РЕШЕНИЕ

№ 191

гр. Плевен, 25.04.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Д.Д. изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 1011 по описа за 2015 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Административното дело е образувано по жалба на Н. К.С.,*** ,чрез пълномощника В.Н.Г., съгласно пълномощно на л. 6 по делото срещу решение № 2153-14-41/13.11.2015 година на директора на ТП на НОИ Плевен.

В жалбата се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно, тъй като неправилно не е зачетен като учителски стаж периодът от 01.10.1978 г. – 01.10.1984 г, през който лицето е било на длъжност дружинен ръководител в НСП „Иван Вазов” с. Подем и НУ „Св.Св.Кирил и Методий” с. Подем. Посочва ,че е назначена от ОК на ДКМС, като е работила действително в училищата, като за длъжността се изисква педагогическо образование и е изпълнявала учителски функции. Посочва, че е работила на пълен щат –ненормиран работен ден и заплащането съответства на пълен щат като заплащането на учителите. Посочва, че е участвала в работа на педагогически съвети, отчитана е работата пред директора на съответното училище. Счита, че неправилно се приема, че тъй като е назначена от ОК на ДКМС, то стажът не следва да е зачетен като такъв на учител, тъй като намира за неправилно с разпоредби, приети в по-късен момент, да се регламентира положен преди това трудов стаж. Посочва, че съгласно чл. 4, т. 3от Наредба № 1 от 21 август за реда и начина за определяне на индивидуалните месечни работни заплати за стаж по специалността се признава времето, през което лицето е работило с учителска квалификация на щат като дружинен ръководител, ученически организатор в национални, регионални и общински извънучилищни учреждения. Посочва, че Законът за народната просвета от 1948 г, отм. със ЗНП от 1991 година и Указ 330 не предвиждат изрично норматив за продължителността на преподавателската работа на дружинния ръководител, но намира с оглед представените нотариално заверени декларации на директорите и учителите, че през посочения период е работила в учебно заведение на пълен щат и цялата трудова дейност е била в училището. Намира, че стаж в периода 01.10.1978 г. – 01.10.1984 г. следва да бъде зачетен по реда на §5, ал. 1 от ПЗР на КСО. Моли за отмяна на решението в частта относно непризнаване на стажа й като дружинен ръководител за учителски.

В съдебно заседание оспорващата- Н. К.С.,***, не се явява, представлява се от пълномощника си В.Н.Г., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът – директорът на РУСО –Плевен се представлява от гл. юрк. Р., която намира жалбата за неоснователна и счита, че правилно пенсионният орган е приел, че не следва да бъде зачетен периодът като дружинен ръководител като стаж на учител.

Административен съд - Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление от 29.10.2014 година С. прави искане за отпускане на пенсия за ОСВ.

С разпореждане от 28.11.2014 г (л.52) е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като с разпореждане от 22.01.2015 година (л.56) поради пропуск от страна на административния орган да зачете осигурителен стаж за периода 01.09.1986 г – 31.08.1988 г. в ОУ „Христо Ботев” с. Кривня, като „учител” е изчислен стажът на лицето, като отново е постановен отказ за отпускане на пенсия.

С молба от 27.01.2015 година С. представя документ за стаж, придобит в Италия.

С разпореждане № МП-4866-13/31.07.2015 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” е отказано отпускане на пенсия на С., тъй като тя отговаря на изискванията за 2014 година за навършена възраст от 60 години и 8 месеца, но не отговаря на изискването за осигурителен стаж от 34 години и 8 месеца. Излагат се мотиви, че не може да бъде отпусната пенсия по реда на §5 от ПЗР на КСО, тъй като не отговаря на условието за 25 години и 8 месеца учителски стаж за жените през 2014 година, тъй като има осигурителен учителски стаж от 22 години 1 месец и 28 дни. Посочва се, че при определяне на стажа като такъв, положен от учител се има предвид разпоредбата на чл.19, ал.1 вр. ал.3 от НПОС и като учителски стаж се зачита и този на лицата , заемащи длъжности по списък ,утвърден от министъра на образованието, младежта, науката, съгласуван с управителя на НОИ, като в този списък фигурира и длъжността „дружинен ръководител”, ако отговаря на изискванията заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобито образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителната преподавателска работа. В разпореждането се посочва, че претендирания период 01.10.1978 г. – 01.10.1984 г. като „дружинен ръководител” не се зачита за учителски стаж, тъй като е положен към ОК на ДКМС, а ОК на ДКМС не е учебно заведение по см. на чл. 19, ал. 1 от НПОС, тъй като не е създадено по Закона за народната просвета.

Срещу разпореждането е подадена в срок жалба от С. (л. 76), в която се обжалва разпореждането относно незачитане на стажа, положен в периода01.10.1978 г. – 01.10.1984 г. като учителски и се излагат доводи, че не е допустимо, по отношение на вече положен стаж впоследствие със законодателни промени да се създават изисквания относно признаването му като учителски.

На 13.11.2015 година е постановено процесното решение от директора на ТП на НОИ –Плевен, с което е отхвърлена жалбата на лицето. Изложени са мотиви, които изцяло съвпадат с вече посочените в разпореждане от 31.07.2015 година . Посочва се, че правилно периодът 01.10.1978 г. – 01.10.1984 г. не е зачетен като учителски, тъй като не са ангажирани доказателства лицето да е извършвало преподавателска работа, като такъв характер на работа не е доказан и с представените нотариално заверени декларации на С. С. и К. Я., като С. е назначена на работа като „дружинен ръководител” от ОК на ДКМС, води се на отчет към ОС на ДКМС, което не е учебно заведение.

По делото е представен списък на длъжностите, за които се признава учителски трудов стаж по см .на чл.19, ал. 2 от НПОС (л.149), от който се установява, че стажът, положен на длъжността „дружинен ръководител” също се признава за учителски стаж.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по см. на чл. 117, ал. 3 от КСО – директорът на РУСО –Плевен, в установената форма, при спазване на административно-производствените правила.

Съдът намира, че решението е постановено в несъответствие с материалния закон .

Административният орган неправилно се е позовал на чл. 19, ал. 1 от НПОС, тъй като съгласно § 9 от ПЗР на КСО за осигурителен стаж по кодекса се признава времето до 31 декември 1999 г., което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране съгласно действащите дотогава разпоредби. Изявена е изрична законодателна воля по отношение на положения трудов стаж до 31.12.1999 г. да се прилагат действащите дотогава разпоредби. Трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалицифицират съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на съществуването на трудовото или осигурителното правоотношение. Към момента на полагане на спорния трудов стаж 01.10.1978 г. - 01.10.1984 г. е действал Закона за народната просвета (обн. ДВ, бр. 218 от 1948 г., отменен с Закон за народната просвета от 1991 г., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.) и Указ № 330 за народната просвета (обн. - Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86/1991 г.). В ЗНП (отм.) не е предвиден изрично норматив за задължителна преподавателска работа на дружинните ръководители (посочени в закона като "ръководители на организацията "Септемврийче"), които са сред педагогическите длъжности, свързани с възпитанието на деца от основния курс на образование. Положеният труд при ненормиран 8-часов работен ден на учебно-възпитателните и организационно- педагогически длъжности, сред които е трудът на дружинните ръководители, полаган в основните училища, се зачита за учителски на основание чл. 15, раздел "Извънучилищни учреждения и форми на извънкласна и извънучилищна работа" от Указ № 330 за народната просвета. В случая не се оспорва от органа обстоятелството, че С. в процесния период работи като „дружинен ръководител” в НСП „Иван Вазов”, НУ „Св.Св. Кирил и Методий” и ОУ „Св.Св.Кирил и Методий” –с.Подем и че длъжността „дружинен ръководител” е посочена в Списък на длъжностите, за които се признава учителски трудов стаж, утвърден от управителя на НОИ и министъра на образованието и науката, но се приема, че стажйт не следва да бъде зачетен като учителски, тъй като е назначена от ОК на ДКМС, което не е учебно заведение. Установява се,че С. има норматив, който се изисква за тази длъжност и това доказва по безспорен начин от представените нот. заверени декларации на К. Я. и С. С., които съдът кредитира относно обстоятелството, че С. е работила на пълен нормативи и двете училища – ненормиран работен ден и е била на подчинение на директора на училищата, като стажът е надлежно оформен в трудовата книжка. Съдът намира, че следва да се отчете, че тя е работила на ненормиран работен ден, с оглед характера на работата " дружинен ръководител", което включва и работа извън учебното време, работа и по време на бригади, ваканции, почивни дни и др. Тази длъжност задължително се изпълняла от лица с педагогическо образование, изискуемо за упражняване на учителска професия .Стажът е положен в учебно заведение, съгласно изискването на чл. 19, ал.3 от НП, което по настоящото дело се установи от писмените и гласни доказателства .Съдът намира, че с оглед събраните доказателства, следва да се приеме, че за времето от 01.10.1978 г. - 01.10.1984, С. е работила като " дружинен ръководител " в горепосочените училища и е изпълнила пълната норма на задължителна преподавателска работа .Административният орган не оспорва обстоятелството, че липсват документи , установяващи нормативи за пълна преподавателска работа и именно поради тази причини се кредитират представените декларации от директорите на училищата, в които се удостоверява, че С. е изпълнила норматива. Оспорва се от органа обстоятелството, че работодател на С. е ОК на ДКМС, но фактът, кой е изплащал трудовото възнаграждение (каквато е била установената практика по това време), е ирелевантно за квалифицирането на спорния трудов стаж като учителски, доколкото по делото е безспорно установено реалното му полагане в училището в НСП „Иван вазов”, НУ „Св.Св. Кирил и Методийй” и ОУ „Св.Св.Кирил и Методий” –с.Подем, естеството му, свързано с възпитание на деца от основния курс на обучение, и това, че С. притежава необходимата педагогическа квалификация

Предвид горепосоченото съдът намира, че решението следва да бъде отменено и да бъде върната административната преписка за произнасяне с оглед мотивите на съда и признаване на стажа в периода 01.10.1978 г. - 01.10.1984 г за учителски по см. на чл. 19, ал. 1 от НПОС и определяне размера на пенсията с оглед това обстоятелство към 29.10.2014 година -датата на подаване на заявление за отпускане на пенсия.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, пети състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 2153-14-41/13.11.2015 година на директора на ТП на НОИ, с което е потвърдено разпореждане № МП -4866-13/31.07.2015 г.на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ -Плевен.

Връща преписката на директора на ТП на НОИ Плевен за ново произнасяне, съгласно дадените указания в мотивите на настоящото решение.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: