Р E Ш Е Н И Е
№ 78
гр.Плевен, 22 Февруари 2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на девети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: Полина Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При
секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Кънева касационно
административно-наказателно дело № 15 по описа за
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 154 от 13.11.2015г., постановено по НАХД № 186 по описа за 2015г., Районен съд – Кнежа е изменил Наказателно постановление № 35-0000379 от 28.07.2015г. на и.д. Началник ОО „АА” гр. Плевен, с което на Н.М.Х. ***, на основание чл.177 ал.3 предл.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лв., за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а” от Наредба № 11 от 3.07.2015 г. на МРРБ, като е намалил размера на наложената глоба на 500 лева.
Срещу
решението е подадена касационна жалба от Н.М.Х., чрез адв. Й.А. от ВАК, в която
са наведени доводи, че решението е неправилно и необосновано. За неправилни се
считат изводите на районния съд, че не са нарушени правата на водача при
съставяне на АУАН и издаване на НП. Сочи се, че тежестта на доказване в
административнонаказателното производство лежи върху наказващия орган, като
АУАН няма обвързваща доказателствена сила, поради което АНО е следвало да
докаже в производство, че е извършено нарушение от лицето и то виновно. В тази връзка се твърди, че от ангажираните
доказателства не е установено, че към момента на извършване на проверката
водачът е управлявал ППС с обща маса
В съдебно заседание касаторът Н.М.Х. не се явява и не се представлява. По делото е подадена молба от адв.А., в която са изразени съображения за неправилност на съдебното решение.
В съдебно заседание ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, Отдел „Автомобилна администрация” Плевен, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 03.07.2015 год. около 19:45 ч. в гр. Искър /входа от гр. Плевен/, служители при ОО „АА“ гр. Плевен към ИА „АА“, спрели за проверка т.а. марка „Ивеко“ с рег.№ ТХ 3700 ХР, с прикачено към него полуремарке рег.№ ТХ 6059 ЕХ и установили, че ППС е собственост на „Траяна 96“ ЕООД, а автомобилът е управляван от Н. Х., който извършвал обществен превоз на товари – превозвал ечемик, с пътен лист № 2243328 и товарителница № 001132, лиценз № 5380. В хода на извършената проверка, от представените от водача Х. документи, в т.ч. кантарна бележка, проверяващите констатирали претоварване на ППС, с максимално допустима маса за 5-осна композиция от 40 тона, с 8 660 кг. За установеното е съставен АУАН за нарушение по чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11 на МРРБ – извършва се превоз на товари с ППС, което надвишава максимално допустимата маса за 5-осна композиция от 40 т., с 8 660 кг., обща маса – 48 660 кг. Актът е подписан от водача с посочване, че има възражения, но такива писмено или устно не е направил. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление.
При така установеното от към факти, съдът е приел, че НП е издадено от
компетентен орган, съгласно заповед на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това
лице. Посочил е, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при издаване на обжалваното
НП, които да са довели до опорочаване на последното и до ограничаване правото
на защита на нарушителя. Според съдът, кантарна бележка № 196/ 03.07.2015 год.,
иззета като доказателство с акта, в момента на проверката не е била оспорвана
от жалбоподателя, което да е наложило замерване на място с техническо средство
на ППС, както и не е била оспорвана и в хода на производството пред АНО. Посочил
е още, че установяването на неистинност на представената лично от Х. кантарна
бележка би довело до други наказателноправни последици. В заключение е приел, че от обективна и субективна страна е осъществен
състав на административно нарушение, визирано в разпоредбата на чл. 139, ал.1,
т.2, пр.2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11/ 03.07.2001
год. на МРРБ, тъй като по несъмнен и категоричен начин е установено Х. е управлявал товарен автомобил и полуремарке –
съчленено ППС с пет оси, като извършвал обществен превоз на селскостопанска
продукция – ечемик, с обща маса на композицията 48 860 кг. при максимално
допустима от 40 т., т.е. претоварване на ППС с 8 660 кг. Посочил е, че
правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на водача, но
неправилно е определен размера на наложената глоба, като не е съобразена
нормата на чл.27 ал.2 от ЗАНН. Според районния съд, определеният размер глоба се явява несъразмерна и несъответстваща на тежестта на
извършеното нарушение, поради което е изменил наказателното постановление и е
определил глоба в размер на 500 лева.
Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото, противно на твърдението в касационната жалба. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд и при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на водача на ППС. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне.
Възраженията в касационната жалба настоящият състав намира за неоснователни. На първо място, доводите са същите, които са наведени в жалбата пред районния съд, и на които последният е отговорил мотивирано и съобразно представените по делото доказателства. Правилно районният съд е ценил като доказателство кантарна бележка №196/03.07.2015г., тъй като последната е представена от Х. на контролните органи, не е оспорена от него, за да бъде извършено ново замерване, както и не е представен друг документ, който да я оборва в хода на административно-наказателното производство. Ето защо и наказващият орган правилно е ангажирал административно-наказателната отговорност на лицето с издаване на процесното наказателно постановление, при категорично установени нарушение, нарушител и вина. По отношение представената едва с жалбата пред районния съд кантарна бележка №63/04.07.2015г. следва да се посочи, че същата касае друга дата и не е ясно дали се отнася до разтоварване на същата продукция, която е превозвал Х. по време на проверката.
По горните съображения решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 154 от 13.11.2015 г., постановено по НАХД № 186 по описа за 2015г. на Районен съд – Кнежа.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.