Р E Ш Е Н И Е
№ 103
гр.Плевен, 9 Март 2016
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и шестнадесета
година в състав: Председател: Юлия Данева
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при секретаря Г.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като
разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 8 по описа за 2016 год. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 933 от 25.11.2015 г., постановено по нахд № 2634/2015 г.,
Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 869 от 13.10.2015
г. на директор Басейнова дирекция „Дунавски район“, с което на „Водоснабдяване
и канализация“ООД гр.Русе, ЕИК 827184123, със седалище и адрес на управление: гр.Русе
7000, ул.“Добруджа“ № 6, представлявано от управителя С. И. С., на основание чл.200, ал.1, т.1, б“в“ от Закона за
водите (ЗВ), във връзка с чл.44, ал.1 от ЗВ е наложена имуществена санкция в
размер на 2750.00 (две хиляди седемстотин и петдесет) лева за нарушение на чл.44,
ал.1 от Закона за водите затова че на
27.07.2015 г., след извършена на 01.07.2015 г. проверка от експерти към БДДР,
на място – в Басейнова дирекция „Дунавски район“ – гр.Плевен, ул.“Чаталджа“ №
60, ет. 5, ст.505, по документи: декларация по чл.194б от ЗВ и справка-отчет за
добито количество вода през 2014 г. от „Водоснабдяване и канализация“ ООД
гр.Русе е установено водовземане без действащи разрешителни за водовземане за
периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. от следните водоизточници: Дренаж ПС
„Николово І“, с. Николово; ТК при ПС „М.Враново“, с.Малко Враново; Дренаж ПС
„Сеново“, гр.Сеново; ПС „Топчии“ ШК 1, с.Топчии; ПС „Топчии“ ШК 2, с.Топчии;
Дренаж „Доурука“, с.Лом Черковна; Дренаж „Спиридонов геран“, с.Пиперково;
Дренаж „Русев геран“, с.Пиперково; Дренаж „Студен кладенец“, с.Пиперково;
Дренаж „Хотуля“, с.Могилино; „Никулчов кладенец“, с.Щъркело; Дренаж „Напоя“, гр.Бяла,
като общо отнетите водни количества от описаните водоизточници е 654 503
куб.м или 20.75 л/сек.
Срещу постановеното
решение е подадена касационна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД
гр.Русе, представлявано от управителя С. И. С., чрез адв.П.Г. ***,
който счита същото за незаконосъобразно, неправилно, постановено в противоречие
с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необосновано. Счита, че не са обсъдени изцяло наведените доводи във
връзка с незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Навежда доводи, че за да потвърди
обжалваното постановление, районен съд е изложил мотиви, които от една страна
са неотносими към спора, а от друга страна са в противоречие с материалния
закон. Твърдението на съда, че с липсата на разрешително по чл.44 от ЗВ по
никакъв начин не може да се упражнява контрол върху количеството и качеството
на водите, които дружеството водовзема и предоставя под формата на „водна
услуга“ на населението, са в противоречие с материалния закон. Контролът върху
качеството на водата осъществяван от компетентните органи се осъществява не по
силата на издаденото разрешително, а чрез пробовземане и анализ на доставяната
питейна вода от съответните контролни органи. Сочи, че в противоречие с материалния закон и
доказателствата по делото е и доводът, че не може да се упражнява контрол върху
количеството отнета и ползвана вода. При възприетата от съда фактическа
обстановка за невъзможност да се осъществи контрол върху количествата отнета и
ползвана вода по делото липсват доказателства за установяване действителния
размер на посочените количества за отделните водоизточници, тоест, издаденото
наказателно постановление се явява незаконосъобразно, тъй като санкцията е
наложена за количества, които не са установени по съответния ред и със
съответните доказателства. Счита за неоснователни и в противоречие с
доказателствата по делото и изложените
мотиви във връзка с правилността на АУАН във връзка с цитираната Заповед №
68/01.07.2015 г. Твърди, че тази заповед е непротивопоставима на касатора и за него тя има достоверна дата от момента на
узнаването за издаването й – датата на проведеното съдебно заседание. Наличието
й не обосновава законосъобразност на АУАН, тъй като видно от съдържанието на
самият АУАН, актосъставителят не е
действал в качеството си на изрично упълномощено от директора на Басейнова
дирекция лице, тъй като не само липсва подобно изявление, но и липсва посочване
на основанието за овластяване – цитираната заповед. Счита, че приложената
заповед не може да валидира с обратна сила липсата на такова пълномощие у
актосъставителя към момента на издаването на акта. Счита за неправилни изводите
на съда, че отговорността на юридическо
лице е безвиновна и обективна. В
заключение моли съда да отмени решението и потвърденото с него НП, алтернативно
- да измени наказателното постановление в частта за размера на имуществената
санкция, като същата бъде определена в минималния предвиден по закона размер.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира становище по
съществото на спора.
