РЕШЕНИЕ 241

гр. Плевен, 17.05.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд на гр. Плевен – четвърти състав, в публично заседание на осемнадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

 

        при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 9 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 112, ал.1, т.1, чл.115, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/ и чл. 38 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти (НУРВИДГТДОСПДНГП), наричана по-нататък Наредбата.

Образувано е по жалба на “Вип Лес-1” ООД, ЕИК 200030700, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.“Стоян Михайловски” №77А, представлявано от И.М.М. - управител, против заповед №142/16.12.2015 г. на Директора на Териториално поделение Държавно горско стопанство Плевен /ТП ДГС/.

Със заповедта е направена класация по проведена процедура за продажба на стояща дървесина на корен от обект №1601 МТ с отдели и подотдели: стар 145 “д”, нов 145 “д”, стар 145 “а” /ч/, нов 145 “а”, стар 145 “и” /ч/, нов 145 “с” съгласно приложени технологични планове, намиращи се в землището на с.Байкал, общ. Долна Митрополия. По т.1 от заповедта е класиран на първо място и определен за изпълнител “Ивен – 88” ЕООД с предложена сума 99876 лева и с краен срок на изпълнение в обекта до 30.10.2016 г., по т.2 – на второ място няма класиран кандидат поради отстраняване и декласиране на “Вип Лес-1” ООД, съгласно цитирани основания в протокол за работа на комисията за обект 1601 МТ от 14.12.2015 г.

Заповедта е оспорена и в тези две точки, като се твърди наличие на неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалния закон и с целта на закона. Излагат се съображения относно липса на мотиви, доколкото препращането към основанията в протокола на комисията за обект 1601 МТ не дава ясна представа за причините за декласирането на “Вип Лес-1” ООД. Твърдението на комисията в протокола не е подкрепено с факти и доказателства, нито е достатъчно конкретно. Искането е заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна в т.1 и т.2.

