Р Е Ш Е Н И Е

152

гр.Плевен, 29 Март 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                           Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното  от съдия Арабаджиева административно дело №10 по описа за 2016 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

            Делото е образувано по жалба от С.А.Г. *** срещу Решение №2153-14-53/15.12.2015 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалбата й вх.№1012-14-54/17.11.2015 г. и е оставено в сила Разпореждане №6130#17/30.09.2015 г. на Ръководител на “ПО”, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, като правилно и законосъобразно.

В жалбата са наведени доводи, че оспореното решение е неправилно  и незаконосъобразно, поради което се моли да бъде отменено и да се постанови решение, в изпълнение на което да й бъде отпусната пенсия за ОСВ. Подробно описва работодателите и периодите, в които е работила при тях, като сочи, че съгласно данните от трудовите й книжки и УП, осигурителният й стаж е 35 години, 11 месеца и 1 ден, а трудовият – 38 години, 09 месеца и 22 дни, като в него не е включен периодът от 12 месеца, в който е получавала обезщетение за безработица. Твърди, че относно положения труд в “Пионер Койнаре” АД в периода от 08.02.2001 г. до 08.05.2006 г., за който счита, че е зачетен трудов стаж 4 години, 11 месеца и 28 дни, а осигурителен стаж 3 години, 1 месец и 7 дни, винаги е работила на 8 часов работен ден, като посоченото в УП, че е работила на 4 и 6 часов работен ден, не отговаря на действителното положение. За периода сочи, че не само е работила, но е и получавала заплата, поради което отразеното в УП, че за периода 01.06.2005 г. – 08.05.2006 г. не е изплащана заплата, не отговаря на истината. Сочи, че действителният й осигурителен стаж е посочен в предходно Разпореждане №145-00-570-1 от 07.10.2011 г. на РУСО, с което и е отпуснато обезщетение за безработица. Твърди, че органът не е събрал служебно необходимата информация за изчисляване на стажа й, като е нарушил и приложимите правни норми при изчисляването му. Счита, че неверни данни, подадени от работодателя, не могат й да се вменят във вина.

В съдебно заседание жалбоподателката С.А.Г. се явява лично и с адвокат Н.Х. *** с пълномощно по делото. Счита разпореждането за отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че пенсионният орган не е положил достатъчно усилия, за да изясни всички факти относно изчислението на осигурителния стаж, при наличие на доказателства за противоречиво и неясно съдържание – от една страна трудовата книжка, от друга страна - цитираните УП-та и издаденото от пенсионния орган разпореждане за обезщетение от 2006 г., от които се вижда, че действително не е зачетен правилно осигурителният стаж на С.Г.. Тази неправилност е потвърдена при потвърждаването на това разпореждане с решение на директора на ТП на НОИ. Моли да се вземат предвид при обсъждане на всички доказателства по делото и показанията на двете свидетелки, тъй като са неправилно съхранявани, загубени, дори манипулирани доказателства, находящи се при работодателя, и неточностите водят до неправилно определяне при изчисляването на правото за пенсия. Сочи, че неотразяването на обстоятелства в документите не може да се вмени като вина на жалбоподателката - това е в прерогативите на работодателя. Моли да се отмени разпореждането, с което е отказано отпускане на пенсия и да се дадат указания на органа  да бъде съобразено новото разпореждане с  вариант 2 на заключението, изготвено от вещото лице - там са съобразени и документи, които са били при работодателя, но не са били представени по делото и не са съобразени от ответника.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ Плевен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Е. Р., с пълномощно по делото. Моли да се остави без уважение жалбата на С.Г. и да се потвърди като правилно и законосъобразно Решение № 2153-14-53 от 15.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване”, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като няма необходимият стаж от 35 години, относим за 2015 г. Счита, че всички събрани по делото писмени доказателства: трудова книжка, УП-та, заключението на вещото лице, което е изключително мотивирано и подробно, потвърждават решението и разпореждането по отношение на осигурителния стаж на жалбоподателката. По отношение периодите счита, че има документи – трудова книжка и УП-та, изключвайки това, което „Пионер Койнаре” АД твърди, че не е издадено от тях, но съвпада с това, което вещото лице е съобразило. Според пълномощника на ответника вещото лице установява, че този осигурителен стаж е полаган при това работно време – на 4 часа и на 8 часа за съответните периоди. Счита, че със свидетелски показания не могат да се оборват писмени доказателства. Твърди, че жалбоподателката е работила при този работодател от 2001 г. до 2004 г. и преди повече от 10 години няма как да се съхраняват трудови досиета, те се съхраняват 5 години, откакто лицето напусне. Това, което е проверило вещото лице изцяло потвърждава официалните документи, както са съобразени от пенсионния орган. Моли да се потвърди изцяло решението.

            Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и  извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

            На 03.02.2015 г. Г. е подала заявление /л.л.26-29/ за отпускане на пенсия за ОСВ по КСО, като е приложила и съответни документи. След извършване на проверки и изискване на документи от осигурители, до Г. е изпратено уведомително писмо /л.63/, в което се сочи, че не й достига осигурителен стаж в размер на 1 година и 10 месеца, като на основание чл.9а от КСО може да внесе в 14-дневен срок 1644,72 лева, за да й бъде отпусната пенсия за ОСВ по тази разпоредба. Писмото е получено на 05.08.2015 г. /л.64/. Няма твърдения и данни Г. да е внесена посочената сума. Постановено е Разпореждане №6130#17/30.09.2015 г. на Ръководител на “ПО” /л.65/, като в същото е посочено, че към датата на подаване на заявлението Г. е на 60 години, 8 месеца и 03 дни и отговаря на изискването за навършена възраст, но придобитият осигурителен стаж е 33 години, 02 месеца и 00 дни и не отговаря на изискването за осигурителен стаж от 35 години. Въпреки указаната й възможност за заплащане на недостигащия осигурителен стаж, не се е явила и не е представила удостоверение УП-16 за внесени вноски. Поради това е отказано отпускането на пенсия за ОСВ.

Срещу разпореждането е подадена жалба до Директора на ТП на НОИ /л.л.68-71/, като в същата Г.  сочи, че не е съгласна с незачитането на част от трудовия й стаж като осигурителен, и разпореждането е немотивирано в тази му част. Твърди също, че посоченото в УП3 от 11.11.2014 г., издадено от “Пионер Койнаре” АД, че е работила в определени периоди на 4 часов и 6 часов работен ден, не отговаря на истината, винаги е работила на 8 часов работен ден. Сочи, че стажът й при “Ти фузион България” ЕООД не е зачетен правилно.

По жалбата е постановено процесното решение /л.л.96-99/. Жалбата е била счетена за неоснователна поради следните мотиви: видно от трудова книжка №23/04.03.1999 г. Г. е работила в “Пионер“ АД гр.Койнаре в периода от 08.02.2001 г. до 08.05.2006 г., като в трудовата книжка се съдържа изричен запис, че зачетеният осигурителен стаж не е равен на трудовия стаж. От УП-3 №26/11.11.2014 г., издадено от “Пионер“ АД Койнаре, се установява, че е работила с по-малко от установеното работно време в периодите: от 01.03.2003 г. до 31.03.2003 г. – на 6 часа при законоустановено работно време от 8 часа; от 01.02.2004 г. до 28.02.2004 г. – на 6 часа при законоустановено работно време от 8 часа; от 01.03.2004 г. до 30.04.2004 г. – на 4 часа при законоустановено работно време от 8 часа; Съгласно чл.38, ал.3, т.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ правилно пенсионният орган е зачел стаж не в календарно време /в пълни дни/, а съгласно тази норма от НПОС, като е зачел съответно за периодите 23 дни, 21 дни и 1 месец. За останалите периоди – от 08.02.2001 г. до 28.02.2003 г. и от 01.04.2003 г. до 31.01.2004 г., същите са зачетени изцяло за осигурителен стаж. За периода от 01.06.2005 г. до 08.05.2006 осигурителят “Пионер“ АД гр.Койнаре е издал УП-3 №07/17.03.2015 г., като е посочил, че в този период не са изплащани заплати, не са внасяни осигурителни вноски и периода не се зачита за осигурителен стаж. По отношение възражението за стажа при “Ти фузион България” ЕООД е посочено, че в периода 15.10.2007 г. до 01.03.2011 г. стажът в това дружество е зачетен изцяло, поради което жалбата е неоснователна в тази и част. Посочено е, че стажът за всички периоди е ІІІ категория, Г. е навършила необходимата възраст, но стажът е 33 години, 02 месеца и 0 дни, за недостигащия стаж не е използвала указаната й възможност по чл.9а от КСО, поради което разпореждането е правилно. На тези основания жалбата е отхвърлена и разпореждането е потвърдено.

