Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
гр.Плевен, 27 Януари
2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при секретаря М.К., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №1013
по описа на Административен съд-Плевен за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.14б, ал.1 от Закона
за социално подпомагане (ЗСП).
Делото е образувано по
жалба от А.А.Х. *** срещу Заповед № ДСПСП11-45/20.10.2015 г. на Директора на Дирекция
“Социално подпомагане” - Червен бряг, с която е заповядано
възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ – целева помощ за
отопление за отоплителен сезон 2014/2015 г. в размер на 341,56 лева, ведно със
законоустановената лихва. Заповедта е потвърдена с Решение №94АА-0014-0047/18.11.2015
г. на вр.и.д.Директор на Регионална Дирекция за социално подпомагане гр.Плевен.
Посочено е, че семейството притежава два собствени жилищни имота в гр.Койнаре,
което обстоятелство не е било декларирано в подадената молба за подпомагане с
целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2014/2015 г., като не е било
изпълнено условието на чл.10, ал.1, т.1 от Правилника за прилагане на ЗСП
/ППЗСП/, изискващ отопляваното жилище да е единствено.
В жалбата са наведени доводи, че заповедта е
немотивирана и неясна. Потвърдителното решение е с неясни мотиви, не се разбира
защо се потвърждава заповедта, като се цитира друга заповед, за която жалбоподателката
няма представа. Не е посочено пред кого и в какъв срок може да се обжалва. Моли
заповедта да бъде отменена изцяло.
От ответника по делото не е депозиран писмен отговор
по жалбата, въпреки дадената му възможност с Определение №1636/04.12.2015 г. /л.30/.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично.
Заявява, че поддържа жалбата, не
се противопоставя на приемането на писмените доказателства. Омъжена е от 1965
г., когато е сключила със съпруга си граждански брак, а през 1977 г. са
придобили имот в гр. Койнаре чрез покупка, отразена в нотариален акт №
44/30.04.1977 г. Имотът е придобит със съпруга й от хората, които са отразени в
нотариалния акт – Ц. М., Й. Н. и наследниците на Ц. Б.. В този имот има
построена къща, в която живеят. В другия имот, за който има нотариален акт от 2006 г., също има жилищна сграда, но твърди,
че той е собственост на дъщеря и, но е записан на името на жалбоподателката,
защото дъщеря й не е била разведена с мъжа си. Моли съда да отмени заповедта, с
която Социално подпомагане – Червен бряг са поискали да се върнат сумите за
отопление. Твърди, че няма никакви доходи и няма от къде да върне тези пари,
сочи, че е болна и едва е дошла до съда.
Ответникът в настоящето производство не се явява, не
се представлява и не ангажира становище по жалбата.
Административен
съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт
във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
А.А.Х. е подала молба
– декларация №СП-01-1214/14.07.2014 г. за отпускане на целева помощ за отопление
/л.л.27-28/. Видно от същата, е посочила, че е омъжена за Б. С. Х., обитава
жилище в гр.Койнаре, ул.”9-ти септември” №50, като обитаваното жилище е
единствено за семейството. Изготвен е социален доклад /л.26/, с който е
предложено да бъде отпусната целева помощ за отопление. Такава е отпусната със
заповед №СП-01-1214/28.07.2014 г. /л.25/ в размер на 328,60 лева. Въз основа на
писмо на изпълнителния директор на ДСП /л.л.36,37/ с оглед настъпила промяна в
нормативен акт, е издадена заповед №ДСП11-83 от 04.12.2014 г. /л.38/, с която
на Х. по същата молба-декларация допълнително е отпусната сумата 12,96 лева
/л.39, гръб/.
Х. е подала последваща молба – декларация
№СП-01-1977/07.08.2015 г. за отпускане на целева помощ за отопление
/л.л.18-19/. В социалния доклад по същата /л.24/ е направен извод, че
семейството притежава две жилища и се предлага исканата помощ да бъде отказана.