По делото е представен “писмен отговор по отношение на частна жалба” /л.л.10-12/ от ответника по жалбата – Директора на ТП ДГС, чрез юрисконсулт Ж.Б.. В същото се сочи, че жалбата е недопустима и неоснователна. Жалбоподателят е подал заявление като местен търговец, но без изискуемите документи, като с писмо №3305/13.10.2015 г. е уведомен за допуснатите нередовности, но не ги е отстранил. При разглеждане на документите, съдържащи се в офертата на дружеството, комисията е установила, че липсват доказателства за наличието на мощности за преработка на съответната категория дървесина, които мощности е следвало да бъдат налични към 01.10.2015 г. Представено е копие от договор за наем на дървопреработваща техника от 01.12.2015 г., поради което комисията на основание чл.38, ал.4 във вр. с чл.22, ал.5, т.3 от Наредбата е отстранила жалбоподателя от участие. В заповедта е налице изрично препращане към утвърдения протокол от работа на комисията, поради което е налице мотивирано класиране. Моли се да бъде отхвърлена жалбата изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят “Вип Лес-1” ООД, редовно призован, се представлява от адвокат И.М. *** с пълномощно на лист 152 от делото. Счита, че заповедта на Директора на ТП ДГС – Плевен е незаконосъобразна. Оспорената тръжна процедура е за продажба на стояща дървесина на корен от Обект № 1601 МТ. Съгласно заповедта на Директора на ДГС – Плевен предметът на конкретната попада в обхвата на чл. 115 от Закона за горите и същият е предназначен само за участието на търговци, отговарящи на  нормата на чл. 38, Раздел V от Наредбата, т.е. участници трябва да бъдат местни търговци. За да придобие това качество всеки трябва да е изпълнил законовите предпоставки уредени в Наредбата и в чл. 115, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, където е казано, че търговецът, който кандидатства следва да има седалище и адрес на управление на територията в случая на ДГС – Плевен. Второто, което следва да бъде изпълнил същият е да има регистриран склад на територията на горското стопанство. Трето условие е кандидатът да е представил заявление по чл. 38, ал. 3 от Наредбата, в което заявление да е посочил количеството дървесни видове и асортимента, които желае да закупи. Четвърто условие е заявлението по чл. 38, ал. 3 да бъде подадено до 01.10. предходната година. В конкретния случай не е спорно, че „Вип лес-1” ООД е местен търговец, притежаващ местна регистрация, притежаващ склад за преработка на дървесина. Подал е заявлението в срок и е описал количеството и видовете дървесина, които иска да закупи. Спорно е дали по време на провеждането на процедурата е притежавал наличие на мощности за преработка на съответната дървесина, дали е изпълнил условията на конкурса. Законът и Наредбата не определят това нещо, а едва в конкурсната документация се урежда въпросът за притежанието на мощности за преработка на дървесина. В документацията, която е представена е видно, че в своята оферта е представил документи за притежаване на мощности за преработка на дървесина. Самият ответник в предходно съдебно заседание не е оспорил този факт, че представеното доказателство по време на провежда на конкурса е за техника, която представлява мощност за преработка на дървесина. Единствено се прави възражение, че към месец октомври е получил писмо от Директора на ДГС, на което не е  отговорил. Законодателят изисква в заявлението по чл. 38, ал. 3 от Наредбата да вписва сам къде ще упражнява дейността си, количеството дървесина, складът да е на територията на Държавното горско стопанство и видовете по асортимент. В настоящето съдебно заседание с представено това заявление. То е точно такъв вид и се вижда, че тези реквизити се попълват в заявлението и не е необходимо представянето на това доказателство за мощности. Нито в Закона за горите, нито в Наредбата е определено, какво значи мощности за преработка на дървесина. По тази причина жалбоподателят счита, че законодателят, когато е употребил думата „мощности” е преценил, че възложителят е имал пълно право при провеждане на конкурса да обособи, какви документи трябва да бъдат представени и за какви мощности става на въпрос. По тази причина счита, че доказателството за мощности следва да бъде представено не преди самия провеждан конкурс, а на самия провеждан конкурс и неслучайно в условията на този конкурс в т. 6 самият възложител е вписал, че при подаване на документи ще се възползва от тези доказателства, които се представят в офертата. Към момента на провеждане на конкурса и към момента на подаване на документите са притежавани такива мощности и неправилно е бил декласиран от проведения конкурс. Счита, че „Ивен-88” ЕООД не е представил всички изискуеми документи по условията уредени в самия конкурс. На лист 86 от делото е представено удостоверение за актуално състояние, от което е видно, че дружеството се представлява от И.В.И., а на лист 90 от делото е представена декларация по чл. 18, ал. 1, т. 3 от Наредбата, Приложение № 4, която декларация е попълнена от Венцислав И. Стоянов, който не се явява законен представител на дружеството. Вярно е, че в конкурсната документация е представено пълномощно, с което е упълномощен Венцислав Стоянов да го представлява по време на конкурса, но това не му дава право да попълва такъв вид декларация, тъй като тази декларация касае законния представител на дружеството, а не пълномощника. Счита, че законодателят е задължил тази декларация да се попълва единствено и само от управителя на дружеството, и тъй като тази декларация не е подписана от управителя на дружеството счита, че документацията на „Ивен-88” ЕООД не е била пълна и е следвало същият да бъде декласиран. „Ивен-88” ЕООД, е представил документи, че притежава дървообработващ цех, като не е записано, каква техника има самият цех. Жалбоподателят има склад, техника, посочил е каква е техниката, но същият е декласиран. Моли да бъде отменена Заповед № 142/16.12.2015 г. на Директора на ТП ДГС – Плевен в обжалваната й част по т. 1 и т. 2 относно направените класирания и относно декласирането на „Вип лес-1” ООД. Представя списък на направените по делото разноски и моли да бъдат присъдени.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП ДГС – Плевен – редовно призован, се явява лично и се представлява от юрисконсулт Ж.Б. с пълномощно на лист 134 от делото. Поддържа отговора, приложен по настоящото дело. Счита, че издадената заповед относно направеното класиране на участниците е правилна и законосъобразна и същата следва да бъде потвърдена. Моли да му бъде предоставен срок за представяне на писмена защита. В същата допълнително твърди, че никъде съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1, т.3 от Наредбата, не е налице императивно изискване приложение №4 – декларация по образец, да е подписано от едноличния собственик или от управителя на търговеца, същото по отношение на „Ивен-88” ЕООД е подписано от пълномощник с надлежна представителна власт.