По делото е приобщено извлечение от трудовите книжки на Г., обхващащо целия период на трудовата и дейност /л.л.6-16, 82-93/. Посочения в тях трудов стаж е подробно описан и от ВЛ в заключението му - л.л.269-271 от делото.

По делото са приобщени удостоверение изх.№07/17.03.2015 г. на л.17 от делото и удостоверение изх.№26/11.11.2014 г. на л.18 от делото, и двете издадени от “Пионер Койнаре” АД, ЕИК 824161429 /неправилно посочено в решението на директора на ТП на НОИ като “Пионер” АД Койнаре/. С протоколно определение от о.с.з. на 28.01.2016 г. /л.л.248, 249/ е открито производство по оспорване верността на съдържанието на удостоверение изх.№07/17.03.2015 г. на л.17 от делото и удостоверение изх.№26/11.11.2014 г. на л.18 от делото, както следва: в удостоверение изх.№07/17.03.2015 г. на л.17 от делото се оспорва верността на съдържанието на отразените данни за трудов и осигурителен стаж; в удостоверение изх.№26/11.11.2014 г. на л.18 от делото се оспорва верността на съдържанието на данните в крайната дясна колона – записаните месеци, дни и години трудов стаж, изчислени за съответните периоди по редове. И двете удостоверения са издадени от “Пионер Койнаре” АД.

Видно от удостоверение изх.№26/11.11.2014 г. на л.18 от делото, Г. е работила като шивачка: от 08.02.2001 г. до 28.02.2003 г., като осигурителният стаж е 2 години, 0 месеца и 23 дни; от 01.03.2003 г. до 31.03.2003 г. е работила на 6 часов работен ден, и осигурителният стаж е 0 години, 0 месеца и 23 дни; от 01.04.2003 г. до 31.01.2004 г. осигурителният стаж е 0 години, 10 месеца и 0 дни; от 01.02.2004 г. до 28.02.2004 г. е работила на 6 часов работен ден, като осигурителният стаж е 0 години, 0 месеца и 21 дни; от 01.03.2004 г. до 30.04.2004 г. е работила на 4 часов работен ден, и осигурителният стаж е 0 години, 1 месец и 0 дни;

Видно от удостоверение изх.№07/17.03.2015 г. на л.17 от делото, относно периода 01.06.2005 г. до 08.05.2006 г. “за посочения по-горе период не са изплащани заплати и не са внасяни осигуровки и съответно този период не се зачита за осигурителен стаж”. От “Пионер Койнаре” АД е изпратено и писмо /л.51/ до ТП на НОИ Плевен, като в същото се сочи, че на Г. в периода 01.06.2005 г. до 08.05.2006 г. не са плащани осигуровки и заплати и в такъв случай този период не се води за осигурителен стаж, поради което не може да се издаде УП2.

Приобщено е и удостоверение от ТП на НОИ гр.Враца изх.№1291-1 от 01.07.2015 г. /л.л.56-61/, което е поискано от ТП на НОИ Плевен с писмо /л.55/ по отношение на периода 12.08.1973 г. - 01.02.1988 г. относно положения труд при осигурителя “Пионер” АД /в несъстоятелност/ гр.Бяла Слатина, с оглед на факта, че в трудовата книжка е направена корекция на крайната дата и в продължителността на стажа. В удостоверението от ТП на НОИ – Враца е посочено, че няма данни осигурителят да е предал всички разплащателни ведомости в ТП на НОИ – Враца /л.61/.

От същия работодател - “Пионер” АД /в несъстоятелност/ гр.Бяла Слатина, ЕИК 106021130 е приложено удостоверение за работа на лицето в последващия период 08.03.1988 г. - 01.09.1995 г. - УП3 №345/29.11.2013 г. /л.62/. Приобщено е и удостоверение УП2 №346/29.11.2013 г. от работодателя “Пионер” АД /в несъстоятелност/ – гр.Бяла Слатина /л.л.46-49/, в което е отразено, че в периода 01.01.1983 г. -31.12.1985 г. Г. е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 9836,98 лева.

