РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Плевен, 11 Февруари
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди
и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар В.М.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен,
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 1008 по
описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на П.В.Т. ***, чрез адвокат К.Д. ***, срещу
решение № 867/03.11.2015 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д
№ 2290/2015 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 15-0938-002354/28.06.2015
г. на Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на министерство на
вътрешните работи /ОД на МВР/ - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и
по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложил на П.В.Т.,
ЕГН ********** глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за двадесет и четири месеца.
С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение като неправилно,
тъй като не разкрива обективната истина чрез средствата на процесуалния закон
за спорните въпроси по предмета на делото. Касаторът счита, че РС – Плевен е
допуснал съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон. Счита, че
от диспозитива на атакувания съдебен акт не става ясно дали е потвърдено НП за
отнените му 12 к.т. или че го отменя в тази му част. Посочва, че в
обстоятелствената част на атакувания съдебен акт е отразено, че на 19.06.2015
г. касаторът е отказал да му бъде извършена проба за алкохол с техническо
средство Дрегер Алкотест № 7510 с № 0154, което не кореспондира с данните от
процесните АУАН и НП, където е посочен фабричен номер на техническото средство
и той е 0254, като това се явява втори съществен пропуск. Сочи, че съставът на
РС – Плевен е обосновал своя акт с теоретични разяснения, които не
кореспондират с материалите по делото. Счита, че е налице съществено нарушение
на правото му на защита, предвид неяснотите в АУАН и НП. Посочва, че нито едно
от оплакванията в жалбата не са обсъдени от състава на РС – Плевен, които са
обосноваващи отмяната на атакуваното НП респ. съдебен акт. Сочи, че липсват
каквито и да е данни, за това, че при издаване на НП административнонаказаващият
орган да се е възползвал от правомощието си по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, като не е
извършил и разследване съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, за установяване на
непосочените в акта обстоятелства, поради което и в НП липсват часа на
проверката и не е отбелязано видимото състояние на водача. Счита, че тези
нарушения безспорно са съществени, като водещи до нарушаване правото на защита
на наказания, тъй като се създава неяснота по отношение на съществени реквизити
на АУАН и НП и тези реквизити не могат да бъдат извличани по тълкувателен път
или по пътя на формалната или правна логика. Моли оспореното решение да бъде
отменено.
Касаторът е бил редовно призован за
откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат К.Д.. Счита,
че както административнонаказващият орган, така и първоинстанционният съд не е
съобразил разпоредбата на Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Сочи, че от
събраните по делото доказателства е видно в съставения АУАН, че талон за кръвно
изследване не е издаван като съгласно текста на чл. 2 от цитираната наредба е
задължително издаването на такъв талон. Моли на основанията посочени в касационната
жалба да бъде отменено атакуваното решение и наказателно постановление.
Ответникът – ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не изпраща представител и
не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна, мотивите са
подробно изложени и предлага на съда да бъде уважена.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
РС Плевен е установил, че е
бил съставен акт за установяване на административно нарушение № Г28501/19.06.2015г. на П.В.Т. за това, че на
19.06.2015г. около 23,40 часа, в с. Коиловци, обл. Плевен, на ул. “Здравко
Бойчинов” до № 16, като водач на лек автомобил
Фолксваген пасат с рег. № ЕН *** ВК отказал да му бъде извършена проба за алкохол с техническо средство
“Дрегер Алкотест” № 0154. Повдигнато било административно обвинение за нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП. По съставения АУАН било
издадено оспореното наказателно постановление, с което на настоящия касатор
била наложена административна санкция – глоба в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР били отнети 12 контролни точки.
За да потвърди оспореното
наказателно постановление, РС Плевен, въз основа на събраните по делото
доказателства приел, че по делото било безспорно установено, че от обективна
страна оспорващият осъществил състава на вмененото му нарушение на чл. 174, ал.
3 от ЗДвП. Според съда от субективна страна жалбоподателят извършил деянието
при пряк умисъл, доколкото е знаел правилата, който регламентират даването на
проба с техническо средство и въпреки това умишлено е отказал да спази същите.
Според съда наложеното наказание било правилно, доколкото в разпоредбата
законодателят е регламентирал точно санкцията и не били налице условията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Решението на РС Плевен е валидно, допустимо и правилно.
Изцяло се споделят изводите на районният съд. Касателно спазването на
процесуалните правила при ангажиране административнонаказателната отговорност
на лицето, районният съд е изложил подробни съображения, които също се споделят
от настоящия състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни.
Касационната жалба е
неоснователна.
Неоснователно е възражението
за липса на мотиви в съдебното решение по отношение на отнетите контролни точки
с наказателно постановление № 15-0938-002354/29.06.2015г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР Плевен. Отнемането на контролни точки представлява последица от наложените
наказания, а не самостоятелна санкция, поради което е неоснователно и
възражението за допуснато процесуално нарушение от страна на решаващия съд по
повод необсъждането им.
Неоснователно е и
възражението, за допуснати процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Конкретно за случая касатора
претендира за непълнота на АУАН № Г28501/19.06.2015г., доколкото в същия липсвали реквизити по чл. 2 и 3 от
Наредба № 30/17.07.2001г. за реда за
установяване на употреба на алкохол или друго упойващо вещество от водача на
МПС. Повдигнатото административно обвинение е за нарушение на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП, като конкретното изпълнително деяние е описано в АУАН и НП “отказва да му
бъде извършена проба за алкохол с техническо средство”. Същото се потвърждава
от събраните по делото гласни доказателства се установява, че санкционираното
лице категорично е отказало да бъде изпробвано с техническото средство “Дрегер
Алкотест”. В тази връзка св. В. и св. К. дават сведения пред РС Плевен, че компетентен контролен орган на МВР
неколкократно е приканил касатора да даде проба по обичайния начин. След като
обвинението е за това, че “отказва” да даде проба, а не че дава некачествена
проба, то по мнение на настоящият състав не е необходимо в АУАН да бъдат
вписвани обстоятелствата по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 30/17.07.2001г. – актосъставителят вписва часа и начина
на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото
средство и видимото състояние на водача. Обясненията на водача за вида и
количеството на употребения алкохол или друго упойващо вещество и времето на
употребата им се вписва, когато той е предоставил тези данни. Цитираната
разпоредба е във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 30/17.07.2001г., която регламентира случаите при които от
водача е взета некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство
- употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява с лабораторно
изследване. В случая и доколкото касатора категорично е отказал да даде проба с
техническо средство, то безпредметно е в АУАН да бъдат записвани “вида, модела,
фабричния номер и показанията на техническото средство”. Следва да бъде отбелязано, че РС Плевен подробно е
посочил и анализирал възможните варианти за осуетяване на проверка за наличие
на алкохол или упойващи средства от водач на МПС, както в определение в о.с.з.
от 16.10.2015г., така и в крайния съдебен акт, а именно отказ за даване на
проба и даване на негодна проба, което становище изцяло се споделя от
касационния състав.
Все в тази връзка следва да бъде посочено, че без съществено значение е отразяването на
номера на “Дрегер Алкотест” в съдебното решение. Дали е с “Дрегер Алкотест” № 0154 или № 0254 е без съществено значение, тъй като същият не е бил
употребен, поради отказа на водача. Само при дадена проба индивидуализацията на
техническото средство е от значение, да да може да бъде установено, годно ли е
то, при оспорване на резулнатите от него. Или с други думи - смисълът на
записването на номера на техническото средство е същото да може да бъде проследено
и проверено относно стандартизания и преминаване на съответните ежегодни
проверки, т.е. процесуалната годност за установяване на резултати от извършена
проверка, но само в случай, че е ползван и показанията му са в основата на
повдигнатото административно обвинение.
Неоснователно е възражението, че на касатора не е издаван
талон за медицинско изследване. В кориците на нахд №2290/2015г. по описа на РС
Плевен, на л. 8-10 е прииложен талон с бл. № 0419965 от 19.06.2015г., в който е отбелязано, че касаторът отказва да
бъде извършена проба с техническо средство и отказва да получи талона. От
показанията на цитираните по-горе свидетели се установява, че касаторът
категорично е отказал да му бъде извършвана каквато и да е проверка за употреба
на алкохол. Свидетелят В. обяснява, че след съставяне на акта, водачът е останал да спи в автомобила
си в продължение на час.
Неоснователно е възражението за допуснато процесуално
нарушение по чл. 53, ал. 2 във вр. с чл. 52, ал. 4 от ЗАНН от
административнонаказващия орган при издаване на НП №
15-0938-002354/28.06.2015г. От доказателствата по делото се установява точно
обратното, АНО е извършил проверка на съставения акт и събраните
доказателствата по преписката и е наложил съответното административно
наказание. Правилно е възприел РС Плевен
представеното на л. 23 от делото изследване на П.Т. от пулмолог, като
неотносимо към предмета на делото. Коментираното изследване е от дата
07.09.2015г., докато нарушението е извършено на 19.06.2015г., а наказателното
постановление е издадено на 29.06.2015г. Последното налага извода, че не са
ангажирани доказателства за здравословното състояние, които не биха позволили
на касатора да даде адекватна проба от издишван въздух на техническо средство
“Дрегер Алкотест”.
Не на последно място по важност неоснователно е и
възражението за неяснота за причините, поради които е наложено
административното наказание. Касаторът е наказан за това, че е отказал да му
бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира последиците при отказ на
водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка за установяване употребата
на алкохол или упойващи вещества. Установяването на употребата се извършва
посредством техническо средство или чрез медицинско изследване по аргумент от
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП във вр. с Наредба № 30/17.07.2001г., като последната определя реда за установяване – чл. 1,
ал. 2 - посредством използване на съответни технически средства и/или чрез
медицински и лабораторни изследвания. Т.е. за да е налице административно
нарушение по см. на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП следва водачът на МПС да е отказал
да му бъде извършена проверка, било с техническо средство, било посредством
медицинско изследване, в предвидените в наредбата случаи. Или с други думи
казано, касаторът, след като е отказал да бъде изпробван с “Дрегер Алкотест”,
то за него е възникнало задължение да направи медицинско изследване. Последното
също е отказано от него, поради което правилно е ангажирана отговорността му.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 867/03.11.2015г., постановено по н.а.х.д. № 2290 по описа на
Районен съд на гр. Плевен за
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.