РЕШЕНИЕ № 84

гр. Плевен, 1 Март 2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд на гр. Плевенвтори касационен състав, в открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:                      

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

              ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

    СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар М.К. и с участието на Йорданка Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 21 по описа на съда за 2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите - Ловеч, чрез юрисконсулт В. Г., против Решение № 1042/18.12.2015 г. на Районен съд /РС/ на гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2879/2015 г., в частта му, с която е отменено Наказателно постановление /НП/ № 731/19.08.2015 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, в частта, в която е постановено отнемане в полза на държавата на основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите вещите предмет на нарушението: 1 бр. бензиномотор трион „Хускварна ХР 575” с № 965760100, с пазарна стойност 25 / двеста и петдесет/ лева.

С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и неправилно в частта, в която е постановено отнемане в полза на държавата на основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите вещите предмет на нарушението: 1 бр. бензиномотор трион „Хускварна ХР 575” с № 965760100, с пазарна стойност 250 / двеста и петдесет/ лева, поради обстоятелството, че съгласно чл. 273, ал. 1 от Закона за горите вещите, послужили за извършаване на нарушението, както и вещите – предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако не се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. Касаторът сочи, че в конкретния случай РС – Плевен се позовава, че отнетия БМТ е собственост на трето лице само и единствено на свидетелски показания. Счита, че неправилно съдът приема, че следва да се приложи хипотезата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН,тъй като ЗАНН е общ закон спрямо Закона за горите и в този смисъл, при тази ситуация следва да се приложи чл. 273, ал. 1 от Закона за горите като специална разпоредба спрямо чл. 20, ал. 4 от ЗАНН още повече, че не са налице писмени доказателства доказващи, че веща средство за извършване на нарушението е собственост на друго лице. Моли да бъде отменено оспореното решение в частта, в която е отменено Наказателно постановление /НП/ № 731/19.08.2015 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч.

  Касаторът е бил  редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.  

Ответникът – Б.М.П., редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и предлага същото да бъде потвърдено.

         Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

         РС Плевен e установил, че с акт №731 от 26.03.2015г. за установяване на административно нарушение /АУАН/ било повдигнато административно обвинение на Б.М.П., за това, че на 23.03.2015г, около 13,40часа, в землището на гр.Плевен, общ.Плевен, отдел 304, подотдел „б“ горска територия, е извършвал сеч с моторен трион „Хускварна 575 ХР“ с №965760100 на 0,5пр.куб.м дърва за огрев – джанка, немаркирана с контролна горска марка. По съставения акт било издадено оспореното наказателно постановление.

         От събраните по делото доказателства, РС Плевен е приел, че П. е осъществил състава на административно нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 4 от Закона за горите /ЗГ/ и правилно му е била наложена на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ административна санкция – глоба в размер на 100 лева. По отношение наказателното постановление в частта, в която на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ се отнемат в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушение, в случая бензимоторен трион „Хускварна 575 ХР“ с №965760100, РС Плевен приел, че е незаконосъобразно. За да достигне до този извод РС Плевен съобразил, че чл. 271 от ЗГ не предвижда ограничения по отношение на стойността на отнеманите вещи, но съгласно чл. 20, ал. 4 от ЗАНН отнемане не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. Направен е извод, че в закона за горите не е предвидено друго, следователно приложима е специалната разпоредба на чл.20 ал.4 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.273 ал.1 от ЗГ се отнася към текста на чл.20 ал.1 от ЗАНН, но не и към текста на чл.20 ал.4 от ЗАНН, която е самостоятелна и специална, както по отношение на чл.20 ал.1 от ЗАНН, така и по отношение на чл.273 ал.1 от ЗГ. Посочено е още, че административно – наказващият орган има правомощия да постанови отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на умишленото административно нарушение, единствено и само тогава, когато тогава отнемане е предвидено да се извърши в съответния закон или указ. На основание този общ текст в ЗАНН, с разпоредбата на чл.273 ал.1 от ЗГ законодателят предвижда именно такова отнемана на вещи. Като е предвидил отнемане на вещите, предмет на нарушението и тези, с които е извършено същото, без да предвиди друго, законодателят е приел, че същото се допуска само тогава, когато стойността на вещите явно съответства на характера и тежестта на нарушението, т.е. извън случаите на ал.4 на чл.20 от ЗАНН. Забраната по чл.20 ал.4 от ЗАНН може да отпадне единствено, когато в специалния закон е предвидено изрично, че вещите, послужили за извършване на нарушението, се отнемат независимо от тяхната стойност, т.е. тогава тази липсваща в Закона за горите хипотеза ще бъде специална по отношение на чл.20 ал.4 от ЗАНН. При липса на специален текст в Закона за горите, въз основа на който да отпадне ограничението, визирано в чл.20 ал.4 от ЗАНН, приложима остава последната норма. Наказващият орган е следвало да извърши съпоставка от една страна между стойността на бензимоторния трион, а от друга страна обществената опасност на деянието и стойността на предмета на нарушението /дървесината/, за да установи налице ли са предпоставките по чл.20 ал.4 от ЗАНН за отнемането, направено с обжалваното наказателно постановление. Като не е направил това и като не е изследвал въпроса за стойността на отнетия бензимоторен трион, наказващият орган е постановил необосновано решение. РС Плевен приел, че в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл.273 ал.1 от Закона за горите по отношение на отнетия в полза на държавата бензимоторен трион „Хускварна 575 ХР“ с №965760100, тъй като от показанията на разпитаните по делото свидетели се установило, че трионът не е собственост на нарушителя, а на трето лице, а наказващият орган изобщо не е изследвал въпроса дали вещта е използвана независимо или против волята на собственика им. 

         Не се споделят изводите на РС Плевен, че разпоредбата на чл.273 ал.1 от ЗГ се отнася към текста на чл.20 ал.1 от ЗАНН, но не и към текста на чл.20 ал.4 от ЗАНН, която е самостоятелна и специална, както по отношение на чл.20 ал.1 от ЗАНН, така и по отношение на чл.273 ал.1 от ЗГ. Точно обратното разпоредбите на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН и чл. 273, ал. 1 от ЗГ са в отношение на обща към специална норма, при което следва приложение на специалната – по аргумент от чл. 11, ал. 2 от ЗНА. Разпоредбата на чл. 273, ал. 1 не предвижда като отрицателна предпоставка за отнемане на вещите, предмет или средство за извършване на нарушението, наличието на явно несъответствие между характера и тежестта на административното нарушение и стойността на вещта. Същата разпоредба е релевантна по отношение на разглеждания случай, доколкото се явява специално регламентираща обществените отношение при и по повод ангажиране отговорността  на нарушители за извършване на нарушение по Закона за горите. В този смисъл и съдебната практика на Административен съд Плевен – Решение 342/27.07.2015г. по кнахд 383/2015г.

Релевантно за възможността за отнемане на вещите, послужили за извършване на нарушението е обстоятелството дали са използвани независимо или против волята на собственика им. В тежест на нарушителя и/или третото лице, претендиращо собствеността на веща е да установят кой е собственика на вещта послужила за извършване на нарушението и дали същата е ползвана независимо или против волята им. В случая по н.а.х.д. № 2879/2015г. пред РС Плевен са събрани гласни доказателства, от които се установява, че собственик на веща е трето лице, М. П., син на нарушителя. Същият не е дал съгласие за ползване на процесната резачка. Същото се потвърждава и от показанията на св. Р., който твърди, че е съдействал на М. П. да закупи резачката и да работи на общинското сечище с нея за добив на дървесина.

Така събраните гласни доказателства обаче не следва да бъдат кредитирани. От една страна същите се разминават с писмените такива, а от друга страна неизясняват безспорно чия собственост е процесната резачка, от което да може да се изследва, имало ли е несъгласие на собственика за ползването и.

Това е така, защото още със съставяне на АУАН 731/26.03.2015г. е иззет бензимоторен трион „Хускварна 575 ХР“ с №965760100 и оставен на отговорно пазене в ТП ДГС-Плевен, видно от разписка 039089. С молба вх. I-2-2497/01.04.2015г. при РДГ, М. П. е заявил, че коментираният по-горе бензимоторен трион „Хускварна 575 ХР“ е негов и като доказателство е представил копие на данните на машината. Видно обаче, цитирания продуктов номер в молбата и копието на същият е 965 76 01-18, което е различно от посочения номер в АУАН 731/26.03.2015г. и разписка 039089. Налага се извода, че е налице недоказано твърдение за собственост на бензимоторен трион „Хускварна 575 ХР“ с №965760100. Извън което правото на собственост на движима вещ би следвало да се докаже с документи за закупуване, гаранционни карти и пр., от които ясно да личи кой е собственика, при все, че според показанията на св. Р., резачката е била закупена на изплащане. При горните съображения съдът приема, че не е доказано, чия собственост е бензимоторен трион „Хускварна 575 ХР“ с №965760100. Последното е задължително условие с оглед възможността за установяване дали е налице ползване, независимо или против волята на собственика, което е условието по чл. 273, ал. 1, предл. последно от ЗГ, за да не се отнемат вещите, послужили за извършване на нарушението.

Налага се извода, че оспореното решение, в частта, с която е отменено наказателно постановление относно отнемането в полза на държавата бензимоторен трион „Хускварна 575 ХР“ с №965760100 е неправилно и следва да бъде отменено, като НП № 731/19.08.2015г. следва да бъде потвърдено и в тази част.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 1042/18.12.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 2879 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2015 г., в частта, в която е отменено НП № 731/19.08.2015г., в частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ, вещите, предмет на нарушението – 1бр. бензимоторен трион „Хускварна 575 ХР“ с №965760100, с пазарна стойност 250 лева, като вместо него постанови

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 731/19.08.2015г., в частта, в която е постановено отнемане в полза на държавата на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ, вещите, предмет на нарушението – 1бр. бензимоторен трион „Хускварна 575 ХР“ с №965760100, с пазарна стойност 250 лева.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.