По делото са приобщени разплащателните ведомости на “Пионер Койнаре” АД, по отношение на Г. за времето януари 2001 г. – май 2006 г. /л.л.125-245/. Видно от същите и от заключението на ВЛ – л.л.273-275, в периода 08.02.2001 г. – 31.03.2001 г. работни часове не са посочени; в периодите 01.04.2001 г. - 28.02.2003 г.,  01.05.2004 г. – 31.01.2005 г. и 01.05.2005 г. до май 2006 г. – е работила на 8 часов работен ден; в периодите 01.03.2003 г. - 31.03.2003 г. и 01.02.2004 г. -29.02.2004 г. същата е била на 6 часов работен ден; в периода 01.03.2004 г. – 30.04.2004 г. и 01.02.2005 г. до 30.04.2005 г. на 4 часов работен ден; до май 2005 г. включително има подписи /на Г. и другите работници/, че начислените суми са получавани; от юни 2005 г. сумите са начислявани, но няма положени подписи за получаването им; за месеците декември 2005 г., март 2006 г. и май 2006 г. начислените суми на Г. са 0,00 лева.

Приобщен е регистър на осигурените лица /РОЛ - л.л.31-45/ по отношение на Г.. Видно от него, в периодите 08.02.2001 г. – 31.03.2001 г. е осигурявана при петдневна работна седмица, пълно работно време /за февруари 15 работни дни, за март пълен месец/. В периодите 01.04.2001 г. - 28.02.2003 г.,  01.05.2004 г. – 31.01.2005 г. е осигурявана при пълни месеци, пълно работно време от 8 часа; 01.03.2003 г. - 31.03.2003 г. и 01.02.2004 г. -29.02.2004 г. същата е била на 6 часов работен ден, при пълни месеци; в периодите 01.03.2004 – 30.04.2004 г. и 01.02.2005 г. - 30.04.2005 г. на 4 часов работен ден, пълни месеци; за май 2005 г. е била на 8 часов работен ден, пълен работен месец, но са посочени само 11 дни с осигурителен доход; За периода юни 2005 г.- май 2006 г. липсват данни в РОЛ по отношение на работодателя “Пионер Койнаре” АД.

По искане на съда от “Пионер Койнаре” АД са представени  трудовия договор, сключен с Г. /л.123/, от който е видно, че е назначена в това дружество на 08.02.2001 г. на 8 часов работен ден, като договорът е безсрочен. Представена е и заповед №53/08.05.2006 г. /л.122/, като е видно от същата, че трудовото правоотношение е прекратено на 08.05.2006 г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, чието заключение е на л.л. 267-283. Съгласно същата, без представяне на личното трудово досие /което не е налично/ не може да се установи какви трудови договори и допълнителни споразумения са сключвани между “Пионер Койнаре” АД и Г.. За периодите от 08.02.2001 г. до 08.05.2006 г. и 15.10.2007 г. - 01.03.2011 г. е изчислен осигурителният стаж по подпериоди при условията на 8 часов работен ден, както и при условията на работен ден с по-малка продължителност /4 или 6 часа/, както е прието от органа /варианти 2 и 1/. В обстоятелствената част на СИЕ подробно са описани стажът по трудова книжка /л.л.269-271/ и според приетото от пенсионния орган /л.л.278-279/. При съпоставка на същите е видно, че стажът по трудова книжка в периода 12.08.1973 г. – 01.02.1988 г., положен в “Пионер” Бяла Слатина, цех Койнаре в размер на 14 години, 05 месеца и 19 дни е признат само в размер на 9 години, 9 месеца и 10 дни; стажът в СД “Брадърс-Христови” гр.Петрич, който по трудова книжка е 1 година, 11 месеца и 4 дни, е признат 1 година, 10 месеца и 23 дни поради ползване на неплатен отпуск; осигурителният стаж в “Пионер Койнаре” АД в периода 08.02.2001 г.- 08.05.2006 г., който по трудова книжка е 4 години, 11 месеца и 28 и не е равен на трудовия, е признат само в размер на 4 години, 0 месеца и 22 дни;

По делото са разпитани двама  свидетели. Свидетелят Д. Д. Й. заявява, че са колеги с жалбоподателката от 1974 или 1975 г., от тогава работят заедно до 2006 г., като св. е била бригадир. Винаги са работили на 8 часов работен ден, понякога са работили и в събота, както и на 12 часа. Свидетелят  Т. Д. Ф. е работила с жалбоподателката в периода 2001 - 2004 г. в една и съща бригада. Винаги са работили на 8 часов работен ден при петдневна работна седмица, но понякога са работили и в събота 6 часа.