Заинтересованата страна „ИВЕН-88” ЕООД, с. Радомирци, община Червен бряг, чрез представляващ И.В.И. – редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по делото.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК /заповедта е получена от оспорващия на 21.12.2015 г., видно от отбелязването върху уведомлението, приложено на л.69, а жалбата до съда е подадена чрез административния орган с вх.№ 4769 от 29.12.2015 г. /л.2//, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за частично основателна.     

От фактическа страна съдът установи:

На основание чл.38 от Наредбата в ТП ДГС са постъпили в срок до 01.10.2015 г. заявления от „Вип лес-1” ООД /л.13/ и от „ИВЕН-88” ЕООД /л.154/. С писмо изх.№3305/13.10.2015 г. /л.л.14,15/ на оспорващия е посочено, че в качеството му на местен търговец следва да представи доказателства за наличие на мощности за преработка на съответната дървесина в случаите, когато желае да закупи такава дървесина. Писмото е получено на 15.10.2015 г. /разписка на л.15/.

Със заповед № 129/01.12.2015 г. на Директора на Териториално поделение Държавно горско стопанство Плевен /л.л. 17-28 от делото/, е била открита процедура за възлагане на дейност ”Продажба на стояща дървесина на корен”. Същата е издадена на основание чл. 50, т.2, вр.чл. 49, ал.1, т.3 и  чл. 38, ал.1, ал.2 и ал.4 от Наредбата, а откритата процедура за възлагане на “Продажба на стояща дървесина на корен” е за обект №1601 МТ с отдели и подотдели: стар 145 “д”, нов 145 “д”, стар 145 “а” /ч/, нов 145 “а”, стар 145 “и” /ч/, нов 145 “с” съгласно приложени технологични планове, намиращи се в землището на с.Байкал, общ. Долна Митрополия, количество дървесина /прогнозен обем/ 1962 куб.м., вид – топола, на обща стойност 98 765 лева /начална цена/.  Със същата заповед се регламентират условията за участие в конкурса, като се въвежда и ограничение - участниците да са търговци и да отговарят на изискванията на чл. 115 от ЗГ и чл. 38 от Наредбата, т.е. да са "местни лица" - със седалище и адрес на управление на територията на община, в която попадат територии на ТП ДГС Плевен. Посочено е също, че кандидатите следва да притежават склад за съхранение, търговия и преработка на дървен материал на територията на ТП ДГС Плевен, който е надлежно регистриран в РДГ-Ловеч; да са подали заявление в срока по чл.38, ал.4 от Наредбата; да представят доказателства за наличие на мощности за преработка на съответните категории дървесина; доказателства, че надлежно са изпълнявали задълженията си по предходни договори, свързани с изпълнението на дейности в горски територии – държавна собственост, и лично или чрез наети лица не са извършвали нарушения на ЗГ; да притежават техника за изпълнение на дейността сеч, извоз и рамкиране на дървесина до временен склад, като са посочени видовете изискуема техника; доказателства на налични работници и за налична техника; доказателства, че нямат задължения по договори с СЗДП Враца; декларация по приложение №4.

В определения от тази заповед срок оферти за участие в процедурата са подали и двете дружества - оспорващият в настоящото производство и заинтересованата страна - „ИВЕН-88” ЕООД, видно от извлечението от регистъра на л.30. Последното дружество е представило декларация по протокол №4 от името на упълномощено лице – Венцислав И. Стоянов /л.90/, който е упълномощен с пълномощно, приложено на л.л.124,125, а не от управителя на дружеството съгласно УАС на л.л.86,87. Представило е и удостоверение VІ-2-7323/03.10.2014 г. от РДГ-Ловеч /л.118/, че има регистриран склад за преработка и търговия с дървесина.

