Р Е Ш Е Н И Е

№ 88 / 2 Март 2016 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и шестнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛКА БРАТОЕВА

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

Секретар: Г.К.

Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело №12 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

С решение № 94/03.12.2015г., постановено по НАХД № 289/2015г. Левченският районен съд е отменил Наказателно постановление № 4/29.07.2015 г. на ВПД Началник РУ на МВР-Левски, с което на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 257,ал. 1 от Закон за МВР/ЗМВР/, на Е.А.В. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 500/петстотин/ лв. за това, че на 05.07.2015 г. в 00,45 ч. в с. Козар Белене, ул. „Съединение” № 31 като управител на кафе-аперитив „Амнезия” нарушава разпоредбите на полицейско разпореждане № 4054/16.06.2015 г. да не нарушава нощната тишина и спокойствието на гражданите със силна музика и да спазва установеното работно време.

Срещу така постановеното решение е постъпила касационна жалба /подадена като „жалба”/ от ВПД Началник РУ на МВР-Левски. Жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно и противоречи на представените по делото доказателства. Моли да бъде отменено и да бъде потвърдено наказателното постановление.

Ответникът не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Навежда довод, че посочването в АУАН на нарушената правно норма чл. 64 ЗМВР, а в НП чл. 64,ал. 4 от ЗМВР не е съществено процесуално нарушение. Моли да бъде отменено решението и да бъде потвърдено наказателното постановление.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените от жалбоподателя основания, становищата на страните и изискванията на закона намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

За да отмени наказателното постановление, решаващият съд е приел, че в него не се съдържа описание на конкретно извършено нарушение. Навежда довод, че АУАН и НП съдържа описание на нарушаване разпоредбите на предходно издадено полицейско разпореждане, което е било в смисъл да не се нарушава нощната тишина и да се спазва установеното работно време. Счита, че в НП не се съдържа конкретно описание на датата и мястото на нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Освен това в НП е посочена като нарушена правна норма чл. 64,ал. 4 от ЗМВР, а в АУАН чл. 64 от ЗМВР. Счита, че в НП не се съдържат данни какви са конкретните действия или бездействия, с които даденото разпореждане не е било изпълнено. Мотивира извод, че от събраните по делото доказателства не е установено неизпълнение на полицейското разпореждане. Излага доводи, че свидетелят, по чийто сигнал е съставен АУАН не може да конкретизира точния час и дата на подаване на сигнала, освен това показанията му са противоречиви и пристрастни, поради което не ги кредитира като достоверни. На изложените основания е отменил наказателното постановление.

Решението е неправилно.

От приложеното към делото Разпореждане № 4054/16.06.2015 г. на длъжностното лице, на което са възложени правомощия по охрана на обществения ред се установява, че на Е.А.В. , в качеството й на управител на кафе-аперитив „Амнезия” с. Козар Белене е разпоредено да не нарушава нощната тишина и спокойствието на гражданите и да не нарушава разпоредбите, описани в чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 на Общината и установеното работно време. Няма данни и твърдения разпореждането да е обжалвано и отменено, поради което съдът намира, че същото е в сила.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 на ОбС-Левски за опазване и поддържане на обществения ред, чистотата и околната среда на територията на общината, работното време на търговските обекти, заведенията за хранене и развлечения се предлага от стопанисващите обекта , като се спазват следните изисквания: от 01.11. до 31.03- от 6,00 до 23,00 ч., като музиката се спира в 22,00ч.; от 01.04. до 31.10.- от 6,00 ч. до 24,00 ч., като музиката се спира в 23,00 ч.