По искане на съда от “Пионер Койнаре“ АД е постъпило писмо /л.261/, в което се заявява относно удостоверение изх.№26/11.11.2014 г., че такъв документ не е издаван, извеждан и подписван от името на дружеството, съдържа неверни данни досежно вписания стаж на Г.. Подписът в графа “ръководител” не е на изпълнителния директор, представляващ дружеството. Подписът в графа “изготвил” категорично не може да се ангажират на кого е. В същото писмо се заявява, че удостоверение изх.№07/17.03.2015 г. е с вярно съдържание, подписът  в графа “ръководител” е на изпълнителния директор.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Решение №2153-14-53/15.12.2015 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка до жалбоподателката и е получено на 19.12.2015 г. (л.100). Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ (РУСО) е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена на 04.01.2016 г. – последния ден на срока /първи присъствен ден след няколко почивни дни/, видно от клеймото на запазения пощенски плик на л.114. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

             Разгледана по същество, жалбата е основателна.

             Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ (РУСО) се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ (РУСО) се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение №2153-14-53/15.12.2015 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

            Оспореното Решение е писмено, издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО, но изискуемата писмена форма според съда не е спазена поради липсата на мотиви. Относно мотивите, съответствието с материалния закон и  административнопроизводствените правила, настоящият състав съобразява следното:

Според чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, и с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя.

Доколкото с протоколно определение от о.с.з. на 28.01.2016 г. е открито производство по оспорване верността на съдържанието на удостоверение изх.№07/17.03.2015 г. на л.17 от делото и удостоверение изх.№26/11.11.2014 г. на л.18 от делото, както следва: в удостоверение изх.№07/17.03.2015 г. на л.17 от делото се оспорва верността на съдържанието на отразените данни за трудов и осигурителен стаж; в удостоверение изх.№26/11.11.2014 г. на л.18 от делото се оспорва верността на съдържанието на данните в крайната дясна колона – записаните месеци, дни и години трудов стаж, изчислени за съответните периоди по редове, то съдът счита, че следва първо да се произнесе по това оспорване, за да може да обоснове решението си с приети по установения ред доказателства, които не са изключени по реда на чл.194 ГПК. 

В удостоверение изх.№26/11.11.2014 г. на л.18 от делото се оспорва верността на съдържанието на данните в крайната дясна колона – записаните месеци, дни и години трудов стаж, изчислени за съответните периоди по редове. Видно от полученото писмо от изпълнителния директор на дружеството, посочен като издател на удостоверението, същият отрича този документ да е издаден от дружеството и да е подписан от него като негов ръководител. Удостоверението не отразява и целия стаж в дружеството, доколкото съгласно приетия като доказателство и неоспорен трудов договор, трудовото правоотношение е възникнало на 08.02.2001 г., било е при условията на 8 часов работен ден, като е прекратено на 08.05.2006 г., видно от приложената заповед за прекратяването му. Вярно е, че съгласно копието на трудовата книжка /л.л.90,91/, трудовият стаж не е равен на осигурителния, като е посочен стаж 4 години, 11 месеца и 28 дни. В удостоверението стажът въобще не е посочен общо сборуван, но при обикновено аритметично сборуване на отделните колони се получава стаж в размер на 3 години, 1 месец и 7 дни /в какъвто размер е и прието от органа – таблица на ВЛ на л.278/, която разлика с трудовата книжка е значителна и не може да се обясни. Налице е и значителна разлика с приобщените разплащателни ведомости, като видно от същите, осигуряването е продължило значително по-дълъг период от време. Освен това и двете разпитани свидетелки сочат, че винаги жалбоподателката е работила на 8 часов работен ден при петдневна работна седмица, като понякога са работили заедно с нея и в събота, т.е. извънредно. Удостоверението се явява в несъответствие със събраните писмени и гласни доказателства, поради което съдът приема, че оспорването е успешно проведено по отношение верността на съдържанието на данните в крайната дясна колона – записаните месеци, дни и години трудов стаж, изчислени за съответните периоди по редове. По тази причина на основание чл.194 ГПК вр. чл.144 АПК съдът изключва от доказателствата това удостоверение и го изпраща по компетентност на съответната прокуратура.