На 14.12.2015 г. директора на ТП ДГС е издал Заповед № 136 /л.64/, с която е определил поименно петчленна комисия, която да проведе процесната процедура. За работата си комисията е съставила протокол от същата дата /л.л.65-68/, подписан от всички членове и утвърден от директора на ТП ДГС. В същия е отразено, че конкурсът е проведен в присъствието на представители на двете дружества и условно е разделен на два етапа. Първи етап е отварянето на постъпилите предложения и разглеждане на приложените изискуеми документи, наличието на които е безусловна предпоставка за допускането на кандидатите до същинското им участие в процедурата, като на този етап не се отварят пликовете с конкретно предложена цена за обекта. Втори етап е самото разглеждане на конкретните цени предложени от допуснатите участници и определяне на спечелилия конкурса. Комисията е отразила, че при разглеждане на документите на „Вип лес-1” ООД е констатирала, че не са представени доказателства за наличието на мощности за преработка на съответната категория дървесина, съгласно условията за участие. Представен е договор за наем от 01.12.2015 г. /приобщен на л.60/ на дървопреработваща техника между “Пламстрой 2014 – Пламен Тодоров” ЕООД и „Вип лес-1” ООД. На основание чл.38, ал.4 от Наредбата, във вр. с чл.22, ал.5, т.3 от същата, комисията единодушно е взела решение кандидатът „Вип лес-1” ООД да бъде отстранен от процедурата. До участие във втория етап е допуснат „ИВЕН-88” ЕООД, който след отваряне на плика "Предлагана цена" е класиран на първо място с предложена цена 99876,00 лева.

Протоколът е утвърден от Директора на ТП ДГС Плевен, и въз основа на него е издадена на 16.12.2015 г. оспорената в настоящото производство Заповед № 142, с която по т.1 е класиран и определен за изпълнител „ИВЕН-88” ЕООД с предложена цена 99876,00 лева, а по т.2 е посочено, че няма класиран участник на второ място, поради отстраняването на „Вип лес-1” ООД на основанията, посочени в протокола на комисията.

С протоколно определение от о.с.з. /л.140/ съдът е открил по искане на жалбоподателя производство по оспорване истинността на удостоверението на л.118 от делото на основание чл.193 ГПК вр. чл.144 АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - Директора на Териториално поделение Държавно горско стопанство Плевен упълномощен със заповед №279/01.12.2014 г. на Директора на "Северозападно държавно предприятие" Враца. Административният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите посочени в разпоредбата на чл. 59, ал.2 от АПК.

Съдът констатира, че при издаване на Заповед № 142/16.12.2015 г. на Директора на Териториално поделение Държавно горско стопанство Плевен не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Заповедта е издадена след провеждане на конкурс с тайно наддаване за продажба на стояща дървесина на корен за обект №1601 МТ с отдели и подотдели: стар 145 “д”, нов 145 “д”, стар 145 “а” /ч/, нов 145 “а”, стар 145 “и” /ч/, нов 145 “с” съгласно приложени технологични планове, намиращи се в землището на с.Байкал, общ. Долна Митрополия, количество дървесина /прогнозен обем/ 1962 куб.м., вид – топола, на обща стойност 98 765 лева /начална цена/. Обектът е горска територия държавна собственост, стопанисвана от ТП ДГС Плевен. Съгласно чл. 38, ал.8 от Наредбата възлагането на добива и продажбата на дървесина по ал. 1 - 7 се извършва по реда на наредбата след провеждане на отделни процедури, до участие в които се допускат само търговци, подали заявление в срока по ал. 4 /01.10./. Разпоредбата на чл. 53, ал.2 от Наредбата препраща към реда разписан в чл. 15-24 и чл. 25-ЗЗ от същата. По делото не се спори от страните, че заповед № 129/01.12.2015 г. на Директора на Териториално поделение Държавно горско стопанство Плевен, с която е открита процедурата за конкурс е била надлежно обявена и кандидатите са подали предложения в посочения от заповедта срок.

В съответствие с чл. 21, ал.1 от Наредбата, Директорът на ТП ДГС Плевен е назначил комисия за провеждането на конкурса, като е определил нейния състав и резервни членове. Спазено е изискването комисията да се състои най-малко от петима членове, от които трима са служители на възложителя, притежаващи необходимата професионална квалификация и практически опит в съответствие с предмета и сложността на възлаганите дейности, един правоспособен юрист и един икономист. Съгласно чл. 22, ал.11 от Наредбата така назначената комисия е съставила протокол за разглеждането, оценяването и класирането на кандидатите, който е предаден на възложителя за утвърждаване заедно с цялата документация, събрана в хода на процедурата. Отстраняването на оспорващия от процедурата е извършено съгласно разпоредбата на 22, ал.5, т. 3 от Наредбата, съгласно която комисията отстранява от участие в конкурса кандидат, който е представил непълна или не отговаряща на предварително обявените условия на възложителя оферта. Препращането към протокола на комисията в заповедта е допустимо и същото мотивира, в достатъчна степен, заповедта на ответника.

По отношение спазването на материалния закон, съдът намира по т.1: Удостоверението от 03.10.2014 г. относно наличието на склад за преработка и търговия с дървесина на „ИВЕН-88” ЕООД, приложено на л.118 от делото, е оспорено по реда на чл.193 ГПК. Същото е издадено от РДГ-Ловеч, като е подписано със запетая. От приобщеното писмо от РДГ /л.148/ се установява, че същото е подписано от инж. М. – зам.директор на РДГ-Ловеч, тъй като към датата на издаването на удостоверението директорът на РДГ инж.Б. е бил в платен отпуск, като със заповедта за ползване на отпуск /л.149/ е било наредено да бъде заместван, именно от инж.М.. Доколкото оспорващият не е ангажирал никакви доказателства относно твърденията си, че отразеното в удостоверението не отговаря на действителното положение, оспорването не е успешно проведено. Същото удостоверение обаче не доказва, че „ИВЕН-88” ЕООД притежава склад за преработка и съхранение на дървен материали на територията на община, в която попадат територии на ТП на ДГС – Плевен, каквото е изискването в заповед №129/01.12.2015 г., с която е насрочен конкурсът. В удостоверението не е посочено мястото на регистрирания склад, за да се направи преценка от комисията и директора дали същият е територията на община, в която попадат територии на ТП ДГС - Плевен. На територията на РДГ-Ловеч има още 10 ТП ДГС освен ТП ДГС Плевен, както и 1 ДЛС и доколкото не е конкретизирано мястото на склада, не е доказано, че същият е на територията на община, в която попадат територии на ТП ДГС - Плевен.

Основателно е възражението на жалбаподателя, че подадената от пълномощник на управителя на „Ивен -88” ЕООД декларация по реда на чл.18, ал.1, т.3 във вр. ал.3 от Наредбата не изпълнява изискванията на същата наредба. Тази декларация касае важни факти и обстоятелства за търговеца /независимо дали е физическо или юридическо лице/, а когато търговецът е юридическо лице /ЮЛ/ - за неговите законни представители, които формират волята му. Разпоредбата на чл.18, ал.3 от Наредбата изрично изисква да се декларират обстоятелства, относими за управителя/членовете на управителния съвет на търговец – ЮЛ, именно че: не е осъден с влязла в сила присъда, освен ако е реабилитиран, за престъпление по чл. 194 - 217, 219 - 260, 301 - 307, 321 и 321а от Наказателния кодекс; не е свързано лице по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ) с директора на ДП и на съответното ТП, съответно с директора на УОГС или с ръководителя на съответната общинска горска структура по чл. 181, ал. 1 ЗГ; не е сключил договор с лице по чл. 21 ЗПУКИ и т.н. Лично управителят/членовете на управителния съвет на търговец – ЮЛ следва да подадат такава декларация. Защото смисълът на тази разпоредба не е ако те не отговарят на тези условия, да упълномощят друго лице, което отговаря на тях, за да може това лице да декларира, че по отношение на него условията са изпълнени. Разумът на закона не допуска тези обстоятелства да се декларират от упълномощено лице, това може да стане само от самия управител/член на управителен съвет на ЮЛ-търговец, какъвто търговец е „ИВЕН-88” ЕООД. Декларация от пълномощник за липсата на тези обстоятелства по отношение на самия него не може да замени декларацията на управител/член на управителен съвет на ЮЛ-търговец.

С оглед на изложеното, заповедта в нейната т.1 противоречи на материалния закон, доколкото представените удостоверение от РДГ и декларация по образец – приложение №4 нямат съдържанието, което законът изисква, и заповедта следва да бъде отменена в тази й част.