На първо място, настоящият съд не споделя извода на решаващия, че издаденото полицейско разпореждане е „ предходно”, т.е., отнася се за предходен случай. Полицейското разпореждане е постоянно действащо. То не се отнася до забрана В., като управител на заведението да не нарушава нощната тишина и спокойствието на гражданите и да спазва работното си време съобразно чл. 3,ал. 1 от Наредба № 1 само на датата, на която е издадено, а има действие и занапред- адресатът му да изпълнява разпоредителната му част и в бъдеще и постоянно. Поради това , за да бъде установено административно нарушение не е необходимо да е налице предхождащо, в конкретния случай друго предупреждание от полицейските органи. Нарушението на цитираното разпореждане ще е налице винаги, когато извън посоченото от чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 време, привлеченото лице нарушава нощната тишина и спокойствие и не спазва работното време.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, не само от АУАН, но и от свидетел, посочен от жалбоподателя, че на посочената в АУАН и НП дата разпореждането е било нарушено. Свидетелят Д. Р. установява, че случилото се е на 04.07. вечерта, преди 12,00 ч., преди полунощ. Установява още, че е имало музика, дошла е полицията и е казала, че музиката трябва да се спре. Втори път е дошла полицията „ някъде към 12,00 ч., половин час след първия път” . Музиката е била намалена вече. Уточнява- първият път полицията е дошла преди 12,00 ч., а втория път- след 12,00 ч., в рамките на половин час. Този свидетел, дори и при изразеното от него недоволство, че лицето, което подава сигнали „ разваля вечерта на младите хора”, които искат да се веселят, в частта, в която описва фактите, и конкретно времето, през което заведението е работело и музиката е свирела, е категоричен и очевидно обективен. Св. А. Р., разпитан по искане на нарушителя също установява точното време на извършване на нарушението, както и фактът, че заведението е посещавано от полицията два пъти същата вечер, „ в порядъка на 20 минути”. Фактът, че заведението е работело и е имало музика около 12,00 ч. се установява и от обясненията на нарушителя- жалбоподател в първоинстанционното производство. От обясненията се потвърждава, че около 12,00 ч., „ в порядъка на около 20 минути, не повече от половин час” полицейският патрул е посетил два пъти заведението по подаден сигнал за свиреща музика. Отделно от това, в самия АУАН нарушителят изрично е записал „ нямам възражения”, като в същия е отразено, че на 05.07.2015 г., в 00,45 ч. разпореждането да не нарушава нощната тишина и да спазва работното време е било нарушено. Що се отнася до показанията на св. А., който е подал сигнала, същите отразяват неговите впечатления от нарушенията на нощната тишина без да сочи конкретната дата, но от които се установява, че тези нарушения са много чести и са довели до конфликтни ситуации. Впрочем, обясненията на нарушителя и изричното му становище, че няма възражения по констатациите в АУАН, както и показанията на свидетелите Р., и особено Р. са достатъчни, за да се приеме за установено, че в посоченото в АУАН време / 00,45 ч. на 05.07.2015 г./ Е.А.В., като управител на кафе-аперитив „Амнезия” нарушава разпоредбите на полицейско разпореждане № 4054/16.06.2015 г. като нарушава нощната тишина и спокойствието на гражданите със силна музика и не спазва установеното работно време. При регламентиран от Наредба № 1 за тази част от годината край на работно време 24,00 ч. , е установено, че заведението е работело в 00,45 ч. При регламентирана за тази част от годината възможност за музика в заведението до 23,00 ч., същата е продължила и след 24,00 ч.. Нарушаването на полицейското разпореждане е установено по безспорен начин, с което е осъществен фактическият състав на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР,поради което правилно и законосъобразно е приложена административнонаказателната норма на чл. 257,ал. 1 от с.з. Непълното вписване в АУАН на нарушената правна норма, като е посочен само чл. 64, без съответната алинея не се преценява като съществено процесуално нарушение при издаването на НП, предвид и регламентираната в чл. 53,ал. 2 от ЗАНН правна възможност за издаване на наказателно постановление при допусната нередовност в акта, при наличие на останалите предвидени в този текст предпоставки, които в конкретния случай са безспорни.

Предвид изложеното, съдът намира, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, същото е правилно и законосъобразно. Като го е отменил, районният съд е постановил несъобразено с материалния закон решение, което следва да бъде отменено, а наказателното постановление-потвърдено.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 94/03.12.2015г., постановено по НАХД № 289/2015г. на Левченския районен съд и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 4/29.07.2015 г. на ВПД Началник РУ на МВР-Левски.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.