В удостоверение изх.№07/17.03.2015 г. на л.17 от делото се оспорва верността на съдържанието на отразените данни за трудов и осигурителен стаж. Същите са в размер на 0 години, 0 месеца и 0 дни. По отношение на това удостоверение е налице признание от посочения за негов издател, че същото е надлежно издадено и е подписано от изпълнителния директор на дружеството. За периода 01.06.2005 г. – 08.05.2006 г., за който е посочено, че не се зачита за осигурителен стаж, са налице трудов договор /посочен по-горе/, и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 08.05.2006 г. За този период са налице разплащателни ведомости, приобщени по делото. Видно от същите, за периода Г. е била на 8 часов работен ден, начислявана й е заплата /както и на други работещи/, като няма писмени доказателства, че заплатите са получени. Само за три месеца от този период – декември 2005 г., март 2006 г. и май 2006 г. /в който има само няколко дни преди прекратяване на трудовото правоотношение/ е посочено, че за тези месеци начисленото възнаграждение е в размер на 0,00 лева. Когато на работника е начислено възнаграждение, дори същото да не е заплатено или да няма писмени доказателства, че е заплатено, периодът се зачита за трудов и осигурителен стаж, и дружеството е било длъжно да издаде удостоверение, в което да посочи като осигурителен стаж месеците с начислени, макар и неизплатени възнаграждения. Видно от свидетелските показания, възнаграждения са били изплащани. Това, че за съответния период не са подавани данни в РОЛ, не може да доведе до противоположен извод, доколкото тези данни са вторични спрямо разплащателните ведомости. С оглед на изложеното, поне за 9 месеца от този период, посочен по-горе, са били редовно начислени трудови възнаграждения, като независимо дали същите са получени или не, периодът или поне по-голямата част от него се явява осигурителен стаж. Поради това посоченото в удостоверението, че за времето 01.06.2005 г. – 08.05.2006 г. е налице осигурителен стаж 0 години, 0 месеца и 0 дни, е невярно. По тази причина на основание чл.194 ГПК във вр.чл.144 АПК съдът изключва от доказателствата и това удостоверение и го изпраща на по компетентност на съответната прокуратура.

При произнасянето си с решение директорът на ТП на НОИ не е съобразил посоченото в жалбата по административен ред, че разпореждането не е мотивирано, като не е посочено кой трудов стаж не е зачетен като осигурителен. В решението също не е посочено кои периоди от трудовия стаж не са зачетени като осигурителен и на какво основание, като са налице мотиви само относно отделни периоди, за които са поставени въпроси. Следва да се посочи, че едва от заключението на ВЛ става ясно как органът е изчислил осигурителен стаж от 33 години, 2 месеца и 0 дни – таблица на л.л.278, 279 от делото. При произнасянето си горестоящият орган е длъжен изцяло да провери законосъобразността на обжалвания акт – това е смисълът на чл.97, ал.1 АПК, още повече, че съдът при своята проверка следва да съобрази законосъобразността на акта на всички основания по чл.146 АПК. Това в случая не е извършено. Недопустимо е едва от заключението на ВЛ жалбоподателят и съдът да разберат за кои периоди органът е приел, че е налице осигурителен стаж и за кои е приел, че не е налице такъв.

При произнасянето са нарушени и процесуалните правила по отношение събирането и оценката на доказателствата. Доколкото относно стажа в периода 12.08.1973 г. – 01.02.1988 г., положен във  фабрика “Пионер”, чийто правоприемник е “Пионер” АД /в несъстоятелност/ Бяла Слатина, в пенсионния орган е изникнало съмнение относно датата на прекратяване на трудовото правоотношение - в трудовата книжка /л.13/ на посочената година - 1988  последната цифра е преправена от 7 на 8, то правилно е поискано УП за този период. Но след като в полученото УП от архива на ТП на НОИ - Враца е ясно заявено, че не всички разплащателни ведомости са предадени, е следвало да се изиска УП и от осигурителя за този период, който, макар и в несъстоятелност, продължава да съществува, и видно от събраните доказателства по преписката, е издал УП за последващ период на работа на лицето, както и УП2 относно размера на възнаграждението за период, попадащ в периода 12.08.1973 г. – 01.02.1988 г. Това не е направено. Видно от УП3 от ТП на НОИ – Враца, в същото за цели години има данни само за отделни месеци. Макар че данните са непълни, е отразено, че е изплатено възнаграждение за месец декември 1987 г., поради което органът е следвало да приеме, че няма как трудовото правоотношение да е прекратено на 01.02.1987 г., и явно същото е прекратено на 01.02.1988 г. Стажът в това предприятие е изчислен от ВЛ по трудова книжка /л.269/ в размер 14 години, 5 месеца и 19 дни. Така изчисленият стаж от ВЛ съвпада с числата, посочени в трудовата книжка – 14-5-19, последвани от словесното им изписване, макар и по доста неприемлив начин от водилия трудовата книжка. За всеки от отделните подпериоди за времето 12.08.1973 г. – 01.02.1988 г. /с оглед преназначаване на лицето/ трудовата книжка е била редовно водена, налице са печати и подписи. Органът по отношение на този стаж не е съобразил отразеното в трудовата книжка, като го е пренебрегнал.

Съгласно  § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за трудов стаж по настоящия КСО. Освен това, чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж указва, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки. Трудовата книжка е допустимо и надлежно доказателство за вписания в нея трудов, респективно осигурителен стаж. Т. е., за зачитане на осигурителен стаж за цитираните периоди е достатъчно представянето на трудовата книжка на Г., която е надлежно оформена и представлява официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Аргумент в тази посока е и това, че Директорът на ТП на НОИ не е оспорил истинността на вписванията в трудовата книжка, следователно по делото не е спорно наличието на трудово правоотношение, началото и края на същото, категорията полаган труд и получаваното възнаграждение. Доколкото е било налице съмнение относно края на правоотношението, това съмнение е преодоляно с оглед представеното УП3 /макар и непълно/ и със СИЕ. Продължителността на прослуженото време за тези периоди, което се зачита за трудов стаж, е лесно установяема от пенсионния орган чрез извършване на прости аритметични изчисления, за които не са нужни никакви специални знания, а и да бяха нужни такива, специализираната касателно процесните правоотношения администрация трябва да ги притежава с оглед характера на възложените й функции. В този смисъл е Решение № 6358 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 330/2012 г.

По отношение на стажа в периода 27.09.1999 г. – 07.10.1999 г., положен в СД “Брадърс-Христови” гр.Петрич, който органът също не е приел за осигурителен, поради “неплатен отпуск над 30 дни за годината”, съдът съобразява, че така изложеното основание /събрано от ВЛ в таблицата към заключението му/ е явно неоснователно. Касае се само за 10 работни дни /в същия смисъл са и данните от РОЛ/, поради което няма как да се приеме, че е налице неплатен отпуск повече от 30 дни за годината. Налице е и противоречие на този мотив с §9, ал.1 от ПЗР на КСО, доколкото трудовият стаж е положен преди 31.12.1999 г., и е надлежно отразен в трудовата книжка.

По отношение на стажа в периода 08.02.2001 г. – 08.05.2006 г., положен в “Пионер Койнаре” АД съгласно трудовата книжка, по отношение на който период са направени най-много възражения и по отношение на който издадените УП3 са приети от настоящия съд за такива с невярно съдържание, съгласно мотивите, изложени по-горе, съдът съобразява следното:

Стажът в периодите 08.02.2001 г. – 28.02.2003 г. и 01.04.2003 г. – 31.01.2004 г. е зачетен изцяло от органа и по отношение на същия няма спор;

Стажът в периода 01.03.2003 г. – 31.03.2003 г., 01.02.2004 г. – 29.02.2004 г. /неправилно посочено от органа в решението 28.02.2004 г., доколкото 2004 г. е високосна/ е положен при условията на 6 часов работен ден, видно от разплащателната ведомост и установеното въз основа на същата от ВЛ - таблица в заключението на ВЛ на л.л.273-275, а стажът в периода 01.03.2004 г. - 30.04.2004 г. е положен при условията на 4 часов работен ден, видно от същите. Органът е изчислил правилно с оглед часовете съответния осигурителен стаж за тези периоди, видно от заключение на ВЛ, вариант 1. Доколкото обаче се е позовал на УП3, което е прието от настоящия съд за такова с невярно съдържание, след връщането на делото като преписка органът следва да изиска нови УП3 както и от “Пионер“ /в несъстоятелност/ Бяла Слатина за периода 12.08.1973 г. – 01.02.1988 г., така и от “Пионер Койнаре” АД за периода 08.02.2001 г. - 08.05.2006 г. При изискване на УП3 от последното дружество следва да се посочи, че ако по отношение на определени периоди е полаган труд по-малко от 8 часа, да се приложат и съответните документи, от които да е видно, че работникът е бил преназначен на работа за по-малко от 8 часа, доколкото такава е определената продължителност на работното време с трудовия договор за назначаване на Г.. Това следва да стане и по отношение на периодите, които не са посочени в приетите от съда за неверни УП3, и за които от разплащателните ведомости е видно, че е работено на 4 часа – периода 01.02.2005 г. – 30.04.2005 г. Следва да се посочат и периодите, в които от разплащателните ведомости е видно, че възнаграждения са начислени, макар че няма писмени доказателства, че са изплатени. Съгласно КСО, и в този случай е налице осигуряване. За периодите, в които е налице начисляване на възнаграждение в размер на 0,00 лева, следва да се посочат причините за това. Само при представяне на УП3 за целия период, през който Г. *** АД може да се направи съпоставка с отразеното в трудовата книжка, че зачетения трудов стаж не е равен на осигурителния, а осигурителния е 4 години, 11 месеца и 28 дни.

