О      П      Р       Е       Д       Е       Л       Е       Н      И      Е

 

№ 118

гр. Плевен, 02.02.2016г.

 

Административен съд – Плевен, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание  на втори февруари 2016г. в състав - 

Председател: съдия Елка Братоева

Като разгледа докладваното от съдия Братоева исково адм.д. № 19/2016г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Административното дело е образувано  по искова молба на Ж.Г.Г., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна” в Затвора – Белене срещу ГДИН – София с правно основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди (физическо и психическо страдание, стрес, унижение на човешкото достойнство и обострено чувство на отхвърленост и пренебрегнатост), произтичащи от незаконно бездействие на ответника – неосъществяване на контрол и недобро ръководство на местата за лишаване от свобода за периода от 19.02.2009г. до 25.08.2014г. в резултат на Заповед № 76/19.02.2009г. на Началника на Затвора – Белене, отменена със Заповед № 1084/25.08.2014г. на Началника на Затвора – Белене,  ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.01.2016г. – датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Едновременно с подаване на исковата молба ищецът е депозирал и молба за освобождаване от внасянето на държавна такса на осн. чл. 83 ал.2 от ГПК, поради невъзможност да я заплати, за което прилага декларация за имущественото състояние от 22.12.2015г. В декларацията посочва, че е разведен, клинично здрав, не притежава недвижимо имущество, МПС и влогове и няма доходи.

Съгласно чл. 83 ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.

В тази връзка съдът е изискал служебно справки от Затвора – Белене. От справките е видно, че ищецът е постъпил в Затвора – Белене през 1994г., където изтърпява наказание „Доживотен затвор без право на замяна” при „специален режим”. Ищецът поддържа връзки с близки и роднини, от които получава парични записи.

За 2015г. ищецът е получил парични суми от порядъка на 30 – 40лв., които общо са в размер на 170 лв. Не е работил и не е получавал трудово възнаграждение, но основните му жизнени потребности са осигурени в затвора и здравословното му състояние е добро.

Затова съдът счита, че ищецът разполага със средства за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 10 лв., като предвид доказателствените искания не се предвиждат други разноски по делото и затова не са налице основанията на чл. 83 ал.2 от ГПК, за да бъде освободен от внасянето на държавни такси и разноски за производството.

Водим от горното съдът

 

 

О      П      Р       Е       Д       Е       Л       И :

        

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ж.Г.Г., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна” в Затвора – Белене за освобождаване от държавна такса и разноски за производството по делото.

         УКАЗВА на ищеца да внесе д.т. 10 лв. по сметка на АС – Плевен и приложи платежния документ по делото в 7-дневен срок от съобщението. При неизпълнение исковата молба ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховен Административен съд чрез Административен съд – Плевен в 7-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищеца.

 

 

                                                                  С  Ъ  Д  И  Я :