Ответникът по касационната жалба – Басейнова дирекция
„Дунавски район“ град Плевен в съдебно заседание не се представлява. Депозирал
е писмено становище, в което изразява подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че на
27.07.2015 г. длъжностни лица при БДДР-свидетелите И. и З., на място в
БДДР-гр.Плевен, по документи: декларация по чл.194б от Закона за водите и
справка - отчет за добито количество вода през 2014 год. от водоснабдяване и
канализация” ООД, гр. Русе, както и на място на 01.07.2015г., извършили
проверка, в хода на която установили водовземане, осъществявано от
„Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Русе , без действащи разрешителни за водовземане, за
периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г., от следните водоизточници: Дренаж ПС
„Николово I”, с. Николово; ТК при ПС „М.Враново”, с. Малко Враново; Дренаж ПС
„Сеново”, гр. Сеново; ПС „Топчии” ШК 1, с. Топчии; ПС „Топчии” ШК 2, с. Топчии;
Дренаж „Доурука”, с. Лом Черковна; Дренаж „Спиридонов геран” ,с. Пиперково; Дренаж
„Русев геран”, с. Пиперково; Дренаж „Студен каденец”, с. Пиперково; Дренаж„Хотуля”,
с. Могилино; „Никулчов кладенец”, с. Щъркело; Дренаж „Напоя”, гр. Бяла, както и
че общото иззето водно количество от
описаните водоизточници е 654 503м3 (шестстотин петдесети и четири хиляди
петстотин и три кубически метра) или 20,75 л/сек. (двадесет цяло и седемдесет и
пет литра в секунда). Длъжностните лица приели че е налице нарушение на
чл.44,ал.1 от Закона за водите, като актосъставителят в присъствието на
свидетелите З. и А. съставил АУАН №942/27.07.2015г. Въз основа на
последния било издадено оспореното НП.
Съдът приел, че така описаната
фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на съдебното следствие
доказателства: показанията на актосъставителя И., който поддържал
направените констатации в
АУАН и които съдът кредитирал като последователни, обективни и непредубедени, показанията на свидетелите З. и А., които
съдът също изцяло кредитирал
като обективни и логични. От тях и от съобраните
писмени доказателства съдът изяснил описаната фактическа обстановка. Съдът
констатирал, че факта на осъществявано от „Водоснабдяване и канализация” ООД,
гр. Русе водовземане без действащи разрешителни за водовземане, за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г., от
посочените водоизточници не се оспорва.
