия за периодична подмяна.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и несправедливост на наказанието – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Твърди, че в АУАН и НП не са посочени дата на извършване на нарушението, вида на провереното измервателно средство, като по тази причина е невъзможно да бъде определен срока на последваща проверка и оттам срока, в който дружеството е дължало определено действие, неизпълнението на което подлежи на санкция. Развива подробни мотиви в тази насока. Освен това сочи, че заповедите на ДАМТН действат занапред, като не се отнасят до предходни периоди, с оглед на което срокът за проверка не е изтекъл към 19.02.2014г. Служителите на ДКЕВР не са компетентни да извършват проверки по Закона за измерванията. Проверката е част от извършен одит, обхващащ периода 01.07.2008г.-30.11.2013г., а датата на предполагаемото нарушение 19.02.2014 г. е извън този период, поради което е извън рамките на предоставената компетентност. Твърди, че не следва за проверка на всяко средство за търговско измерване да се налага имуществена санкция, а за всички повече от 2 000 000 средства за търговско измерване следва да се наложи само едно наказание. Алтернативно твърди, че нарушението е маловажно. Моли да се отмени обжалваното решение, като се отмени и НП.

Ответникът по касация – Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез ст. експерт Р. изразява становище за неоснователност на жалбата като споделя изцяло подробните аргументи на първоинстанционния съд.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Районен съд Плевен е потвърдил НП като законосъобразно, като е приел за доказано описаното нарушение, при липса на съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство и справедливо определено наказание към установения в чл. 206 ал.1 от ЗЕ минимум за неизпълнение на условията по издадената лицензия. Съдът подробно и аргументирано е изложил и обсъдил фактите, приложимия закон и отхвърлил като неоснователни всички, релевирани от дружеството – жалбоподател доводи, които се поддържат и в касационната жалба.

Съдът е приел, че описаното нарушение касае неизпълнение на условията по издадената лицензия, като подробно и изчерпателно са описани чрез препращане изискванията и нормите, които разписват определеното за лицензополучателя поведение, което той не е съблюдавал като не е извършил последваща проверка на средство за търговско измерване – електромер в установените в Закона за измерванията срокове. Така е обосновал, че органите на ДКЕВР имат контролни правомощия по Закона за енергетиката като контролират изпълнението на условията на лицензията, което в случая е посоченото нарушение и не се касае за неизпълнение на задължение, произтичащо от Закона за измерванията. Съдът е счел, че в случая не е от съществено значение дали елетромерът е бил еднофазен или трифазен, защото и в двата случая съответно шестгодишния или четиригодишния срок за последваща проверка е бил изтекъл към момента на проверката, когато е било констатирано извършеното чрез бездействие нарушение.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно с оглед фактите по делото и приложимия материален закон.

Споделят се изводите на съда относно компетентността на актосъставителя и административно-наказващият орган – председателя на ДКЕВР (КЕВР) да извършва контрол по отношение изпълнението на условията по издадената лицензия и налага наказания за неизпълнението им на осн. чл. 206 ал.1 от ЗЕ и произтичаща от разпоредбите на чл. 225 ал.1 и ал.2 вр. чл. 77 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от същия закон.

Но неправилно Районен съд – Плевен е приел, че в АУАН и НП в достатъчна степен са описани съставомерните признаци на деянието, позволяващи да бъде квалифицирано като нарушение на чл. 206 ал.1 от ЗЕ.

В АУАН и НП се сочи, че съгласно т.3.5.2 от лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004г. лицензиантът поддържа СТИ на електрическата енергия, доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. И съгласно чл.41 от същите, всички СТИ подлежат на първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията. Съгласно чл.26 ал.1 и чл.43 ал.4 от ЗИ, контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа първоначална проверка и последваща проверка, като периодичността на последващите проверки се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, обнародвана в ДВ. И видно от заповед № А-102 от 05.03.2010г. на председателя на ДАМТН, обн. ДВ, бр.22/2010г., и съгласно заповед №А-441 от 13.10.2011г. на председателя на ДАМТН, обн. ДВ бр.85/2011г., последваща проверка на еднофазни електромери се извършва на период от 6 години, а на трифазни електромери на период от 4 години. Направен е извод, че като не е поддържало СТИ с фабричен № 50267992 в гр.Плевен, съгласно изискванията на чл.41 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, а именно да предприеме действия за периодична подмяна на гореописаното СТИ в определения срок, на 19.02.2014 г. дружеството е нарушило издадената лицензия – нарушение на чл.206 ал.1 от ЗЕ.

Така описано нарушението не дава достатъчна яснота относно типа средство за измерване – електромер. Дали същият е еднофазен, в който случай последваща проверка е следвало да се извърши на шест години или трифазен, съответно последващата проверка е на период от четири години. Административно-наказващият орган не е конкретизирал кой срок счита, че е изтекъл, от кога е започнал да тече и кога е изтекъл, за да се прецени и посочи конкретния момент на извършване на нарушението, което е било констатирано при проверката на 19.02.2014г.

Не може този момент да се установи чрез предположения и изследване на всички възможни хипотези, както е направил районният съд. Задачата на съда е да провери законосъобразността на административно-наказателното обвинение, така както е формулирано от наказващия орган, а не да гадае и допълва волята му. По делото е приложено становище на гл.експерт по повод подадено възражение срещу АУАН, в което е прието, че за конкретния електромер е следвало да се извърши проверка на период четири години, относима за трифазни електромери и че дружеството не е изпълнило условията на лицензията като не е предприело действия за подмяна на СТИ за извършване на последваща метрологична проверка на СТИ в определения срок. От друга страна разпитаната св. Петкова – актосъставител е посочила, че в случая се касае вероятно за еднофазен електромер, защото се касае за ел.табло на жилищен блок и няма как да е трифазен, което следва да е вписано в констативния протокол за проверката. От приложените по преписката материали – разпечатка на наличните електромери е видно, че конкретния електромер е еднофазен. Но никъде в АУАН и НП това съществено обстоятелство не е посочено.

По делото е приложен констативен протокол от проверката, чиито фактически установявания са възприети и пренесени в акта, съответно в НП. В него не е конкретизиран вида на електромера. Установена е единствено годината на производство – 2007г. и годината на последваща проверка – 2007г. Двете години съвпадат. След като електромера е произведен 2007г. би следвало същата да е и годината на първоначалната проверка. Съгласно чл. 39 ал.1 от Закона за измерванията първоначална проверка на средства за измерване от одобрен тип и на средства за измерване, които не подлежат на одобряване на типа, се извършва с цел пускането им на пазара и/или в действие и се удостоверява със знаци за първоначална проверка. Според ал.2 първоначалната проверка на средствата за измерване има срок на валидност до края на календарната година, следваща годината на проверката, освен ако в наредбата по чл. 28 е определен друг срок. Съгласно чл. 835а ал.1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол срокът на валидност на първоначалната проверка по чл. 39 ал.2 от ЗИ се отнася за средства за измерване, които не са пуснати в действие. Според чл. 835а ал.2 от цитираната наредба, когато средствата за измерване са пуснати в действие до края на календарната година, следваща годината на извършване на първоначалната проверка, срокът на валидност на първоначалната проверка се приравнява на срока на валидност на последващата проверка. В случая е посочена годината на производство – 2007г. и като година на последваща проверка – 2007г., от където може да се заключи, че електромера е монтиран 2007г. т.е. е пуснат в действие до края на календарната година, следваща годината на извършване на първоначалната проверка и затова срокът на валидност на първоначалната проверка се приравнява на срока на валидност на последващата проверка, но липсва такава конкретна констатация. За да се прецени срока, в който е следвало да се извърши последваща проверка следва да се съобрази действалата към 2007г. Заповед № А-412 от 16.08.2004г. на Председателя на ДАМТН, с която на осн. чл. 43 ал.4 от ЗИ е определена периодичността на последващите проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Тази заповед не е посочена и не е приложена по делото. Същата е била отменена със Заповед № А-102/05.03.2010г. на председателя на ДАМТН и с нея се определя срок за периодичност на последващите метрологични проверки за еднофазни електромери – 6 години, а за трифазни в зависимост от мощността на четири, две и една години. С последваща Заповед № А-441/13.10.2011г. на Председателя на ДАМТН са определени същите срокове за последваща проверка.

В случая в АУАН и НП не е посочено конкретно какъв тип е конкретния електромер, какъв е срока на последващата периодична проверка и до кога е следвало да се извърши, за да може да продължи да се използва монтираното средство за измерване. Съответно кога е извършено нарушението, реализирано чрез бездействие. Съществува неяснота и в какво конкретно се състои нарушението – че не е извършена последваща проверка на средството за измерване или че не е заменено с ново след изтичане на срока на валидност на последващата проверка. Това са особено съществени обстоятелства от описанието на нарушението, които не са отразени. Това не дава възможност съдът да направи преценка за законосъобразност на НП по същество относно това извършено ли е и какво конкретно нарушение и спазен ли е 5-годишния срок по чл. 34 ал.2 от ЗАНН за образуване на административно-наказателното производство, считано от датата на извършване на нарушението. В АУАН и НП е посочена 19.02.2014г. като дата на извършване на нарушението, което е момента на установяването му, но в случая се касае за извършено нарушение чрез бездействие и затова момента на извършването е датата след изтичането на срока на действие на последващата проверка на електромера. Този момент категорично не е посочен, не е описано в достатъчна степен нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което създава неяснота относно обхвата на административно-наказателното обвинение по отношение на съществени признаци от състава на нарушението и представлява липса на основен реквизит от съдържанието на АУАН и НП в нарушение на изискванията на чл. 42 т.3 и чл. 57 т.5 от ЗАНН, което обосновава отмяна на НП като незаконосъобразно на процесуално основание.

Решението на Районен съд – Плевен е неправилно и следва да се отмени, а по същество да се отмени НП.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 792 от 14.10.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1984/2015г. по описа на съда и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-80 от 22.01.2015г. на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което на “ЧЕЗ Разпределение България” АД - София на основание чл.206 ал.1 от Закона за енергетиката е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.