Посоченото по – горе относно съобразяването с трудовата книжка за периода 12.08.1973 г. – 01.02.1988 г. се отнася и за периода 08.02.2001 г. – 08.05.2006 г., относно който период органът също не е съобразил посоченото в трудовата книжка относно размера на осигурителния стаж.

За пълнота следва да се отбележи, че разплащателните ведомости могат да се оспорват по реда на чл.124, ал.4 ГПК или по наказателно правен път.

По отношение на периода 15.10.2007 г. – 01.03.2011 г. относно труда, положен в “Ти фузион България” ЕООД, същият период, въпреки записаното в трудовата книжка, че трудовият стаж не отговаря на осигурителния, правилно органът е преценил въз основа на УП3 и РОЛ, че целият трудов стаж е равен на осигурителния, поради което този период не е спорен между страните по отношение зачитането му – същият е изцяло зачетен.

Относно твърденията на страните, че следва да се приложи вариант 1 или вариант 2 от заключението на ВЛ, това няма как да бъде направено, тъй като фактите не са изяснени, следва да се съберат доказателства и едва след това може да се направи преценка за осигурителния стаж.

С оглед на изложеното, Решението на директора на ТП на НОИ следва да се отмени като немотивирано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, което не дава възможност да се съобрази спазването на материалния закон. Следва да се отмени и потвърденото с него разпореждане. Доколкото делото не може да се реши по същество, след връщането на пенсионния орган същият следа да изиска нови удостоверения УП3 от “Пионер“ АД /в несъстоятелност/ гр.Бяла Слатина за периода 12.08.1973 г. – 01.02.1988 г., и от “Пионер Койнаре” АД за периода 08.02.2001 г. - 08.05.2006 г. Въз основа на същите и на вече събраните доказателства /трудова книжка, трудов договор и пр./ следва да посочи периодите и общия размер на осигурителния стаж, като посочи защо приема или не същия за доказан. Ако в “Пионер“ АД /в несъстоятелност/ Бяла Слатина за периода 12.08.1973 г. – 01.02.1988 г., са налице само част от разплащателните ведомости, следва да се съобразят и тези, които се намират в архива на ТП на НОИ Враца, за които е получено удостоверение /л.л.56-61/. Следва да се изложат съображения по отношение на стажа в периода 27.09.1999 г. - 07.10.1999 г. Новото разпореждане ще подлежи на оспорване по административен и съдебен ред. Съгласно чл.174 АПК, съдът следва да определи срок за произнасянето. Доколкото се налага събиране на доказателства, но по-голямата част от доказателствата са вече събрани, съдът приема, че това произнасяне следва да стане в двумесечен срок от влизане на настоящето съдебно решение в сила.

Въпреки благоприятния за жалбоподателката изход на делото, разноски не се присъждат, тъй като не са поискани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, VI-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №2153-14-53/15.12.2015 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №6130#17/30.09.2015 г. на Ръководител на “ПО” при ТП на НОИ-Плевен.

ВРЪЩА преписката на ръководител на “ПО” в ТП на НОИ-Плевен за постановяване на ново разпореждане съобразно мотивите на настоящето решение, в двумесечен срок от влизането му в сила.

ПРИЗНАВА ЗА ДОКАЗАНО, на основание чл.194, ал.3 вр. ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК, направеното от жалбоподателката С.А.Г. оспорване на верността на удостоверение изх.№26/11.11.2014 г. на л.18 от делото на съдържанието на данните в крайната дясна колона – записаните месеци, дни и години трудов стаж, изчислени за съответните периоди по редове.

ПРИЗНАВА ЗА ДОКАЗАНО, на основание чл.194, ал.3 вр. ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК, направеното от жалбоподателката С.А.Г. оспорване на верността на удостоверение изх.№07/17.03.2015 г. на л.17 от делото на съдържанието на отразените данни за трудов и осигурителен стаж.

ПРЕПИС от решението след влизането му в сила да се изпрати на Районна прокуратура-Червен бряг, заедно с преписи от удостоверенията на л.17 и л.18 от делото, по компетентност.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                                             

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: