Р E Ш Е Н И Е

83

гр.Плевен, 24 Февруари 2016 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на девети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                          

            Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                  Членове: Цветелина Кънева

                                                                                  Снежина Иванова

При секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 23 по описа за 2016 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 998 от 10.11.2015г., постановено по НАХД № 2409 по описа за 2015 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 159616-F172845 от 11.08.2015 г. на Директор в Дирекция „Контрол” в ТД на НАП Велико Търново, с което на ЕТ „ЕЛВЕКС – Ц. М.” със седалище и адрес на управление  гр. Плевен, представлявано от Ц.Г.М., на основание чл.182, ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 776,72 лева за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Териториална дирекция на НАП гр.В.Търново, офис Плевен, чрез юрисконсулт Г., в която са наведени доводи, че решението е неправилно и необосновано. Считат се за неправилни изводите  за несъставомерност на деянието, за което е наказан търговеца. В тази връзка се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. Сочи се още, че съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер се наказва със съответната глоба или санкция. Сочи се, че релевантно е не самото получаване на документа, а датата на издаването, имайки предвид връзката, която законодателят прави с датата на издаването на кредитното известие и задължението същото да бъде отразено в данъчния период, в който е издаден. Сочи се още, че цитираното решението на Административен съд-Плевен касае друг казус, различен от конкретния случай. Твърди се, че съгласно разпоредбата на ЗДДС корекции в данъчния резултат за съответния данъчен период може да се извърши при съблюдаване на реда, заложен в разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ЗДДС и допуснатите грешки в подадени декларации по чл. 125, ал. 1 и 2 вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл. 124 се коригират по реда на ал. 2 и ал.3. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление.  

В съдебно заседание касаторът ТД на НАП Велико Търново,офис Плевен, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Г., който поддържа касационната жалба и излага подробни съображения за неправилност на съдебното решение. Моли същото да бъде отменено и да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание ответникът – ЕТ „Елвекс Ц.М.”***, редовно призован, се представлява от адв.И., който счита решението на районния съд за правилно и моли същото да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че наказателното постановление е издадено това, че на 04.08.2015г. при  извършена проверка по прихващане или възстановяване, възложена с Резолюция №П-04001515117931-0РП-001/03.07.2015г. е установено, че ЕТ, като регистрирано по ЗДДС лице, не е отразило получени от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който е издадено, което е довело до определяне на данъка в по-малък размер. Като получател на данъчно кредитните известия №4000010184/13.05.2015г. по фактура  №4000010102/30.04.2015г. с ДДС 1679.40лв. и  №4000010215/15.05.2015г. по фактура  №400001020б6/ 14.05.2015г. с ДДС 1427.49лв. издадени от „ТАЙТЪН МАШИНЪРИ БЪЛГАРИЯ" АД не е отразил получения данъчен документ в дневник покупки за съответния данъчен период- периода на издаване - м. май.2015г., което е довело до определяне на данъка в по-малък размер с 3106.89лв., като данъчно кредитно известие е отразено в дневник покупки за данъчен период м.юни 2015г. Съдът е посочил, че задължението на регистрираното лице за отразяване на получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, е закрепено в  чл.124, ал.5 от ЗДДС и за неизпълнението му е предвидена административнонаказателна отговорност в чл.182 от ЗДДС. Посочил е още, че съгласно нормата на чл.182, ал.2 от ЗДДС, при нарушение по ал.1, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лева.

За да отмени наказателното постановление съдът е приел, че нарушението не е доказано. Посочил е, че за да е налице съставомерно деяние не е достатъчно единствено наличието на издадено кредитно известие от доставчици на търговеца, които той да не включи в дневника за покупки. Счел е, че задължението за включване в дневника за покупки възниква само по отношение на получени от търговеца кредитни известия, а не по отношение на издадени такива, за които не са събрани сведения дали и кога са получени от търговеца. Позовал се е на нормата на чл.124, ал.5 от ЗДДС и на обстоятелството, че на административно- наказващия орган са предоставени доказателства за датата на получаване на данъчния документ, но въпреки това той е съставил АУАН. Посочил е още, че процесните  са получени от търговеца на 17.06.2015год., т.е. след изтичане на срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС за подаване на справката – декларация и отчетните регистри, в т.ч. и дневника за покупките за данъчен период месец май 2015г., който изтича на 14.06.2015г. Съдът се е позовал и на решение на Административен съд-Плевен по КАД №662/2013г.

Касационната инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка, районният съд е постановил решение, което е в нарушение на материалния закон и доказателствата по делото. Съображенията за това са следните:

Нормата на  чл. 124, ал.5 от ЗДДС задължава регистрираното лице да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. В изпълнение на тази разпоредба едноличният търговец е бил длъжен да отрази получените от него ДКИ в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени- а именно месец май 2015г., независимо от момента на получаване, респ. при получаване да предприеме действия по реда на чл.126 ал.3 т.1 от ЗДДС. Посоченото не е сторено и кредитните известия са отразени за данъчен период месец юни 2015г., което безспорно представлява нарушение по  чл. 124, ал.5 от ЗДДС. В подкрепа на изложеното е и санкционната норма на чл. 182, ал.1 от ЗДДС, съобразно която се налага имуществена санкция на регистрирано лице, което не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер. Т.е. от обективна страна изискването на закона относно фактическата обстановка на нарушението, визирано в чл. 182, ал.1 от ЗДДС, се свежда до неизпълнение на задължение за отразяване на получен данъчен документ – кредитно известие в дневника за покупки и СД за съответния данъчен период и доколкото се касае за налагане на имуществена санкция, ирелевантни за съставомерността са обстоятелствата, поради които се е стигнало до нарушението. Достатъчно основание за ангажиране отговорността на юридическите лица и ЕТ е констатиране на неизпълнение от тях на задълженията им към държавата при осъществяване на дейността им, когато това е предвидено в нормативен акт, какъвто в случая е чл.182, ал.1 от ЗДДС.

Във връзка с горното е необходимо да се посочи, че неправилно районният съд е цитирал като практика решение по КАД №662/2013г. на Административен съд-Плевен доколкото същото е с различни фактически установявания, а именно регистрираното лице е подало уведомление до органа по приходите съобразно реда по чл.126 ал.3 от ЗДДС, че ще извърши корекция на резултата в съответния данъчен период, през който е получено кредитното известие, каквото не е сторено в процесния случай.

В подкрепа на изложеното по-горе, следва да се посочи също, че времето на получаване на кредитното известие не е елемент от фактическия състав на деянието. Терминът "получените" е използван от законодателя, за да разграничи търговците - автори на кредитни известия. Ако беше от значение, то тогава не би съществувало, съответно би се обезмислило изискването във втората част на разпоредбата, а именно: "...в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени."  Ето защо безспорно нарушение е налице, доколкото има издадено данъчно кредитно известие през месец май 2015 г. и то не е отразено от задълженото лице в дневниците за покупки за месец май, за който период се отнася. И след като ЕТ не е извършил корекция по реда на чл.126 ал.3 т.1 от ЗДДС, въпреки че е имал право да го направи, а вместо това е включил кредитното известие в последващ данъчен период, е извършил нарушение на чл.124 ал.5 от ЗДДС.

С оглед на изложеното, решението на районния съд следва да се отмени, като се постанови друго, с което се потвърди НП.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 998 от 10.11.2015 г., постановено по НАХД № 2409 по описа за 2015 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 159616-F172845 от 11.08.2015 г. на Директор в Дирекция „Контрол” в ТД на НАП Велико Търново, с което на ЕТ „ЕЛВЕКС – Ц. М.” със седалище и адрес на управление  гр. Плевен, представлявано от Ц.Г.М., на основание чл.182, ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 776,72 лева за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.