Приобщени са преписи на нотариални актове /НА/ на двата имота, като същите НА са
приложени на л.л.22,23 от делото, приети са като доказателство и не са оспорени
от Х.. Със заповед №СП-01-1977/25.08.2015 г. /л.17/ е отказано отпускане на целевата
помощ за отопление за последващия отоплителен сезон поради притежаването на две жилища, с което не
отговаря на условията на чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП. Тази заповед не е предмет
на настоящето дело. Издадена е и заповед №ДСП СП-11-45/25.08.2015 г. /л.15/, с
която е назначена комисия, която да извърши проверка по отношение на
недобросъвестно получена целева помощ за отопление от Х.. Комисията е завършила
работата си с констативен протокол /л.16/, с който е установено, че семейство Х. притежава два недвижими имота, за които има два НА,
както следва: НА №44, том І, дело №87/1977 г., който е посочен в молбата
декларация, подадена през 2015 г., а вторият НА - №138, том 3, рег.№4006 дело
№538/2006 г. е представен при извършената социална анкета. Посочено е, че това
обстоятелство – относно притежаването на два недвижими имота не е декларирано в
молба декларация вх.№СПК-01-680/11.10.2013 г. и молба декларация
№СП-01-1214/14.07.2014 г., и отпуснатите суми за отопление за двата отоплителни
сезона следва да бъдат възстановени. Констативният протокол е изпратен на Х. /обратна разписка на л.16, гръб/. Издадена е заповед
за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ
№ДСПСП11-45/07.09.2015 г. /л.14/, с която е наредено Х. да възстанови сумите по
молба- декларация вх.№СПК-01-680/11.10.2013 г. и молба- декларация
№СП-01-1214/14.07.2014 г. Същата заповед е получена на 17.09.2015 г. /л.14, гръб/,
като на 23.09.2015 г. е оспорена по административен ред /жалба на л.13/. По
така подадената жалба е постановено решение № 94АА-0013-0039/13.10.2015 г.
/л.л.11,12/, с което заповедта е отменена като немотивирана, а по отношение
отоплителен сезон 2013/2014 г. е посочено, че за този сезон помощта е получен
от друг адресат – Б. С. Х.. Постановена е последващата Заповед № ДСПСП11-45/20.10.2015
г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” Червен бряг, с която е
заповядано възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ – целева
помощ за отопление за отоплителен сезон 2014/2015 г. в размер на 341,56 лева,
ведно със законоустановената лихва, дължима от датата на възстановяването и.
Посочено е правно основание – чл.14а, ал.3 от ППЗСП. Същата заповед е оспорена
по административен ред, като по жалбата е постановено Решение
№94АА-0014-0047/18.11.2015 г. на вр.и.д.Директор на Регионална Дирекция за
социално подпомагане гр.Плевен. В същото са изложени мотиви, че семейството
притежава два собствени жилищни имота в гр.Койнаре /индивидуализирани с НА/,
което обстоятелство не е било декларирано в подадената молба- декларация за
подпомагане с целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2014/2015 г., като
не е било изпълнено условието на чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП, изискващ
отопляваното жилище да е единствено. Вследствие съзнателно укриване на тези
факти – относно наличието на две жилища, целевата помощ за отоплителен сезон
2014/2015 г. е получена недобросъвестно и следва да бъде възстановена.
По делото е приобщена и заповед №РД14-0053 от
13.11.2015 г. /л.7/, съгласно която на подписалата решението А.
Д.-П. се възлага да замества Директора на РДСП-Плевен в периода
16-18.11.2015 г. Приобщени са и ЕР на ТЕЛК, издадени по отношение на Х. и
съпруга и /л.л.20-21, 46-47/.
Като част от установените факти съдът цени и
признанието в съдебно заседание от страна на жалбоподателката, че същата е
омъжена и притежава заедно със съпруга си два жилищни имота, доколкото същото е
признание на неблагоприятни за нея факти.
Така установената
фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Оспорената заповед /л.10/ е била съобщена на
27.10.2015 г. /обратна разписка на л.9/ и е обжалвана по административен ред
/жалба от 28.10.2015 г., приобщена на л.8/, като с Решение
№94АА-0014-0047/18.11.2015 г. на вр.и.д.Директор на Регионална Дирекция за социално
подпомагане гр.Плевен /л.л.5,6/ жалбата е била отхвърлена. Решението е получено
на 20.11.2015 г. /обратна разписка на л.4/. Срещу оставената в сила заповед е
подадена настоящата жалба пред съда, като същата е депозирана на 25.11.2015 г.,
видно от поставения вх.№ на органа /л.3/. Предвид изложеното, съдът намира, че
жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен
интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд
и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 14а, ал.3
от Закона за социалното подпомагане в случай на констатирана
недобросъвестност, директорът на дирекция "Социално подпомагане"
издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно
със законната лихва. С оглед на факта, че заповедта е подписана от Директора на
ДСП Червен бряг съдът приема, че е налице материална, териториална
компетентност и такава по степен на издателя на атакувания индивидуален
административен акт.
