О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
гр. Плевен, 02.02.2016г.
Административен
съд – Плевен, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на втори
февруари 2016г. в състав -
Председател: съдия Елка Братоева
Като
разгледа докладваното от съдия Братоева исково адм.д. № 19/2016г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Административното дело е образувано по искова молба на Ж.Г.Г., изтърпяващ
наказание „доживотен затвор без право на замяна” в Затвора – Белене срещу ГДИН
– София с правно основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в
размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди (физическо и психическо
страдание, стрес, унижение на човешкото достойнство и обострено чувство на
отхвърленост и пренебрегнатост), произтичащи от незаконно бездействие на
ответника – неосъществяване на контрол и недобро ръководство на местата за
лишаване от свобода за периода от 19.02.2009г. до 25.08.2014г. в резултат на
Заповед № 76/19.02.2009г. на Началника на Затвора – Белене, отменена със Заповед
№ 1084/25.08.2014г. на Началника на Затвора – Белене, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 05.01.2016г. – датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
Едновременно с подаване на исковата молба ищецът е
депозирал и молба за освобождаване от внасянето на държавна такса на осн. чл.
83 ал.2 от ГПК, поради невъзможност да я заплати, за което прилага декларация
за имущественото състояние от 22.12.2015г. В декларацията посочва, че е разведен,
клинично здрав, не притежава недвижимо имущество, МПС и влогове и няма доходи.
Съгласно чл. 83 ал.2 от ГПК такси и разноски по
производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че
нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема
предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние,
удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние;
трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.
В тази връзка съдът е изискал служебно справки от
Затвора – Белене. От справките е видно, че ищецът е постъпил в Затвора – Белене
през 1994г., където изтърпява наказание „Доживотен затвор без право на замяна”
при „специален режим”. Ищецът поддържа връзки с близки и роднини, от които получава
парични записи.
За 2015г. ищецът е получил парични суми от порядъка на
30 – 40лв., които общо са в размер на 170 лв. Не е работил и не е получавал
трудово възнаграждение, но основните му жизнени потребности са осигурени в
затвора и здравословното му състояние е добро.
Затова съдът счита, че ищецът разполага със средства
за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 10 лв., като предвид
доказателствените искания не се предвиждат други разноски по делото и затова не
са налице основанията на чл. 83 ал.2 от ГПК, за да бъде освободен от внасянето
на държавни такси и разноски за производството.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ж.Г.Г.,
изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна” в Затвора – Белене
за освобождаване от държавна такса и разноски за производството по делото.
УКАЗВА на ищеца да внесе д.т. 10 лв. по сметка на АС – Плевен и
приложи платежния документ по делото в 7-дневен срок от съобщението. При
неизпълнение исковата молба ще бъде оставена без разглеждане, а производството
по делото – прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна
жалба пред Върховен Административен съд чрез Административен съд – Плевен в
7-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищеца.
С
Ъ Д И Я :