Решение по Административно дело 6/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 267/ 31 Май 2016г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и пети май 2016г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 6/2016г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Г.С.В. *** срещу Заповед № ДСПСП 11-347/03.11.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Долна Митрополия, с която на осн. чл. 25 ал.1 т.3 и чл. 27 ал.1 вр. чл. 4 ал.1 т.5 и чл.5 ал.1 от Закона за закрила на детето малолетният С. Г. В. е настанен временно в център за настаняване от семеен тип „Люляк” – гр. Плевен за срок от една година, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 27 ал.6 от Закона за закрила на детето.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна. Твърди, че не е вярно, че се е дезинтересирал от децата си и емоционалната връзка е била прекъсната. Често се обаждал в дома след осъществената среща. Посочва, че желае да отглежда децата си в дома си в с. Горни Лом заедно с втората си жена, където може да им осигури всички необходими условия. В подкрепа на твърденията си сочи двама свидетели. В съдебно заседание не се явява, не представя доказателства, въпреки двукратно дадената възможност не води допуснатите свидетели.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Долна Митрополия изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че е защитен най-добрия интерес на детето с предоставянето на временната мярка за закрила в среда, близка до семейната. От момента на раздялата на родителите децата са отглеждани от майката, бащата не е поддържал контакт с тях, трудно го идентифицират. Бащата е посетил двукратно децата за времето на престоя им в ДДЛРГ, а майката не ги е взимала редовно за гостуване в семейна среда и няма възможност да полага грижи за тях. Поради това е прието, че и двамата родители не могат да полагат грижи за децата си.

Заинтересованата страна – К.К.С. се явява лично, води свидетели и изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че желае към момента децата да останат в центъра за настаняване от семеен тип. А след като се стабилизира материално и финансово, ще си прибере децата, но няма да ги даде на бащата, защото е нелоялен.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Заповедта е била обжалвана по административен ред пред Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Плевен, който с Решение № 94ГГ-0010-0059/14.12.2015г. отхвърлил жалбата на Г.С.В..

Решението е връчено на жалбоподателя на 16.12.2015г. Жалбата е подадена на 22.12.2015г. , видно от пощенското клеймо, в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт.

На осн. чл. 145 ал.2 т.1 от АПК предмет на оспорването е първоначалният индивидуален административен акт - Заповед № ДСПСП 11-347/03.11.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Долна Митрополия.

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От изготвените по делото социални доклади и материалите по делото и по-конкретно от последния социален доклад по случая от 03.11.2015г. се установява, че детето С. Г. В. е родено на ***г. от съвместното съжителство между К.К.С. и Г.С.В.. От същото съжителство майката е родила и децата С. Г. В. през 2008г. и И. К. К. през 2009г. Децата С. и С. са припознати от баща си Г.С.В. и първоначално родителите са полагали заедно грижи за тяхното отглеждане, но след раждането на третото поред дете – И. предвид липсата на разбирателство фактическото съжителство между родителите е било окончателно прекратено през лятото на 2011г. Третото дете не е било припознато от бащата. Впоследствие майката се запознава с Д. Б. Е. и двамата образуват съжителство през есента на 2012г. като към момента живеят в гр. Тръстеник в наследствено жилище на Е.. От новото съжителство на 07.10.2013г.се ражда детето А. Д. Е., което родителите отглеждат в семейна среда, заедно с трите по-големи деца от предходното съжителство на майката. В края на 2013г. майката заявява желание за оказване на подкрепа за отглеждане на трите си по-големи деца, поради липса на финансови средства и материални възможности. На 05.12.2013г. на трите малолетни деца е предоставена социална услуга „Седмична грижа” в Дом за деца лишени от родителска грижа – гр. Плевен, за което са били уведомени и двамата родители. Децата са настанени за отглеждане в институцията в една група и контактуват ежедневно. Между тях има силна емоционална привързаност. За периода на престоя им са осъществени няколко гостувания за по няколко дни в семейната среда на майката – за периодите: 18.06.2014г.-20.06.2014г., 07.08.2014г.-13.08.2014г., 04.10.2014г.–07.10.2014г., 24.06.2015г.-29.06.2015г., 21.08.2015г.-25.08.2015г. След всяко гостуване децата са връщани в добро емоционално и здравословно състояние и добър външен вид. Услугата е била продължавана неколкократно.

След прекратяване на съжителството с майката, бащата живее в с. Горни Лом, Община Чупрене, обл. Видин и не е полагал грижи, не е подпомагал децата материално, финансово и емоционално, не е поддържал контакти с тях в продължение на 4 години. След настаняването им в дом е осъществил две срещи – на 05.12.2014г. и на 03.02.2015г. При първата среща с бащата, когото не са виждали от 4 години, децата са се държали резервирано в началото, подходили са със смесени чувства на отхвърляне и приемане, дори не са го познали. С напредване на времето се отпуснали и започнали да обсъждат прибирането си в къщи при бащата. Говорили и с майка си по телефона. При тази среща бащата е консултиран относно дневния режим на децата, начините на гостуване на децата в семейна среда и реда за извеждането им от институцията. Втората среща е протекла по-спокойно, бащата донесъл почерпка, радвали се един на друг, говорили за ежедневието, приятелите си и „новата къща”. С. се държал резервирано при първата среща, а по-късно с неохота обсъждал желанието на бащата - да ги вземе да живеят при него, наблюдава се обърканост в идентифицирането на бащата. С., както и другите две деца припознават съжителстващия с майка му – Д. Е. за такъв. От прекратяване на съжителството с майката и през време на престоя си в институцията децата не са гостували в семейната среда на бащата.

На 20.11.2014г., малко преди срещата с бащата, майката подава писмена молба, че желае прекратяването на ползването на социалната услуга „Седмична грижа” за трите деца, тъй като с биологичния им баща са постигнали споразумение за отглеждането на С. и С. в неговата семейна среда в с. Горни Лом, а детето – И. – да остане при нея в гр. Тръстеник. В съдебно заседание майката заявява, че впоследствие се е отказала от това си намерение, тъй като разбрала, че бащата искал децата за пари и прекратила контактите с него.

В изготвен социален доклад от 15.12.2014г. е прието, че в интерес на детето е да бъде актуализирана мярката за закрила и детето да продължи да се отглежда в институцията, като е обсъдена липсата на емоционална връзка баща-дете, резервираност на детето спрямо бащата, неохотата при обсъждането на възможността да живее при него, наблюдаваната обърканост при идентифицирането на бащата – С. припознава за такъв съжителстващия с майка му – Д. Е.. Поради нарушената емоционална връзка и демонстрирана незаинтересованост след прекратяване на съжителството с майката и по време на престоя на децата в институцията, не са изследвани материалните и финансови възможности на бащата да отглежда децата си в семейна среда в с. Горни Лом.

Въпреки двукратно дадената възможност на бащата за доказване твърденията в жалбата, същият не се яви в съдебно заседание, не представи доказателства и не доведе допуснатите от съда свидетели, поради което и твърденията му в жалбата са изцяло недоказани.

Следователно правилно органът е преценил, че бащата трайно се е дезинтересирал от отглеждането и възпитанието на децата, в частност на С., не контактува с него, не го е подпомагал финансово и морално за продължителен период от време – от прекратяване на съжителството с майка през лятото на 2011г.

Свидетелските показания на св. А. и св. Б. подкрепят установените със социалния доклад факти, че фактическото съжителство между майката и бащата отдавна е прекратено, че децата след настаняването си в дома гостували по празници при майката в гр. Тръстеник, че тя няма възможности да ги отглежда към момента и че децата припознават Д. Е. за свой баща и искат да живеят при майка си. Наличието на запазена емоционална връзка между трите деца и семейството на майката и желанието на децата да живеят в семейна среда, а не в институция личи ясно от емоционалното им състояние след редките гостувания в семейството на майката и вълнението им при обсъждане на възможността да бъдат изведени от институцията и да се приберат „вкъщи”.

При прегледа на случая се установява, че майката не спазва договорените си задължения да взема децата си през почивните и празнични дни и на практика децата, и в частност С., рядко пребивават при семейството си в гр. Тръстеник. Предоставената социална услуга „Седмична грижа” е неефективна, тъй като родителите тенденциозно не спазват задълженията си редовно да прибират децата си в семейна среда и на практика децата рядко напускат институцията. Предоставената социална услуга на децата се състои в осигуряване на ежедневните им потребности с преспиване в делничните дни от седмицата и работа с педагог, психолог и социален работник в институционалната среда, а през почивните и празничните дни децата да пребивават в семейната среда на родителите си. Смисълът на услугата е предоставяне на временни седмични грижи за децата, докато родителите се стабилизират материално и финансово, след което отново да поемат грижите за децата си. Установено е, че майката трайно от 2 години не полага грижи за децата си, те рядко гостуват в семейна среда, на практика грижите за тях изцяло са предоставени на институцията. Не се ангажира с грижите за трите си деца. Основно майката се грижи за най-малкото си дете – А. Е., роден от новото й съжителство. Д. Е. декларира готовност да отглежда и другите три деца на майката, но споделя липсата на подкрепа и укорите на роднини, че „грижи чужди деца”. Установява се също, че жилището в гр. Тръстеник е скромно обзаведено, поддържа се задоволителна хигиена в домакинството, липсват създадени удобства за бита. Водоснабдяването е спряно, поради неплатени стари задължения, семейството се снабдява с вода от различни водоизточници. Майката се издържа от социални помощи за четирите си деца, а съжителстващият Д. работи на частна практика различен вид трудова дейност на територията на гр. Тръстеник и реализира минимални месечни доходи.

Майката и съжителстващият с нея Д. не разполагат към момента с необходимите минимални битови и финансови условия за отглеждането на децата. Макар да са декларирали готовност по принцип да ги отглеждат, на практика изцяло са предоставили грижите за децата на дома, в който са настанени. Въпреки извършените консултации със специалисти на ДСП – Д.Митрополия, майката не е предприела и процедура по упражняване на родителски права и издръжка от бащата.

При тези факти, правилно Директора на ДСП – Долна Митрополия е преценил, че и двамата родители се намират в трайна невъзможност да отглеждат трите си малолетни деца, и в частност С. Г. В. е дете в риск по смисъла на §1 т.11 б. „а” от ДР на ЗЗД – лишено от родителска грижа, което е основание по чл. 25 ал.1 т.3 от Закона за закрила на детето за прилагане на временна мярка за закрила по административен ред по чл. 27 ал.1 от ЗЗД, чрез предоставяне на социална услуга – резидентен тип в новооткритият Център за настаняване от семеен тип „Люляк” – гр. Плевен за срок от една година до произнасянето на районния съд с решение по чл. 28 от ЗЗД. Настаняването по административен ред е потвърдено от Районен съд – Плевен с Решение № 177/09.02.2016г. по гр.д. № 6332/2015г. по описа на съда.

Съобразен е най-добрия интерес на детето, с което е спазена и целта на закона, а именно отглеждането му извън институция, в среда близка до семейната според желанието му, с цел осигуряване на потребностите му за правилното емоционално, физическо и умствено развитие, с едновременно запазване на емоционалната връзка и с останалите две деца и семейството на майката с оглед възможността впоследствие тя да поеме отглеждането на децата си, каквото желание декларира и демонстрира за реинтеграцията му в семейна среда.

Заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките предоставените правомощия, в необходимата писмена форма, при спазване на процесуалните правила и при пълно изясняване на всички относими факти и обстоятелства относно изследване възможностите на двамата родители, както и в защита интересите на детето, в съответствие с материалния закон и целта му.

Поради това жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.В. *** срещу Заповед № ДСПСП 11-347/03.11.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Долна Митрополия, с която на осн. чл. 25 ал.1 т.3 и чл. 27 ал.1 вр. чл. 4 ал.1 т.5 и чл.5 ал.1 от Закона за закрила на детето малолетният С. Г. В. е настанен временно в център за настаняване от семеен тип „Люляк” – гр. Плевен за срок от една година, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я :