РЕШЕНИЕ

50

град Плевен, 9 Февруари 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на деветнадесети януари  две хиляди и шестнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар В.М.   и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 1007/2015 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Ц.Г.С. ***,  срещу решение № 826/28.10.2015 г. постановено по н.а.х.д. № 1415/2015 г. на Районен съд гр. Плевен. Навежда доводи, че съдът е потвърдил оспорваното наказателно постановление, без да има каквито и да било доказателства за извършените нарушения и неговата вина. Посочва, че от 25.06.2012 г. нито един полицейски служител не би могъл да има спомен дали същият е управлявал без или с колан, от какво разстояние е констатирано нарушението и всички подробности около факта на извършването му. Твърди, че винаги е използвал предпазен колан. Счита, че е настъпила погасителна давност за ангажиране на отговорността му.

Моли  съдът  да отмени решението на първоинстанционния съд, както и оспорваното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът – от Ц.Г.С. ***, явява се лично като заявява, че иска да се отмени решението на Районен съд -Плевен и наказателното постановление.

Ответникът – ОД на МВР-Плевен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че с оглед на събраните по делото доказателства счита,  че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.  

 

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 2231/17.07.2012 г. на  началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с което на Ц.Г.С. ***, за това, че на 25.06.2012 г. около 10.10 часа в гр. Плевен, като водач на МПС-лек с рег. № ЕН ***ВА, на ул. „Дойран“ № 164 управлява лек автомобил без предпазен обезопасителен колан по време на движение и не носи СУМПС при проверката-нарушение на чл. 137А, ал. 1, предложение първо от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т.1 предложение второ от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4 предложение първо от ЗДвП, чл. 183 ал. 1, т.1 предложение първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 60(шестдесет) лв. и са отнети 8 контролни точки.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, постановено при правилно прилагане на материалния закон. Съдът е проверил обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление с допустимите по закон доказателствени средства, при спазване на съдопроизводствените правила. Мотивите на РС Плевен, са подробни, ясни и логични, и се споделят напълно от настоящия състав, поради което не следва да се преповтарят.

Неоснователно е направеното възражение в касационната жалба за изтекла погасителна давност с оглед ТП № 1/27.02.2015 г на ВАС и ВКС, в което в т. 2 постановява, че разпоредбите на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.

В случая е образувано административно-наказателно производство със съставянето на АУАН на 25.06.2012 година и наказателното постановление е издадено на 17.07.2012 година т.е. в 6месечния срок от съставяне на АУАН, но е връчено на 25.05.2015 година почти 3 години след издаването му, като административно-наказателното преследване може да бъде изключено, погасено, само при изтичане на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 от НК вр. чл.80, ал. 1, т. 5 от НК, приложими на основание чл.11 от ЗАНН с оглед т. 2 на ТП № 1/27.02.2015 г на ВАС и ОСС от НК на ВКС и ОСС на ІІ колегия на ВАС.

В глава ІХ на НК "Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание", чл. 79 предвижда, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност. Съобразно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК в редакцията към датата на извършване на нарушението, изм. в ДВ.бр.26/2010 г. в сила от 10.04.2010 г./ наказателното преследване респ. административно-наказателното, се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички други наказания с изключение на тези дадени в предходните точки на същата алинея. В конкретния случай административно -наказателно производство е образувано при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК предвижда обаче абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е било образувано производство, отговорността се погасява. В тази разпоредба е посочено, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член (чл. 80, ал. 1, а в настоящия случай т. 5 от този член от НК). В конкретния случай давността е била три години, а абсолютната давност (съобразно нормата на чл. 81, ал. 3 от НК) е четири години и половина от момента на извършване  на нарушението по аналогия от  чл. 80, ал. 3 от НК. В случая нарушението  е извършено на 25.06.2012 година към настоящия момент не е изтекла абсолютната давност от четири години и половина.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 826/28.10.2015 г., постановено по н.а.х.д.  № 1415/2015 г. на Районен съд - гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

 

                                                                                                      2.