ПРС, след преценка на събраните
доказателства, направил извод, че НП е издадено от компетентен орган и в
предвидената от закона форма. В хода на проведения административно- наказателен
процес не е допуснат съществен порок, обосноваващ незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление или ограничаващ правото на защита на
административно наказаното лице. Правилно и законосъобразно при проверката е
било възприето, че от „Водоснабдяване и
канализация” ООД, гр. Русе е било осъществявано водовземане
без действащи разрешителни за водовземане, за периода
от 01.01.2014г. до 31.12.2014г., от описаните в НП водоизточници, както и че общото иззето водно
количество от описаните водоизточници е 654 503м3 (шестстотин петдесети и
четири хиляди петстотин и три кубически метра) или 20,75 л/сек. Съдът направил
извод, че описаните в АУАН обстоятелства сочат на съставомерност
на осъщественото административно нарушение на разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗВ,
според която норма се изисква разрешително за водовземане
във всички случаи, освен в предвидени в същата разпоредба изключения, за които
няма спор, че не са налице. Според съда по делото е установено по несъмнен
начин липсата на разрешително за водовземане от
страна на дружеството за посочения период и досежно
визираните водоизточници. Съдът приел за неоснователни наведените доводи за
липса на „водовземане”, предвид социалната роля на
оператора. В тази връзкасе позовал на т.7 на Пар.1 от ДР на ЗВ определя понятието „водоползване” като обхващащо „всички дейности, свързани с
отнемане на води от водните обекти”, като изводимо от т.36 на същия параграф
това може да бъде и вода, предназначена за
питейно битови цели. Т.е. водовземането или полването на водите с цел питейнобитово
водоснабдяване или добиването на води, което е извършвано от дружеството, приел
за безспорно, че представлява водовземане по смисъла на ЗВ, като тази дейност по водовземане/отнемане/добиване на води от дружеството е
декларирана в декларации от самия жалбоподател. Съдът приел още, че тази
твърдяна „социална” дейност следва да бъде контролирана на по-силно основание
именно защото водата, предназначена за питейно-битово водоснабдяване следва да
отговаря на нормативни изисквания, а изпълнението на тези нормативни изисквания
започва именно чрез издаденото по чл.44 от ЗВ разрешително за водовземане. В това разрешително се посочват поредица
от задължения, едно от които е да се
прави химичен анализ на водата през определен период от време, да се изгради
санитарно-охранителна зона около всеки водоизточник за питейнобитово
водоснабдяване и т.н. - всички с цел да се опазват водите, които ще се ползват
за питейно-битово водоснадбяване от замърсяване,
респ. населелнието. Т.е. с липсата на разрешително по
чл.44 от ЗВ по никакъв начин не може да се упражнява контрол върху количеството
и качеството на водата, която жалбоподателят водовзема
и предоставя под формата на ”водна услуга” на населението. Съдът изложил и мотиви,
че съгласно разпоредбата на чл. 201, ал.1 от Закона за водите /ЗВ/ АУАН по
чл.200, ал.1 от ЗВ се съставят от длъжностни лица, оправомощени
от Министъра на околната среда и водите или от директорите на Басейновите дирекции, като констатирал, че по делото е
налице изрична заповед №68/01.07.2015г., за упълномощаване на длъжностни лица
от БДДР Плевен за съставяне на АУАН,
поради което отправените в жалбата възражения за липса на компетентност
на актосъставителя приел за неправилни. Съдът отчел
приложения трудов договор №
178/20.03.2105г. съгласно който издателят на НП, назначен като директор на Басейнова дирекция Дунавски район гр. Плевен е компететно лице по смисъла на чл.200, ал.2 от ЗВ да издава
наказателни постановления. За неоснователни приел и доводите за липса на вина поради бездействието на други
държавни органи, предвид, че ж-лят е ЮЛ
и отговорността е безвиновна и обективна. ПРС
възприел като законосъобразна и наложената от наказващия орган санкция по реда на чл. 200, ал.1 т.1 б”в” от ЗВ, определена
според взетото количество- за 20, 75 л/сек – наказание в размер на 2 750 лв. На тези основания съдът потвърдил
оспореното НП.
Касационната инстанция
намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с
материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд,
като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно
ангажирана административно-наказателна отговорност на дружеството. Ето защо
фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се
споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното
преповтаряне.
Неоснователни са наведените в касационната
жалба оплаквания, че изводите на ПРС , че с липсата на издадено разрешително по
чл.44 от ЗВ не може да се упражни контрол върху количеството и качеството на
водите, които дружеството водовзема и предоставя на
гражданите, са в противоречие с материалния закон и от друга страна са неотносими към спора. Същественото за отговорността на
наказаното дружество в случая е, че използването на водите и водните обекти
включва водовземане и ползване на водния обект.
Използването на водите и водните обекти по
аргумент от чл.40 от ЗВ е общо и индивидуално според това дали
титулярите на правото са неограничен брой лица или индивидуално определени
лица; с разрешение или с предварително писмено уведомяване на компетентния
орган и без разрешение според това дали законът предвижда издаване на
индивидуален административен акт като предпоставка за пораждане на правото на
използване, или правото на използване се поражда по силата на друг юридически
факт. Единствено общото водовземане и ползване на водните обекти и водовземането за задоволяване на собствени потребности е
безвъзмездно, по аргумент от чл.8, ал.1 от ЗВ, като за водовземане
и ползване на водните обекти с цел стопанска дейност се заплаща такса за
използването на природния ресурс като гаранция за създаване на еднакви правни
условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица. В този ред
на мисли, разрешително за водовземане се изисква във
всички случаи, освен в случаите по чл. 43, ал. 2;
за дейностите по защита на населението при въведен план за защита при бедствия
по реда на Закона за защита при бедствия;
в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2, като процесния случай на водовземане
не попада сред предвидените в чл.44 от ЗВ изключения и по този въпрос няма спор
между страните, поради което за дейността по водовземане дружеството
следва да притежава разрешително по чл.44 от ЗВ. След като законът
императивно изисква в случаите като процесния наличието на надлежно издадено разрешително
за водовземане с оглед
отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и
използването на енергията на водата, то извършването на тази дейност без
надлежно издадено разрешително съставлява нарушение. Все в този аспект,
контролът върху водите, водните обекти, водностопанските
системи и съоръжения се провежда по отношение на спазване на нормативните
изисквания, условията и изискванията по издадените разрешителни, изпълнението
на програмите от мерки, включени в плановете за управление на речните басейни,
планове и програми, имащи отношение към опазване на водите и околната среда.
Т.е. нормативно регламентираният контрол обхваща условията и изискванията по
издадените разрешителни, а не просто контрол върху качеството на водите по принцип, и не би могло
да не бъде така, защото именно с издадените разрешителни се определят целта на
използването; водния обект и водното тяло - предмет на използването; параметрите
на разрешеното използване; условията,
при които се предоставя правото за използването на водите и др. Това е така,
защото водите, като общонационален неделим природен ресурс, следва да се
използват в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението; да
се намали замърсяването на водите; да се намалят заустванията,
емисиите и изпусканията на приоритетни вещества; да се предотвратят или намалят
вредните последици за човешкия живот и здраве, околната среда, културното
наследство и стопанската дейност, свързани с вредното въздействие на водите. Ето
защо разпоредбата на чл.186 от ЗВ предвижда, че контролът върху опазването на водните обекти,
съоръжения и системи се провежда от органите по чл. 52, ал. 1 по отношение на спазването
на нормативните изисквания и плановете, както и на условията и изискванията за
осъществяване на водовземане или ползване на воден
обект.
Друго
направено възражение в касационната жалба, което настоящият съд също преценява
като неоснователно, е че е неясно откъде и по какъв начин е установено количеството
отнета вода, посочено в НП. Както в АУАН, така и в НП е описано, че
количеството е установено въз основа на подадените от самото дружество
декларации по чл.194б от ЗВ и справка-отчет за добито количество вода през 2014
год. от „Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Русе. Съдът не възприема тезата
на касатора, че тези декларации съставляват
самопризнание по смисъла на НПК, само въз основа на което не може да ес
ангажира отговорността на дружеството. Както подадените декларации, така и
справката – отчет не могат да се ценят като самопризнание, защото самопризнанието
е волеизявление, с което деецът признава пред надлежен орган извършено от него
нарушение. В подадените декларации и справка –отчет се съдържат данни за иззето
количество вода и за дължимата сума за това иззето количество, а не данни, че
дружеството извършва водовземане , без да притежава надлежно разрешително,
каквото нарушение всъщност му е вменено.
Валидно е и оправомощаването на
актосъставителя за съставяне на акт по Закона за водите. Последният е
оправомощен да съставя актове за нарушения по ЗВ със Заповед №68/01.07.2015
год. на Директора на БДДР, приложена на л.54-56 от делото на РС, на основание
чл.201, ал.1 от ЗВ, който предоставя права на Директорите на БД да делегират
правомощия за съставяне на актове.
Обстоятелството, че в съставения акт не е посочена изрично оправомощителната заповед, не променя факта
на надлежно оторизиране и дори да съставлява нарушение, не е от категорията на
съществените, тъй като не променя факта, че актосъставителят е надлежно
натоварен с правата да съставя актове.
Отговорността на дружеството е
обективна и безвиновна, тъй като е наложена имуществена санкция на ЮЛ, поради
което доводите за неизпълнение на задължението на съда да съобрази дали нарушението е извършено виновно не се
отразява на отговорността на дружеството.
При тези съображения
атакуваното решение следва да се остави
в сила.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 933 от 25.11.2015 г., постановено по
нахд № 2634/2015 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.