По т.2 от заповедта съдът намира:

За да се породи въобще право за участие на местни търговци в процедурите за ползване и продажба на дървесина, те са задължени да подадат заявление по  чл. 38, ал. 3 НУРВИДГТДОСПДНГП, в което да посочат информацията по т. 2 от новелата - количеството дървесина по дървесни видове и асортименти, които желаят да закупят. Подаването на заявлението е обвързано от нормотвореца с фиксиран в ал. 4 краен срок - 1 октомври на годината, предхождаща годината, в която ще се осъществява ползването на дървесина. Същата разпоредба ги задължава в този срок да приложат към заявлението документите, доказващи обстоятелствата по ал. 1. Анализът на нормата показва ясно какви са тези обстоятелства, за които трябва да се представят документи: Първото от тях е за съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 1 ЗГ - кандидатстващият търговец да има седалище и адрес на управление на територията на съответното стопанство и да осъществява там дейността си. Второто е по  чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 2 НУРВИДГТДОСПДНГП - доказателства за наличие на мощности за преработка, както и наличие на необходима техника и наети на трудов договор работници. Изрично изписаното правило в ал. 7 на чл. 38 от наредбата на практика повтаря правилото, уредено в чл. 115, ал. 1, т. 1 от закона. В този смисъл е Решение № 5287 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3372/2015 г.

Всички обстоятелства, включително мощностите за преработка на дървесина, следва да са налице към 01.10.2015 г. Видно от приложения към офертата на жалбоподателя договор за наем на дървопреработваща техника /л.60/, същият е сключен едва на 01.12.2015 г., което означава, че към 01.10.2015 г. жалбоподателят не е разполагал с такава техника, поради което правилно е отстранен от участие поради липсата й към онзи момент. Наредбата определя срока за притежаване на мощности за преработка, и този срок е 01.10, и към тази дата мощности за преработка, налични в жалбоподателя, не са били налице. Спорен не е видът на дървопреработващата техника, която съгласно признание на директора на ТП ДГС /л.139, гръб/ може да обработва дървесината, посочена в заповедта, а нейното наличие при жалбоподателя към 01.10.2015г. Не са представени доказателства за притежаване на дървопреработващи мощности към тази дата от страна на жалбаподателя.

По тези причини заповедта в нейната т.2 е законосъобразна и жалбата следва  да бъде отхвърлена в тази й част.

Доколкото в процедурата са участвали двама участници, като класираният на първо място участник не отговаря на условията на закона за участие, а жалбата срещу отстраняването на втория в заповедта е отхвърлена от настоящия съд, е безпредметно връщането на делото като преписка на органа за постановяване на нова заповед в отменената й част, тъй като и двамата кандидати не отговарят на условията за участие в конкурса.

Жалбоподателят своевременно е поискал присъждане на разноски, като е представил списък на последните /л.155/, а именно държавна такса в размер на 50 лева и възнаграждение на един адвокат в размер на 350 лева. Същите разноски са реално заплатени, видно от банковия превод на л.77 и пълномощното на л.152, в което сумата е отразена като заплатена. Доколкото жалбата е уважена само в едната от двете и точки, следва да се присъдят половината от поисканите разноски - 200 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Плевен, ІV-ти състав,

 

                                            РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ т.1 на заповед №142/16.12.2015 г. на Директора на Териториално поделение Държавно горско стопанство Плевен, с която е класиран на първо място и определен за изпълнител фирма „Ивен-88” ЕООД, с. Радомирци, общ. Червен бряг с управител И.В.И. в конкурс за продажба на стояща дървесина на корен от обект № 1601 МТ с отдели и подотдели /индивидуализирани/, намиращи се в землището на с. Байкал, общ. Долна Митрополия.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Вип Лес-1” ООД срещу т.2 на заповед №142/16.12.2015 г. на Директора на Териториално поделение Държавно горско стопанство Плевен, с която е обявено, че на второ място няма класиран участник, поради отстраняването и декласирането на фирма „Вип Лес -1” ООД, гр. Плевен.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание чл.194, ал.3 вр. ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК, направеното от “Вип Лес-1” ООД оспорване на верността на удостоверение VІ-2-7323/03.10.2014 г. на РДГ /л.118 от делото/.

ОСЪЖДА Териториално поделение Държавно горско стопанство Плевен, ЕИК 2016174760054 да заплати на “Вип Лес-1” ООД, ЕИК 200030700 сумата 200 /двеста/ лева разноски по делото за уважената част от жалбата.

Решението може  да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

                                  

 

СЪДИЯ: