РEШЕНИЕ
№ 48
гр.Плевен, 08.02.2016 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми
януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при
секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдия Иванова адм.дело № 1014 по
описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното::
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.14б, ал.1 от Закона
за социално подпомагане (ЗСП).
Делото е образувано по
жалба от Б.С.Х.,*** срещу заповед № ДСПСП11-45/20.10.2015
г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” - Червен бряг, с която е заповядано възстановяване на
недобросъвестно получена социална помощ – целева помощ за отопление за
отоплителен сезон 2013/2014 г. в размер на 328, 60 лева, ведно със
законоустановената лихва и еднократна
финансова помощ съгласно ПМС № 42 от 27.02.2014 година в размер на 30
лева, изплатена през март 2014 година. Заповедта е обжалвана и жалбата е отхвърлена с решение
№94ББ-0007-0048/18.11.2015 г. на вр.и.д.директор на Регионална Дирекция за
социално подпомагане гр.Плевен. Посочено е, че семейството притежава два
собствени жилищни имота в гр.Койнаре, което обстоятелство не е декларирано в
подадената молба за подпомагане с целева помощ за отопление за отоплителен
сезон 2013/2014 г., като не е било изпълнено условието на чл.10, ал.1, т.1 от
Правилника за прилагане на ЗСП /ППЗСП/, изискващ отопляваното жилище да е
единствено.
В жалбата се посочва, че оспорената заповед не е
мотивирана, липсва посочване пред кой орган подлежи на оспорване и по кой ред и
това се отразява на законосъобразността й моли да бъде отменена.
Ответникът е представил становище, в което посочва, че
поради обстоятелството, че г-н Х. и съпругата му притежават два жилищни имота, установено при подаване на
молба – декларация за отоплителен сезон 2015/2016 г., обстоятелство, което не е
декларирано в молба –декларация от 11.10.2013 година и не следва да бъде
отпусната целева помощ за отопление за 2013/2014 г, тъй като не са налице
необходимите законови предпоставки и не следва да бъде изплатена и еднократно
финансова помощ в размер на 30 лева и
същите са недобросъвестно получени и подлежат на връщане.
В съдебно заседание оспорващият - Б.С.Х.,*** не се
явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът -директорът на Дирекция „Социално подпомагане”
гр. Червен бряг не се явява, не се
представлява.
Административен
съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт
във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 11.10.2013 година Х. е
подал молба – декларация №СП-01-680/11.10.2013г. за отпускане на целева помощ
за отопление /л.л.27-28/. Видно от същата, е посочил, че е женен за А. А. Х.,
обитава жилище в гр.Койнаре, ул.”9-ти септември” №50, като обитаваното жилище е
единствено за семейството.
Изготвен е социален доклад /л.29/, с който е
предложено да бъде отпусната целева помощ за отопление и със заповед №СПК-01-680/25.10.2013
г. /л.26/ е отпусната в размер на 328,60 лева.
На Б. Х., с
оглед утвърден списък за изплащане на еднократна финансова подкрепа в размер на
30 лева, с оглед разпоредбите на Постановление № 42 на МС от 27.02.2011г. за
одобряване на допълнителни разходи по бюджета на МТСП за 2014 г. за
предоставяне на еднократна финансова помощ на лица и семейства, през 2014
година е изплатена еднократна помощ в размер на 30 лева, тъй като лицата,
получили целева помощ за отоплителен сезон 2013/2014 година имат право на тази
помощ.
На 07.08.2015 г. А. Х. –съпруга на оспорващия, подава
молба– декларация /л.20/ за отпускане на целева помощ за отопление за сезон
2015/2016 г. и прилага съответни доказателства.
В социалния
доклад по молбата /л.19/ е направен извод, че семейството притежава две жилища
и се предлага исканата помощ да бъде отказана. Приобщени са преписи на
нотариални актове /НА/ на двата имота, като същите НА са приложени на л.л.24,
25 по делото и са приети като доказателство.
Със заповед №СП-01-1977/25.08.2015 г. /л.18/ на Х. е отказано отпускане на целевата помощ
за отопление за последващия отоплителен сезон поради притежаването на две жилища, с което не
отговаря на условията на чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП. Тази заповед не е предмет
на настоящето дело.
С оглед установеното е издадена заповед №ДСП
СП-11-45/25.08.2015 г. /л.17/, с която е назначена комисия, която да извърши
проверка по отношение на недобросъвестно получена целева помощ за отопление от Х.,
като в констативен протокол /л.16/, е
установено, че семейство Х. притежава два недвижими
имота, за които има два НА, както следва: НА №44, том І, дело №87/1977 г.,
който е посочен в молбата декларация, подадена през 2015 г., а вторият НА - №138,
том 3, рег.№4006 дело №538/2006 г. е представен при извършената социална
анкета. Посочено е, че това обстоятелство – относно притежаването на два
недвижими имота не е декларирано в молба декларация вх.№СПК-01-680/11.10.2013
г. и молба декларация №СП-01-1214/14.07.2014 г., и отпуснатите суми за
отопление за двата отоплителни сезона следва да бъдат възстановени.
Констативният протокол е изпратен на Х. /обратна
разписка на л.15/.
На 20.10.2015 г. е издадена процесната заповед на
Директора на Дирекция “Социално подпомагане” - Червен
бряг, с която е заповядано възстановяване на недобросъвестно получена социална
помощ – целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2013/2014 г. в размер на
328, 60 лева, ведно със законоустановената лихва и еднократна финансова помощ съгласно ПМС № 42 от
27.02.2014 година в размер на 30 лева, изплатена през 2014 година на Б.Х., тъй
като за отоплителен сезон 2013/2014 г той е подал молба –декларация.
На 28.10.2015 година е подадена жалба от Х. срещу
заповедта и е поставено решение № 94ББ-0007-0048/18.11.2016 г, с което жалбата
е отхвърлена, тъй като семейството притежава два собствени жилищни имота в
гр.Койнаре, което обстоятелство не е било декларирано в подадената молба- декларация
за подпомагане с целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2013/2014 г.,
като не е било изпълнено условието на чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП, изискващ
отопляваното жилище да е единствено. Вследствие съзнателно укриване на тези
факти – относно наличието на две жилища, целевата помощ за отоплителен сезон
2013/2014 г. е получена недобросъвестно и следва да бъде възстановена, като
бъде възстановена и еднократната помощ от 30 лева, изплатена на лицата , получили
целева помощ за отоплителен сезон 2013/2014 г..
По делото е приложена и заповед №РД14-0053 от
13.11.2015 г. /л.7/, с която се възлага на А. Д. Д.-П. да замества директора на РДСП-Плевен в периода
16-18.11.2015 г. Приложени са и ЕР на ТЕЛК, издадени по отношение на Х. и
съпругата му /л.л.22,23/.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед
е издадена от компетентен орган по см. на чл. 14а, ал.3
от Закона за социалното подпомагане , съгласно който, в случай на
констатирана недобросъвестност, директорът на дирекция "Социално
подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената
социална помощ заедно със законната лихва. С оглед на факта, че заповедта е
подписана от Директора на ДСП Червен бряг съдът приема, че е налице материална,
териториална компетентност и такава по степен на издателя на атакувания
индивидуален административен акт.
Заповедта е издадена при спазване на
административно-производствени правила, като са били събрани доказателства за
релевантните юридически факти. Приобщени са нотариалните актове на двата
притежавани от Х. и съпругата му недвижими имоти – дворно място с къща и УПИ със
жилищна сграда и гараж, и двата в гр.Койнаре.
При издаване на процесната заповед е спазена и
установената писмена форма, като заповедта е мотивирана със съображенията,
изложени при обжалването по административен ред, което е допустимо в
съответствие с ТР №16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. В постановеното решение
вр.и.д.директор на Регионална Дирекция за социално подпомагане гр.Плевен са
посочени притежаваните от семейството недвижими имоти, индивидуализирани със
съответните НА, които НА са приобщени по преписката, и е посочено правното
основание за липса на една от предпоставките за отпускане на целева помощ за
отопление - чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП, приложим съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.
Въз основа на това е направен и извод, че получената целева помощ за
отоплителен сезон (2013/2014 г.) е получена недобросъвестно, доколкото при
подаването на молбата-декларация е посочено, че семейството притежава само едно
жилище, което не отговаря на действителното положение, като е посочена и
съответната правна норма.
Съдът намира, че е налице и съответствие с
материалния закон. Социалното
подпомагане се изразява в предоставяне на помощи за задоволяване на основни
жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и
притежаваното от тях имущество. Право на социално подпомагане имат българските
граждани, когато поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях
причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежаваното
имущество, да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Съгласно
чл. 12, ал.4
от Закона за социално подпомагане условията и редът за отпускане,
изменяне, спиране, възобновяване и прекратяване на целевите помощи за отопление
се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. Това е Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.
В член 2, ал.1 от същата се сочи, че целева помощ за отопление се отпуска на
лицата и семействата, които отговарят на изискванията на чл. 10
и чл. 11 от
Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. В случая
е налице основанието по чл. 10, ал.
1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане,
наличието на което при правилно деклариране би мотивирало административния
орган да откаже предоставянето на целевата помощ за отопление. Наличието на
друго жилище, притежавано от член на семейството, изключва възможността за получаване
на социални помощи от членовете на това семейство. Като не е декларирал това
обстоятелство, Х. е проявил недобросъвестност, поради което правилно е издадена
заповед за възстановяване на отпуснатата целева помощ. Не е налице хипотезата
на чл.10, ал.2 от ППЗСП, доколкото въпреки издадените в полза на Х. и съпругата
му ЕР на ТЕЛК и тази разпоредба изисква наличие на единствено жилище.
Съгласно чл.5, ал. 1, т. 1 от Постановление № 42
на МС от 27.02.2014 г. за одобряване на
допълнителни разходи за предоставяне на еднократна финансова подкрепа на лица и
семейства, Обн., ДВ, бр. 20 от 7.03.2014
г., в сила от 7.03.2014, финансовата подкрепа по чл. 1, ал. 1
се предоставя еднократно на лицата и
семействата, получили целева помощ за отопление за отоплителния сезон 2013/2014
г.. С оглед обстоятелството, че на Х. е изплатена и еднократна финансова помощ
в размер на 30 лева именно поради обстоятелството, че е правоимащо лице за
отоплителен сезон 2013/2014 година, то след установяване на невярно декларирани
обстоятелства, Х. губи качеството „правоимащо лице” и така изплатената помощ
също следва да бъде възстановена като недобросъвестно получена.
Неоснователен е доводът на оспорващия, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като, в нея не е посочено пред кого може да се обжалва.
В заповедта е ясно посочено, че подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
получаването по реда на АПК. Х. надлежно е упражнил правото си на жалба, поради
което неговите права не са нарушени, а и предходните заповеди са му връчвани и
е неоснователно твърдението, че в процесната заповед е цитирана заповед, която не
му е неизвестна.
Предвид
горепосоченото заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона
форма, при спазване на административно производствените правила, материалния
закон и целта на закона, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172
ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, пети състав
РЕШИ :
Отхвърля жалбата на Б.С.Х.,*** срещу заповед № ДСПСП11-45/20.10.2015 г. на
Директора на Дирекция “Социално подпомагане” - Червен
бряг.
Решението да се
съобщи на страните.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