Заповедта е издадена при съблюдаване на
установените административнопроизводствени правила, като са били събрани
доказателства за релевантните юридически факти. Приобщени са НА на двата
притежавани от Х. и съпруга й недвижими имоти – дворно място с къща и УПИ със
жилищна сграда и гараж, и двата в гр.Койнаре.
Предписаната от закона писмена форма е
спазена, като заповедта е мотивирана със съображенията, изложени при
обжалването по административен ред, което е допустимо в съответствие с ТР №16
от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. В постановеното решение
№94АА-0014-0047/18.11.2015 г. на вр.и.д.Директор на Регионална Дирекция за
социално подпомагане гр.Плевен са посочени притежаваните от семейството недвижими
имоти, индивидуализирани със съответните НА, които НА са приобщени по преписката,
и е посочено правното основание за липса на една от предпоставките за отпускане
на целева помощ за отопление - чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП, приложим съгласно
чл.2, ал.1 от Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление. Въз основа на това е направен и извод, че получената
целева помощ за предходния отоплителен сезон (2014/2015 г.) е получена
недобросъвестно, доколкото при подаването на молбата-декларация е посочено, че семейството
притежава само едно жилище, което не отговаря на действителното положение. Посочена
е и правната норма, въз основа на която в този случай следва да се върне
помощта.
Постановеният административен акт е издаден
при спазване на материалноправните разпоредби и преследва законосъобразна цел.
Социалното подпомагане се изразява в предоставяне на
помощи за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато
това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Право на
социално подпомагане имат българските граждани, когато поради здравни,
възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда
си или доходите, реализирани от притежаваното имущество, да осигуряват
задоволяване на основните си жизнени потребности. Съгласно чл. 12, ал.4
от Закона за социално подпомагане условията и редът за отпускане,
изменяване, спиране, възобновяване и прекратяване на целевите помощи за
отопление се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика.
Това е Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление. В член 2, ал.1 от същата се сочи, че целева помощ за
отопление се отпуска на лицата и семействата, които отговарят на изискванията
на чл. 10
и чл. 11 от
Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. В случая
е налице основанието по чл. 10, ал.
1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане,
наличието на което при правилно деклариране би мотивирало административния
орган да откаже предоставянето на целевата помощ за отопление. Наличието на
друго жилище, притежавано от член на семейството, изключва възможността за
получаване на социални помощи от членовете на това семейство. Като не е декларирала
това обстоятелство, Х. е проявила недобросъвестност, поради което правилно е
издадена заповед за възстановяване на отпуснатата целева помощ. Не е налице
хипотезата на чл.10, ал.2 от ППЗСП, доколкото въпреки издадените в полза на Х.
и съпруга и ЕР на ТЕЛК и тази разпоредба изисква наличие на единствено жилище.
Следва да се посочи, че причините, поради които
вторият имот, с НА от 2006 г., е закупен /записан по терминологията на
жалбоподателката/ на името на Х., е ирелевантен. Представеният НА не може да
бъде оборен с твърдението, че имотът е на дъщерята на Х.. До признаването със
съдебен акт на симулативност на сделката, жилищният имот е собственост на Х.
спрямо всички лица, включително и спрямо ДСП и съда.
Фактът, че в процесната заповед не е посочено пред
кого може да се обжалва, не се отразява на нейната законосъобразност, а само
евентуално може да доведе до приложението на чл.140 АПК. В заповедта е ясно
посочено, че подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаването по реда на
АПК. Х. надлежно е упражнила правото си на жалба, поради което нейните права не
са нарушени. Предходните заповеди са й били надлежно връчвани, поради което е
неоснователно твърдението, че в процесната заповед е цитирана заповед, която и
е неизвестна.
С оглед на изложеното,
заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при
спазване на административно производствените правила, материалния закон и целта
на закона, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от
АПК, Административен съд-Плевен, VI-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.Х. *** срещу Заповед №
ДСПСП11-45/20.10.2015 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” - Червен
бряг.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: